РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Карлово, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20245320200137 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** година на Н. на Р.У. на М.В.Р. на Д.
М. Д., ЕГН ********** от с. И., ул. Ч./М. №*, на основание чл. 182 ал. 5 вр.
ал. 1 т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице
и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. В съдебно заседание жалбоподателят чрез писмено становище
поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – Н. на Р.У. на М.В.Р., редовно призована,
не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
1
съдът намира за установено следното:
На 21.06.2022 г., автопатрул на Р.У. на М.В.Р. - К. бил дежурен по
контрол безопасност на движението. Намирали се в с. К., ул. * №. в
полицейски автомобил. Били оборудвани с преносима автоматизирана
система ARH CAM S1 с фабричен номер **, за работа с която служителят на
Р.У. на М.В.Р. К. Г. бил преминал обучение на 20.04.2022г. Техническата
система за контрол на скоростта била настроена съобразно
максималноразрешената за участъка за движение скорост за движение в
населено място 50км/ч., като в 09.25 ч. било констатирано движение на
отдалечаващ се л.а. П. * с рег. № **. Скоростта от 83 км/ч била с 3 км/ч по-
ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 86 км/ч –
т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с
временно разположена на контролирания участък от пътя преносима
автоматизирана система ARH CAM S1 с фабричен номер **. Същата била
преминала проверка в периода 23.11.2021- 02.12.2021г., за което бил издаден
Протокол от проверка № ** г., при която било установено съответствие с
одобрения тип. Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на
електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е определена
периодичността на последващите проверки на скоростомерите- една година.
За мобилната система за видеоконтрол на 07.09.2017 г. било издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ** със срок за
валидност до 07.09.2027г., което към дата на проверката се явява одобрен
тип. От служителя на Р.У. на М.В.Р. К. Г. бил съставен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било отразено, че на дата
21.06.2022 г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с фабричен
номер ** е заснела статични изображения с номера от ** до **, с начален час
на работа 07:50 ч. и краен час на работа 10:50 ч. и с място на контрол с. К.,
ул. * №., посока на движение на контролираните автомобили – отдалечаващи,
където е действало общо ограничение на скоростта за движение в населено
място от 50 км/ч.
От извършената справка в ИС на КАТ било установено, че собственик
на процесния лек автомобил е жалбоподателят Д.. На същият били изпратени
за запознаване снимковия материал от АТСС, справка за собственост и
2
покана за явяване, ведно с декларация по чл.188 и чл.189 ал.5 от ЗДвП.
Същите били връчени на Д. на 24.08.2022 г., като същият декларирал, че на
процесната дата е управлявал лично автомобила си и не посочил друго лице,
на което да е представил за управление автомобила си. В хода на проверката
било констатирано, че спрямо Д. в период от една година са влезли в сила
четири броя електронни фишове за нарушения по чл.21 от ЗДвП, при което
било прието, че се касае нарушение, извършено при условията на системност.
На 26.01.2023 г., в отсъствие на жалбоподателя, бил съставен
процесният АУАН, срещу жалбоподателя за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП, тъй като на 21.06.2022 г. в 09,25 часа в с. К., на ул. П. до №*, с посока
на движение от запад на изток управлява собствения си лек автомобил марка
„П. *“ с рег. № ** със скорост от 86 км/ч. при максимална разрешена скорост
за движение в населено място 50 км/ч. След отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на водача, наказуемата скорост била 83 км/ч.
Нарушението установено с техническо средство ARH CAM S1 с № **.
Нарушението извършено при условията на системност възоснова на връчени
и влезли в сила електронни фишове с. * №*., връчен на 27.09.2021 г. и с. * №
* връчен на 27.09.2021 г. АУАН съставен по преписка № * г. и попълнени
декларации по чл.188 и чл.189 ал.5 от ЗДвП.
Така съставения АУАН бил връчен на Д., който не направил възражения
срещу констатациите в него и го подписал. Било му разяснено срещу подпис
правото на възражения в седмодневен срок от връчването. Такива не
постъпили.
Последвало на 07.03.2023 г., издаване от оправомощено длъжностно
лице на атакуваното наказателно постановление, с което при идентични със
съставения АУАН обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършване и индивидуализация на извършителя, на Д. било наложено
административно наказание на основание чл.182 ал.5 вр. ал.1 т.4 от ЗДвП-
глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като не констатира такива пороци в съдържанието и
процедурата, които да налагат цялостната му отмяна.
3
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 1
от ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил, тъй като същият се е
движил със скорост от 86 км/ч при разрешена в конкретното място скорост от
50 км/ч. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност
на правен субект, който е посочен по изричните разпоредби на закона - чл.
188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на превозното средство, който се наказва за
нарушението, което е извършено с МПС, освен ако не посочи лицето, на
което да е предоставил управлението на същото. Посочена е правилната
нарушена разпоредба, а именно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Неправилно обаче е
приложена санкционната норма на чл. 182 ал. 5 вр. ал. 1 т. 4 от ЗДвП,
предвиждаща двоен размер на налаганата глоба и лишаване от право да
управлява МПС, ако нарушението е системно.
Съгласно §6, т.62 от ДР на ЗДвП "Системно" е нарушението, извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
Посочените в АУАН и НП два броя електронни фиша са връчени на
27.09.2021 г. и са влезли в сила на една и съща дата – 12.10.2021г. За единия
от тях нарушението е извършено на 17.01.2021 г., а за другия - на 21.08.2021 г.
Поради това няма как констатираното нарушение с някой от двата фиша
/който и да е от тях/ да е извършено преди влизането в сила на другия, както е
изискването на закона, за да се приеме, че с третото /процесното нарушение/ е
налице посочената системност, тъй като едногодишният срок започва да тече
от момента на влизане в сила на първото НП или ЕФ. Налични са още две
нарушения на чл.21 ал.1 от ЗДвП в едногодишния срок /от 12.10.2021 г. до
12.10.2022 г./ и преди настоящото нарушение – извършени на 09.11.2021 г. и
на 21.03.2022 г., но същите не са влезли в сила и не са намерили отражение в
АУАН и НП, за да може да се приеме, че са отчетени при определяне на
наказанието и не могат да се вземат предвид при следващо определяне на
квалифициран състав на нарушението. Същото важи и за издадените два ЕФ
от 2021 г., връчени на 27.09.2021 г., нарушенията по които са извършени
преди едногодишния срок /от 12.10.2021 г. до 12.10.2022 г./, зададен от органа
с посочването на някой от двата влезли в сила ЕФ в АУАН и НП. Т.е. налице
е не системност, а повторност, поради което наказването на дееца на
4
основание по чл. 182 ал. 5 от ЗДвП се явява незаконосъобразно.
Посоченото обаче не влече цялостна отмяна на НП, предвид
правомощия на районния съд да приложи закон за еднакво, същото или по-
леко наказуемо нарушение, но при същите фактически положения, съгласно
ТР № 8/2021 г. на ВАС.
В конкретния случай описаните в НП факти, които се подкрепят от
доказателствата по делото, обуславят извършено от жалбоподателя по-леко
наказуемо нарушение, това по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
доколкото превишение от 33 км/ час в населено място попада в приложното й
поле, като предвидената санкция е във фиксиран размер от 400 лева.
По посочените съображения наказателното постановление следва да
бъде изменено, като се измени основанието за налагане на глобата от чл. 182,
ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП в чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП и се намали размера на
наложената глоба от 800 на 400 лева, а наказанието лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца се отмени.
При този изход на спора на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143
от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 от ГПК право на разноски имат и двете
страни съразмерно с уважената част от претенцията им, като само от
жалбоподателя са направени и доказани такива в размер на 500лв. за
адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част му се дължат 250лв.,
които следва да се възложат в тежест на юридическото лице, част от
структурата на което е наказващият орган.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ** година на Н. на Р.У. на
М.В.Р., с което на Д. М. Д., ЕГН ********** от с. И., ул. Ч./М. №*, на
основание чл. 182 ал. 5 вр. ал. 1 т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като: ИЗМЕНЯ
основанието за наложената санкция от чл. 182 ал. 5 вр. ал. 1 т. 4 от ЗДвП в чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта му, в
която е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
5
шест месеца и НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 800
/осемстотин/ на 400 /четиристотин/ лева. ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
ОСЪЖДА О.Д. на М.В.Р. - П. ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Д., ЕГН
********** от с. И., ул. Ч./М. №* сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6