№ 66
гр. Ямбол, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500268 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция "Пътна инфрастрктура"гр. София, Булстат
*********, -Областно пътно управление-Ямбол ЕООД, представлявана от директора М.С.
против Решение №260317/09.07.2021 г., постановено по гр.д.№3320/2020 г. по описа на РС-
Ямбол, с което съдът е осъдил въззивника на осн. чл.410, ал.1 КЗ във вр. чл.30, ал.1 Закона
за пътищата да заплати на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", гр. София, ЕИК
*********, чрез процесуалния представител адв. М.Д. от АК-Сливен сумата от 422 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско стандарт" по
застрахователна полица №47042018219000024. С посочения съдебен акт е присъдена и
законна лихва върху главницата, считано 14.12.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, като искът за разликата над уважения размер от 422 лв. до пълната
претендирана сума от 428, 09 лв. е отхвърлен като неоснователен. С обжалваното решение
въззивникът в настоящото производство е осъден да заплати на въззиваемото дружество и
сумата от 995, 63 лв. съдебно-деловодни разноски.
Въззивният жалбоподател чрез представителя си М.С. оспорва първоинстанционното
съдебно решение поради неправилно приложение на материалния закон и превратно
интерпретиране на събрания доказателствен материал, като във възраженията си маркира
конкретни доказателствени изводи, в чиято основа са поставени факти, несъответстващи на
1
съдържанието на приведените доказателствени източници. Развива аргументация по
същество, обхващаща несъгласие с правното третиране от страна на ЯРС на
доказателствените резултати, които според въззивника не установяват елементите от
фактическия състав на обезпечително-гаранционната отговорност по чл.49 ЗЗД на
държавния орган -Агенция "Пътна инфраструктура". Формулира възражение за
неправилност в подхода на ЯРС при кредитиране на изгодните за насрещната страна -
застраховател факти в декларациите на водача на процесното МПС и св. А. Б. поради
липсата на призната от закона обвързваща съда доказателствена сила по отношение на така
материализираните частни изявления. В контекста на релевираните възражения се
поддържат твърдения за неизясненост на каузалното събитие, неговия механизъм и
причинна връзка с конкретна неизправност на поддържан от АПИ пътен участък, като
поставя акцент върху недоказаността на мястото на настъпване на инцидента, респ.
невъзможност за квалифицирането му като пътен участък, принадлежащ към
републиканските пътища по см. чл.8, ал.2 от Закона за пътищата. В допълнение, досежно
оплакването за извършения от ЯРС необективен прочит на доказателствата се посочва
съществено съдържателно противоречие между показанията на св. А. Б., който отрича да е
присъствал на произшествието и словно отразеното в изходящата от него декларация за
настъпило застрахователно събитие, включваща информация за времето, мястото, причината
за увреждане на застрахованото МПС и вида на щетата. В заключение се оспорва като
недоказан фактическия състав на деликта по см. чл.49,вр.чл.45 ЗЗД като материална
предпоставка на регресната искова претенция на застрахователя и се настоява за отмяна на
атакуваното осъдително решение,придружено с искане за присъждане на извършени пред
двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп" и същата не е взела становище по оплакванията в
жалбата.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от привлечената като трето лице
помагач страна "Автомагистрали" ЕАД, ЕИК *********, представлявана от изп. директор И.
С., подадена чрез юрк. В.Т., в която се мотивира становище за неправилност и
необоснованост на атакуваното пред ЯОС решение. Изразяват се аргументи, че приложените
по делото писмени и гласни доказателства, в съвкупност със заключението на съдебната
автотехническа експертиза не установяват точния механизъм на реализиране
произшествието и не позволяват постигане на нужната конкретика, релевантна за
съществуването на спорното регресно право, относно мястото на възникване на инцидента и
съдържанието на причинно-следствената връзка между него и твърдяните от ищеца
имуществени вреди по автомобила. Настоява за отмяна на атакуваното първоинстанционно
решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателят не изпраща процесуален представител в проведеното на 05.10.2021
г. о.с.з., а депозира молба вх.№2665/04.10.2021 г., с която поддържа изразените в жалбата
2
доводи по същество. Отправена е и претенция за присъждане на разноски, съгласно
приложен към молбата списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемото дружество не изпраща процесуален представител в проведеното на
05.10.2021 г. о.с.з., а депозира писмено становище с вх.№2585/29.09.2021 г. за отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна и немотивирана. Направена е претенция за
присъждане на разноски с писмени приложения, в т.ч. изготвен списък по чл.80 ГПК.
Третото лице помагач "Автомагистрали" ЕАД не изпраща процесуален представител
и не взема становище по делото.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,
която има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК,
поради което съдът я намира допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След собствена преценка и анализ на доказателствата поотделно и в тяхната
взаимовръзка и като съобрази изложените във въззивната жалба доводи и становища на
страните, Окръжен съд - Ямбол приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред ЯРС е образувано по исковата молба на ЗАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп", с която е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.30, ал.1
Закона за пътищата вр. чл.49 ЗЗД, за осъждане на Агенция "Пътна инфраструктура" да
заплати на ищеца сумата от 428. 09 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско Стандарт" за нанесени на 26.06.2020 г. щети на трето
лице, в резултат на управление на МПС - преминало през дупка на пътното платно, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
По делото не се спори, а и видно от приобщените писмени източници се установява,
че между ищеца като застраховател и собственика на лек автомобил марка "БМВ", модел Х
5, с рег. № РВ2252КР е сключен застрахователен договор съгласно застрахователна полица
№ 47042018219000024 по застраховка "Булстрад Каско Стандарт" със срок на действие от
08.01.2020 г. до 07.01.2021 г.
Представена е декларация от 07.07.2020 г. от П. П. Б. - водач на застрахованото МПС
и от свидетеля А. Й. Б. за настъпило по застрахования автомобил на 26.06.2020 г. ПТП на
АМ Тракия в посока гр.Бургас, които с идентично текстово съдържание уточняват, че при
движението в посочения пътен участък водачът е преминал през дупка, вследствие на което
е спукал задна дясна гума на автомобила.
По случая при застрахователното дружество е образувана преписка по щета №
470420202030363 за вредите от настъпилото ПТП, като на база представени от собственика
на автомобила фактура на стойност 150 лв. за извършено репатриране на застрахования
3
автомобил на процесната дата, както и в съответствие с изготвено опис- заключение на
застрахователя, в което е определена стойността на подлежащата на репариране повреда в
размер на 278, 09 лв., с платежни нареждания от 10.09.2020 г. въззиваемото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение в общ размер на 428, 09 лв. на собственика на
застрахованата движима вещ.
С регресна покана, връчена на 23.10.2020 г. въззивника "Агенция Пътна
инфраструктура" като орган, осъществяващ дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканския път, на който е станало процесното ПТП на основание
чл.30, ал. 1 ЗП е поканен от ищеца да възстанови стойността на заплатеното от последния
застрахователното обезщетение от 428. 09 лв.
Сред представените от третото лице "Автомагистрали" ЕАД помагач писмени
доказателства са заверени преписи на 6 бр. Констативни протоколи, установяващи
предприети мерки за обезопасяване на пътен участък и отстраняване на нарушения и
неравности на АМ "Тракия" във вр., с настъпили пътни произшествия при км 287 +859 на
09.06.2020 г., при км 281+700 на 11.06.2020 г., при км 280+000 на 24.06.2020 г., при км
276+300 на 25.06.2020 г., при км ПВ "Зимница" - км 289+417, при км 288+000.
С цел изясняване каузалния механизъм на възникналото ПТП, конкретно проявената
причинно-следствена връзка между твърдяния инцидент и заявените вреди на процесния
автомобил по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
депозиралите декларации за настъпване на застрахователно събитие П. П. Б. и А. Й. Б.,
както й е назначена съдебна автотехническа експертиза.
В съдържателен план гласните данни, получени при разпита на П. Б. – водач на
процесния автомобил, очертават различна картина, фактически разграничаваща се поради
смислови и информационни отклонения от заявеното в декларацията за настъпило
застрахователно събитие, а именно, че автомобилът е бил с технически неизправна система,
като е пътувал неопределено време със спукана гума, без да отчита спад в налягането,
индикатор за което е било вибрирането на управляваното МПС, а негов единствен спътник е
била -А. Г.. Посочва липсата на конкретен спомен и възможност за уточняване на пътния
участък от АМ Тракия, където вероятно се е намирала дупката и е настъпил инцидентът.
В противоположна на декларираното съдържателна насока са и показанията на св. А.
Б., който отрича по време на инцидента да е бил в управлявания лек автомобил, респ. да е
възприел преминаването му през несигнализирана и необезопасена неравност, нейната
локализация и др. доказателствено релевантни към обстоятелствата, обуславящи спорното
право фактически детайли.
По делото е изготвено заключение по назначена съдебна автотехническа експертиза,
оспорено от процесуалния представител на въззивника като изготвено чрез използването на
изходни данни, нефигуриращи в кориците на делото и писмените доказателства
4
представени от страна на "Агенция пътна инфраструктура". Съдът е приел изготвеното
експертно заключение, като е кредитирал обоснования в него извод досежно механизма на
предизвиканото ПТП и техническото му съответствие с описания във фактическите
твърдения на ищеца и в декларацията на водача Б., а именно че вследствие попадане в
нарушение на пътната настилка, денивелирано спрямо нивото на пътя, е настъпило тотално
увреждане на гумата -разкъсване на каракса, обуславящо непригодност за по-нататъшното й
експлоатиране. Вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на щетата възлиза в
размер на 272,00 лв.
Съгласно процесуалната уредба в разпоредбата на чл.269 ГПК правомощията на
въззивната инстанция са да се произнесе по валидността на решението изцяло, по
допустимостта в обжалваната част, дори и да няма доводи в тази насока от въззивника, а по
останалите въпроси относно правилността на атакувания съдебен акт рамката на
произнасянето се определя от очертаните в жалбата възражения, като съдът служебно
извършва проверка за нарушение на императивни материално-правни норми.
ЯОС намира ревизираното решение за валидно и допустимо, т.к. същото е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Разглеждайки по същество повдигнатите пред настоящата инстанция възражения в
жалбата и кореспондиращото с тях становище в отговора на третата подпомагаща страна,
съдът намира атакуваното решение за неправилно със следните аргументи: На първо място,
както първостепенният съд коректно е извършил разпределение на доказателствената
тежест, суброгационното право по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49, ал.1 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД,
произтича от комплексното установяване на следните материални предпоставки: наличието
на имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие, попадащо в обхвата
на покритите застрахователни рискове и в срока на действие на застраховката, плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в размер
на действително причинените вреди, застрахователното събитие да е предизвикано
вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил
работа, при или по повод изпълнението на тази работа. Вината е елемент с презумптивно
значение по см. чл.45, ал. 2 ЗЗД.
Отговорността съобразно параметрите на фактическите твърдения е нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност, в случая -несигнализиране и
необезопасяване на дупка/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Нормата на чл.410, ал.1 КЗ определя обема на суброгационната претенция -до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
5
Не е спорна и относимата към нормативно установените функции и задължения на
въззивния жалбоподател "Агенция пътна инфраструктура" система от законови норми,
които запълват бланкетните изисквания на чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД, а именно: В текста на
чл.8, ал.2 Закон за пътищата е записано, че "Пътищата са публична и частна собственост.
Републиканските пътища са изключителна държавна собственост. ", а в чл.30, ал.1 и ал.2 ЗП
е поставена дефинитивната рамка на делегирани правомощия и функционално направление
на дейността на въззивника: "Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта
и поддържането на републиканските пътища. Агенцията и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта
на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по
реда, определени с правилника за прилагането на закона. " Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП
неговото управление е предоставено на Агенция "Пътна инфраструктура", която
осъществява своята дейност чрез специализираните си звена - областните пътни управления.
Съгласно параграф 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП "препятствие на пътя" е нарушаване на
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението."
Изложеното недвусмислено предопределя като предпоставка за ангажиране на
регресната отговорност на жалбоподателя точното конкретизиране на пътния участък като
част от републиканската пътна мрежа чрез предвидените в ГПК средства за несъмнено
установяване на отсечката, на която е съществувало пътно препятствие, преминаването през
което е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Неяснотата и непълнотата на
доказателствените изводи, които се изчерпват в бланкетно поднесена констатация за
еднопосочност на гласните и писмените доказателства не удовлетворяват визираните в чл.12
ал.1 ГПК стандарти за всестранна и обективна преценка на съдържанието на всички
доказателства и в резултат не представят коректно изложение на фактическата обстановка, в
корелация с която е извършен правен анализ на елементите от правопораждащия
фактически състав на регресното притезателно право по чл.410, ал.1 КЗ. С оглед горната
нормативна уредба следва, че за да се ангажира обективната отговорност на ответната
Агенция съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД, като орган натоварен със стопанисването на
процесния републикански път, следва по делото да се докаже, че причинените на процесния
автомобил вреди са вследствие преминаването му на посочената дата и място през
намираща се на пътното платно пътна неравност. В случая, от ангажираните по делото
свидетелски показания, които в съдържателен план първостепенният съд не е изследвал и
коментирал, се установява липсата на свидетелска нагласа за индивидуализиране на точния
участък от пътното платно на АМ Тракия, в който е била налице несигнализирана пътна
денивелация, образувана от разбита пътна настилка, представляваща препятствие по
смисъла на посочената разпоредба, което е създало опасност за движението. Въззивният съд
не възприема изводите на ЯРС, за несъмнена установеност на механизма на
произшествието, доколкото същите са лишени от единна и непротиворечива
доказателствена опора. Събраните по делото гласни данни са източник на противоречива
6
информация, съдържателно и смислово отграничаваща се от попълнената и подписаната от
свидетелите декларация за настъпване на събитието, въз основа на която е заведена щетата
при въззваемото застрахователно дружество. Установява се, че единият от свидетелите- А.
Б., подписал се като страна формирала непосредствени възприятия за реализираното ПТП,
евентуалния му характер, каузалните фактори и точното местоположение, изобщо не е
присъствал при настъпването му. Другият свидетел -водачът на застрахования автомобил,
разпитан в с.з. релевира неясни, неопределени и логически и аргументативно отдалечени от
фактическите твърдения на въззиваемия сведения по случая, които не мотивират в пълна
степен съдебното убеждение за развитие на събитието от 26.06.2020 г., съответстващо на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане в рамките на възприетата от
ЯРС конкретика относно място, каузалитет /наличието на препятствие на пътя, чието
обезопасяване, сигнализиране и отстраняване е законодателно вменено във функциите на
АПИ, т.е. конкретно противоправно бездействие като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, съставляващо предпоставка, активираща състава на
обезпечително-гаранционната отговорност по см. чл.49, ал.1 ЗЗД./
В контекста на изложеното досежно гласните доказателства ЯОС намира, че
първоинстанционният съд не е изяснил спорните положения между страните по въпроса,
дали процесното ПТП е настъпило на републикански път, задължението изграждането,
ремонтът и поддържането на който е на въззивника Агенция "Пътна инфраструктура".
Що се отнася до представените от въззиваемата страна писмени доказателства:
Въззивникът с отговора на исковата молба е направил възражение, че представеното
заявление за обезщетение като частен документ не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, което е останало извън обсега на доказателствения анализ в
мотивацията на първоинстанционото решение. Наред с него в кръга на относимите към
недоказаността на мястото и механизма на твърдяното ПТП възражения е заявена
аргументация в насока за липсата на писмени находки по делото, а именно официален
документ, издаден от компетентни полицейски органи, удостоверяващ обстоятелствата
относно мястото на настъпване на събитието, съществуването на несигнализирана
неравност, конкретния участък и километър от републиканския път , както и факта на
преминаване на застрахования автомобил през необезопасното препятствие, в каузална
връзка с която са причинени имуществените вреди. В тази връзка следва да се отбележи, че
с оглед нормата на чл. 123 ЗДвП водачът не е имал правното задължение да извика органите
на полицията, предвид което не е бил съставен протокол за ПТП.
Както бе споменато въззивникът АПИ би отговарял за вреди, произлезли от
неизпълнение на задължението му да поддържа републикански път съгласно чл.19, ал.2 ЗП
на основание чл.49 ЗЗД, ако се установят предпоставките за това по ЗЗД. Действително,
протоколът за ПТП, ако е съставен при посещение на място и инкорпорира данни за
необезопасено препятствие на платното за движение, би удостоверил с обвързваща сила на
7
официален документ наличието на дупка на пътя и повредите по задна дясна гума на
процесното МПС на посоченото място и време, съобразно удостоверителната функция на
органа съставител. При липсата на такъв протокол за ПТП съдът следва да установи дали
другите събрани по делото доказателства установяват тези правнозначими за състава на
обезпечително-гаранционната отговорност по чл.49 ЗЗД факти. Такива не са събрани по
делото. Приетите два частни свидетелстващи документа- заявление и декларация от водача
П.Б. и свидетеля А. Б., не се ползват с обвързваща доказателствена сила за тези факти
поради направено възражение в тази насока от ответника с отговора на исковата молба по
чл.131 ГПК. Не се събраха и свидетелски показания за тези факти. Както вече бе
коментирано, оформената доказателствена съвкупност в частта на гласните източници,
събрани при съдебното дирене се окачествява като опровергаваща писмените документи,
които по своите базисни характеристики се определят като частни свидетелстващи
документи, обвързващи съда единствено с формалната доказателствена сила относно
тяхното авторство.
Ето защо съдът приема, че не е доказано по делото, че повредата на задна дясна гума
на автомобил марка "БМВ" модел Х5 е настъпила именно при попадане в дупка на
републикански път, на АМ Тракия, в отсечтка 280 км, посока Пловдив- Бургас на 26.06.2020
г., както се сочи с исковата молба. Ето защо е без значение дали и останалите възражения на
ответника по въззивната жалба са основателни или не.
От доказателствата по делото не се установява ответната Агенция "Пътна
инфраструктура" да е допуснала конкретно по своите обективни признаци неизпълнение на
нормативното задължение по чл.30 вр. с чл.36и ЗП за обезопасяване и сигнализиране
пътното препятствие чрез обозначаване със съответен пътен знак, указващ на водачите за
начина, по който следва да го избегнат, така че да бъде неутрализирана възможността да
настъпи транспортно произшествие, в евентуална причинна връзка с релевираните от
въззиваемата страна имуществени щети на застрахования лек автомобил. С оглед
изложеното въззивният съд приема, че не е налице основание за ангажиране на регресната
отговорността на "Агенция пътна инфраструктура" - възложител на работа на лицата,
непосредствено натоварени с поддръжката и ремонта на визирания участък от
републикански път, тъй като по делото не се установява настъпването на елементите от
фактическия състав на чл.49 ЗЗД за причинените имуществени вреди - повреда на лек
автомобил при ПТП, настъпило в резултат на наличието на препятствие на пътя - дупка
поради неподдържането му от страна на въззивника.
При този изход на спора и заявеното искане за разноски, въззиваемата страна ЗАД
"Булстрад Виена Иншуранс Груп" гр. София дължи на жалбоподателя "Агенция пътна
инфраструктура" разноски за внесена държавна такса за въззивното производство в размер
на 25 лв., разноски за защита от юрисконсулт за двете инстанции в размер на 100 лв.
съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ поради уважаване
изцяло на жалбата.
8
Въззиваемото застрахователно дружество няма право на разноски поради отхвърляне
на иска.
Воден от горните мотиви, Окръжен съд-Ямбол
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260317/09.07.2021 г.на Районен съд - Ямбол по гр. д. № 3320/2020 г. на
ЯРС, ГК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЗАД Булстрад Виена Иншуранс Груп ", седалище гр.
София, пл. "Позитано" №5, ЕИК000694286 срещу Агенция "Пътна инфраструктура",
Булстат *********, гр. София, БУЛ. "Македония" №3 иск за заплащане на осн. чл.410, ал. 1
КЗ във вр. чл.30, ал.1 Закон за пътищата във вр. чл.49 ЗЗД на сумата 428, 09 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско Стандарт"
по застрахователна полица №47042018219000024, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА "ЗАД Булстрад Виена Иншуранс Груп "ЕИК000694286 да заплати на
Агенция "Пътна инфраструктура", Булстат *********, с горепосочените адреси, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 сумата от 125 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски
пред първата и въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на "Автомагистрали" ЕАД ЕИК831646048 като трето
лице помагач на страната на ответника " Агенция пътна инфраструктура".
Решението е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9