Протокол по дело №152/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 96
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20225000500152
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 96
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Ив. Хр. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно
гражданско дело № 20225000500152 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Жалбоподател П. на Р.Б., редовно призован, явява се прокурор И.П..
Ответник В. Ж. С., редовно призован се явява лично и с явява адвокат
Д.А. Н..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 1773/07.03.2022 г. от П. на Р.Б. чрез
Окръжна прокуратура – Хасково против Решение № 62 от 24.02.2022 г. по
гр.д. 630/2021 г. на Окръжен съд – Хасково в частта, с която е осъдена П. на
Р.Б. да заплати на В. Ж. С. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, сумата в
размер на 70000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП №55/2015
1
г.по описа на СО-СП, пр.пр. № 534/2015 г. по описа на Специализирана
прокуратура - С. поддържано и по НОХД №2374/2018 г. по описа на
Специализиран наказателен съд, по което е оправдан, ведно със законната
лихва считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане на главницата,
като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 70000 лева до пълния
предявен размер от 100000 лева, като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
Обжалва се решението и в частта, с която е осъдена П. на Р.Б. да заплати на В.
Ж. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за имуществени
вреди в размер на общо 7130,82 лева, от които 1 5000 лева заплатено
адвокатско възнаграждение по ДП № 55/2015 г. по описа на СО-СП и 2130,82
лева представляващи стойността на пътните разходи направени от ищеца при
пътуванията му от град С. до град Я. и до град С., и обратно по повод
воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.07.2020 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
представляващи стойността на пътните разходи направени от ищеца при
пътуванията му от град С. до град Я. и до град С. и обратно по повод
воденото срещу ищеца наказателно производство за разликата над 2130,82
лева до пълния предявен размер от 2206,47 лева, като неоснователен и
недоказан. Мотивира и прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение в наказателното производство, присъдено като имуществена
вреда. Моли да бъде отменено обжалваното решение в осъдителните части и
да бъде постановено друго решение, с което да се намали размера на
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. Излагат се конкретни
доводи, свързани с продължителността на наказателното производство,
взетите мерки за неотклонение спрямо въззиваемия, медийния отзвук на
случая. Коментират се доказателствата по делото и критериите, по които
следва да бъде определено обезщетението за неимуществени вреди.
Конкретно се анализират доказателствата във връзка с определеното
обезщетение за имуществени вреди. Не са заявени доказателствени искания.
Постъпил е отговор на въззивната жалба с вх.№ 2347/28.03.2022 г. от
първоначалния ищец В. Ж. С.. Моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, а жалбата да бъде оставена без уважение. Не
се сочат доказателства, няма доказателствени искания.
2
В отговора са изложени аргументи, че жалбоподателят не е съобразил,
че в исковата молба не е сочено като основание нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок и в този смисъл са
неоснователни доводите в жалбата. Коментират се във връзка с жалбата:
срокът на задържане под стража и цялостното отражение на делото в
различни аспекти на живота на С.; медийните разгласи; ограниченията в
свободното придвижване; наличието на достатъчно убедителни доказателства
за уважаването на претенцията му; обществените критерии за справедливост;
доказателствата за имуществените вреди, както липсата на прекомерност на
адвокатското възнаграждение в наказателния процес.
Прокурорът: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Адв. Н.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Представям
писмени доказателства с копие за прокурора. Става въпрос за доказателства,
които са след подадената жалба. Това са документи, които илюстрират
обстоятелството, че моят доверител и към момента търпи неблагоприятни
последици от воденото наказателно дело. Той е командирован на гара Ц., в К..
Фишовете ги представям за да се види, че той е на два пъти по-ниска заплата
от тази, с която негови колеги тепърва започват.
Прокурорът: Писмените доказателства са неотносими и нямат
отношение към делото.
След съвещание съдът приема, че представените писмени доказателства
са за новонастъпили обстоятелства и следва да се приемат, а относно тяхната
относимост съдът ще се произнесе с решението си.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмени доказателства – 2 бр. фишове за
заплати с 2 бр. графици на работа и заповед от 29.04.2022 г.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
3
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, считам, че следва да уважите
жалбата на ОП Хасково като основателна и съответно да отмените
първоинстанционния съдебен акт изцяло като незаконосъобразен. В случай,
че прецените, че са налице основания да намалите присъденото обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, което е значително над определения
от практиката на съдилищата размер. В тази връзка има няколко съществени
момента.
Първия е относно обезщетението за справедливост по смисъла на чл.52
ЗЗД. Макар декларативно съдът да е казал, че го е определил на това
основание, липсват каквито и да е критерии на които да отговаря това
обезщетение.
На второ място, съдът не е направил разграничение относно мярката по
чл. 68 от НПК. Ако обърнете внимание съдът е посочил, че се касае за
принудителна административна мярка, а не мярка за процесуална принуда. В
тази връзка ви посочвам Решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к.д. №2/2011
г., в което е посочена разликата между принудителните административни
мерки и мерките за процесуална принуда, като принудителните
административни мерки са се обвързват със значително по-тежки последици.
Тоест, за да определи по-голям размер на обезщетение е в резултат на
неправилна преценка относно същността на мярката по чл. 68. Тя се налага
след като бъде наложена, лицето има възможност да поиска да напусне
пределите на страната. В случая такова искане не е правено. Тоест,
причинно-следствена връзка в тази насока за претърпени вреди не е налице,
за разлика от принудителните административни мерки.
На следващо място относно медийните публикации, прокуратурата
няма отношение към тях, така че да се твърди, че въз основа на тях да се
определят вреди считам за неоснователно.
Относно продължителността на наказателното производство следва да
се съобрази, че окръжният съд не е разграничил воденето на наказателното
производство като продължителен период от време съобразно чл. 2 б.“б“
ЗОДОВ. Аз не виждам по какви критерии съдът е разграничил претърпени
вреди от продължителността на едно наказателното производство, като го е
поставил като критерий за определяне на неимуществените вреди. Това са
4
съществените моменти, които не дават основание да се приеме за
законосъобразно решението.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло отговора на
въззивната жалба.
Първо, твърдението свързано с продължителността, както каза
прокурорът и както сме написали ние в отговора, не твърдим, че е нарушено
правилото за решаване на делото в разумен срок , но не ми е ясно защо
прокурорът счита 4 години е кратък срок. Още повече, че досъдебното
производство е образувано една година преди да се предприемат действия
свързани със задържане, вземане на мярка за неотклонение и т.н. И ако
вземем това предвид, делото продължава 5 години, а не 4.
Мярката задържане под стража, тук не е съществено колко време е
продължило задържането и аз считам, че първоинстанционният съд съвсем
правилно и обосновано се е позовал на тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, общественото положение
на доверителя ми, обществения отзвук и коментари. Не съм съгласен с
прокурора, че прокуратурата нямала отношение към това, че медиите
отразявали събитието – ако не беше това задържане, нямаше да има и медиен
шум. Да не говорим за това, че заповедта за дисциплинарното уволнение в
самата заповед е описано, че точно заради медийния шум е и
дисциплинарното уволнение. Така че считам, че тази позиция на
прокуратурата също е неправилна.
По отношение на това дали размерът на обезщетението за
неимуществени вреди отговаря на обществените критерии, не мисля, че
трябва да се прави някакво сравнение каква е била заплатата и т.н.
Първоинстанционният съд подробно, мотивирано казва защо взима такова
решение. И ние се съгласихме с него, защото при получаване на въззивната
жалба стоеше въпроса дали да не пуснем насрещна жалба. Но решихме, че
това решение е законосъобразно и правилно. В тази връзка ще обърна
внимание - пред първата инстанция цитирахме дело на ВКС, то беше свързано
с обезщетение на прокурор, без да е задържан и взе обезщетение от 150 000
лева. В същото решение е посочено, че за дадени професии, между които и
тази на митнически служители, търпените неизгодни последици за тях,
проблемите, които са възникнали при тях с оглед на това, че са заемали
5
публична длъжност, дискредитиране в обществото води до необходимостта
обезщетението за тях да бъде в по-големи размери.
В решението на първоинстанционния съд е записано, че към момента
на задържането е бил на 49 г., сега е на 55 г., и оставих тези фишове за
заплата не за друго, а да се види, че на тази възраст трудно може да избира
нова професия и негативните последици продължават за него и към момента.
По отношение на ограничителната мярка „забрана да напуска страната“
– достатъчно е да се установи, че такава административна мярка е била
наложена.
Не чух претенции по отношение на присъдените имуществени вреди.
Предвид изложеното, моля да оставите без уважение въззивната жалба
на Прокуратурата.
Моля да ни присъдите и направените разноски пред настоящата
инстанция.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 09.06.2022 г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6