Решение по дело №385/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба от „****“ ЕООД, ЕИК ****, [населено място], чрез адв. Е. В. срещу Заповед №*****.2024г., издадена от Началника на РДНСК – Перник на основание чл. 225, ал. 2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с която на адресатите на заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Телекомуникационно инфраструктурно съоръжение“, изпълнен върху част от покривното пространство на административна сграда с [идентификатор] в [населено място], **** /бивш ****/, състоящо се от метална мачта (тръба) с приблизителен d = 100 мм, височина – около 11 м. с три броя диполни антени, монтирани на нея през около 2, 4 м. по височина.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна поради некомпетентност на органа, евентуално незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорват се изводите на административния орган, че процесната антена представлява телекомуникационно инфраструктурно съоръжение - трета категория строеж, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з‘ от ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Наред с аргументите за незаконосъобразност на атакуваната заповед, се излагат твърдения за незаконосъобразни действия на Областна администрация по премахването на антената и незаконосъобразно бездействие на РДНСК – Перник да преустанови премахването на антената преди да има влязъл в сила административен акт. Прави се искане за отмяна на оспорената Заповед № ****.2024г., издадена от **** на РДНСК – Перник и искане за установяване на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Областна администрация – Перник и РДНСК –Перник.

След изпълнение на указания, дадени в разпореждане от 21.06.2024г., с молба вх. № 2037/15.07.2024г. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, изрично уточнява, че предмет на делото, съответно искането до съда е да бъде отменена оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Е. В., който поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения административен акт. Моли за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. В писмени бележки изразява становище.

Ответникът, **** на РДНСК - Перник, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К. И., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Заинтересованата страна „****“ АД, ЕИК ****, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна **** – [област], БУЛСТАТ ****, чрез адв. К. К., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна „*****“, ЕИК **** не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна ЕТ „*****“, ЕИК *****, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна И. Л. Р., не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Е. Л. Р., не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна: Л. Н. Н. – С., не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Ж. Н. Н. не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Р. С. Д. не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна И. Р. С. не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Е. Р. С. не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна З. Н. И. е починала и е заместена в процеса от наследниците си Р. И. А. и В. И. В..

Заинтересованата страна Р. И. А. не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Т. С. И. не изразява становище по жалбата.

Заинтересованите страни С. Е. Л., В. И. В., С. Т. И., П. С. И., чрез назначения си по реда на чл. 137, ал. 6 от АПК особен представител адв. Н. Й. Х. – Й. изразяват становище за основателност на жалбата.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало по подаден сигнал от Областен управител на [област] до ***** на РДНСК – Перник /л. 172 от делото/ за извършване на проверка относно законосъобразността на телекомуникационно инфраструктурно съоръжение, разположено върху част от покривното пространство на административна сграда с [идентификатор] в [населено място], **** (бивш ****). Към сигнала са приложени Договор от 31.07.2019г. за монтаж и експлоатация на телекомуникационно инфраструктурно съоръжение между Областна администрация и ****- Перник, от една страна и „****“ ЕООД, писмо – предизвестие изх. № *****.2023г. за прекратяване на договора, писмо до**** на община Перник с искане за извършване на проверка. С писмо изх. № ****.2024 г. /л. 182/ **** на РДНСК - Перник е разпоредил на 15.02.2023 г. /вероятна техническа грешка в годината/ от 10.30 ч. да бъде извършена съвместна проверка на място в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], находяща се на **** (бивш *****). Разпоредено е на управителят на „*****“ ЕООД да представи наличните строителни книжа, на областният управител – да представи документ за собственост и да осигури достъп до съоръжението, на кмета на община Перник – да представи заверена скица на имота и строителни книжа, касаещи съоръжението, а на „****“ ЕАД да осигурят присъствие на длъжностни лица, които да констатират начина на електрозахранване.

При проверката на 15.02.2024г., извършена от инспектори в РДНСК – Перник са присъствали представители на настоящия жалбоподател, представител на Областна администрация и на община Перник, председателя на ****, за което е съставен Констативен протокол № ***** /л. 188/. Установено е на място, че на покрива на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], ***** е монтирано телекомуникационно инфраструктурно съоръжение, състоящо се от метална мачта (тръба) с приблизителен d=[Наименование]мм, височина - около 11 м с три броя диполни антени, монтирани на нея през около 2,4 м по височина, като първата е монтирана на около 5 м от нивото на покривната плоча. Поради наличие на хидроизолация на покрива не може да се определи начинът на закрепване на мачтата към покривната плоча. От мачтата започва фидерно трасе 14 ", което върви по западната фасада на сградата до пети етаж и оттам по кабелен канал отива до апаратната на радио „****“. Общата дължина на фидерното трасе не може да бъде точно определена. За укрепване на мачтовото съоръжение са използвани шест броя обтягащи въжета, анкерирани към покривната плоча на сградата. Местоположението на строежа с приблизителни размери и отстояния е показано на окомерната скица, представляваща част от съставения на място Констативен протокол № *****.2024 г.

По време на проверката на място от страна на „****“ ЕООД са представени Технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване на радиосигнали“, Приложение [Наименование]на Комисията за регулиране на съобщенията, приложено към Заявление [интернет адрес], 2007 г. за изменение и/или допълнение на разрешение № *****2008 г., издадено на „****“ АД.

От Областна администрация и **** са представени документи за собственост на сградата.

С писмо изх. *****.2024 г. до **** на Община Перник е изискано допълнително в срок от седем дни от датата на получаване да представи в РДНСК - Перник данни за наличие/липса на строителни книжа и документи в архива на Община Перник за съоръжения на „*****“ АД.

С писмо вх. № ****2024 г. ***** на Община Перник е уведомил, че в техническия архив на общината не са намерени одобрени проекти или разрешение за строеж за монтаж на телекомуникационното инфраструктурно съоръжение.

От управителите на „****“ ЕООД и „****“ АД е изискано да представят сключен договор за ползване на съоръжения между „***** АД и „*****“ ЕООД, както и, ако такива са налични - строителни книжа и документи (проекти, разрешение за строеж и др.).

След направена последваща служебна справка в КККР на [населено място] е установено, че сградата е с нов идентификатор - *****по КККР на [населено място] и с 34 самостоятелни обекта. С писмо изх. № ***** до Началник служба **** - Перник (**** - Перник), е изискано в оперативен порядък да предостави копие на заповедта, с която е изменена кадастралната карта и е променен идентификаторът на сградата, както и информация за броя на СОС, с данни за собствениците на тези обекти.

С писмо вх. № *****.2024 г. Началник на **** - Перник е уведомил, че със заявление *****2023 г. Областна администрация Перник е виесла проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за сграда с [идентификатор], състоящо се в разделянето й на сграда ***** - **** и сграда **** - бивш ****. В сграда **** - бивш **** са нанесени тридесет и четири броя самостоятелни обекти. Изменението-е по реда на чл. 53а, т. 3 от ЗКИР - без заповед.

С оглед на резултатите от извършената проверка и събраните материали по преписката е съставен констативен акт № *****.2024 г. /л. 272 – 278 от делото/. Прието е, че строителството е извършено без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и издадено от Главния архитект на Община Перник разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 137, ал. 3 (предложение второ) от ЗУТ, което го квалифицира като незаконен строеж по смисъла на чл. 225. ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Констатирано е, че изпълненият на място строеж, описан в констативният протокол, съответства на чертежа на антенния носач с разположение на елементите на антенната система, който е част от „Технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване на радиосигнали“, Приложение [Наименование]на Комисията за регулиране на съобщенията. Установено е, че собственик и възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. I от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 30, ал. I, т. 1 и т. 2 и чл. 59 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ) е „*****“ ЕООД, ЕИК *****, с оглед представения Договор за монтаж и експлоатация, съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура от 31.07.2019 г., сключен между Областна администрация [област] и ***** - Перник от една страна и от друга „*****“ ЕООД и съгласно справка в публичния регистър за прехвърлени права за ползване на радиочестотен спектър на Комисията за регулиране на съобщенията.

Като извършител на строежа е посочен „*****“ АД, ЕИК ****, на основание предоставени при проверката от упълномощения представител на „****Я“ ЕООД „Технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване на радиосигнали“, Приложение [Наименование]на Комисията за регулиране на съобщенията, видно от документа - приложено към Заявление [Наименование] ,КРС, 2007 г. за изменение и/или допълнение на разрешение № ****.2008 г„ издадено на „****“ АД.

Като възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са посочени собствениците на административната сграда, съгласно представените документи за собственост.

Констативен акт № ***** от ***2024 г. е съставен в отсъствие на заинтересованите лица и съобщен на заинтересованите лица по реда на чл. 18а от Адмииистративнопроцесуалния кодекс АПК) с писмо изх. № ****.2024 г., видно от известия за доставяне: ИД [Наименование]от 27.03.2024 г. до „****" АД; ИД [Наименование]от 26.03.2024 г. до Областен управител на [област]; ИД [Наименование]от 29.03.2024 г. до Секретаря на ****: ИД [Наименование]от 28.03.2024 г. до Ж. Н.; ИД [Наименование]от 11.04.2024 г. до Т. И., ИД [Наименование]от 15.04.2024 г. до „****” ЕООД; Разписка от 22.04.2024 r„ подписана от И. С., получила Констативен акт № *****.2024 г., със задължение да уведоми Р. Д. и Е. С.. Е. З., И. Р., Е. Р., Л. Н. - Силлас, С. Л., З. И., Р. А., В. В., С. И. и П. И. са уведомени при условията и по реда на § 4, ал. 2, изречение 2 от ДР на ЗУТ|чрез публикуване на Съобщение № ****.2024 г., на официалната интернет страница на ДНСК ([Наименование]://[Наименование].

След изтичане на срока за постъпване на възражения, издадена е оспорената заповед № *****2024г., с която на адресатите на заповедта „*****“ ЕООД, „****“ АД, и собствениците на имота – възложители по смисъла на чл. 161, ал.1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Телекомуникационно инфраструктурно съоръжение“, изпълнен върху част от покривното пространство на административна сграда с [идентификатор] в [населено място], *****/бивш *****, състоящо се от метална мачта (тръба) с приблизителен d = 100 мм, височина – около 11 м. с три броя диполни антени, монтирани на нея през около 2, 4 м. по височина. Времето на извършване на строежа е определено 2008 г., съгласно представените „Технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, на радиосигнали41, Приложение Р101-R на Комисията за регулиране на съобщенията, видно от документа - приложено към Заявление [интернет адрес], 2007 г. за изменение и/или допълнение на разрешение № *****2008 г., издадено на „***** АД.

Строежът е класифициран като трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з‘ от ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

В административната преписка е приложен Протокол от премахване/демонтаж на строежа /л. 358/, съставен на основание Заповед № *****.2024г. на областния управител на [област] /л. 357/ и Констативен протокол № ***** от 07.06.2024г. /л. 331/, съставен от представители на РДНСК, от който е видно, че обектът, предмет на Заповед № ****2024г. е премахнат. Към протокола е приложен снимков материал.

По преписката са налични следните притежавани от жалбоподателя разрешения, лицензии и сертификати:

Индивидуална лицензия за доставяне на радиоуслуга № ****, издадено от П. на Съвета за електронни медии /л. 62/, даващо му право за доставяне на радиопрограма с наименование Р. У. на територията на [населено място], издадена въз основа на заявление до председателя на СЕМ от „****“ АД и „****“ ЕООД за прехвърляне на индвидуална лицензия от 25.01.2011г./л. 31/

Технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване на радиосигнали“, Приложение [Наименование]на Комисията за регулиране на съобщенията /л. 108/, Мотивирана обосновка и изчисления за определяне на необходимата ефективно излъчена мощност, Конфигурация на антенната система – Приложение 1.2./л. 110/

Разрешение № ****.2016г. на Комисията за регулиране на съобщенията/л. 60/, с което на жалбоподателя се дава право за ползване на радиочестотен спектър и право да се изгради радиопредавателна станция, състояща се от радиопредавател и антенно-фидерна система на адрес [населено място],**** ****; Изменение № ****.2016г. на Комисията за регулиране на съобщенията на Разрешение № ****.2016г.; Изменение на Комисията за регулиране на съобщенията № *****2023г. за изменение на Разрешение № ****.2016г. /л. 22/, с което се изменя наименованието на разрешението на „Разрешение за ползване на радиочестотен спектър от електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово разпръскване“.

По делото допълнително са представени от Областна администрация Перник: Договор от 01.12.2004г. за отдаване под наем на част от покрива на съсобствен имот, сключен между Областна администрация и ***** *****/- Перник, от една страна като наемодател и „****“ АД като наемател /л. 392/, Договор от 10.01.2008г. за монтаж и експлоатация на радиопредавателна антена и сателитна чиния, сключен между Областна администрация и **** Перник, от една страна като наемодател и „*****“ АД като наемател /л. 389/; Договор от 05.12.2013г. за монтаж и експлоатация на радиопредавателна антена и сателитна чиния, сключен между Областна администрация и ****- Перник, от една страна като наемодател и „****“ АД като наемател /л. 384/; Договор за предоставяне на правото на ползване върху сателитна антена /без дата/ и неподписан от ползвателя между Областна администрация и ****- Перник, от една страна и „*****“ ЕООД, Договор от 31.07.2019г. за монтаж и експлоатация на телекомуникационно инфраструктурно съоръжение между Областна администрация и ****- Перник, от една страна и „****“ ЕООД /л. 173/.

В хода на съдебното производство е допусната и приета комплексна съдебнотехническа експертиза, изготвена от инж. М. Й. със специалност – радио-и телевизионна техника и инж. А. Ц. - строителен инженер по промишлено и гражданско строителство.

Вещите лица, след запознаване с документите по делото и оглед на място на вече демонтираното съоръжение, съхранявано в сградата на „*****“ по заповед на областния управител, установяват, че процесната антена представлява метална тръба/мачта/ с променливо сечение с височина около 11,20м ,с диаметър в основата 7см и на върха 3см. ,дебелина на стената на мачтата 3-4мм. Същата е била разположена на покрива на „*****“ [населено място] - Сграда с [идентификатор] ,съгласно чертежа : -червен цвят ,заедно с останалата техника на други оператори- не са процесни. Самата мачта /антена/ е поставена върху плочата на таванния етаж на сградата на ****[населено място], стъпваща върху метална планка, която е дюбелирана в бетонната плоча. Мачтата е имала 6 бр. обтяжки, като те са били вързани на различна височина 3бр. на около 6м височина и 3бр към горен край антена около 9,80м.височина. Те са осигурявали стабилност на мечтата при ветрове. Мачтата с височина 70см / при демонтажа е била срязана с ъглошлайф/, като захващането към плочата е скрито с хидроизолация за да няма теч от покрива на сградата. На мачтата са били поставени 3бр. фидерови антени с посочени технически характеристики на стр. 5 от заключението. Процесният обект /трите антени/ са били прикрепени към металната мачта и свързани с кабел към апаратната /на по-долен етаж от сградата/. Според вещите лица металната мачта, на която са монтирани антените може да бъде преместена, като това става, като се разкрие хидроизолацията на покрива в частта на основата на мачтата, дюбелите или болтовете посредством които е закрепена към плочата биват развити /в повечето случаи срязани/ при което мачтата с подложната планка на която стъпва антената може да бъде преместена на друго място. Кабелът за антените трябва или да се среже или удължи, ако мястото е на същия покрив. При тези дейности не се нарушава конструкцията на сградата /плочата на покрива/ на бивш „*****“ [населено място], единствено трябва да бъде възстановена листовата хидроизолация на мястото на антената,за да няма теч от покрива. Разрушаване на конструкцията на сградата /плочата/ според в.л. не се налага. Антената на радио „****,, е само излъчвателна, тъй като тя е активен елемент на електронно- съобщителната мрежа на радио,,****“ с регионално покритие за [населено място], тя не е инфраструктурен елемент, нито е част от инфраструктурна мрежа. По действащото към момента на изграждането й законодателство, а именно 2008 г. , в.л. смятат, че процесната антена попада в чл.147, т.2 от ЗУТ , като за нея не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а е необходимо конструктивно становище от инж.конструктор и на база на него се издава по съкратен начин от община Перник разрешение за строеж. И към 2008 г., и към настоящия момент /датата на издаване на заповедта/ процесната антена е 4 категория строеж ,буква „ж“- „Видовете строежи от четвърта категория, буква "ж", са електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с високо и средно застрояване, включително и частите от мрежите, попадащи извън урбанизираните територии, но в границите на съответната община и/или област.“ съгласно чл.137 ал.1,т.4 от ЗУТ. Вещото лице Ц. изразява особено мнение единствено в частта на експертизата, в която се говори веднъж за „строеж“, веднъж за „премествам обект“ според вещото лице – инженер по комуникации, като вещото лице строителен инженер застъпва мнение, че това, че антената може да бъде демонтирана без да се наруши конструкцията на сградата, не я [жк], а е строеж по смисъл на §5, т.38 от ДР на ЗУТ

Така събраният по делото доказателствен материал и изградените въз основа на него фактически констатации дават основание на съда за следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, при наличието на правен интерес. Въпросите за допустимостта на жалбата и надлежните страни в производството са разрешени с Определение № ****.2024г. на ВАС по адм.д. № ****/2024г. и Определение № ****/22.01.2025г. на ВАС по адм.д. № **/2025г.

В Заповедта е посочено, че строежът е незаконен на основание чл. 225, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, като е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Прието е, че строежът е от трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „з‘ от ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Не са изложени допълнителни мотиви нито в заповедта, нито в констативния акт кои характеристики на съоръжението го класифицират като строеж от трета категория.

Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗКНАНКЦ, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Според практиката на ВАС дефиниращата понятието "строежи" норма не изброява изчерпателно обектите от тази категория. Критериите за определянето на обект като строеж не се изчерпват с принадлежността му към очертаните от нормата видове, разположението, техническите характеристики и начина на закрепването му към земята или друг обект. Дадени обекти представляват строежи по предназначението си, т. е. по функционален критерий, и качеството им следва от изричното му признаване с правна норма. Такъв именно е случаят със съоръженията, които не са посочени в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но попадат в обхвата на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи".

Съгласно § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, "техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност.

Според спецификата си в § 1 ДР ЗЕС е установена дефиниция за: т. 15. "Електронна съобщителна мрежа" е съвкупност от преносни съоръжения и при необходимост съоръжения за комутация и/или маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват пренос на сигнали посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали или с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителни мрежи, доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, и кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация. Аналогична разпоредба се съдържа и в ЗЕСМФИ § 1 т.2 ДР.

В техническата експертиза обектът, чието премахване е разпоредено, е описан като активен елемент от електронна съобщителна мрежа, с обяснението, че антената е само излъчвателна, тя излъчва, а не приема радио-сигнали. Независимо че този въпрос е поставен като задача на вещото лице, същият е правен. Съдът приема, че процесната антена представлява електронна съобщителна мрежа, тъй като позволява пренос на сигнали посредством радиовълни. Антените са радиотехнически устройства, които не могат да функционират самостоятелно, те са задължителен елемент от всички електронни устройства, независимо от тяхното предназначение. Съдът приема, че обектът „телекомуникационно инфраструктурно съоръжение“ по същността си представлява „антенно-фидерна система“, която е част от електронна съобщителна мрежа, съответно представлява мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Настоящият съдебен състав счита, че процесният обект не отговаря на изискванията за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Преместваемите обекти са с предназначение за увеселение, търговия или други обслужващи дейности, като конкретният обект не попада сред това изброяване в разпоребата на чл. 56, ал.1 ЗУТ. Освен това за определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди както от неговите характеристики, така и от предназначението му. В този смисъл обстоятелството дали обектът е трайно прикрепен към терена няма съществено значение.В конкретния случай, разпореденият за премахване обект не може да бъде квалифициран като преместваем поради отсъствие на съществени елементи, определящи го за такъв по смисъла на цитираната разпоредба, а именно същият не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството без да бъде разглобен, демонтиран на части, с което би изгубил своята индивидуалност. Съдебната практика по приложението на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и посочената разпоредба на § 5, т. 80 ДР ЗУТ е непротиворечива - за да е налице преместваем обект, който да отговаря на посоченото условие по т.1, е необходимо обектът да може да бъде отделен от повърхността и да бъде преместен в пространството като цяло, тъй като само тогава няма да изгуби своята физическа индивидуализация. При техническите установявания от вещите лица и снимковия материал съдът прави извод, че антенно-фидерната система не може да бъде преместена в цялост без да бъде разглобена, което и именно е направено при демонтирането – срязана е на части. Фактът дали обектът е трайно прикрепен към терена не е от съществено значение за определянето му като строеж, доколкото по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, строеж представлява всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята.

Неправилно обаче в заповедта е строежът е [жк], ал. 1, т. 3, б. "з" от ЗУТ, където като строежи от трета категория се категоризират приемо-предавателни станции и останалата физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи от магистрален тип на национално ниво или извън урбанизирани територии. В чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/30.07.2003 г. е разяснено, че видовете строежи от трета категория, буква "з", са електронни съобщителни мрежи или части от тях и съоръжения, изграждани от магистрален тип на национално ниво, включително съобщителни и базови станции, радари, ретранслатори, радиорелейни станции, радио- и телевизионни станции, както и електронните мрежи, свързващи общинските и/или областните центрове.

Предмет на премахване със заповедта са единствено разположените на покрива на сградата антени, а конкретното радиопредавателно устройство в рамките на масивната сграда, към което са кабелно свързани, не се обсъжда.

Доколкото разпоредбите на чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ позволяват да се нареди премахването само на част от даден незаконен строеж, разпореденото премахване на антенно-фидерната част от обекта е допустимо според действащия закон. В случая съобразно правилото на чл. 137, ал. 4 ЗУТ строеж, който по своите критерии попада в различни категории, се категоризира в по-високата от тях.

Разгледан в цялост, обектът представлява електронна съобщителна мрежа за разпространение на радио програма /радиостанция/, която се състои от радиопредавател и антенно-фидерна система /само излъчвателна/, с регионално покритие на територията на [населено място]. Това е видно както от издадените лицензии от КРС и СЕМ, така и от Технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване на радиосигнали“, Приложение [Наименование]на Комисията за регулиране на съобщенията – териториалният обхват на мрежата е само за [населено място].

Установеният обект не съдържа необходимите компоненти за класифициране като строеж трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" от ЗУТ, връзка с чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/30.07.2003. Процесната антенно – фидерна система не служи за разполагане на електронни съобщителни мрежи от магистрален тип на национално ниво, нито пък свързва по някакъв начин общинските и/или областните центрове.

Същата е строеж от четвърта категория според чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "ж" ЗУТ във вр. с чл. 8, ал. 5 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи , тъй като е изградена в урбанизирана територия в границите на община Перник. Съгласно чл. 137, ал.1, т.4 б. "ж" от ЗУТ в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация електронните съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с високо и средно застрояване се категоризират като строежи от четвърта категория.

Според чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, заповедта за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях, се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Следователно, оспорената по делото заповед, като постановена от орган, който не разполага с компетентност да я издаде, се явява нищожна и съдът следва да обяви нищожността.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е безспорно по делото, че за въпросната радиостанция не е издавано разрешение за строеж, нито има строителни книжа. Към датата на изграждането й 2008г. приложим е бил Законът за електронните съобщения /ЗЕС/. Относно годината на изграждането на процесната антена – част от радиостанция съдът намира, че същата е именно 2008 г., когато е бил сключен договор за наем на покрива на административната сграда между първоначалния носител на лицензията „****“ АД и собствениците на сградата, притежаващи над 90 % от собствеността. При наличието на писмени доказателства, констатациите в експертизата, че по устни сведения на работници в „****“ АД същата е „заварена“ от тях, съдът не кредитира. При изграждане на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, съгл. чл. 283, ал. 1, ал. 3 ЗЕС /отм./ и чл. 161, ал. 1 ЗУТ – предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги са собственици на изградените от тях електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура и възложители – за съоръжението освен договор със собствениците на сградата е нужно да има и разрешение за строеж.

Относно разноските:

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, следва на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски по делото в общ размер на 5 163, 13 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 50 лв., 1250 лв. – разноски за назначения особен представител на заинтересованите страни, депозит за вещи лица по комплексната СТЕ в размер на 2363, 13 лв. [рег. номер]. адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.06.2024г. /л. 16/, за което не е направено възражение за прекомерност и съдът счита за съответно на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника процесуални действия. Включените в списъка на разноските на л. 562 150 лв. по частната жалба към ВАС не следва да се присъждат, тъй като е следвало да бъдат заявени в производството по адм.д. № ****/2024г. на ВАС. Разноските са дължими от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), [населено място] - юридическо лице по смисъла на чл. 2 от Устройствения правилник на ДНСК, в структурата на която е регионалната ДНСК - Перник.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК, Административен съд – Перник, [Наименование]състав

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед № ****2024г., издадена от **** на РДНСК – Перник.

ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), [населено място] да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. *, представлявано от управителя М. М., сумата 5 163, 13 лева (пет хиляди сто шестдесет и три лева и тринадесет стотинки), представляващи направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.