Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 02.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на четвърти
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 135 по описа за 2018 год., на Павликенския Районен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „П. К. Б." ЕООД чрез процесуалния
си представител излага в исковата си молба, че на 20.09.2016г. между него
и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ******* при следните параметри: отпусната сума 3000
лева, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита 185,46 лв., дата
на погасяване на месечната вноска – 15-ти ден от месеца и общо задължение по кредита 4451,04
лв. ГПР е 49, 89%. Ответникът закупил и пакет от допълнителни услуги на
стойност 3000 лв. и общото задължение станало 7451,04 лв. при месечна вноска от
310,46 лв. Твърди, че ищецът като кредитодател е изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като превел паричната сума в размер на 3000лв.
по посочени от длъжника банкови сметки за погасяване на четири негови други
задължения към кредитни институции. Твърди, че ответникът не е заплатил нито една
месечна вноска. Поради неизпълнението и съгласно т.12.3. от ОУ към Договор
за потребителски кредит същият е бил прекратен и е обявена предсрочна изискуемост
на дължимите по него суми на 17.01.2017г. автоматично, за което ответникът бил
уведомен с писмо на 18.01.2017г.
Твърди, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми,
но последният не е открит и книжата са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът има вземания към него в размер на 7451,04 лв. – главница
по договор за потребителски кредит № ********* от 20.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 199.37
лв. - разноски по заповедното производство, за събирането на които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира разноски.
Ответникът
в депозиран по делото писмен отговор от назначения й особен представител оспорва
допустимостта и основателността на претенциите. Счита, че не е ясен характера
на претендираната сума, тъй като задълженията не са посочени разпределени по
пера, както и че липсва идентичност между спорното материално право по
заповедното и исковото производство. Възразява за нищожност на договора за
потребителски кредит поради накърняване на добрите нрави, липсата на съгласие и
основание, както и поради това, че при сключването му не са съобразени
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и поради наличието
на неравноправни клаузи в него досежно определянето на лихвения процент,
годишния процент на разходите, неустойката. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, прието в съдебно заседание, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представения по
делото договор за потребителски кредит № *******, същият е със страни „П. К. Б.“ ЕООД и Е.А.А.. Договорът се предхожда от Искане за
отпускане на потребителски кредит от 20.09.2016г. /на л.33-39 от делото/, изходящо от клиента и
ответник по делото, в което е посочена исканата сума – 5000 лв., закупуване на пакет
от допълнителни услуги „Екстра“, срок на кредита 24 месеца и др. Подписана е и декларация за обработка на
личните данни, стандартен европейски формуляр за информация по потребителски
кредит, декларация за запознаване с общите условия, всички носещи трите имена и
подписа на ответника, изписани ръкописно. Договорът е сключен при условията на
искането, но за заем на сума в размер на 3000 лв. и в него е посочена банкова
сметка ***. Допълнително е сключено споразумение за закупуване на пакет от
допълнителни услуги на стойност 3000 лв. при размер на вноска по закупен пакет
от допълнителни услуги от 125,00лв. месечно. Всички описани документи носят на
всяка от страниците подписи на кредитополучателя. Същият е подписал и
погасителен план, според който месечно следва да заплаща по 310,46 лв.,
включващи вноска по кредита от 185,46 лв. /анюитетна вноска, вкл. главница и
договорна лихва/ и по закупения пакет допълнителни услуги –125 лв. Крайният
падеж на дълга е 15.10.2018г. при 24 вноски на 15-то число всеки месец.
Доколкото коментираните писмени доказателства не са оспорени от ответника
досежно тяхната автентичност, съдът приема за безспорно, че подписите,
приписани на Е.А.А. са положени лично от него.
От Споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги от 20.09.2016г., сключено между страните се установява, че
със същото се поема задължение на кредитора да предостави на длъжника по искане
на последния и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.
Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Посочено е
още, че кредитора предоставя правото на длъжника да се възползва от
всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка
една от тях, съгл. уговореното в ОУ, срещу задължението на длъжника да заплати
на кредитора възнаграждение за предоставянето, респ. възможността за
предоставяне на тези услуги в размер, посочен в т.6 на договора за
потребителски кредит. От съдържанието на ОУ към договора, в частта, касаеща
посочените допълнителни услуги, за същите са установени различни условия с
оглед срока на договора, както и на необходимите документи и доказателства, при
предоставянето на които от длъжника, последният може да поиска от кредитора
съответната услуга, като при одобрение на заявлението от страна на кредитора,
страните подписват споразумение.
Съгласно т.12.3 от ОУ към Договора за потребителски
кредит, в случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, се начислява
лихва за забава в размер на ОЛП +10 % процента върху размера на просроченото
плащане, а при просрочие на една месечна вноска с повече от тридесет календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост.
По отношение изпълнението на задълженията
на двете страни, видно от Молба на ответника от 19.09.2016г. на л.31-32 от
делото, същият е пожелал със сумата на отпуснатия кредит да бъдат погасени пет
негови други задължения към други небанкови кредитни институции, с което се
изчерпва целият размер. Видно от пет броя разпечатки на банкови транзакции
/л.26-30 от делото/, с преводни нареждания от 21.09.2016г. на „******“ са преведени следните суми: 600лв. по сметка на „Ф. Б.“, 800лв. на „К.“ ООД, 960лв. на „Ф.“ЕООД, 280лв. на „В. К.“ООД, 360лв. на Е.А.А. по банковата сметка на
ответника в „Банка ***“, посочена в договора и
изрично той е вписан като получател в нареждането.
Ответникът от своя страна не е изпълнил поетите
с договора задължения, като не е изплатил нито една от вноските по кредита.
По делото е представено уведомително
писмо, адресирано от ищеца до ответника, в което на последния се съобщава, че
сумите по кредита са предсрочно изискуеми, начислена е лихва за забава, но няма
доказателства това писмо да е изпратено и да е достигнало до ответника.
В заявление по Ч.Гр.Д. дело
№ ***/ 2017г., постъпило в РС ***** на 18.09.2017г. с пощенско клеймо от 15.09.2017г., ищецът иска издаване на
заповед за изпълнение за две вземания: главница в размер на 7451,04лв. и лихва
за забава в размер на 17,60лв. като сочи основание за вземането – неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № ****/21.09.2016г. В заявлението няма конкретни твърдения за размера на кредита,
за наличие на други уговорки за други услуги и т.н. Със Заповед № ***/18.09.2017г. ответникът Е.А.А. е осъден да заплати на
ищеца следните суми: 7 451.04 лева -дължима главница по договор за потребителски
кредит № ******/21.09.2016г., 17.60рв. лихва за забава за периода от
16.11.2016г. до 17.01.2017г., законната лихва върху главницата за периода от
15.09.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 199.37 лева разноски
по делото. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, след
залепване на уведомление. Съдът е уведомил кредитора за възможността да предяви
установителен иск за вземанията си на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на
11.01.2018г. Исковата молба е предявена в срок – с п.к. от 12.02.2018г. – в
първия работен ден след 11.02.2018г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:
Предявени е иск за установяване на вземане за главница
и законна лихва, предмет на заповед за изпълнение, с правна квалификация чл.
422, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и и чл. 86 ЗЗД. Не е предявен иск за присъдената в
заповедта за изпълнение мораторна лихва от 17.60 лв.
Предявеният иск е процесуално допустим. Правният
интерес на ищеца е налице, предвид обстоятелството, че въз основа на негово Заявление
е издадена заповед за изпълнение, с която ответникът Е.А.А. е осъден да заплати
процесните суми и същата е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 и 6 от ГПК.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен по
следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че в конкретния
случай в заявлението по чл. 410 ГПК, заповедта за изпълнение, както и в
настоящата искова молба, ищецът константно поддържа искането си за установяване
дължимостта на вземане, представляващо дължима главница по процесния заем.
Никъде не е претендирана възнаградителна лихва и възнаграждение по споразумение
за пакет от допълнителни услуги, макар подобни задължения да се коментиран в
обстоятелствената част на ИМ. С оглед диспозитивното начало без никакво
значение са останалите дължими суми по заеми, доколкото същите не са
претендирани. В рамките на претенцията съдът намира за установено по делото, че
от ответната страна е дължима отдадената в заем сума в размер на 3000 лева.
Начислените и установени като размер договорни лихви и задължения по
допълнителното споразумение са извън предмета на делото.
Доколкото ищецът се позовава на предсрочна
изискуемост, съдът преценява от доказателствата, че са налице обективните
предпоставки за обвяването на същата, уговорени в т.12.3 от договора, а именно
посрочено плащане на една месечна вноска с повече от 30 дни.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ с
банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Дружеството - ищец няма статут на банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ и
представлява финансова институция, регистрирана с основа дейност отпускане на
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Договорът за кредит по своята правна
характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както
и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и
действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК
не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно
дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови финансови институции,
които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се
има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК / а не само по
чл.417 ГПК/, следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението
в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да
прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита (Решение №123/09.11.2015 по дело №****/2014 на ВКС, ТК, II т.о.).
От доказателствата по делото не може да се заключи, че
изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало
до длъжника преди подаване на заявлението. Представено е по делото уведомително
писмо, с дата от 18.01.2017г. от "П. К. Б." ЕООД, но липсват
твърдения и доказателства същото да е изпратено до длъжника и да е получено от
него.
С оглед изложеното следва да се заключи, че в
настоящият случай предсрочна изискуемост не е настъпила, тъй няма лично връчване
на исковата молба, а такова на служебен адвокат, който осъществява процесуално
представителство по делото, но не представлява ответника в материалното
правоотношение. Дори да се приеме обратното /че длъжникът е уведомен за
предсрочната изискуемост с връчване на ИМ на назначения му особен
представител/, това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този
въпрос е налице съдебна практика по реда
на чл.292 от ГПК /реш. №114/07.09.2016г. по т. дело №***/2015г. на ВКС, II т.о., решение №77/10.05.2016 по дело №****/2014 на ВКС, ТК, II т.о./ настъпилата след
заявлението изискуемост на почти всички падежирали вноски и на всички от 15.10.2018г.,
е ирелевантна по делото, тъй като е много след подаване на заявлението /15.09.2017г./.
За яснота следва да се отбележи, че със заявлението и
исковата молба вземанията за главница и договорна лихва се претендират в общ
размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
(а не присъждане на вноските с настъпил падеж до датата на подаване на
заявлението). Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното
производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като
конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, съдът не би могъл да се
произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения
установителен иск, което обаче недопустимо, с оглед дадените задължителни
указания по прилагането на закона в т. 11.б от решение № 4/2013 от 18.06.2014г.
по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. /В този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015
г. на ВКС по т. д. № ****/2014 г., II т. о./
Ето защо, тъй като не се установява ищцовото дружество
да се е възползвало от уговорената в негова полза възможност да обяви
вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило длъжника за
това, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е
настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора.
Следователно предявеният искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като не
следва да се обсъждат въведените с писмения отговор на ИМ основания за
нищожност на процесния договор.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ искът, предявен от „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК *******, гр. ********, против Е.А.А., с ЕГН **********,***
за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника в размер на 7
451.04 лева (седем хиляди четиристотин петдесет и един лева и четири стотинки)
- главница по договор за потребителски кредит № ********/21.09.2016г., като неоснователен
и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ