РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. П., 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500130 по описа за 2024 година
С Решение № 103/ 19.01.2024 г. по гр. д. № 1256/ 2023 на ОС – П. П.Р.Б.
е осъдена да заплати на Б. М. Р. сумата от 18 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от повдигнато и
поддържано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл. 195, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което е
оправдан с влязла в сила на 05.06.2018 г. Присъда № 266/ 20.10.2017 г. по
НОХД № 4337/2015г. на Районен съд - П., както и сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи изплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с воденото наказателно производство,
ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от
05.06.2018 г. до окончателното им изплащане, като предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 18
000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв., както и иска за
обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 500
лв. до пълния претендиран размер от 5 000 лв. Са отхвърлени.
Недоволна от така постановеното решение в частта, в която е осъдена
1
да заплати обезщетение за неимуществени вреди, е останала П.Р.Б. която го
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като
поддържа, че ищецът не е търпял неимуществени вреди от незаконно
обвинение, и при условията на евентуалност, че присъденото обезщетение е
завишено. Иска да бъде отменено обжалваното решение в осъдителната част,
вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск за
неимуществени вреди или евентуално да се намали присъденото
обезщетение.
Недоволен от постановеното решение в отхвърлителните му част е
останал и ищецът Б. М. Р., който го обжалва с оплакване на
незаконосъобразност. Счита, че окръжният съд не е отчел всички
обстоятелства от значение за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, както и че неоправдано е намалил изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение, поради което иска да се отмени в
тази част и предявените искове да се уважат в пълен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което са допустими.
Производството по гр. д. № 1256/ 2023 г. на ОС - П. е образувано по
предявени от Б. М. Р. против П.Р.Б. искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 195, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което е оправдан с
влязла в сила на 05.06.2018 г. Присъда № 266/ 20.10.2017 г. по НОХД №
4337/2015г. на Районен съд - П., а именно: иск за неимуществени вреди в
размер на 80 000 лв., както и иск за имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение - за сумата от 5000 лв.
От доказателствата по делото се установява, че с Постановление от
26.08.2010 г. Б. М. Р. е привлечен като обвиняем в извършването на
престъпление по чл.195, ал.2 вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 НК,
затова че на 24/25.08.2010 г. в гр. П. след предварително сговаряне с лицата
М.Б. Р. и О.Т.М. в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради,
2
здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, е
отнел чужди движими вещи – пари - 30 000 лв. и метална каса с размери
50/50/70 см от владението на „С.л.“ ООД - П., без съгласието на
ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетото
имущество е в големи размери.
С постановление от същата дата обвиняемият Б. Р. е задържан за срок
от 72 часа, като с Определение от 27.08.2010 г. по чнд № 5585/2010 г. на РС –
П. му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
По внесен срещу обвиняемите Б. М. Р., М.Б. Р. и О.Т.М. обвинителен
акт е образувано нохд № 1931/2011 г. на РС – П., по което с Определение от
07.07.2011 г. съдът е изменил взетата по отношение на Б. Р. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в парична гаранция в размер на 5 000
лв., като на основание чл. 68, ал. 6, вр. с ал. 1 от НПК на същия е наложена и
забрана за напускане пределите на страната. Видно от писмо по нохд №
1931/2011 г. от Началника на Затвора – П. Б. Р. е освободен на 22.07.2011 г. С
протоколно определение от 16.12.2013 г. по нохд №1931/2011г. на РС - П.
мярката за неотклонение „парична гаранция” е изменена в „подписка“.
С Присъда № 409/ 16.12.2013 г. подсъдимият Б. Р. е оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, т.
4 и т. 5 вр. с чл.194, ал. 1 НК.
С Решение № 156/ 24.06.2014 г. по внохд № 489/2014г. на ОС – П.
присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на РС- П.. Образувано е нохд № 3746/ 2014 г., по което с протоколно
определение от съдебно заседание, проведено на 15.09.2014 г.,
производството по това дело е прекратено и последното е върнато на РП - П.
за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила,
допуснато в хода на досъдебното производство.
След изпълнение на дадените указания на 16.07.2015 г. е внесен
обвинителен акт срещу Б. Р. в РС – П., като с Присъда № 266/ 20.10.2017 г. по
нохд № 4337/ 2015 г. ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение.
По подаден протест срещу присъдата с Решение № 157 от 05.06.2018 г.
по внохд № 486/2018 г. на ОС – П. оправдателната присъда на РС – П. е
потвърдена.
От представена началната страница от студентска книжка на Б. Р. е
3
видно, че същият е записан на 07.09.2010г. за редовен студент във ВУ – З.к.,
специалност – икономика на туризма.
Представени са копия на публикации със заглавия: „Хванаха
обирджии, задигнали каса с 30 000 лв., искат ги в ареста”, „Двама търновци -
баща и син, задържани в П. за кражба на метална каса.“
За установяване търпените неимуществени вреди от незаконното
обвинение по делото са събрани гласни доказателства. Св. М. Р.а – майка на
ищеца – сочи, че докато бил задържан, здравословното му състояние се
влошило, получил психическо разстройство. Понесъл много трудно воденото
срещу него наказателно преследване и задържането му под стража, заради
което прекъснал образованието си, ограничени били социалните му контакти,
наложило се постоянно да пътува за заседанията по делото, а след като
започнал работа това рефлектирало в отношенията с колегите му. След
приключване на производството продължил обучението си, започнал работа,
води нормален социален живот и с приятелката му очакват дете.
От изложеното следва, че в случая са налице предпоставките на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - обвинение в извършване на престъпление, по което
ищецът е оправдан - за ангажиране отговорността на прокуратурата за
претърпените от ищеца Б. М. Р. вреди от неоснователно воденото срещу него
наказателно производство. В случаите като настоящия, при който ищецът е
бил задържан под стража, съгласно т. 13 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, дължимото по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
обезщетение за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното
задържане под стража по чл. 2, ал. 1, т. 1.
Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. При преценка на размера на обезщетението за неимуществени
вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната
тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно
върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на
взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца
в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху
4
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период. Наред с това следва да се има
предвид, че всяко наказателно преследване по принцип провокира редица
негативни емоции и чувства у разследваното лице - несигурност,
безпомощност, обреченост, стрес, страх от налагане на наказание,
невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено
достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като
настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е
претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън
обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично
здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.),
следва да ги докаже на общо основание.
В настоящия случай окръжният съд е обсъдил според тяхната тежест и
значение всички обстоятелства от значение за преценка интензитета и
продължителността на претърпените от ищеца негативни преживявания от
воденото срещу него незаконно обвинение. Правилно в тази връзка е отчетена
продължителността на наказателното преследване от 7 години, 9 месеца и 10
дни, която надвишава изискването за разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС,
през който ищецът се е намирал в състояние на несигурност, страх,
притеснение, фактът на задържането му под стража за период от 10 месеца и
26 дни (от 26.08.2010 г. до 22.07.2011 г.), през който е бил лишен от свобода и
е била ограничена възможността да общува с най – близките си, публичното
разгласяване на наказателното производство чрез средства за масова
информация, както и тежестта на обвинението, което е за тежко престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, наказуемо с наказание лишаване от свобода за
срок от 3 до 15 години, както и с конфискация до една втора от имуществото,
които обстоятелства по правило провокират по – висок интензитет негативни
емоции и чувства.
От друга страна следва да се съобрази, че както при първоначалното
разглеждане на обвинението в районния съд, така и при повторното ищецът е
бил оправдан по него, което е намалило опасенията му, че може да бъде да
бъде осъден и да търпи ефективно наказание лишаване от свобода. Също така
като фактор, обуславящ по нисък интензитет на преживените страдания,
следва да се отчете обстоятелството, че незаконното обвинение не е оказало
5
трайно негативно въздействие на психиката на ищеца, доколкото не се
установи да страда от психични разстройства, нито пък на начина му на
живот в семеен и личен план: след промяна на мярката за неотклонение от
задържане под стража в по – лека е завършил образованието си, започнал
работа, а с приятелката си чакали дете. Съпоставката на посочените две
категории обстоятелства налага извод, че определеното от окръжния съд
обезщетение от 18 000 лв. е в съответствие с интензитета на преживените от
ищеца страдания от незаконното обвинение, ще му позволи да понесе и да
преодолее по - леко психическите травми от увреждането, поради което
настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за неговото
намаление или увеличение.
Обжалваното решение следва да се потвърди и в частта, в която е
отхвърлен предявения иск за имуществени вреди за разликата от 500 лв. до
пълния предявен размер от 5000 лв., изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ на обезщетяване подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Когато се касае за вреди под
формата на платено адвокатско възнаграждение, това изискване ще е налице,
когато възнаграждението е уговорено в хода на наказателното производство
дори и да е платено след неговото приключване. В случая от приложения по
НОХД № 1931/ 2011 г. на РС – П. (л. 177) Договор за правна защита и
съдействие от 25.05.2011 г. е видно, че за поетата от адв. Ч. П. защита на
ищеца Б. М. Р. по наказателното дело е уговорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., по отношение на което
предявеният иск е уважен. Представеният по настоящето дело Договор за
правна и защита и съдействие № 165527/ 23.09.2019 г. е сключен след
приключване на наказателното производство на 05.06.2018 г. с постановяване
на окончателното решение на ОС – П. по ВНОХД № 486/ 2018 г., с оглед на
което правилно не е зачетен от окръжния съд поради липса на връзка с
наказателното производство и възможността да е сключен само за нуждите на
настоящия иск.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение не страда от сочените от страните пороци, поради
което следва да се потвърди.
6
Поради неоснователност на въззивната жалба на ищеца Б. М. Р. не
следва да му се присъждат разноски за адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103/ 19.01.2024 г. по гр. д. № 1256/ 2023
на ОС – П..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7