РЕШЕНИЕ
№541/9.4.2020г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
втори март
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен П.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 5868 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.П.Н.
– ЕГН **********, против Наказателно Постановление №
19-0439-000304/ 31.10.2019г. на Началника на ІІІ РУ
при ОД-МВР , с което му
е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 400лв. на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за
застраховането.
В жалбата
декларативно се оспорва фактическата обстановка и се твърди, че в хода на производството са били
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Поради това се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание , въз.Н.,
редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.П.Бончев пледира
за отмяна на постановлението, като изразява становище, че се касае за
инцидентен случай и следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна,
редовно призована, представлява се от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и счита, че постановлението е
правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Прави и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 26.09.2019г. около 10,30ч. въз.Н.
управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № В 11 30 РР, собственост на Р.Т.,
като се движел по ул.“Петко Стайнов“ в посока
ул.“Тролейна“.На този пътен участък се намирали полицейски служители, една от
които била св.К.К..Въз.Н. бил спрян за проверка, при
която се установило, че за управлявания от него автомобил няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Поради
това св. К. съставила против въз. Н. акт за установяване на нарушение, в който
описала установеното нарушение, което било квалифицирано като такова по чл.638
ал.3 от КЗ. При личното предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление № 98-0439-000304 / 31.10.2019г.
, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации в акта и правната квалификация на нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ.За него, на същото законово основание на въз. Н.
било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана К.К.-актосъставител, чиито показания
съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелката си спомни
за случая и потвърди ,че нарушението е било установено след съответната
проверка.
Съдът служебно изиска и приобщи към
доказателствата по делото справка от Гаранционния фонд, която кредитира като
относима към спора.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото, както и в акта, се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.Вмененото във
вина на въз. Н. нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Съставомерните
признаци на нарушението са описани с необходимата конкретика, като изрично е
посочено кой е собственик на превозното средство. Мястото на извършване и
установяване на нарушението е описано с необходимата конкретика. При съставяне
на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, респективно не са били налице спорни обстоятелства, които да се нуждаят от
разследване.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма.От доказателствата по делото безспорно се
установява, че въз. Н. е управлявал
автомобил, във връзка с чието
използване към момента на извършване на проверката не е имал валиден и действащ договор за сключена
застраховка „Гражданска отговорност”.Това обстоятелство, което се доказва от
приложената по преписката справка за извършена проверка, не се и оспорва.
Безспорно по делото е също така, че въззивникът не е
собственик на превозното средство.Това
обаче не го освобождава от задълженията му като
водач на МПС да спазва
изискванията на КЗ и да управлява превозно средство, за което има валиден
застрахователен договор.
Съобразно доказателства по делото
съдът счита, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото
не се отличава от останалите от този вид.От друга страна, от съдържанието на
приложената по преписката справка за нарушител от района, може да се направи
извод, че въз.Н. не е дисциплиниран водач на МПС, доколкото многократно е бил санкциониран за различни
нарушения на ЗДП. Поради това съдът намира, че случаят не би могъл да бъде
приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Правилно наказващият орган е
наложил на въз.Н. наказание „Глоба” в
императивно предвидения в закона размер от 400лв., като в случая е налице
законова забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване.Това
наказание е съответно на извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на
ЗАНН- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да въздейства предупредително и възпитателно върху останалите граждани.
Независимо от изложеното до тук,
съдът намира, че атакуваното постановление следва да бъде отменено, тъй като е
издадено от некомпетентен орган.Разпоредбата
на чл.647 ал.1 от КЗ предвижда, че актовете за установяване на административно
нарушение в случаите на чл.638 ал.3 от КЗ се съставят от длъжностни лица на
службите за контрол по ЗДП, а съобразно ал.2
наказателното постановление за това нарушение се издава от директора на
областната дирекция на МВР, в чийто район е установено нарушението, или от
оправомощено от него длъжностно лице. В случая актът
е съставен от компетентно лице, тъй като св.К.К. ,
която е младши полицейски инспектор в ІІІ РУ-Варна, е определена за служител,
който може да издава актове за административни нарушения по чл.638 ал.3 от КЗ
със Заповед № 3653-434/31.01.2019г. на Директора на ОД на
МВР-Варна.Наказателното постановление обаче е било издадено от Началника на ІІІ
РУ-Варна на основание Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., което е изрично
посочено в самото постановление.От съдържанието на приложената по преписката
заповед е видно, че с нея Министъра на МВР е определил лица, които могат да издават наказателни
постановления, но само за нарушения на Закона за движение по
пътищата.Настоящото нарушение обаче е такова по чл.638 ал.3 от Кодекса на
застраховането, а не от ЗДвП. Поради
изложеното до тук , съдът намира, че началника на ІІІ РУ-Варна не е бил
надлежно оправомощен по смисъла на чл.647 ал.2 от КЗ
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. да издава наказателно постановление за
нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.С оглед на това и атакуваното постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление
№ 19-0439-000304/ 31.10.2019г. на
Началника на ІІІ РУпри ОД-МВР , с
което Р.П.Н. му е наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 400лв. на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: