Решение по дело №2724/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260629                                               22.04.2021 г.                                              гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС                                                     ХХХІІ граждански състав

На четиринадесети април                                      две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

при секретаря Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гражданско дело № 2724/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от Т.И.Т. против „МОМЧЕВИ-ТРАНС“ ЕООД и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС и са оспорени от ответника чрез възражение против заповедта.

С определение № 4440/23.05.2019 г., неатакувано от страните и влязло в сила на 14.06.2019 г., съдът е прекратил производството в частта, с която Т.И.Т. предявява установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК против „МОМЧЕВИ-ТРАНС“ ЕООД за сумата от 2731,95 лева, левова равностойност на 1401 евро, представляваща неизплатена част от трудовото му възнаграждение за месец август 2017 г., ведно със законната лихва от 14.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № ***/15.02.2019 г. по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС, като е обезсилил издадената заповед за изпълнение в тази й част. Със същия съдебен акт съдът е спрял производството в частта, с която Т.И.Т. предявява установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК против „МОМЧЕВИ-ТРАНС“ ЕООД за сумата от 404 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатена част от трудовото му възнаграждение за месец август 2017 г., за периода 30.08.2017 г. – 12.02.2019 г. до приключване с влязъл сила съдебен акт на гр. дело № 3529/2018 г. по описа на БРС.

С определение от 14.01.2021 г. съдът възобнови производството по делото.

В проведеното на 15.02.2021 г. съдебно заседание съдът прекрати производството по иска за присъждане на мораторна лихва за периода от 16.05.2018 г. до 12.02.2019 г. поради отказ от иска в тази му част. В същото съдебно заседание ищецът уточни претенцията с твърдение, че трудовото му възнаграждение за месец август 2017 г. е 2000 евро, от които са платени 500 евро и претендира за тази разлика от 1500 евро лихвата за забава за периода от 30.08.2017 г. – 15.05.2018 г.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество моли съда да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Районен съд-Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От 06.10.2016 г. между страните възниква трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „***” в предприятието на ответника. Правоотношението е прекратено, считано от 16.03.2018 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа.

Видно от съдържанието на трудовия договор, основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е 463 лв., заедно с допълнително такова за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % върху основното месечно трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж и допълнително месечно трудово възнаграждение за индивидуално трудово представяне, което се определя ежемесечно в размер и по преценка на работодателя. Основното и допълнителните трудови възнаграждения са платими ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането.

С решение № 3306/29.11.2019 г. по гр. дело № 3529/2018 г. по описа на БРС, потвърдено с решение № III-204/27.08.2020 г. по в. гр. дело № 499/2020 г. по описа на БОС, поправено с решение № 260524/27.10.2020 г. по гр. дело № 3529/2018 г. по описа на БРС, в сила от 15.11.2020 г., „МОМЧЕВИ-ТРАНС” ЕООД е осъдено да заплати на Т.И.Т. сумата от 2188.86 лева, представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.11.2017 г. до 16.03.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 2188.86 лв., считано от подаване на исковата молба – 16.05.2018 г. до окончателното й изплащане. Искът по чл.128, т.2 от КТ в останалата част, която би трябвало да е за периода 06.10.2106 г. – 31.10.2017 г., е отхвърлен (макар това да не следва от диспозитива на решението, което според настоящия съдебен състав отново се нуждае от поправка в отхвърлителната му част).

Безспорно установено по това дело (и от районния, и от въззивния съд) е, че за периода 06.10.2016 г. – 31.10.2017 г., в който попада и месец август 2017 г., Т. е получил трудовото си възнаграждение в общ размер на 5952,86 лева. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза по настоящото дело, а именно – на 28.08.2017 г. по банкова сметка на ищеца е извършен превод на сумата от 500 евро с посочено основание „заплата, командировки“. На 11.10.2017 г. също е преведена сума от 500 евро по банкова сметка на ищеца, но без посочено основание.

Преди това, на 17.08.2017 г., правителството на Баския, автономна област в Кралство Испания, налага санкция на ответното дружество в размер на 2001 евро за това, че като водач на МПС ищецът не притежава документ за професионална компетентност. Тъй като автомобилът е спрян от движение, още същият ден дружеството заплаща сума в размер на 1401 евро за покриване на санкцията, като след коригиране на размера й, властите освобождават превозното средство.

Според заключението на вещото лице по назначената в настоящото производство допълнителна съдебно-икономическа експертиза, съгласно фиш за заплати за месец август 2017 г. на ищеца е начислено само възнаграждение за „заплата отработено време“ в размер на 463 лева, без да е начислено допълнително възнаграждение за клас прослужено време или друго допълнително възнаграждение. Към месец август 2017 г. ищецът няма отработено време от една година при работодателя, поради което не е налице основанието за начисляване на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. За месец август 2017 г. на ищеца са начислени 1095,26 лева командировъчни.

Въз основа на заявление на Т. е издадена заповед за изпълнение № ***/15.02.2019 г. по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС, с която е разпоредено ответното дружество да заплати на заявителя сумата от 3135,95 лева, неправомерно удържана от трудовото му възнаграждение за наложена на дружеството глоба, както и сумата от 404 лева, лихва за периода от 30.08.2017 г. до 12.02.2019 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.

Тъй като дружеството възразява против издадената заповед, е образувано настоящото исково производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, заключенията на вещото лице по назначените в настоящото производство съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-икономическа експертизи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 404 лева, представляваща лихва за забава върху дължимото трудовото възнаграждение за месец август 2017 г. на ищеца за периода 30.08.2017 г. - 15.05.2018 г.

Предявеното от ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане е с правно основание чл.203, ал.2 от КТ, вр. чл.74 от ЗЗД.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че трудовото му възнаграждение за месец август 2017 г. е в размер на 2000 евро.

Според разпоредбата на чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В чл. 215 КТ е регламентирано обезщетението, което работникът или служителят има право да получи при командироване, освен брутното си трудово възнаграждение.

Командировъчните суми, които включват пътни, дневни и квартирни пари, не представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, а обезщетение за допълнителните разноски, свързани с изпълнението на работата в друго населено място, за посрещане на ежедневни нужди от храна и нощувка – в този смисъл Решение № 194 от 18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6546/2014 г., IV г. о.

Ето защо командировъчните пари не са част от трудовото възнаграждение. Безспорно се установи, че трудово възнаграждение за месец август 2017 г. е изплатено на ищеца на 28.08.2017 г., когато му е преведена сума от 500 евро по банковата сметка, и то е в размер на 463 лева бруто или 361,11 лева за получаване. Към месец август 2017 г. ищецът няма отработено време от една година при работодателя, поради което не е налице основанието за начисляване на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Няма и доказателства за месец август 2017 г. работодателят да е определил на Т. допълнително месечно трудово възнаграждение за индивидуално трудово представяне.

Ако ищецът счита, че неправилно му е удържана от работодателя сумата от 1401 евро (стойност на платената санкция от работодателя на правителството на Баския), то това следва да бъде отнесено към неизплащане в пълен размер на командировъчни суми, но не и към неизплащане на трудово възнаграждение за месец август 2017 г.

Предвид изложеното и поради факта, че още в края на месец август 2017 г. е изплатено трудово възнаграждение на ищеца за същия месец в пълен размер, то ответникът не е в забава и не дължи лихва. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на възражението за прихващане, то съдът не дължи произнасяне по него.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има само ответникът, които са в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение – договор за правна защита и съдействие (л.60 от делото). Това е така, защото по отношение на иска за главница производството бе прекратено, а искът за мораторна лихва бе отхвърлен. Едва след произнасяне на съда и по втория иск, е ясно, че претенциите на ищеца са изцяло неоснователни, т.е. едва сега съдът следва да присъди разноски на ответника.

Ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства.

Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, той не дължи държавна такса за отхвърления иск за мораторна лихва, нито сумата, представляваща възнаграждение за вещото лице, изготвило заключенията по първоначалната и допълнителната съдебно-икономически експертизи. Изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на това вещо лице не може да бъде възложено върху ответника, защото искът бе отхвърлен, т.е. то остава за сметка на съдебната власт.

Мотивиран от горното Районен съд – Бургас

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Т., ЕГН – **********, против „МОМЧЕВИ-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 404 (четиристотин и четири) лева, представляваща лихва за забава за периода 30.08.2017 г. – 15.05.2018 г. върху неизплатена част от трудовото му възнаграждение за месец август 2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № ***/15.02.2019 г. по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН – **********, да заплати на „МОМЧЕВИ-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 300 (триста) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

Вярно с оригинала!

ММ