Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.05.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 1798 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 245830 от 16.10.2019г. по гр.д. № 64882/2018г. Софийски районен
съд, 120 състав отхвърлил предявения от „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, срещу
„З.А.“ АД, ЕИК *****, иск при квалификацията на чл. 429, ал. 1 КЗ за сумата 6 456.23 лв.,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ по застрахователна
полица № 18-268-1002-**********/12.02.2018г., валидна за периода от 00:00 ч. на
13.02.2018г. до 24:00 ч. на 12.02.2019г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на предявяване иска до окончателното изплащане на
сумата. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата 150 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищеца „С.Т.“ ЕООД, който го обжалва в частта, с която искът е
отхвърлен до размер от 4 023.87 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. За да отхвърли иска съдът приел, че по делото не се доказало наличие
на причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания и осъществено
застрахователно събитие. Изводът бил направен, без съдът да обсъди
доказателствата в тяхната съвкупност. Въпреки че не било установено по
категоричен начин каква е причината за констатираното счупване на задното стъкло
на единия от превозваните автомобили, по делото се установило, че била
ангажирана отговорността на ищеца-превозвач за наличната повреда на товара, и
при недоказване от ответника на твърденията му за наличие на производствен
дефект, като не било налице и умишлено деяние от страна на застрахования, то
застрахователят следвало да покрие реализирания риск. Застрахованият изпълнил
всички свои задължения по застрахователния договор и нямало основание за отказ
на застрахователя да плати обезщетение. Заплащането му можело да се откаже само
ако неизпълнението на уговорените в ОУ на застраховката задължения от страна на
застрахования е способствало за настъпване на застрахователното събитие,
оказало е друго въздействие върху него или неизпълнението е довело до
невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. Поради това моли
съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо това
постанови друго, с което да уважи предявения иск до размер от 4 023.87 лв.
Претендира разноските по делото, като за тези във въззивното производство
представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „З.А.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като
правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
435 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ за сумата 6 456.23 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“ по застрахователна полица № 18-268-1002-**********/12.02.2018г.,
валидна за периода от 00:00 ч. на 13.02.2018г. до 24:00 ч. на 12.02.2019г., за
настъпило в периода 12.02.2018г. - 15.02.2018г. застрахователно събитие – вреди
по товара при осъществен от ищеца превоз по дестинация от гр. Питещ, Румъния, до
гр. Алтисхофен, Швейцария. Претендирана е и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба в съда на 05.10.2018г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на договора ответникът се задължил да осигурява
застрахователна защита срещу материалната отговорност на превозвача за цялостна
или частична липса и/или повреда на превозваните от него с автомобилен
транспорт товари със собствени и/или наети превозни средства. При международен
автомобилен превоз покритите рискове и лимит на отговорността били съгласно Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Твърди още, че на 12.02.2018г. товарен автомобил с рег. № ВР 4151 СА и ремарке
№ ВР 0591 ЕВ, собственост на ищеца, получил наряд да натовари 8 броя леки
автомобили, произведени от „С.К. Аутомобиле Дачия“ СА, от гр. Питещ, Румъния, до
гр. Алтисхофен“, Швейцария, за „Галикер транспорт“ АД. Превозът бил извършен в
изпълнение на заявка - договор за транспорт реф. № 020/07/2018, сключен между
ищеца и „Ж.България“ ЕООД, а последното дружество действало по възлагане от „Ж.Румъния“
СРЛ. На 15.02.2018г., при разтоварване на камиона на адреса за доставка, било
констатирано счупване на задното стъкло на един от превозваните автомобили -
марка „Дачиа“, модел „Дъстър“, рама № VF1HJD40759905838. Съставена била декларация за забележки. За отстраняване на
вредите получателят на стоката направил разходи в размер на 3 302.02 евро
(в левова равностойност съгласно фиксинга на БНБ 6 456. 23 лв.), за което
уведомил спедитора и му издал фактура; „Ж.Румъния“ СРЛ от своя страна префактурирал
сумата към „Ж.България“ ЕООД, а последното дружество със своя фактура №
**********/04.05.2018г. претендирало сумата от ищеца, който бил принуден да я
заплати. Поради настъпване на застрахователно събитие, ищецът отправил към
ответното дружество искане за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение
и била образувана ликвидационна преписка по щета № 16018100200001. Твърди, че
изпълнил всички указания на застрахователя и представил всички изискани
документи, установяващи настъпването на събитието и размера на вредите. С писмо
от 08.06.2018г. ответникът отказал плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
оспорил предявения иск по основание и размер. От декларация, изходяща от
управителя на ищцовото дружество било видно, че при отваряне на шофьорската
врата на превозвания автомобил задното стъкло на автомобила се е счупило. Налице
било изключение от покритите по договора за застраховка рискове - скрит дефект,
като се позовава на чл. 4.3 от Общите условия на договора и чл. 17, § 2 от
Конвенцията за договора за автомобилен превоз на стоки (CMR). При условията на
евентуалност оспорва претенцията по размер; Твърди, че вредите са настъпили при
различни от декларираните обстоятелства, както и оспорва ищцовото дружество да
е обезщетило правоимащия на товара. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. С оглед
оплакванията в жалбата, като краен резултат въззивният съд го намира за
правилно по следните съображения:
При договора за застраховка „Гражданска отговорност“ предмет на
застраховане е отговорността на застрахования, която може да възникне въз
основа на непозволено увреждане или неизпълнение на договорно задължение, за
причинени от неправомерното му поведение вреди, чийто размер не може да бъде
определен предварително. Договор за застраховка, сключен със застраховател
от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за
вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети
лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие,
притежава характеристиките на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване
на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от
неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително
определени (за разлика от договора за застраховане срещу рисковете на превоза,
уреден в чл. 419 КЗ, който представлява вид имуществено застраховане и има
за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от
причините за увреждането и наличието на вина на превозвача). Съгласно чл.
435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи
от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при
спазване изискванията на чл. 434.
В случая по делото не е било спорно и се установява, че на 12.02.2018г.
между страните е бил сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача на
товари по шосе“ във формата на застрахователна полица № 18-268-1002-**********/12.02.2018г.,
с период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 13.02.2018г. до 24:00 ч. на
12.02.2019г. Покрити са рискове по клауза А от Общите условия по застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“ - срещу материалната
отговорност на превозвача за цялостна или частична липса и/или повреда на
превозвания от него с автомобилен транспорт товар, съгласно глава IV от CMR Конвенцията и изключенията в
Общите условия по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по
шосе“, при лимит на отговорност до действителната стойност на липсващия или
увреден товар, но не повече от размера на обезщетение, предвиден в чл. 23, § 3
от CMR Конвенцията.
Съгласно глава IV,
чл. 17 от CMR Конвенцията, превозвачът е отговорен за цялостната или частична
липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този
на доставянето й, както и за забавата при доставянето й - § 1; Превозвачът се
освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се
дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат
на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства,
които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее - § 2. Размерът на обезщетението при повреди на товара се определя
съобразно чл. 25 от CMR Конвенцията.
Съгласно
приетата декларация за забележки от 15.02.2018г., при пристигане на товара на
адреса на получателя са констатирани вреди по един от превозваните автомобили,
изразяващи се в раздробено задно стъкло. Декларацията е подписана от
представителя на ищеца и от представител на „Г.С.“ АГ. Съгласно представена в
превод на български език фактура, издадена от от „Г.С.“ АГ и с получател „Ж.Румъния“
СРЛ, според оценката на щетите по автомобил с рама № VF1HJD40759905838, „Дачиа Дъстър“, стойността за възстановяване на причинените по
МПС вреди е 3 301.02 евро. В представен в превод документ, озаглавен „Оценка
на разходите“, освен подмяна на задно стъкло са описани и други вреди и ремонтни
дейности - странично стъкло, облицоване врата багажник, облицоване броня,
регулиране на диск и др.
Според приетото в първата
инстанция заключение на САТЕ от 14.03.2019г., стойността на счупено задно
стъкло е 934.77 лв.; Според заключението от 13.08.2019г., изготвено след като
на вещото лице е предоставен и друг снимков материал, за възстановяване на
установените от снимковия материал вреди са необходими 4 023.87 лв.
С оглед така установеното съдът намира за доказано, че ищецът- превозвач
отговаря за вреди по товара до размер от 934.77 лв. – за отстраняване на
двустранно установената при пристигане на товара в местоназначението вреда по
единия от превозваните автомобили. При доказателствена тежест за ищеца, същият
не е доказал останалите вреди, описани в обсъдения по-горе документ, да са били
причинени на автомобила при извършване на превоза. Обясненията на вещото лице,
че тези вреди можело да са причинени от камъчета, от въздействие на човек с
твърд предмет с малък диаметър и пр. са ирелевантни, доколкото не е установено вредите
да са констатирани при получаването на товара от правоимащия.
Релевираното от ответника възражение, че вредата се дължала на
производствен дефект, са недоказани. В случаите, когато правоимащото лице претендира
обезщетение по реда на чл. 17 от CMR Конвенцията, доказването, че повредата е
причинена от някой от фактите, освобождаващи превозвача от отговорност съгласно
чл. 17, § 2, е в тежест на превозвача. При предявен иск по чл. 435 КЗ обаче,
при твърдение от застрахователя за наличие на такъв факт, в негова тежест е да
го докаже, което в случая не е направено, въпреки дадените на ответника с
доклада по делото указания.
Независимо от това, предявеният иск е неоснователен и за посочения размер,
тъй като по делото не е доказано ищецът да е удовлетворил увреденото лице,
каквото е изричното изискване на чл. 435 КЗ. Предвид изричното оспорване на
факта на плащане с отговора на исковата молба, в тежест на ищеца е било да
докаже пълно и главно този факт, което не е направено. За доказване на
твърденията си за плащане ищецът е представил два протокола за прихващане между
него и „Ж.България“ ЕООД, които са оспорени от ответника с твърдения, че
описаните в тях фактури не са издадени от ищеца, евентуално – че са осчетоводени
от „Ж.България“ ЕООД. За доказване на твърдяното прихващане ищецът е представил
в първото съдебно заседание в първата инстанция електронна кореспонденция,
която не е приета като доказателство. Други доказателства не са ангажирани, с
оглед на което твърдението, че обезщетението е заплатено на „Ж.България“ ЕООД е
недоказано. Отделен въпрос е, че няма никакви доказателства за обезщетяване на правоимащото
лице. Поради това предявеният иск е неоснователен.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.),
съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззваемия дейност, въззивният съд определя размер на възнаграждението
от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 245830 от 16.10.2019г., постановено по гр.д.
№ 64882/2018г. на Софийски районен съд, 120 състав в обжалваната част, с която предявеният от „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, срещу
„З.А.“ АД, ЕИК *****, иск с правно основание чл. 435 вр. чл. 429, ал.
1 КЗ е отхвърлен до размер от 4 023.87 лв., претендирани като
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“, сключен във формата на застрахователна полица № 18-268-1002-**********/12.02.2018г.,
за настъпило в периода 12.02.2018г. - 15.02.2018г. застрахователно събитие –
вреди по товара при осъществен от ищеца превоз по дестинация от гр. Питещ, Румъния,
до гр. Алтисхофен, Швейцария.
ОСЪЖДА „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „З.А.“ АД, ЕИК *****, на
основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв.
(сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
В необжалваната част решението по гр.д. № 64882/2018г. на
Софийски районен съд, 120 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.