№ 2978
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110121963 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.6,ал.1,т.9 и
т.10 от ЗУЕС от етажните собственици в сградата на
**********,представлявани от управителя **********,против В. М. В.,ЕГН
**********,с адрес гр**********,с искане да бъде признато за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 196 лева – за управление на общите
части на сградата за периода 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г.,326 лева – за
поддържане на общите части за периода 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г.,105
лева – фонд „ремонт и обновяване“ за периода 01.11.2018 г. до 30.09.2021
г.,108,62 лева – за ремонтни дейности и подобрения за периода 01.11.2018 г.
до 30.09.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата от предявяване
на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ответницата В. е собственик на
а**********,при което е задължена да заплаща дължимите суми за
управление и поддръжка,както и за фонд ремонт. Сочи се,че размерът на
дължимите парични суми е определен съгласно приети решения от 23.07.2016
г. до 27.11.2019 г.,решенията на общото събрание са влезли в сила и подлежат
на изпълнение от всеки от етажните собственици,в това число от ответницата
В.. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид подадено
възражение срещу заповедта за изпълнение е налице интерес от предявяване
на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи исковете.
Ответната страна В. М. В. оспорва исковете като неоснователни с
твърдения,че не е живяла в имота,сочи се,че след придобиване на имота през
2015 г. в имота не е живял никой,при което е приложима разпоредбата на
чл.51,ал.2 от ЗУЕС и ответницата не дължи суми за управление и
1
поддържане. В частта по предявените искове за ремонт и обновление и за
ремонтни дейности ответницата изразява готовност да ги заплати,макар да не
вижда разлика между ремонт и обновление и ремонтни дейности за един и
същи период от време.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК етажните собственици в
********** са претендирали от В. М. В. сумите 196 лева за управление на
общите части на сградата,326 лева за поддържане на общите части на
сградата,105 лева за фонд ремонт и обновление,108,62 лева за ремонтни
дейности и подобрения,ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 61923/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представени са протоколи от общо събрание на етажните собственици
********** от 23.07.2016 г.,от 15.07.2016 г.,от 27.11.2019 г.
Според удостоверение от 26.03.2019 г.,издадено от ********** в
периода 01.04.2016 г. до 18.07.2019 г. електрическа енергия в ап.66 на бл.734
вх.В с клиент В. М. В. не е консумирана електрическа енергия.
Представени са и фактури,издадени от ********** с получател В.
В.,според които не са начислявани суми за вода и ********** услуги.
Видно от документи за главен отчет на индивидуални разпределители и
на водомер,показанията са нулеви и е налице отбелязване,че апартаментът е
необитаем.
Прието е решение от 21.12.2021 г. на общото събрание на етажните
собственици.
С определение на съда е признато за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че В. М. В. е собственик на ап.66
**********.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от
ГПК. Това означава,че искът има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът
следва да проведе доказване,че са приети решения на общото събрание
относно определяне размер на такси за управление и поддържане,за фонд
ремонт и обновление,за извършване на ремонтни дейности,да докаже
конкретния размер на дължими парични суми за апартамента на
ответницата,а в тежест на ответницата В. е възложено провеждането на
2
доказване,че е заплатила дължимите парични суми. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщаване на указанията
за предявяване на иск,т.е. на 28.10.2021 г.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.6,т.10 от ЗУЕС подлежи на
отхвърляне. Съгласно чл.6,т.10 от ЗУЕС собственикът е длъжен да заплаща
определените с решение на общото събрание парични суми за поддържане и
управление на общите части на сградата. Същевременно съгласно чл.51,ал.2
от ЗУЕС такава такса не се дължи,ако в имота се живее до тридесет дни
годишно. Цитираната разпоредба на чл.51,ал.2 от ЗУЕС позволява да бъде
възприето,че дължимост на таксата възниква,когато имотът е обитаван за
период,по-дълъг от тридесет дни. Доказването на факта,че имотът е обитаван
повече от тридесет дни е възложено на ищците – етажни собственици. Ако
ищците не проведат доказване,че имотът е обитаван повече от тридесет дни
при изрично формулирано възражение по чл.51,ал.2 от ЗУЕС съдът следва да
отхвърли исковата претенция с правно основание чл.6,т.10 от ЗУЕС. В
подкрепа на извода,че искът е недоказан по основание са и представените
доказателства относно липса на консумация на вода,топлинна енергия и
електричество в имота. Представените писмени доказателства,че не е налице
потребление на вода,електрическа енергия,топлинна енергия в имота
подкрепят твърдението на ответницата В.,че в имота никой не
живее,респективно обосновават извод,че парична сума за поддържане и
управление не е дължима и в частта за сумите от 196 лева – за управление на
общите части на сградата за периода 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г.,326 лева –
за поддържане на общите части за периода 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г.
исковете подлежат на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че искът в частта за сумата от 105 лева
– фонд „ремонт и обновяване“ за периода 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г.
подлежи на уважаване. Разпоредбата на чл.6,т.9 от ЗУЕС поражда задължение
за собственика на самостоятелен обект да заплати дължимата парична сума за
фонд ремонт. Законът регламентира таксата фонд ремонт като дължима такса
от всеки от собствениците на индивидуален обект,платима ежемесечно в
размера,който е определен според решението на общото събрание като целта
на заплащане на тази такса е събирането на парични средства,които да
послужат в бъдеще при необходимост от извършване на ремонтни дейности.
Следователно такава такса е дължима ежемесечно и тази такса не е обвързана
от наличието или липсата на текущо осъществявани ремонтни работи.
Предвид това,че между страните е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване,че ответницата притежава апартамент в сградата,както и при
наличието на решение на общото събрание,за което не се твърди,че е
обжалвано,т.е. явява се влязло в сила,с което е определен размер на
дължимата месечна такса съдът счита,че в частта за сумата от 105 лева такса
фонд ремонт искът следва да бъде уважен изцяло.
Софийският районен съд счита,че искът за сумата от 108,62 лева – за
ремонтни дейности и подобрения за периода 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г.
подлежи на отхвърляне. Съдът приема,че в хода на производството не са
ангажирани доказателства,че са реализирани към процесния период ремонтни
3
работи,същите да са предприети въз основа на решение на общото събрание
на етажните собственици или да е налице последващо одобрение с решение
на общото събрание,не е доказано да е разходвана претендираната парична
сума,нито е доказано дали претендираната парична сума от 108,62 лева
съответства на притежавания от ответницата дял от общите части на сградата.
Претендирането на парични суми за ремонтни работи е обусловено от
доказване,че е взето решение за събиране на такива суми за конкретни
дейности от общото събрание в хипотезата,когато събраните по фонд ремонт
парични суми не достигат или в хипотезата,когато етажните собственици
решат да бъдат събрани парични средства за съответната ремонтна дейност
независимо от наличните средства за фонд ремонт. Предвид
обстоятелството,че за паричните суми за ремонтни дейности всеки от
собствениците отговаря съобразно притежавания дял от общите части в
сградата,съдът счита,че общият размер на паричната сума за ремонтна
дейност и размера на паричната вноска за всеки от апартаментите следва да
бъдат определени с решение на общото събрание на собствениците,тъй като
именно собствениците могат да преценят необходимостта от извършването на
ремонт,респективно да изберат оферта за съответната ремонтна дейност. С
оглед липсата на проведено доказване от страна на ищците,че са приемани
конкретни решения от общото събрание относно извършване на
ремонти,както и относно стойността на тези ремонти,искът за сумата от
108,62 лева подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищците претендират
присъждането на съдебноделоводни разноски и на адвокатско
възнаграждение съдът приема,че следва да бъдат присъдени такива в размер
от 3,55 лева за заповедното производство и сумата от 53,25 лева за исковото
производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.6,т.9 от ЗУЕС по отношение на В. М. В.,ЕГН
**********,с адрес гр**********,че съществува вземане на етажните
собственици в сградата на **********,представлявани от управителя
**********,в размер от 105 ( сто и пет ) лева такса фонд ремонт и обновление
за периода 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 28.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 61923/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете,предявени от етажните собственици против В. М. В. в
частта за сумите от 196 лева – за управление на общите части на сградата за
периода 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г.,326 лева – за поддържане на общите
части за периода 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г., 108,62 лева – за ремонтни
дейности и подобрения за периода 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г.
ОСЪЖДА В. М. В.,ЕГН **********,с адрес гр********** да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на етажните собственици в
4
сградата на **********,представлявани от управителя **********, сумата от
3,55 лева ( три лева петдесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски за исковото производство и сумата от 53,25 лева ( петдесет и три
лева двадесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5