Мотиви по НОХД № 460/2013 г.
по описа на ПОС, наказателно отделение
Срещу подсъдимите Н.И.Х. и М.А.Х. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление:
-
по чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК за това, че през периода от 03.10.2012 г. до 12.12.2012 г. вкл., в условията на
продължавано престъпление и след предварително сговаряне в немаловажен случай
са отнели чужди движими вещи както следва:
на
03.10.2012 г. в гр. П. са отнели чужди движими вещи - портмоне от естествена
кожа на стойност 20 лв. и сумата от 30 лв. от владението на П.А.М. *** са
отнели чужди движими вещи - портмоне от естествена кожа на стойност 20 лв. и
сумата от 500 лв. от владението на И.Н.В. *** са отнели чужди движими вещи -
портмоне от естествена кожа на стойност 5 лв., сумата от 5 евро с левова равностойност
9.78 лв. и сумата от 200 лв. от владението на С.К.К. от гр.Х.;
на
12.12.2012 г. в гр. Пловдив са отнели чужди движими вещи- портмоне от
естествена кожа на стойност 20 лв. от владението на Р. Д. П. ***,
като
всички вещи са на обща стойност 799.78 лв. и отнети без съгласието на П.А.М., И.Н.В.,
С.К.К. и Р. Д. П. с намерение противозаконно да ги присвоят.
-
по чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр.
с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за това, че през периода от 03.10.2012 г.
до 12.12.2012 г. в гр.Х., в гр.Д., гр.П. б., гр.К. и гр.П., при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители са използвали
платежни инструменти и данни от платежни инструменти /ПИН-кодове/, без
съгласието на титулярите както следва:
1. На 03.10.2012 г. в гр.П. са
използвали платежен инструмент-дебитна карта “Маестро“/Maestro/, с клиентски № ***, издадена
на името на П.А.М. от банка „*** и данни от този платежен инструмент
/ПИН-код/”, без съгласието на титуляра –картодържателят П.А.М., като:
- в 12.03 ч. в гр.П. са изтеглили от
терминално устройство № AFIB 4001 на „***”, находящо се на
ул.“***“ бл.*** сумата от 50 лв.;
-
в 12.03 ч. от същото терминално
устройство са изтеглили сумата от 100 лв.;
-
в 12.05 ч. от същото терминално устройство са изтеглили сумата от 100 лв.;
-
в 12.05 ч. от същото терминално устройство са изтеглили сумата от 100 лв.,
всичко 350 лв.
2.
През периода от 30.11.2012 г. до 12.12.2012 г. в гр. Х., в гр. Д., в гр. П. б.,
в гр. К. и в гр. П. са използвали платежен инструмент - дебитна карта „Маестро“
/Maestro/, с клиентски № ****, издадена на името на С.К.К. от
*** и данни от платежен инструмент /ПИН-код/, без съгласието на титуляра –
картодържателят С.К.К., както следва:
-
на 30.11.2012 г., в гр. Х., в 14.54 ч. от терминално устройство № *** на банка
„***”, находящо се на ул. „***” № *** са изтеглили сумата от сумата от 100 лв.;
- на 30.11.2012 г. в 14.55 ч. от същото
терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.49 ч. от терминално устройство № *** на банка „***”,
находящо се на ул. „***” № ** са изтеглили сумата от 100 лв.;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.50 ч. от същото терминално устройство са
извършили неуспешна транзакция;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.52 ч. от същото терминално устройство са
извършили неуспешна транзакция;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.52 ч. от същото терминално устройство са изтеглили
сумата от 100 лв.;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.53 ч. от
същото терминално устройство са изтеглили сумата от 100 лв.;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.54 ч. от
същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.56 ч. от същото терминално устройство са
извършили неуспешна транзакция;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 16.01 ч. от терминално устройство № *** *** на „***“,
находящо се на бул. „***” и ул. „***”, ОМВ „**“ са извършили неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 16.02 ч. от
същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 16.25 ч. от терминално устройство № ***, на „***“,
находящо се на бул. „***”№ *** са извършили неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 17.35 ч. от
терминално устройство № ***, на „***“, находящо се на ул. „***” № *** са
извършили неуспешна транзакция;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 17.36 ч. от същото терминално устройство са
извършили неуспешна транзакция;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 17.49 ч. от терминално устройство № *** на „***“
находящо се на ул. „***” № *** са извършили неуспешна транзакция;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 17.50 ч. от същото терминално устройство са
извършили неуспешна транзакция;
-
на 01.12.2012 г. в гр. Пловдив в 08.30 ч. от терминално устройство № 1055525 на
„Райфайзен банк”, находящо се на бул. “Шести септември” № 125, са изтеглили
сумата от 50 лв.;
-
на 01.12.2012 г. в гр. П. в 08.31 ч. от същото терминално устройство са
изтеглили сумата от 50 лв.;
-
на 01.12.2012 г. в гр. П. в 08.32 ч. от същото терминално устройство са
изтеглили сумата от 100 лв.;
- на 01.12.2012 г. в гр. П. в 08.33 ч. от
същото терминално устройство са изтеглили сумата от 30 лв.;
-
на 03.12.2012 г. в гр. Димитровград в 10.13 ч. от терминално устройство № D0042602
на банка „ДСК”, находящо се на ул. „Христо Ботев“ № 34 са извършили неуспешна
транзакция;
-
на 03.12.2012 г. в гр. Д., в 11.31 ч. от терминално устройство № *** на „***”,
находящо се на бул. „***” №***, са извършили неуспешна транзакция;
-
на 03.12.2012 г. в гр. Д. в 13.26 ч. от терминално устройство № *** на „***“,
находящо се на бул. „***” № * са извършили неуспешна транзакция;
-
на 03.12.2012 г. в гр. Д., в 14.01 ч. от терминално устройство № *** на банка
„Д***”, находящо се на ул. „***” № *** са извършили неуспешна транзакция;
-
на 04.12.2012 г., в гр. П. в 17.10 ч. от терминално устройство № *** на банка „***”,
находящо се на, ул. „***” № *** са извършили две неуспешни транзакции;
-
на 05.12.2012 г. в гр. П. в 16.47 ч. от терминално устройство № ***, на „***”,
находящо се на бул. „***“ са извършили неуспешна транзакция;
-
на 07.12.2012 г. в гр. Х., в 10.39 ч. от
терминално устройство № ***, на „***”, находящо се на бул. „***” № *** са
извършили неуспешна транзакция;
-
на 08.12.2012 г. в гр. П. б., в 12.12 ч. от терминално устройство № *** на
банка „***”, находящо се на ул. „***” № *** са извършили неуспешна транзакция;
-
на 08.12.2012 г. в гр. К. в 13.32 от терминално устройство № *** на банка „***”,
находящо се на бул. „**” № *** са извършили неуспешна транзакция;
-
на 11.12.2012 г. в гр. Пловдив в 12.44 ч. от терминално устройство № *** на „***”,
находящо се на ул. „***“ № ** са извършили неуспешна транзакция;
- на 11.12.2012 г. в гр. П. в 12.45 ч.
от същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
- на 11.12.2012 г. в гр. П. в 14.16 ч.
от същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
- на 12.12.2012 г. в гр. П. в 12.20 ч.
от терминално устройство № ***, на „*** ”, находящо се на ул. “***“ са извършили
неуспешна транзакция, всички транзакции на обща стойност 630 лв., като деянието
не съставлява по-тежко престъпление.
За съвместно разглеждане в наказателния процес
са приети предявените от П.А.М. солидарно срещу подсъдимите Н.И.Х. и М.А.Х.
граждански искове за сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди от престъплението по чл.195, ал.1 т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и за сумата от 350 лв., представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди от престъплението по чл.249,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва
върху всяка от тези суми, считано от датата на увреждането, а именно – от
03.10.2012 г. до 14.05.2013 г.
П.А.М. е конституирана като граждански ищец и
частен обвинител в настоящото наказателно производство.
За съвместно разглеждане в наказателния процес
са приети предявените от С.К.К. солидарно срещу подсъдимите Н.И.Х. и М.А.Х.
граждански искове за сумата от 214,78 лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди от престъплението по чл.195, ал.1 т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и за сумата от 630 лв., представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди от престъплението по чл.249,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва
върху всяка от тези суми, считано от датата на увреждането, а именно – от
30.11.2012 г. до окончателното й изплащане.
С.К.К. е конституирана като граждански ищец и
частен обвинител в настоящото наказателно производство.
За съвместно разглеждане в наказателния процес
е приет предявеният от И.Н.В. солидарно срещу подсъдимите Н.И.Х. и М.А.Х.
граждански иск за сумата от 520 лв., представляваща обезщетение за причинените
й имуществени вреди от престъплението по чл.195, ал.1 т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането, а именно – от 11.10.2012 г. до окончателното й изплащане.
И.Н.В. е конституирана като граждански ищец и
частен обвинител в настоящото наказателно производство.
Делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК.
Представителят
на обвинителната власт поддържа изцяло така повдигнатото срещу двамата подсъдими
обвинение. Счита, че на всеки от тях следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 НК в
размер на две години за всяко от двете престъпления, като на основание чл.23,
ал.1 НК им бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години
лишаване от свобода – за всеки от тях, което да изтърпят при първоначален общ
режим. По отношение на подсъдимия Х. предлага, на основание чл.68, ал.1 НК, да
бъде постановено да изтърпи изцяло и отделно и наложеното му по НОХД №
3367/2009 г., по описа на ПРС, наказание в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода. По отношение на предявените срещу подсъдимите граждански
искове е на становище, че същите са доказани по основание и размер, поради
което следва да бъдат уважени.
Гражданските ищци и частни обвинители П.М., С.К.
и И.В. се присъединяват към изложеното от прокурора и молят да бъдат уважени
предявените от всяка от тях граждански искове срещу подсъдимите.
Защитникът на двамата подсъдими – адв. В.В.,
счита, че повдигнатото срещу тях обвинение е доказано по безспорен начин.
Предлага на всеки от подсъдимите Х. и Х. за всяко от извършените престъпления,
при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 НК, да им бъде наложено наказание
лишаване от свобода под предвидения в закона минимум, като след прилагане на
разпоредбата на чл.23, ал.1 НК, наложеното на подсъдимата Х. общо най-тежко
наказание да бъде отложено за изтърпяване при условията на чл.66 НК, а това на
подсъдимия Х. – да бъде изтърпяно реално. Счита, че по отношение на подсъдимия Х.
са налице основанията на чл.68, ал.1 НК, поради което същият следва да изтърпи
ефективно и наложеното му по НОХД № 3367/2009 г., по описа на ПРС, условно
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. По
отношение на предявените срещу подсъдимите граждански искове счита, че същите
са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени.
Подсъдимата Х. се присъединява към изложеното
от защитника си и изразява съжаление за извършеното. В последната си дума моли
да й бъде наложено условно наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият Х. също поддържа изложеното от
защитника му и изразява съжаление за извършеното. В последната си дума моли за
по-ниско по размер наказание лишаване от свобода.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимите Н.Х. и М.Х. са съпрузи. Имат три
деца, като с дъщеря им живеят в едно общо домакинство. Двамата са безработни.
През 2012 г. имали финансови затруднения и, за да се сдобият със средства,
решили да извършват кражби от магазини. Сговорили се единият от тях да мери
дрехи, а другият да отвлича вниманието на продавачите.
Така на 03.10.2012 г. двамата подсъдими
посетили магазин „***”, находящ се на ул. „***.”***. Магазинът бил обслужван от
продавач-консултант - свидетелката П.М.. Подсъдимата Н.Х. започнала да
разглежда детските дрехи, а подсъдимият М.Х. поискал от свидетелката М. да му
покаже чантите за лаптоп. След като се уверила, че продавачката е ангажирана
със съпруга й, подсъдимата Х., се приближила до бюрото, където свидетелката М.
държала дамската си чанта. Отворила чантата и взела портмонето, след което дала
знак на съпруга си да напуснат магазина. След като се отдалечили, отворили
портмонето и в него намерили 30 лева, лична карта, свидетелство за управление
на моторно превозно средство, дебитна карта, издадена от банка „***”с листче
съдържащо ПИН-кода, кредитна карта, издадена от „***”, карти за магазин „**”, „**”
и „**”.
Подсъдимите Х. взели парите и дебитната карта
от „***”, а останалите вещи изхвърлили. Придвижили се до ул. „***” до бл. ***,
където имало банкомат (АТМ) на „***”. Подсъдимият Х., знаейки ПИН-кода, в 12.03
ч. изтеглил сумата от 50 лв., като Х. наблюдавала отстрани. В 12.03 ч. изтеглил
сумата от 100 лв. и в 12.05 ч. на два пъти изтеглил сумите от по 100 лв..
В последствие, в хода на досъдебното
производство, било извършено разпознаване, при което свидетелката М. разпознала двамата подсъдими /л. 116 и л.
117 от досъд. произв./.
Съгласно заключението на назначената в хода на
досъдебното производство стоково – оценъчна експертиза, общата стойност на
отнетите вещи от свидетелката М. е 50 лв. /портмоне от естествена кожа на стойност
20 лв. и сумата 30 лв./.
На 11.10.2012 г. подсъдимите Х. посетили
магазин за детски дрехи, находящ се на ул. „***” № *** в гр. П.. Магазинът се
обслужвал от свидетелката И.В., която работила като продавач-консултант. Подсъдимата
Н.Х. поискала от свидетелката В. да й даде яке, за да го премери, след което
отишла до пробната. След малко помолила свидетелката В. да й помогне, тъй като
ципа на якето бил заял. През това време подсъдимият Х. се приближил до бюрото и
на стола видял дамска чанта, отворил я и от нея взел портмонето на В.. Подсъдимата
Х. свалила якето, излязла от пробната и заедно със съпруга си напуснали магазина.
След като се отдалечили, отворили портмонето, в което имало сумата от 500 лв.,
лична карта, свидетелство за управление на МПС, талон, карта за магазин „***”,
дебитна карта издадена от „***”, снимки и визитки. Подсъдимите взели парите, а
останалите вещи изхвърлили.
От заключението на назначената в хода на
досъдебното производство стоково – оценъчна експертиза се установява, че общата
стойност на отнетите вещи от свидетелката И.В. е 520 лв. /портмоне от естествена кожа на стойност 20
лв. и сумата от 500 лв./.
На 30.11.2012г. подсъдимите Х. отишли в гр. Х.. Посетили магазин, находящ
се на ул. „***” № ***. Магазинът се обслужвал от свидетелката С.К., която
работила като управител-магазинер. Подсъдимият М.Х., поискал да премери яке,
което било поставено отвън на манекена. Свидетелката К. го свалила и му го
подала. Докато подсъдимият мерел якето, подсъдимата Н.Х. отворила чантата на К.,
която била поставена на табуретка между пробната и щендера, взела портмонето,
след което дала знак на съпруга си и двамата напуснали магазина.
След като се отдалечили, отворили портмонето,
в което имало сумата от 200 лв., 5 евро, дебитна карта на името на майката на
свидетелката К., дебитна карта, издадена от Кооперативна банка” на името на свидетелката
К., ведно с листче с изписан ПИН-код, лична карта, свидетелство за управление
на МПС, талон за лек автомобил, картонче с Булстат на фирмата, карти от магазин
„***” и бензиностанция”***” и снимки.
Подсъдимите взели парите и дебитната карта на
свидетелката К., а останалите вещи изхвърлили. След това се придвижили до ул. „***”
№ ***, където се намирало АТМ устройство на банка „***”. Знаейки ПИН-кода,
решили да изтеглят пари от картата, издадена на свидетелката К. от „***”. В
14.54 ч. подсъдимият Х. изтеглил сумата от 100 лв., а подсъдимата Х.
наблюдавала отстрани. В 14.55 ч. банкоматът отчел неуспешна транзакция.
Незабавно след това си тръгнали за гр. Пловдив, където от АТМ, находящо се на
ул. „В. *** на банка „ДСК” в 15.49 ч. подсъдимият Х. изтеглил сумата от 100 лв.,
а подсъдимата Х. наблюдавала отстрани. В 15.50 ч. и 15.52 ч. устройството
отчело неуспешни транзакции. В 15.52 ч. и 15.53 ч. подсъдимият Х. успял да
изтегли на два пъти сумата от по 100 лв. В 15.54 ч. и 15.56 ч. устройството
отчело неуспешни транзакции. Оттам се придвижили до АТМ на „***”, находящо се
на бул.„***” и ул. „***”, ОМВ „***”, където в 16.01 ч. и 16.02 ч. устройството
отчело неуспешни транзакции. След това двамата се придвижили до бул.
„България”№ 31, където от АТМ на „ЦКБ”, в 16.25 ч. използвали картата, но
устройството отчело неуспешна транзакция. Придвижили се до ул. ”***” № ***,
където от АТМ на „***” в 17.35 ч. и 17.26 ч. използвали картата на свидетелката
К., но устройството отчело неуспешни транзакции. Оттам отишли на ул. „***” № ***,
където се намирало АТМ на „***”, като в 17.49 ч. и 17.50 ч. устройството отново
отчело неуспешни транзакции.
На 01.12.2012г. двамата подсъдими отново
решили да използват картата на свидетелката К., тъй като последните транзакции
от предния ден били неуспешни. Отишли на бул.”***” № *** гр. П., като в 08.30
ч. от АТМ на „***” изтеглили сумата от 50 лв. В 08.31 ч. изтеглили сумата от 50
лв., в 08.32 ч. - 100 лв. и 08.33 ч. - 30 лв.
На 03.12.2012 г. подсъдимите Х. отишли в гр. Д. и на ул. „***” № 34, където
се намирало АТМ на банка”***”, решили отново да използвал картата на свидетелката
К., но в 10.13 ч. устройството отчело неуспешна транзакция. Оттам се придвижили
до бул. „***” № 6, където от АТМ на „***” устройството в 11.31 ч. отчело също
неуспешна транзакция. В 13.26 ч. използвали картата и на АТМ на „***”, находящо
се на бул. „***” № ***, но транзакцията също била неуспешна. Оттам се върнали
отново до ул. „***”№ *** и на устройството на банка „***” в 14.01 ч. опитали
отново да изтеглят пари, но транзакцията била също неуспешна.
На 04.12.2012г. в гр. П. подсъдимите Х. отишли
на ул. „***” № ***, където имало АТМ на банка „***” и решили отново да опитат
да изтеглят пари от картата на свидетелката К., като в 17.10 ч. устройството отчело
две неуспешни транзакции. На следващия
ден - 05.12.2012 г., отишли до бул. „***”, където имало АТМ на „***” и отново
решили да изтеглят пари, но в 16.47 ч. устройството отчело неуспешна
транзакция.
На 07.12.2012 г. подсъдимите отишли до гр. Х., придвижили се до бул. „***”
№ ***, където имало АТМ на „***” и отново използвали картата на свидетелката К.
в 10.39 ч. но устройството отчело неуспешна транзакция.
На 08.12.2012 г. подсъдимите Х. отишли в гр. П.
б., придвижили се до ул. „***” № ***, където имало АТМ на „***” и отново
използвали картата на свидетелката К.. В 12.12 ч. но устройството отчело
неуспешна транзакция. От гр. Павел баня
Х. отпътували до гр. К. и на бул. „***” № *** от АТМ на банка”***” отново
използвали картата на К., но в 13.32 ч. устройството отчело неуспешна
транзакция.
На 11.12.2012 г. в гр. Пловдив подсъдимите Х.
отишли на ул. „Авксентий Велешки” № 30 с намерение от АТМ на „Райфайзен банк”
да използват картата на свидетелката К., като 12.44 ч. и в 12.45 ч.
устройството отчело две неуспешни транзакции. Опитали отново в 14.16 ч. от
същото АТМ устройство да изтеглят пари, но транзакцията била неуспешна.
На 12.12.2012 г. двамата подсъдими отишли до
АТМ на „***”, находящо се на ул. „***” гр. П. с намерение отново да използват
картата на К., но в 12.20 ч. била регистрирана неуспешна транзакция. Оттам
решили да отидат до магазин „***”, находящ се на ул. „***” *** и да извършат
кражба. Влезнали в магазина, който се обслужвал от свидетелката Р.П.. Подсъдимият
Х. поискал да премери комплект тениска с боксер, който бил на витрината, а подсъдимата
Х. - пижама. Докато свидетелката П. сваляла комплекта от витрината, подсъдимата
Х. забелязала, че на един от рафтовете има портмоне. Взела го, след което
направила знак на съпруга си да тръгват. В същия момент двамата подсъдими били
забелязани от свидетелката И.В., която била обект на посегателство от тяхна
страна на 11.10.2012 г., за което веднага уведомила полицията. Оттам отишла до
магазина на Р.П., за да я попита, дали нещо й липсва и след като установила, че
и нейното портмоне е било откраднато, тръгнала след подсъдимите Х., като отново
се обадила на полицията, за да им каже, че е след тях и къде точно се намират.
Малко по-късно двамата подсъдими били задържани от органите на полицията и
отведени в Първо РУП, където подсъдимият Х. предал с протокол отнетите от свидетелката
П. вещи – европейска здравноосигурителна карта на името на П., карта за
идентификация Булстат, карта за отстъпка от салон „***” на името на П., както и
дебитна карта от *** на името на свидетелката К. като обяснил, че вещите са
откраднати от магазина на ул. „***”.
Съгласно заключението на стоково – оценъчната
експертиза стойността на отнетото кожено портмоне е в размер на 20 лв.
Така описаната фактическа обстановка се
установява безспорно и несъмнено от самопризнанията на подсъдимите Н.Х. и М.Х.,
дадени по реда на чл.371, т.2 НПК, които следва да се кредитират, като напълно
подкрепени от събраните в досъдебното производство доказателства – от
показанията на свидетелите П., В., К. и М., от писмените доказателства:
протоколи за доброволно предаване /л.20, л.30 и л.38 от досъд. произв./, справка
от ЦКБ /л.66 – л.71 от досъд. произв./, справки за съдимост /л.92-93 и л.107 –
108 от досъд. произв./, характеристични
справки / л. 94 и л.109 от досъд. произв./, протоколи за разпознаване / л.116 –
л.117 и л.121 от досъд. произв./, протоколи за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум /л.122 – л.133 от досъд. произв./, разписка /л.135 от
досъд. произв./. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели
като последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с
останалите събрани по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло и заключението
на стоково – оценъчната експертиза, като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област.
При така установената по безспорен и
категоричен начин фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимите Н.И.Х. и М.А.Х.
са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъпленията:
- по чл.195,
ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК за това, че през периода
03.10.2012г. до 12.12.2012г. включително в условията на продължавано
престъпление и след предварително сговаряне в немаловажен случай са отнели
чужди движими вещи, както следва:
на 03.10.2012г. в гр. П. - портмоне от
естествена кожа на стойност 20 лв. и сумата от 30 лв. от владението на П.А.М. *** - портмоне от
естествена кожа на стойност 20 лв. и
сумата от 500 лв. от владението на И.Н.В. *** - портмоне от естествена кожа на
стойност 5 лв., сумата от 5 евро с левова равностойност 9.78 лв. и сумата от
200 лв. от владението на С.К.К. от гр.Х.
и на 12.12.2012г. в гр. П. - портмоне от
естествена кожа на стойност 20 лв. от владението на Р. Д. П. ***,
като
всички вещи са на обща стойност 799.78 лв. и са отнети без съгласието на П.А.М., И.Н.В., С.К.К.
и Р. Д. П. с намерение противозаконно да ги присвоят;
- по чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК,
за това, че през периода от 03.10.2012 г. до 12.12.2012 г. в гр.Х., в гр.Д.,
гр.П. б., гр.К. и гр.П., при условията на продължавано престъпление, в
съучастие като съизвършители са използвали платежни инструменти и данни от
платежни инструменти /ПИН-кодове/, без съгласието на титулярите както следва:
1. На 03.10.2012 г. в гр.П. са
използвали платежен инструмент-дебитна карта “Маестро“/Maestro/, с клиентски № ***, издадена
на името на П.А.М. от банка „*** и данни от този платежен инструмент
/ПИН-код/”, без съгласието на титуляра –картодържателят П.А.М., като:
- в 12.03 ч. в гр.П. са изтеглили от
терминално устройство № *** на „***”, находящо се на ул.“***“ бл.* сумата от 50
лв.;
- в 12.03 ч. от същото терминално устройство са изтеглили сумата
от 100 лв.;
- в 12.05 ч. от същото терминално
устройство са изтеглили сумата от 100 лв.;
- в 12.05 ч. от същото терминално
устройство са изтеглили сумата от 100 лв., всичко 350 лв.
2. През периода от 30.11.2012 г. до
12.12.2012 г. в гр. Х., в гр. Д., в гр. П. б., в гр. К. и в гр. П. са използвали
платежен инструмент - дебитна карта „Маестро“ /Maestro/, с клиентски № ***,
издадена на името на С.К.К. от *** и данни от платежен инструмент /ПИН-код/,
без съгласието на титуляра – картодържателят С.К.К., както следва:
- на 30.11.2012 г., в гр. Х., в
14.54 ч. от терминално устройство № *** на банка „***”, находящо се на ул. „***”
№ *** са изтеглили сумата от сумата от
100 лв.;
-
на 30.11.2012 г. в 14.55 ч. от същото терминално устройство са извършили
неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.49
ч. от терминално устройство № D11521 на банка „***”,
находящо се на ул. „***” № *** са изтеглили сумата от 100 лв.;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.50 ч. от същото терминално устройство са
извършили неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.52
ч. от същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.52
ч. от същото терминално устройство са изтеглили сумата от 100 лв.;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.53 ч. от
същото терминално устройство са изтеглили сумата от 100 лв.;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.54 ч. от
същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 15.56
ч. от същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 16.01
ч. от терминално устройство № *** на „***“, находящо се на бул. „**” и ул. „**”,
ОМВ „**“ са извършили неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 16.02 ч. от
същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 16.25
ч. от терминално устройство № ***, на „***“, находящо се на бул. „***”№ ** са
извършили неуспешна транзакция;
-
на 30.11.2012 г. в гр. П. в 17.35 ч. от терминално устройство № ***, на „***“,
находящо се на ул. „***” № *** са извършили неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 17.36
ч. от същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. Пловдив в
17.49 ч. от терминално устройство № *** на „***“ находящо се на ул. „***” № **
са извършили неуспешна транзакция;
- на 30.11.2012 г. в гр. П. в 17.50
ч. от същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
- на 01.12.2012 г. в гр. П. в 08.30
ч. от терминално устройство № *** на „***”, находящо се на бул. “***” № ***, са
изтеглили сумата от 50 лв.;
- на 01.12.2012 г. в гр. П. в 08.31
ч. от същото терминално устройство са изтеглили сумата от 50 лв.;
- на 01.12.2012 г. в гр. П. в 08.32
ч. от същото терминално устройство са изтеглили сумата от 100 лв.;
-
на 01.12.2012 г. в гр. П. в 08.33 ч. от същото терминално устройство са
изтеглили сумата от 30 лв.;
- на 03.12.2012 г. в гр. Д. в 10.13
ч. от терминално устройство № *** на банка „***”, находящо се на ул. „***“ № ***са
извършили неуспешна транзакция;
- на 03.12.2012 г. в гр. Д., в
11.31 ч. от терминално устройство № *** на „***”, находящо се на бул. „***” № ***,
са извършили неуспешна транзакция;
-
на 03.12.2012 г. в гр. Д. в 13.26 ч. от терминално устройство № *** на „***“,
находящо се на бул. „***” №*** са извършили неуспешна транзакция;
-
на 03.12.2012 г. в гр. Д., в 14.01 ч. от терминално устройство № *** на банка „***”,
находящо се на ул. „***” № *** са извършили неуспешна транзакция;
-
на 04.12.2012 г., в гр. П. в 17.10 ч. от терминално устройство № *** на банка „***”,
находящо се на, ул. „***” № ** са извършили две неуспешни транзакции;
-
на 05.12.2012 г. в гр. П. в 16.47 ч. от терминално устройство № ***, на „***”,
находящо се на бул. „***“ са извършили неуспешна транзакция;
-
на 07.12.2012 г. в гр. Х., в 10.39 ч. от
терминално устройство № А***, на „***”, находящо се на бул. „***” № * са
извършили неуспешна транзакция;
-
на 08.12.2012 г. в гр. П. б., в 12.12 ч. от терминално устройство № *** на
банка „***”, находящо се на ул. „***” № *** са извършили неуспешна транзакция;
-
на 08.12.2012 г. в гр. К. в 13.32 от терминално устройство № *** на банка „***”,
находящо се на бул. „***” № *** са извършили неуспешна транзакция;
-
на 11.12.2012 г. в гр. П. в 12.44 ч. от терминално устройство № *** на „***”,
находящо се на ул. „***“ № ***са извършили неуспешна транзакция;
- на 11.12.2012 г. в гр. П. в 12.45 ч.
от същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
- на 11.12.2012 г. в гр. П. в 14.16 ч.
от същото терминално устройство са извършили неуспешна транзакция;
- на 12.12.2012 г. в гр. П. в 12.20 ч.
от терминално устройство № ***, на „*** ”, находящо се на ул. “***“ са извършили
неуспешна транзакция, всички транзакции на обща стойност 630 лв., като деянието
не съставлява по-тежко престъпление.
Всяко от двете престъпления е извършено от подсъдимите
Н.Х. и М.Х. с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Двамата
подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са
настъпването на общественоопасните му последици и са искали и целяли тяхното
настъпване.
При така установената правна квалификация на
извършените от всеки от подсъдимите Н.Х. и М.Х. престъпления, като се съобрази с тяхната висока степен на обществена
опасност, а така също и с оглед личността на всеки от подсъдимите и
най-вече за постигане целите на наказанието, съдът прие следното:
Съдебното производство е по реда на гл.
27 НПК и съобразно чл.373, ал.2 от НПК, приложението на чл.58а НК е
задължително. При определяне и индивидуализацията на наказанието за всяко от
престъпленията съдът отчете наличните спрямо всеки от подсъдимите, като смекчаващи
отговорността обстоятелства - тежкото им
материално положение – безработни и изразеното съжаление за извършеното, а за
подсъдимата Х. и чистото й съдебно минало. Като отегчаващи обстоятелства за двамата подсъдими съдът
взе предвид проявената от тях упоритост в извършване на еднотипни престъпни
деяния, само за подсъдимия Х. - предишните му осъждания, а за подсъдимата Х. – като
лоша характеристична данна осъждането, по което е реабилитирана. При така отчетените
обуславящи отговорността обстоятелства, съдът счита, че е налице превес на смекчаващите
такива. Ето защо справедливо, съответно на степента на обществена опасност
на извършеното и дейците е да им бъдат наложени
наказания при условията на чл.58, ал.1 вр. чл.54 НК, както следва:
- за престъплението по чл.195, ал.1 т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК – по
три години лишаване от свобода на всеки от подсъдимите. Така определеното
наказание следва да бъде намалено с 1/3, поради което на всеки от подсъдимите Н.Х.
и М.Х. следва да бъде наложено наказание в размер на по две години лишаване от
свобода;
- за престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 вр. мл.20, ал.2 вр. ал.1 – по три години лишаване от свобода на всеки от
подсъдимите и глоба от по 1960 лв., представляваща двойния размер на получената
сума /350 лв. + 630 лв. = 980 лв./. Така определеното наказание лишаване от
свобода следва да бъде намалено с 1/3, поради което на всеки от подсъдимите Н.Х.
и М.Х. следва да бъде наложено наказание в размер на по две години лишаване от
свобода.
Спрямо
всеки от подсъдимите Н.Х. и М.Х. са налице основанията на чл.23, ал.1 НК.
Двамата са извършили всяко от престъпленията преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от тях. Ето защо на всеки от подсъдимите следва да
бъде наложено едно общо най-тежко наказание в размер на по две години лишаване
от свобода.
Налице са основанията на чл.23, ал.3 НК,
поради което към така наложеното на всеки от подсъдимите Н.Х. и М.Х. общо
най-тежко наказание от по две години лишаване от свобода следва да бъде
присъединено и наказанието глоба в размер от по 1960 лв. – за всеки от тях.
Съдът счита, че спрямо всеки от подсъдимите са
налице и основанията на чл.24 НК за увеличаване на така наложеното им общо
най-тежко наказание от по две години лишаване от свобода. Двете престъпления са
извършени при условията на продължавана престъпна дейност в един кратък период
от време /два месеца/, с активното участие и проявена упоритост и от двамата
подсъдими, при добре обмислено предварително, а впоследствие и реализирано
разпределение на ролите. Следва да се отчете и фактът, че престъпленията по
настоящото дело подсъдимият Х. е извършил в рамките на изпитателния срок на
предишното му осъждане за измама, а подсъдимата Х., след като е била осъждана и
преди за кражба, макар и понастоящем да е реабилитирана. От изложеното следва
изводът, че подсъдимите Х. и Х. са лица с висока степен на обществена опасност,
очевидно с утвърдени и трайни престъпни навици. Ето защо съдът е на становище,
че така определеното на всеки от подсъдимите Н.Х. и М.Х. общо и най-тежко
наказание от по две години лишаване от свобода следва да бъде увеличено,
съобразно правилото на чл.24 от НК, с по една година, като общото и увеличено наказание,
което всеки от тях следва да изтърпи е в размер на по три години лишаване от
свобода.
В случая, макар и да са налице формалните
предпоставки, съдът счита, че наложеното на подсъдимата Х. наказание лишаване
от свобода не следва да бъде отложено по реда на чл.66 НК. Направеното в тази
връзка искане на защитника на подсъдимата е неоснователно. Съдът счита, че в
конкретния казус, за постигане целите на наказанието, посочени в чл.36 НК, е
необходимо подсъдимата Х. да изтърпи ефективно наложеното й наказание.
Постигането целите на наказанието предполага неговото изтърпяване. Условното
осъждане е изключение от това правило и се прилага след преценка на личните
качества на подсъдимия и конкретната обществена опасност на престъплението. В
случая основанията на чл.66 НК не са налице. Този извод се налага от високата
степен на обществена опасност на инкриминираните деяния, които засягат различни
сфери на обществени отношения – свързани с нормалното упражняване на правото на
собственост и с нормалното функциониране на паричната и кредитната система.
Както бе отбелязано по-горе, подсъдимата Х. вече е осъждана за престъпление
против собствеността – кражба, като условното му изтърпяване очевидно не е
постигнало целите по чл.36 НК. Становището на защитника, че наложеното на
подсъдимата наказание следва да бъде отложено за изтърпяване, за да може тя да
се грижи за подсъдимия Х. и децата им, не може да бъде споделено. От заявеното
от двамата подсъдими се установява, че синовете на подсъдимия Х. /от предишен
брак/, живеят при майка си, като единият е завършил висшето си образование и в
момента работи, а другият е студент. Дъщерята на подсъдимата Х. /от предишен
брак/, също е завършила висшето си образование и работи. При положение, че
децата на подсъдимите са пълнолетни, а две от тях и работят, е очевидно, че
могат и полагат грижи за себе си, поради което изтъкната от защитата причина не
е налице. Ето защо съдът счита, че на основание чл.61 т.3 вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС
подсъдимата Х. следва да изтърпи така наложеното й наказание лишаване от свобода
в размер на три години при първоначален общ режим в затворническо общежитие от
открит тип.
Налице са основанията на
чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС, поради което така наложеното общо и увеличено
наказание на подсъдимия М.Х. в размер на три години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
По отношение на подсъдимия М.Х. са налице
основанията на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК. Същият е осъждан с влязла в сила
на 17.12.2007 г. присъда по НОХД № 1407/2007 г., по описа на ПРС, за извършено
на 14.04.2004 г. престъпление по чл.210, ал.1 т.5 вр. чл.209, ал.1 НК на осем
месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години. Осъждан
е и по НОХД № 3367/2009 г., по описа на ПРС, с влязла в сила на 30.09.2010
г. присъда за извършено през м. септември
2006 г. престъпление по чл.210, ал.1 т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, условно, с
изпитателен срок от четири години и шест месеца. Видно е, че подсъдимият Х. е
извършил престъпленията по посочените две дела, преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от тях. Ето защо на същия следва да бъде наложено едно
общо най-тежко наказание от така наложените му наказания лишаване от свобода, а
именно – една година и шест месеца лишаване от свобода. Отделно от това,
подсъдимият Х. е извършил престъпленията по настоящото дело в изпитателния срок
на осъждането му по НОХД № 3367/2009 г., по описа на ПРС. Следователно спрямо
него са налице и основанията на чл.68, ал.1 НК. Подсъдимият Х. следва да
изтърпи изцяло и отделно така наложеното
му общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 1407/2007 г. на ПРС
и НОХД № 3367/2009 г. на ПРС в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода. На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС наказанието от една
година и шест месеца следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
Гражданските искове са с правно основание чл.45 и
сл. от ЗЗД.
С оглед на установената по
делото фактическа обстановка предявените от П.А.М., С.К.К. и И.Н.В. срещу
подсъдимите Н.И.Х. и М.А.Х. граждански искове са основателни. По безспорен
начин се установи, че при извършените кражби подсъдимите са отнели: от М. –
портмоне на стойност 20 лв. и пари в размер на 30 лв., всичко на обща стойност
50 лв.; от В. – портмоне на стойност 20 лв. и пари в размер на 500 лв., всичко
на обща стойност 520 лв. и от К. – портмоне на стойност 5 лв., 5 евро с левова
равностойност 9,78 лв. и пари в размер на 200 лв., всичко на обща стойност
214,78 лв. Безспорно е също, че в резултат на извършеното престъпление по
чл.249, ал.1 НК подсъдимите са изтеглили с дебитната карта от банковата сметка
на М. 350 лв., а с дебитната карта на К. - 630 лв. Ето защо подсъдимите Н.И.Х.
и М.А.Х. следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на пострадалите, както
следва:
- на П.А.М. – сумата от 50
лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от престъплението
по чл.195, ал.1 т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и сумата от 350 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от
престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК,
ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми, считано от датата на
увреждането – 03.10.2012 г. до 14.05.2013 г.;
- на С.К.К. – сумата от
214,78 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди
от престъплението по чл.195, ал.1 т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и
сумата от 630 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди от престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми,
считано от 30.11.2012 г. до окончателното им изплащане;
- на И.Н.В. – сумата от 520
лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от
престъплението по чл.195, ал.1 т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2012 г. до окончателното
й изплащане.
Веществените доказателства, приложени по
делото – 2 бр. СД и 1 бр. дискета, като вещи без стойност, следва да бъдат
унищожени, след влизане на присъдата в сила.
Всеки един от подсъдимите Н.И.Х. и М.А.Х. следва
да бъде осъден да заплати по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на
ВСС сумата от по 30 лв., представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице, както и солидарно - сумата от 70,60 лв.,
представляваща държавната такса върху уважените размери на гражданските искове.
Причини за извършване на престъплението – стремеж
за обогатяване по неправомерен начин.
По изложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: /п/