№ 48
гр. Варна, 04.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при ОП-Варна срещу протоколно
определение № 86 на Окръжен съд – Варна, постановено в разпоредително
заседание на 07.02.2022г по НОХД № 1364/21г в производство по реда на
глава XIX НПК, с което съдът e прекратил съдебното производство и върнал
делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения в обв. акт. Прокурорът оспорва извода на съда, че към момента на
внасяне на ОА в съда не е изпълнил задълженията си по чл.246, ал. 2 НПК да
опише в достатъчен обем фактите, обосноваващи съставомерността на
деянието, предмет на обвинението, поради което и намира констатациите на
съда /включително и на въззивния съд, отразени в отменителното му
решение/ в тази връзка за неверни и направилни. Моли определението да
бъде отменено, без конкретизиране на коя фаза от съдебното производство
следва да се върне делото.
Варненският Апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, като
съобрази доводите, изложени в протеста и след цялостно запознаване с
материалите по делото прие следното:
Протестът е подаден срок и е допустим, а по същество – неоснователен.
В Окръжен съд Варна на 02.07.2020г е бил внесен обвинителен акт
срещу КР. СТ. М. за деяния по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.1 и 2 вр. чл.26, ал.1 от
НК и по чл.255б, ал.3 вр. ал.1, т.т.2 и 3 вр. чл.26, ал.1 от НК. С присъда № 36,
1
постановена на 11.05.2021 година състав на Окръжен съд-Варна по НОХД
№667/2020г е признал подсъдимия Кр. М. за виновен по тях, налагайки му
съответните наказания, като по реда на на чл.23 от НК е наложено най-
тежкото - три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по
реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. С присъдата е
уважен граждански иск за имуществени вреди от престъплението по чл.255,
ал.3 от НК в размер на 32 371.38лв и по чл.255б, ал.3 от НК - 15532.40лв,
ведно със законната лихва върху двете главници. На подсъдимия са били
възложени разноските по делото и съответната държавна такса.
С Решение № 109 от 13.12.2021. по ВНОХД № 257/21г по описа на
АпС-Варна така постановената присъда е била отменена изцяло на основание
чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК и делото върнато на
първостепенния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Въззивната
проверка е установила, че по отношение на съществени факти, пряко
свързани с предмета на доказване, са били налице доказателствени непълноти
и противоречия, непреодолими в ограничените рамки на произтеклата
диференцирана процедура, които, независимо от изразеното от подсъдимия и
неговия защитник съгласие за решаване на делото по този ред, е следвало да
бъде констатирано от съда; констатирана е и липса на изчерпателен
доказателствен анализ в мотивите към присъдата по предмета на делото,
предопределена от допуснатите съществени процесуални нарушения по
чл.348, ал.3, т.1 от НПК; акцентирано е и върху качеството на внесения в съда
ОА, с оглед съотвествието му с изискванията на разпоредбата на чл.246, ал.2
от НПК и с т.4.2. от ТР 2-2002-ОСНК и конкретно за това, дали в него са
посочени всички факти, обуславящи обективните и субективните признаци на
престъпленията, както и участието на подсъдимия в него.
С определение, постановено в разпоредително заседание на 07.02.2022г,
първоинст. съд, на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП-Варна за
отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати от
прокурора при съставяне на обвинителния акт, приемайки, че същият не
отговаря в пълна степен на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Окръжният
съд е приел, че тези нарушения са довели до ограничаване правата на подс.М.
поради наличие на съществена непълнота на релевираните от прокурора
факти, които са от значение за вменените престъпления в насока на липса на
фактическо описание на механизма на избягването на плащането на
данъчните задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, начинът на формиране на
конкретно неплатеното данъчно задължение, както и че не е изяснено
субективното психично отношение на подсъдимото лице М. към вменения му
престъпен резултат.
Прочитът на обвинителния акт действително показва дефицит в
подхода на прокурора да представи всички значими за конкретното
престъпно деяние факти, обуславящи неговата обективна и субективна
съставомерност, включително и досежно възведените квалифициращи
2
обстоятелства. В разпоредбите на НПК, законодателят е предвидил чрез
обвинителния акт прокурорът да развие в пълнота своята обвинителна теза.
Ето защо, главното предназначение на същия е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, включително и
на постр. По този начин са поставят основните рамки на процеса на доказване
и се осъществява правото на защита на привлечените към наказателна
отговорност лица. Поради това прокурорът задължително трябва да изложи
всички факти, които обуславят съставомерността на деянието, неговата
правна квалификация и участието на обвиняемия в него. Липсата на
посочване на всички факти от тази категория съставляват съществено
нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до
ограничаване правата на обвиняемия /в този см. ТР № 2/2002 г. на ОСНК на
ВКС/. От значение за защитната теза е /с оглед процесуалната възможност за
провеждане на диференцирана процедура по глава 27 от НПК/ и за
доказателствения процес /включително и за преценката за евентуално
изменение на обвинението под формата на съществено изменение на
обстоятелствената част, тъй като именно тя е тази, от която се обосновава
прокурорската теза/, тези параметри да са ясно и точно посочени в
обвинителния акт.
Тук е мястото да се отбележи, че в отменителното си решение, въпреки
акцента върху пропуските в дейността на първостепенния съд при
провеждане на първоинст. съдебно следствие и констатацията за липса на
мотиви, АпС-Варна поначало е констатирал наличие на неяснота относно
изведените факти, отразени в обвинителния акт по редица обстоятелства,
включително и досежно това, че в него не са посочени всички факти, които
обуславят обективните и субективните признаци на престъпленията, както и
участието на подсъдимия в тях.
Именно защото е извършил собствена преценка за съотвествие на ОА на
чл.246, ал.2 от НПК и с т.4.2. от ТР 2-2002-ОСНК при повторното
разглеждане на делото в р.з., новият състав на окръжния съд, запознавайки се
начина на изложение на фактическите обстоятелства от прокурора, е
констатирал подобен дефицит, поради което правилно е приел, че съдебното
производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на ВОП за
изпълнение на дадените указания в постановеното определение и в
отменителното решение на АпС-Варна.
3
С оглед на изложеното, настоящият състав на Апелативен съд – Варна
намира доводите, развити в протеста, за несъстоятелни, поради което и на
основание чл. 345 вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал. 3 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 86 на Окръжен съд – Варна,
постановено в разпоредително заседание на 07.02.2022г по НОХД №
1364/21г, с което e прекратено съдебното производство и делото е върнато на
ОП-Варна за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушени,
довели до ограничаване правата на подс.М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4