РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 396
гр.
Пловдив, 21 февруари 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, IХ с., в открито заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 411 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215
във връзка с чл.225а от ЗУТ.
Образувано е по жалба Т.А.А./
Т.А.Х. / и А.Х.А./ А.Х.Х.
/, и двамата с адрес: ***, които молят съда да обяви нищожността на заповед
№РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с
която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на
незаконен строеж, представляващ “четириетажна жилищна сграда”, изпълнен в
поземлен имот (ПИ) с идентификатор №56784.520.696 по кадастралната карта (КК) и
кадастралните регистри (КР) на град Пловдив, ПИ с №1406 в урегулиран поземлен
имот (УПИ) ІV-2253,1407,1406,1409,1408 в кв.455Б по плана на “Първа градска
част”, гр. ***
Твърди се нищожност на заповедта с доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, а
именно посочването в съставения КА като възложител на майка им Зера А., което обстоятелство не е вярно. Твърдят, че е
следвало като възложител да бъде вписан баща им Х.А. както в настоящия КА, така
и в предходните актове от 1999 г. и от 2004 г. Позовава се на отстъпено
безвъзмездно право на строеж в полза на бащата Х.А.. Развиват се доводи за
нищожност на издадената заповед, както и подробни такива за нейната
незаконосъобразност. Твърди се, че кметът на района не е имал правомощия да
издаде процесната заповед, тъй като процедурата била започната по стария ред,
поради което компетентни били органите на РДНСК. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от жалбоподателите изложените в нея и в представена защита съображения.
Ответникът – кмет на Район
„Централен“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. С.,
взема становище за неоснователност на жалбата в съдебно заседание и в
представена писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата не е подадена
в срок, съгласно изискването на чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради което съдът следва
да обсъди и разгледа единствено възраженията на жалбоподателите относно
нищожността на заповедта, но не и нейната незаконосъобразност. Последното е
установено с влязло в сила определение № 10039 от 23.07.2018 г. по адм.д.№
3938/ 2018 г. на Върховния административен съд.
В този смисъл предмет
на процесното оспорване е нищожността на заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на
кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която на основание чл.225а, ал.1
от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ
“четириетажна жилищна сграда”, изпълнен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор
№56784.520.696 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на
град Пловдив, ПИ с №1406 в урегулиран поземлен имот (УПИ)
ІV-2253,1407,1406,1409,1408 в кв.455Б по плана на “Първа градска част”, гр.
Пловдив, с административен адрес: гр. ***от страна на жалбоподателите.
Установено е с
констативен акт № 82 от 24.11.2016 г. от служители на Район „Централен“ при
Община Пловдив, че старата едноетажна постройка в ПИ 1406 УПИ IЭ - 2253, 1407, 1406, 1409, 1408 кв. 455Б по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, е изцяло премахната.
Изпълнена е нова четириетажна сграда с приблизителни размери в план от 60 кв.м.
Сградата е изпълнена със стоманобетонови колонии плочи, с ограждащи тухлени
стени, измазана и боядисана. Същата е свързана към електропроводната,
водопроводната и канализационна мрежа и се обитава. Констатирано е, че за сградата
не са предоставени строителни книжа или одобрени инвестиционни проекти,
издадено разрешение за строеж и съставен протокол за откриване на строителна линия
и ниво. Установено е, че строежът е пета категория по смисъла на чл.137 ЗУТ. Посочено
е, че имотът и стръежът са собственост на А.Х.А. /А.Х.Х./ и Т.А.А.
/Т.А.Х./, за което е представен нотариален акт. Посочено е, че възложител на
строежа е З.О.А. / Зара Огнянова Асенова/ по силата на нотариален акт от 1967
г., съгласно разписна книга към действащия регулационен план, одобрен със
заповед № ОА-1022/ 01.09.1994 г. на кмета на Община Пловдив.
Съставеният
констативен акт е връчен на собствениците на строежа по реда на § 4, ал.1 от ДР
на ЗУТ, съответно връчен с писмо на 30.11.2016 г., съответно на 19.12.2016 г. Постъпили
са възражения по констатациите на констативния акт, които не са възприети от
административния орган, тъй като твърденията им не касаят характеристиките на
изградения строеж.
Посочените в
констативния акт обстоятелства са възприети от административния орган, като е
прието, че установеното строителство не попада в някоя от хипотезите на § 16,
ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, поради което е наредено
неговото премахване.
Съдът, след като се
запозна с представените по делото доказателства и изслуша мотивите на страните,
намери за установено следното.
Каза се по-горе в
изложението, че поради просрочие на жалбата, съдът не може да извършва проверка
относно унищожаемостта на административня акт, а само досежно неговата
нищожност.
Съгласно правната
доктрина незаконосъобразността има две проявни форми нищожност и унищожаемост. Нищожността се
отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове
допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент.
Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до
недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е
съществувал в правната действителност. Ето защо в административното право е
въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта
във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се
подава без ограничения във времето - арг.
от чл. 149, ал. 5 АПК.
Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат
от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на
всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е
изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият
води до унищожаемост. Така всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта. В случая по делото е представена заповед № 13 ОА 556 от
05.03.2013 г. на кмета на Община Пловдив, по силата на която кметът на район
„Централен“ е упълномощен в т.12.8. да издава заповеди за премахване на
незаконни строежи, както и заповед № РД-16-1243 от 23.12.2016 г. на кмета на
район „Централен“ за делегиране на правомощията на кмета на района на неговия
заместник, в случая Веселин Козарев да го замества с всички правомощия,
произтичащи от заеманата длъжност, включително и с правомощия по чл.46, ал.1,
т.4 от ЗМСМА и като възложител по ЗОП, по време на отсъствието му поради
неплатен годишен отпуск за времето от 27.12.2016 г. до 27.12.2016 г.
включително и платен годишен отпуск от 28.12.2016 г. до 30.12.2016 г.
включително. Видно е от представената преписка, че заповедта е издадена на
28.12.2016 г. Видно е също, че е налице заместване за времето на отсъствието на
титуляра – кмета на район „Централен“, упълномощен със заповедта на кмета на
общината, упълномощен от своя страна по силата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ, поради
което не е налице твърдяната нищожност поради некомпетентност. Заместването на
титуляра обикновено обхваща правомощията му в пълен обем, като самият титуляр
може да ограничи дейностите, за които може да бъде заместван.
Не е налице и нищожност,
предвид твърденията на жалбоподателите, че компетентни са били органите на
РДНСК. Видно е от представения констативен акт № 82 от 24.11.2016 г., че
действително съществуват и други актове от извършени проверки от 1999 г. и 2004
г., които са описани като налична друга документация. Тези констативни актове
бяха представени по делото. От същите е видно, че протоколите са съставени от
длъжностни лица при общинската администрация.
Няма данни във връзка с тях да са били издавани заповеди за премахване,
нито се твърди подобно обстоятелство от жалбоподателя.
При това положение
съдът намира за неоснователни възраженията за некомпетентност на органите на
общинската администрация и необходимостта от провеждане на процедурата по
стария ред, преди изменението на закона, където компетентността е била
предоставена на органите на РДНСК.
Не е налице порок във
формата, тъй като същата е спазена и е налице волеизявлене на административния
орган, а съществените нарушения на административно-производствените правила са
основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело
до липса на волеизявление.
По правило,
нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само
този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на
основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и
изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би
довело до нищожност на посоченото основание.
В случая не е налице
и последната хипотеза. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ според които строеж или част от него е незаконен, когато
се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.
По отношение на
твърденията на жалбоподателите за наличие на единствено жилище, съдът намира,
че от преписката става ясно категорично, че жалбоподателите и тяхната наследодателка З.О.А. сами са поставени в това състояние,
премахвайки съществуващата стара едноетажна постройка и изграждайки на нейно
място четириетажна кооперация, без да същата да бъде снабдена с необходимите
строителни книжа за извършването на строежа и изграждането му в отклонение с
предвижданията на ПУП.
Относно твърденията
на жалбоподателите, че неправилно е посочена като извършител З.О.А., тъй като
вече била починала, съдът намира за необходимо да изтъкне, че относно
възложителя на строежа фактите са обективни и въпреки кончината на лицето, те
си остават такива. За посочените обстоятелства са налице съставени констативни
актове, позоваващи се на официални документи.
Предвид изложеното до
тук, съдът намира жалбата за неоснователна по повдигнатите възражения за
нищожност, поради което следва да я отхвърли.
Предвид изхода на делото направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
същото като основателно следва да бъде уважено и да бъдат осъдени жалбоподателите
да заплати на ответната община 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредба за
заплащане на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.А./
Т.А.Х. / и А.Х.А./ А.Х.Х./***,
с искане за обявяване нищожността на заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на
кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която на основание чл.225а, ал.1
от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ
“четириетажна жилищна сграда”, изпълнен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор
№56784.520.696 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на
град Пловдив, ПИ с №1406 в урегулиран поземлен имот (УПИ)
ІV-2253,1407,1406,1409,1408 в кв.455Б по плана на “Първа градска част”, гр. ***
ОСЪЖДА Т.А.А./ Т.А.Х., с ЕГН ********** / и А.Х.А./ А.Х.Х./, с ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Пловдив, ул. “Бургас” №1,да заплатят на Община Пловдив сумата от 100/сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: