РЕШЕНИЕ
№ 28.06.2021 г., Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 12-ти граждански състав
На двадесет и осми май , две
хиляди двадесет и
първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР:
Стоянка Миладинова
Като
разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №1075 по описа за 2020 година.
Депозирана е искова молба с правно основание
чл. 357 от КТ от ищеца М.Ц.А.,
ЕГН-********** ***, против Агенция „Пътна инфраструктура“
към МРРБ, ЕИК-********* със седалище- гр.София, чрез нейното подразделение – Областно пътно управление – гр.Пазарджик,
със седалище гр.Пазарджик, бул.“Ал.Стамболийски“№20.
Съгласно изложеното в исковата молба, ищцата работила
по трудов договор № 1/07.02.2012г. в ответното предприятие като „изпълнител-хигиенист"
и изпълнява задълженията си съгласно длъжностната й характеристика. Мястото на
работа й е Областно пътно управление-Пазарджик - Управлението. Твърди, че с
Допълнително споразумение № РД-15-64/19.12.2020 г. към същия договор било
направено изменение на трудовия договор, като й било определено непълно работното
време от 8 часа на 4 часа дневно и 20 часа седмично считано от 01.01.2020 г.
Мястото на работа й било запазено.
Твърди, че със Заповед № РД-14-115/23.12.2019 г. било изменено работното й време както следва:
от 6 ч. до 8 часа,от 10 ч. до 11 ч. и от 18 ч. до 19 ч. без нейно знание и
съгласие.
Твърди, че със Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г. на
основание чл.139, ал. 2 и ал. 4 от КТ, чл. 6, ал. 1 от Наредба за работното
време почивките и отпуските е направено ново изменение в трудовия й договор,
пак без нейно знание и съгласие изразяващо се в: Непълно работно време /4
часа/, считано от 12.02.2020г. разпределено така: от 13 ч. до 14 ч. и от 16 до
19 часа, като за времето от 13 до 14 ч.ще изпълнява трудовите си задължения в
РПС гр.Панагюрище ул."30-ти април" № 61.А, а за времето от 16 ч. до
19 часа ще изпълнява трудовите си задължения в ОПУ гр.Пазарджик, бул. „Ал.
Стамболийски“ № 20. Тази заповед ищцата отказала да подпише в момента на
поднасянето й /11.02.2020г./ в присъствието на лицата: Н.Д.- гл.специалист AO и
Я. Б. - началник отдел „Административно обслужване" и Директора- Ш. .
Твърди, че силно притеснена от случващото се тя се
разболяла и от 12.02.2020 г. вече била в отпуск по болест до 30.03.2020г. На
31.03.2020г. ищцата отишла в ОПУ Пазарджик и поискала да й дадат заповедта,
която отказала да подпише, но така и не й била дадена, като й било казано, че
ищцата не я е подписала, поради което няма да я получи. Същият ден ищцата
работила в Управлението - гр. Пазарджик, като заявила, че в Панагюрище няма да
ходи да работи, а останала и работила в ОПУ Пазарджик от 16.00 ч до 19.00 часа.
Поискала времето от 13.00 до 14.00 часа да го отработи в ОПУ Пазарджик, но й
било отказано от Директорката. Тъй като била в отпуск по болест 46 дни, а и поради
факта, че не искала да й дадат Заповедта, ищцата я поискала писмено чрез
Български пощи АД Пазарджик с обратна разписка на 23.04.20г. На 12.05.20г.
получила Заповедта, изпратена й с препоръчано писмо с обратна разписка. Поради
изложените причини ищцата обжалва прочетената й заповед, като счита, че все още
е в двумесечния срок за обжалване.
Счита, че издадената Заповед № РД-14-22/11.02.2020г от
ОПУ гр.Пазарджик е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, даже и
нищожна. Излагат се съображения.
Сочи, че КТ забранява едностранно променяне съдържанието
на трудовото правоотношение - нарушение на чл.118 ал.1 от КТ.Освен това
определено й работно време в друго населено място - гр.Панагюрище е нарушение
на чл.118, ал.2 от КТ, т.е. работодателят си е присвоил право едностранно да
промени трудовото правоотношение. Нарушен е и чл.119 от КТ - липсва писмено
съгласие между тях, нарушен е чл. 120 от КТ -липсва определен срок, липсват и
останалите компоненти на същия член. Нарушен е чл. 121 от КТ - липсва командировъчна
заповед. Налице е промяна в мястото на работа - гр. Панагюрище - чл. 66, ал. 3
от КТ. Сочи, че пътуването й до гр.Панагюрище всеки ден и обратно удължава
работният му ден, предвид това, че поне 2 часа се пътува до там и обратно.
Работният й ден не оставал 4 часов, а 6 часов, дори и повече. Освен това,
смяната на мястото й на работа не съответства на посочения член цитиран в
заповедта, а именно чл. 139, ал. 2 и ал. 4 от КТ. Цитираният член и алинеи
установяват работно време с променливи граници /139, ал.2/ и нищо повече.
Твърди, че след всичко това случило се сигнализирала
Инспекцията по труда гр.Пазарджик с вх.№ 20027677/01.04.20г., като описала
случващото се и поискала спешно да направят проверка и да констатират
допуснатите от Директорката на ОПУ нередности, но не получила отговор.
Твърди, че на 08.05.2020 г. с изх.№
66-Пз-582/08.05.20г.на ОПУ Пазарджик й е връчено „Писмо-искане", с което
искали ищцата да даде писмени обяснения за допуснатите от нея нарушения
изложени в искането им. С вх.№ 94-00-252/11.05.20г. на ОПУ Пазарджик ищцата
изложила писмените си обяснения,с които подробно описала съображенията си във
връзка с неизпълнението на заповедта им.
Твърди, че на 12.05.2020г. й е връчена Заповед №
РД-15-39/12.05.2020г. от Директора на Областно пътно управление гр.Пазарджик, с
която я уволнявали дисциплинарно. Постановената заповед също счита, че е
неправилна необоснована, и незаконосъобразна. По точка 1 от Заповед №
РД-15-39/12.05.2020г: Неявяване на работа за периода от 01.04.2020г. до
30.04.2020 г. от 13.00 часа до 14.00 часа за всеки работен ден в Районна пътна
служба гр.Панагюрище. По тази
точка вече е изразено становище по-горе.
По точка 2 от Заповед № РД-15-39/12.05.20г. -
Неизпълнение на трудовите задължения на ищцата по длъжностна характеристика.
Твърди, че за времето от 16.00ч до 19.00 ч. /времето през
което е работила в ОПУ Пазарджик/ е допуснала: „наличие на замърсени
повърхности на мебели, замърсена компютърна техника, мръсни прозорци-отвън и
отвътре, мръсни щори, непочистена входна врата, непочистено гише за
предоставяне на административни услуги на граждани и всички останали изредени в
заповедта.
Твърди, че оспорва всички обвинения по отношение на
работата й.
Твърди, че по време на карантината за Корона вируса имало
специално определен човек, на когото е възложена дезинфекцията на цялото
управление. Цялата административна сграда на ОПУ Пазарджик ежедневно се
пръскала по всички вещи в сградата - прозорци, врати, компютърна техника, под,
врати, стени и всичко останало изброено в заповедта. Ищцата, връщайки се от
отпуск по болест трябвало да почиства общо всички 12 на брой стаи, плюс още 2
при поискване /касиерката стая и стаята за винетките/ или общо 14 стаи. Това
всичко трябвало да стори за 9 работни дни /от 31.03.2020 г. до 08.04.2020 г., от
които 2 дни са почивни /4 и 5 април/, т.е. за 7 дни по 3 часа на ден, което се
равнява на 21 часа работни. Успоредно с това извършвала и всички посочени в
длъжностната й характеристика дейности. Всичко това ищцата трябвало да извършва
дори и с лични предпазни средства. Предвид, че работният й ден е от 3 часа,
това просто физически е невъзможно, имайки предвид и факта, че се връща от
отпуск по болест и във времето на наложената карантина в страната заради
COVI-19, т.e. ищцата била поставена от работодателя в невъзможност да изпълнява
трудовите си задължения за времето от 3 работни часа на ден.
Излага съображения по точки 3,4 и 5 от Заповедта.
Твърди, че е упрекната, че не уплътнявала работното си време, като това е
ставало през продължителен период от време и системно изразяващо се в „пушене
на цигари на пейка пред административната сграда на ОПУ Пазарджик и гледане в
телефона си на 07.04.2020г. във времето между 18.45 ч. до 19.00ч. /краят на
работното й време/ и на 30.04.20г. във времето от 16.25 ч. и 16.40 ч.
Категорично възразява, нима тя нямала право на почивка от 15 минути, като това
е било един единствен път, а не както ответника е писал „системно“. Нещо повече
- ищцата на 30.04.20г. все още била в отпуск по болест и не била на работа.
Явно личи, че това е тенденциозно, целта е да бъде уволнена, предвид изложените
в хронологичен ред обстоятелства - заповеди, искания и всички останали действия
на ръководството на ОПУ Пазарджик.
Моли се съдът да постанови решение, с което:
Да отмени Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г., постановена от Агенция Пътна
инфраструктура - Областно пътно управление гр.Пазарджик, като неправилна и
незаконосъобразна или обяви същата за нищожна;
Да отмени Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. за дисциплинарното уволнение, постановена
от Агенция "Пътна инфраструктура - Областно пътно управление гр.Пазарджик,
като неправилна и незаконосъобразна;
Да осъди Агенция Пътна инфраструктура - Областно пътно
управление гр. Пазарджик да възстанови
ищцата на заеманата от нея длъжност „изпълнител-чистач“ преди
прекратяването на трудовото й правоотношение;
Да присъдите полагащото й се обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ в размер на 2500 лв., ведно с лихвите за времето когато е останала без
работа, както и сторените от нея разноски по делото - адвокатски хонорар.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с който счита исковата молба за
нередовна.
Твърди се, че претенцията и по същество е неоснователна,
тъй като работодателят е плащал трудово възнаграждение на служителката за
цялото й установено работно време, а именно 4 часа дневно и 20 часа седмично.
Същото е видно от фишовете за работна заплата, които прилага. Това
обстоятелство е известно и на ищцата.
Твърди се, че исковата молба е недопустима в частта, в
която се иска обявяване на Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г. за
незаконосъобразна, поради изтичане на давностния срок по чл. 358, ал.1, т. 2 от КТ. Същата е получена от ищцата на 11.02.2020 г. при условията на отказ,
оформен с подписите на двама свидетели. Ето защо към датата на депозиране на
исковата молба срокът за нейното оспорване е изтекъл и исковата молба в тази й
част не следва да се разглежда, а производството по делото следва да се прекрати.
Още повече, че с тази заповед не се променя мястото на работа, а за пръв път то
е променено с допълнително споразумение № РД-15-64/19.12.2020 г., в сила от
01.01.2020 г., където е посочен код по ЕКАТТЕ 00000, отговарящ на място на
работа - повече от едно населено място, съгласно Наредба № 5 от 29.12.2002 г.
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал.5 от Кодекса
на труда. Допълнителното споразумение е подписано двустранно без възражения от
страна на служителката на 19.12.2019 г., като на стр. 2 същата е декларирала,
че е съгласна с условието на настоящето споразумение. Изпратено е и
регистрирано уведомление до НАП Пазарджик по чл. 62 от КТ за тези
обстоятелства.
Твърди се, че исковата молба е
неоснователна по същество.
Относно Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г. - в случая не се
касае за промяна на мястото на работа, а с нея е направено разпределение на
работното време.
Твърди се, че не е налице изменение на мястото на работа
тогава, когато е изменено работното място на работника или служителя по смисъла
на nap. 1 т. 4 от ДР на КТ- помещението, работната стая, цеха и друго подобно
териториално определено място в рамките на мястото на работа, което се определя
едностранно от работодателя. Поради това работодателят може едностранно и по всяко
време да го измени, без да е необходимо наличието на някакви специални
предпоставки.
Сочи се, че когато характерът на работата на работника
или служителя налага той постоянно да изпълнява трудовите си задължения в
съответните райони или обекти извън седалището на предприятието, както в
настоящия случай, няма нормативно основание той да се счита за командирован и
да му се заплащат командировъчни пари по реда и условията на Наредбата за
командировките в страната.
Сочи се, че съгласно чл.26 ал.1 от раздел VI „Работно
време и почивки" на Колективния трудов договор /КТД/ от 2019г. разпределението на работното време,
графиците за работа на смени и почивките, условията и реда за полагане на нощен
и извънреден труд, както и отчитането и изчисляването на работното време се урежда със Заповед на Работодателя или
упълномощено от него длъжностно лице.
Твърди се, че като е издал оспорваната заповед
работодателят е действал правилно и изцяло в съответствие със специалните
закони и подзаконовите нормативни актове, касаещи структурата и дейността на
Агенция „Пътна инфраструктура". Неявяването на служителката в определеното
й със Заповед от 11.02.2020 г. място на работа в РПС Панагюрище за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. за времето от 13.00 ч. до 14.00 ч. категорично
представлява виновно нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че Заповед №
РД-15-39/12.05.2020 г. за дисциплинарно уволнение е правилна, законосъобразна и
мотивирана. Спазена е процедурата на чл.193 от КТ, както и ищцата е декларирала
обстоятелства, изключващи закрилата по чл.333 от КТ.
Сочи се, че съгласно Правилника за вътрешния трудов ред
на АПИ /чл. 10, ал. 1/, който прилагаме, за служителите, работещи с
видеодисплей се въвеждат 2 полупасивни почивки - в интервала между 11.00 ч. и
11.30. ч с продължителност 10 минути и в интервала между 16.00 ч. и 16.30 ч. с
продължителност 15 минути. Длъжността на ищцата не изисква работа с
видеодисплей, а работното й време е непълно - 4 часа дневно. Следва да се има
предвид, че за времето от 31.03.2020 г. /след завръщане от отпуск по болест/ до
12.05.2020 г. служителката е работила по 3 часа дневно, получавала е трудовото
си възнаграждение за 4 часа, не е уплътнявала цялото си работно време. Твърди
се, че във връзка е твърденията на ищцата относно дезинфекцията на управлението
следва да отбележа, че пълна дезинфекция на ОПУ - Пазарджик се извърши през
първите три дни от обявяване на извънредното положение. През останалото време е
дезинфекциран само подът на помещенията на ОПУ - Пазарджик. Дезинфекцията се
извършваше от друг служител на ОПУ - Пазарджик, въпреки че това влиза в преките
задължения на ищцата по длъжностна характеристика.
Невярно било и твърдението на ищцата, че на 30.04.2020 г.
е била в отпуск по болест. В досието й няма доказателства за това. Болничен лист
не е представен в деловодството на ОПУ - Пазарджик.
Невярно било също твърдението, че т. 4 от Заповед №
РД-15-39/12.05.2020 г. за дисциплинарно уволнение касае неизпълнение на пряко
задължение „извършване на куриерска дейност".Невярно било и твърдението на
ищцата, че със Заповед РД-14-115/23.12.2019 г. и е изменено работното време без
нейно знание и съгласие. Заповедта е връчена на служителката за сведение и
изпълнение на 23.12.2019 г. лично срещу подпис, доказателства за което
прилагаме.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че между страните М.Ц.А.,
ЕГН-********** ***, и Агенция
„Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-********* със седалище- гр.София, чрез
нейното подразделение – Областно
пътно управление – гр.Пазарджик, със седалище гр.Пазарджик, бул.“Ал.Стамболийски“№20, е
съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „изпълнител-хигиенист" на основание
сключен Трудов договор № 1/07.02.2012г., приложен по делото. С исковата молба е
представена и длъжностна характеристика за длъжността .
С Допълнително
споразумение № РД-15-64/19.12.2020 г. към трудовия договор било направено
изменение на трудовия договор, като на ищцата било определено непълно работното
време от 8 часа на 4 часа дневно и 20 часа седмично считано от 01.01.2020 г. Мястото
на работа й било запазено – Областно пътно управление – гр. Пазарджик.
Със Заповед №
РД-14-115/23.12.2019 г. било изменено
работното време на ищцата, както следва:
да започва от 6.00 ч. до 8.00 часа; от
10.00 ч. до 11.00 ч. и от 18.00 ч. до 19.00 ч.
С последваща Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г. на
основание чл.139, ал. 2 и ал. 4 от КТ, чл. 6, ал. 1 от Наредба за работното
време почивките и отпуските, е било наредено работното време на ищцата да
започва от 13.00 ч. до 14.00 ч. и от 16.00 до 19.00 часа, като за времето от 13
до 14 ч. да изпълнява трудовите си задължения в РПС гр.Панагюрище
ул."30-ти април" № 61.А, а за времето от 16 ч. до 19 часа да
изпълнява трудовите си задължения в ОПУ гр.Пазарджик, бул. „Ал. Стамболийски“ №
20.
По делото е приложен болничен лист от 12.02.2020г. , с
който на ищцата е била поставена диагноза „увреждания на лумбо-сакралните
коренчета“ и са й били предписани 10 дни домашно лечение. Приложена е и
Епикриза на А. .
С молба от 23.04.2020г. ищцата А. отправила искане
да й бъде връчена Заповед №
РД-14-22/11.02.2020 г. В отговор на подадената молба, ищцата била уведомена от
работодателя, че процесната заповед й е била връчена на 11.02.2020г. при
условията на отказ за получаване, удостоверен с подписите на двама свидетели.
Към отговора е приложено и копие от цитираната заповед.
Впоследствие
ищцата А. подала сигнал до Инспекция по труда- гр. Пазарджик с молба да бъде
извършена проверка в ОПУ- Пазарджик и да бъдат констатирани допуснатите нередовности.
С писмо –искане
на основание чл.193,ал.1 от КТ от 08.05.2020г., работодателят поискал от А. да
даде писмени обяснения във връзка с описаните в същото дисциплинарни нарушения.
На 11.05.2020г.
ищцата А. подала отговор на отправеното към нея писмо-искане /приложен по
делото/. Впоследствие, с писмо-искане от 11.05.2020г. работодателят поискал от
ищцата до 12.05.2020г. 17.00 часа , да представи в деловодството на ОПУ- гр.
Пазарджик декларация, в която да декларира страда ли от трайни заболявания и
има ли синдикална защита,както и да представи съответните документи. Ищцата
сторила това с Декларация от 12.05.2020г., като посочила,че няма трайни
увреждания и не разполага със синдикална защита.
Трудовото правоотношение било
прекратено със Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. на основание чл.190,ал.1,т.2 и т.3 от КТ във вр. с
чл.188,т.3 от КТ, с което на ищцата било наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“ въз основа на Доклад вх.№66- Пз-577 от 08.05.2020г.
на Началник отдел „Административно обслужване“, който доклад е приложен по
делото. В процесната заповед било посочено, че ищцата не се е явявала на работа
за периода от 01.04.2020г. до 30.04.2020г. в РПС- Панагюрище, с което не е
изпълнила законните нареждания на работодателя. Отделно от това, А. не била
изпълнила и трудовите си задължения за периода от 31.03.2020г. до
08.04.2020г. в административната сграда
на ОПУ- Пазарджик, като е допуснала наличието на замърсени повърхности на
мебели, замърсена компютърна техника, мръсни прозорци и др. Заповедта е била връчена на ищцата на 12.05.2020г.
Във връзка с
издадената заповед е бил представен от ответника и приет от съда Констативен
протокол от 01.04.2020г., видно от който, ищцата А. не се е явила на работа за времето
от 13.00 часа до 14.00 часа в РПС- Панагюрище. Подобни констативни протоколи са
били съставени и за работните дни от 02.04.2020г. до 30.04.2020г. вкл.
По делото е
приложен Кодекс за поведение на служителя на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В хода на производството по
делото е била допусната и извършена съдебно- счетоводна експертиза, видно от
заключението на която, в случай, че уволнението бъде признато за
законосъобразно, работодателят дължи обезщетение по чл.224 от КТ в размер на
353.56лв. В случай,че същото бъде признато за незаконосъобразно, дължимия
размер на обезщетението по чл.225 КТ за периода от 12.05.2020г. до 09.09.2020г.
е 1580.09лв. За период от 6 месеца, обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ е в
размер на 2357.04лв. Дължимото трудово възнаграждение на ищцата за периода от
01.02.2020г. до 12.05.2020г. е било изцяло заплатено от работодателя.
По делото е бил разпитан в качеството
си на свидетел С. Н. Б.,заемал длъжността „шофьор“ в Областно пътно управление- Пазарджик до
месец март,2020г. Съгласно показанията на Б., след като на ищцата било наредено
да почиства и помещението на РПС- Панагюрище, А. трябвало да пътува на
собствени разноски до гр. Панагюрище ежедневно. Докато заемал длъжността „шофьор“
в ответното предприятие, на Б. не се наложило да превози ищцата до гр.
Панагюрище със служебния автомобил. След обявяване на пандемия от Ковид, в ОПУ-
Пазарджик бил ангажиран служител /Д. К./, който
да извършва дезинфекция с препарат на служебните помещения.
Съгласно показанията на св. В.М.,последната
работи като „финансов контрольор“ в ОПУ- Пазарджик. На 08.04.2020г. св. М.
участвала в комисия, която имала за задача да извърши проверка дали работните
помещения са в чист и изряден вид, т.е проверка за чистотата на работните
помещения в ОПУ- Пазарджик. При извършената проверка било установено, че имало
замърсени мебели , бюра и принтери, което замърсяване не се дължало на
извършваната дезинфекция.
По делото е разпитана като свидетел
Н.Д.- специалист Отдел „Административно обслужване“, която потвърждава в
показанията си заявеното от св. М.. Св . Д.сочи също така, че често се случвало
А. да се държи неуважително с колегите си и да не спазва разпорежданията на
прекия си ръководител. Съгласно показанията на св. Д., ищцата е била запозната
с допълнителното споразумение, с което й било възложено да почиства и сградата на РПС- Панагюрище, и приела
същото без възражения.
Разпитана е като свидетел и
прекият ръководител на ищцата – св. Я. Б., от показанията на която се
установява, че след връщането й от болничен, А. не изпълнявала съвестно
служебните си задължения и не уплътнявала работното си време. Била назначена и
комисия, която установила, че работните помещения били непочистени.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
съобрази следното:
Съгласно
оформения от ищцата петитум на исковата молба, със същата се иска от съда да отмени Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г.,
постановена от Агенция Пътна инфраструктура - Областно пътно управление
гр.Пазарджик, като неправилна и незаконосъобразна или обяви същата за нищожна;
да отмени Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. за дисциплинарното уволнение,
постановена от Агенция "Пътна инфраструктура - Областно пътно управление
гр.Пазарджик, като неправилна и незаконосъобразна; да осъди Агенция Пътна
инфраструктура - Областно пътно управление гр. Пазарджик да възстанови ищцата на заеманата от нея длъжност
„изпълнител-чистач“ преди прекратяването на трудовото й правоотношение; да присъди
полагащото й се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2500 лв., ведно
с лихвите за времето когато е останала без работа, както и сторените от нея
разноски по делото - адвокатски хонорар. С протоколно определение на съда от
18.09.2020г. съдът е прекратил производството в частта му по отношение
осъждането на ответника да заплати част от начислено и неполучено трудово
възнаграждение на ищцата за времето след издаване на Заповед №
РД-14-22/11.02.2020 г. /т.5 от петитума на исковата молба/. В проведеното на
28.05.2021г. открито съдебно заседание по делото, ищцата А. е оттеглила
предявената от нея претенция по т.6 от петитума на исковата молба, касаеща
присъждането на една заплата за неспазен срок на предизвестие от 30 дни, поради
което производството е било прекратено и в тази му част.
Предвид
изложеното, съдът приема, че в случая са предявени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ вр. с чл. 225 от КТ, както и такъв, с който се цели отмяната на Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г., постановена
от Агенция Пътна инфраструктура - Областно пътно управление гр.Пазарджик, като
неправилна и незаконосъобразна или обявяването на същата за нищожна.
Следва да се има предвид, че съгласно установената съдебна практика, под
понятието място на работа се разбират териториалните граници, в които
работникът или служителят, се задължава да предоставя на работодателя работната
си сила и където трябва да полага труда си. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ
мястото на работа трябва да бъде определено със сключения между страните трудов
договор. То може да се означава с местонахождението на предприятието или с
района на дейността му, като може да обхваща района на дейността на цялото
предприятие или само на отделна част от него (поделение, цех, отдел и други).
Мястото на работа се определя чрез някой от установените в чл. 66, ал. 3 от КТ критерии за това. Първият от тях е общ и приема като място
на работа седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор,
където обикновено се намират неговите производствени и служебни поделения.
Останалите два критерия са специфични, като първият е конкретизиране на мястото
на работа с трудовия договор, който се използва при големи предприятия, които
имат различни поделения в едно населено място или в различни населени места.
Вторият от допълнителните критерии е характерът на работата, като при него
мястото на работата се определя с оглед на съдържанието на трудовите
задължения, чиято специфичност изисква те да бъдат изпълнявани на точно
определено място. В случаите когато работодател се явява предприятие, което има
поделения и обекти в различни населени места, то при сключване на трудовите
договори с работниците или служителите имащи изпълнителски функции, в тях
трябва да бъде конкретизирано конкретното поделение или обект, в който те ще
изпълняват задълженията си. В тези случаи работодателят разполага с
възможността да определи начина, по който ще осъществява ръководството и
контрола на намиращите се в едно и също населено място или в различни населени
места свои поделения и обекти. В тези случаи то може на първо място да обособи
определени територии като възложи ръководството и контрола на намиращите се в
тях поделения и обекти на определени свои служители. На второ място то може,
без да обособява конкретни територии, да групира по свое усмотрение намиращи се
в близост поделения и обекти, като възложи ръководството и контролът им на
определени свои служители. Кой от двата начина на организация ще бъде избран е
въпрос на целесъобразност и е изцяло от компетенциите на работодателя като тази
негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Това се отнася и до начина на
групиране на поделенията и обектите. Работното място на служителите на
работодателя, може да бъде в мястото, където е седалището на управлението на
работодателя. Същевременно работодателят разполага с компетентност
(упражняването на която не подлежи на съдебен контрол) да определи дали за
всеки определен район или група от поделения и обекти ще определи конкретен
служител, който ще изпълнява задълженията си там. В този случай е допустимо в
трудовите договори на посочените служители като място на работа да бъдат
определени както мястото, където се намира седалището на управлението на
работодателя, така и всички райони или групи от поделения и обекти на същия,
като за това няма изрична законова забрана. При това положение конкретното
работно място на служителя ще бъде определено, чрез извършеното от работодателя
възлагане на съответния район или група от поделения и обекти на служителя.
От
приетите по делото доказателства се установява, че ответната агенция
осъществява своята дейност чрез централна администрация и чрез специализираните
звена по чл.21,ал.2 от Закона за пътищата. Специализираното звено на
територията на обл. Пазарджик е Областно
пътно управление- Пазарджик с районни пътни служби, вкл. в гр. Панагюрище.
Поради посочената структура на АПИ, отделните пътни станции са част от областното структурно звено ,
поради което, би могло да се възложи на служителите му да изпълняват задачи и в
районните пътни служби, без за това да е необходимо командироването им.
По делото не е спорно, че въз основа на Трудов договор № 1/07.02.2012г. ищцата е била назначена на длъжността „изпълнител-хигиенист", с място на работа – Областно пътно
управление- Пазарджик. С допълнително споразумение от 19.12.2020 година, към
горния трудов договор, е въведен код по ЕКАТТЕ , отговарящ на работа
/изпълнение на трудовите функции/ в
повече от едно населено място съгласно чл.5,т.4,б“в“ от Наредба №5 от
29.12.2002г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62,ал.5 от КТ. Посоченото допълнително
споразумение е било подписано доброволно от ищцата А.. С оглед на това дейността
на „„изпълнител-чистач““ може да бъде упражнявана както в мястото,
където се намира управлението на ОПУ, така и във всяка една от районните пътни
служби, намиращи се в района. Предвид на това за място на работа на заемащото
тази длъжност лице не може да се смята единствено сградата на ОПУ в Пазарджик,
а за такова място трябва да се счита всяко едно такова, в което той може да
полага своя труд. Въпрос на вътрешна организация на работодателя е това как ще
бъде организирано почистването на работните помещения, т. е. дали ще бъде
назначен хигиенист за всеки отделен
район, или районите, за който всеки един от заемащите длъжността служители
отговаря, ще бъдат определяни от работодателя с оглед на конкретната обстановка
и нуждите на работодателя във всеки един момент.
Отделно от това, дори да се приеме, че в
случая работодателят едностранно и против волята на работника е изменил мястото
на работа, както се твърди от ищцовата страна, следва да се има предвид, че именно със Заповед №
РД-14-22/11.02.2020 г. на основание чл.139, ал. 2 и ал. 4 от КТ, чл. 6, ал. 1
от Наредба за работното време почивките и отпуските, е било наредено работното
време на ищцата да започва от 13.00 ч. до 14.00 ч. и от 16.00 до 19.00 часа,
като за времето от 13 до 14 ч. да изпълнява трудовите си задължения в РПС
гр.Панагюрище ул."30-ти април" № 61.А, а за времето от 16 ч. до 19
часа да изпълнява трудовите си задължения в ОПУ гр.Пазарджик, бул. „Ал.
Стамболийски“ № 20. От приетите по делото доказателства се установява, че Заповед
№ РД-14-22/11.02.2020 г. е била връчена на ищцата на 11.02.2020г. при условията на отказ, оформен по надлежния
за това ред в присъствието на свидетелите Б. и Д.. В тази насока са и показанията
на въпросните свидетели, депозирани пред съда под страх от наказателна
отговорност , които съдът кредитира като обективни и
последователни,обстоятелството, че въпросните свидетели са служители на
ответника не е само по себе си не е в състояние да компрометира показанията им.
При това положение, съдът приема, че Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г. е била
връчена на ищцата на 11.02.2020г., от която дата е започнал да тече
двумесечният срок, в който ищцата е следвало да предяви иска си по смисъла на
чл.358,ал.1,т.2 от КТ. Разпоредбата на
чл.358 от КТ регламентира сроковете, в които исковете по трудови спорове следва
да бъдат предявени и борави с понятието давност. Давността е период от време, с
изтичането на който законът свързва погасяването на правото на иск за защита на
права, които лицето е могло, но не е упражнило в течение на същия този период.
По този иск давността е двумесечна, считано от деня на връчване на заповедта. Исковата молба на ищцата е предявена в
РС- Пазарджик на 26.05.2020г. , към
която дата срокът е изтекъл. По съответния процесуален ред ответникът-
работодател е заявил възражението си за погасяване на иска по давност, наред с
възраженията си по същество на спора, след изтичане на давностния срок по
чл.358, ал.1, т.2 от КТ, работникът е изгубил правото да претендира съдебна
защита срещу едностранното изменение на
мястото на работа.
Възраженията на
ищцовата страна са в насока, че след
като ищцата е била в болнични, във
връзка със заболяване, за наличието на което са представени доказателства, поради
което е била прекъсната давността, с оглед на което подадената от
първата искова молба е подадена в срок изискуем се от чл.358, ал.1, т.2 от КТ.
Същите в случая не могат да бъдат приети за основателни.
Действително няма спор по делото, видно от представената медицинска
документация ,че с приложен болничен лист от 12.02.2020г. на ищцата е била поставена диагноза
„увреждания на лумбо-сакралните коренчета“ и са й били предписани 10 дни
домашно лечение. Приложена е и Епикриза на А. . В случая, този факт не може да бъде основание да се
приеме, че е налице прекъсване на давността и започва да тече нова такава от
момента.
Основанието за това, е че разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ ясно
визира, че искове по трудови спорове се предявява в 2-месечен срок при изменение на мястото и характера на работа. В ал.3 на същия член е посочено, че срокът по ал.1 не се
смята за пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена от
некомпетентен орган. Такава хипотеза не е налице и съответно е
неприложима в конкретният казус. Разпоредбите на
чл.115 от ЗЗД и чл.5 от ГПК. също не могат
да бъдат основание за промяна на извода за пропуснат срок, тъй като в чл.115 от ЗЗД изрично са посочени хипотезите при които давност не тече, като нито една от
тях не е относима към факта, че ищцата, дори и да е била в болнично заведение,
то тя е възпрепятствана да упражни правото си на защита. В чл.5 от ГПК изисква съдът да разглежда и решава делата
според точния смисъл на законите, а когато са непълни, неясни или
противоречиви- според общия им разум. Разпоредбата на
чл.115 от ЗЗД е напълно ясна и непротиворечива. Предвид на тези
данни не може да се приеме, че има законови разпоредби, които да дадат
основание, че е налице прекъсната давност и в последица от това е спазен
изискуемия се от закона давностен срок. В този аспект, настоящата инстанция
следва да посочи, че изцяло споделя изложените от процесуалния представител на ответника
съображения. Още повече,че ищцата , въпреки заболяването си, е могла да спази
срока, тъй като от материалите по делото се установява, че А. се е върнала на
работа след болничен на 30.03.2020г. ,а срокът е изтекъл на 11.04.2020г.
Ирелевантни се явяват последващите
действия, свързани с отправеното от ищцата искане към работодателя да й бъде
връчено копие от заповедта и съответно отговорът на работодателя, доколкото
същите не влияят на срока, регламентиран в чл.258,ал.1,т.2 от КТ, тъй като
същият е започнал да тече на 11.02.2020г.
Само на това
основание, предявеният иск, с който се цели отмяната на Заповед №
РД-14-22/11.02.2020 г., постановена от Агенция Пътна инфраструктура - Областно
пътно управление гр.Пазарджик, като неправилна и незаконосъобразна или
обявяването на същата за нищожна, се явява неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв.
По предявените искови
претенции с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ вр. с чл. 225 от КТ - Предявените
искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ
пред местно и родово компетентен съд, при спазване на правилата за активна и
пасивна процесуална легитимация, доколкото между ищеца и ответника е съществувало действително трудово
правоотношение, прекратено със Заповед № РД-15-39/12.05.2020
г. на основание чл.190,ал.1,т.2 и т.3 от КТ във вр. с
чл.188,т.3 от КТ, с което на ищцата било наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“ въз основа на Доклад вх.№66- Пз-577 от 08.05.2020г.
на Началник отдел „Административно обслужване“, който доклад е приложен по
делото.
За да направи
своите изводи относно законността на извършеното и оспорено от ищеца уволнение,
съдът следва да прецени налице ли са в случая и доказани ли са от работодателя,
върху когото лежи тежестта на доказване в настоящия процес, законовите
предпоставки за извършване на уволнението. Това означава съдът да реши, както
дали е спазена предвидената в Кодекса на труда процедура по извършване на
уволнението, така и налице ли е материалноправното основание за извършване му.
Запознавайки се
със заповедта, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения относно
издаването и съдържанието й. Същата е подписана от компетентния за това орган.
Спазена е необходимата писмена форма за прекратяване на трудовото
правоотношение съгласно чл.335 от КТ. Заповедта има и необходимото съдържание,
което е ясно и разбираемо. В нея е отразено правното и фактическо основание за
прекратяване на трудовия договор, като не е налице, според съда, несъответствие
между фактическото основание за уволнението и правното основание, посочено в
заповедта. Издадената заповед е
мотивирана, достатъчно ясно е посочено в заповедта основанието за уволнението.
Дисциплинарното наказание „уволнение”
се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с
оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно
законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване
на преклузивни срокове. За законността на наложеното дисциплинарно наказание
следва работодателят да докаже наличието на посочените предпоставки. В конкретният
случай, трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. на
основание чл.190,ал.1,т.2 и
т.3 от КТ във вр. с чл.188,т.3 от КТ, с което на ищцата било
наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Процесната
уволнителна е била издадена предвид
извършени проверки, за което са били изготвени и доклади от проверяващата
комисия. Било е констатирано от извършващите проверките
неизпълнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика за периода от
31.03.2020г. до 08.04.2020г. , като ищцата е допуснала наличието на замърсени
повърхности на мебели, замърсена компютърна техника, мръсни прозорци, както е
допуснала и неуплътняване на работното си време на 07.04.2020г., 21.04.2020г. и
30.04.2020г. В тази насока са както приетите по делото писмени доказателства
/протоколи и доклади/, така и събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Д., Б. и М., чиито показания взаимно се допълват и от които се
установява фактическата обстановка. Съгласно показанията на св. В.М., последната
е участвала в комисия, която имала за
задача да извърши проверка дали работните помещения са в чист и изряден вид,
т.е проверка за чистотата на работните помещения в ОПУ- Пазарджик. При
извършената проверка било установено, че имало замърсени мебели , бюра и
принтери, което замърсяване не се дължало на извършваната дезинфекция. По
делото е разпитана като свидетел Н.Д.- специалист Отдел „Административно
обслужване“, която потвърждава в показанията си заявеното от св. М.. Разпитана е като свидетел и прекият
ръководител на ищцата – св. Я. Б., от показанията на която се установява, че
след връщането й от болничен, А. не изпълнявала съвестно служебните си
задължения и не уплътнявала работното си време. Била назначена и комисия, която
установила, че работните помещения били непочистени. Еднозначни,
последователни, логични и непротиворечиви са показанията на посочените
свидетели относно нарушенията, посочените в заповедта, от които се установява
наличието на непочистени стаи в управлението, което не се доказа да е във
връзка с извършената преди това дезинфекция от друг служител. От приетите доказателства се установява, че
пълна дезинфекция на сградата на ОПУ е
била извършена единствено през първите 3 дни от обявяване на извънредното
помещение, а през останалото време е бил дезинфекциран само пода на
помещенията, поради което извършените от този друг служител дейности нямат
отношение към натрупаната мръсотия по мебелите и техниката на работодателя.
Извършваните от този служител /Д. К./ действия няма как да освободят ищцата и
от изпълнение на служебните й задължения по длъжностна характеристика. Обстоятелството, че посочените свидетели са
служители на ответника- работодател, не е от естество само по себе си да
дискредитира показанията им, като съдът не би могъл само въз основа на това
обстоятелство да приеме ,че същите са заинтересовани /както се твърди от
ищцовата страна/. Показанията на свидетелите не се опровергават и от изложеното
от св. Б., доколкото последният в по-голяма част от показанията си излага това,
което ищцата му е споделяла , а не пресъздава непосредствено възприети от него
обстоятелства. Св. Б. е напуснал работа на 12.03.2020г. , докато извършените от
ищцата нарушения са били осъществени в
периода от 30.03.2020г. до 30.04.2020г., поради което показанията на свидетеля
не следват да бъдат ценени в частта им, която касае изпълнението на трудовите
задължения от страна на ищцата в този период.
Обективираните
в уволнителната заповед изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен състав.
Предвид изложените обстоятелства, съдът приема, че ищцата е допуснала системни нарушения на трудовата
дисциплина и незпълнение на трудови задължения, предвидени в нормативни
актове и в длъжностната характеристика.
От друга страна не се установяват нарушения на
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Не би могло да се направи
обоснован извод в случая, че процесната
заповед е немотивирана. В Заповедта достатъчно ясно и точно са изложени факти и
обстоятелства за обективната и субективната страна на извършените от ищеца А. нарушения на трудовата дисциплина,
които обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защита от страна на
А.
срещу нея, така и за проверка от съда на нейната законосъобразност. При
така изложеното, съдът намира, че процесната заповед е надлежно мотивирана
съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Оспорваната заповед представлява законосъобразен и мотивиран акт,
издаден от орган в рамките на неговата материална компетентност, в предвидената
от закона форма и при спазване на процедурата по издаването й, предвидена в КТ.
Заповедта съдържа всички задължителни реквизити, като в нея са посочени нарушителят, в какво се изразяват
констатираните по законоустановеният ред многобройни нарушения,както и кога са
извършени тези нарушения. Наред с това е била
спазена процедурата преди налагане на съответното нарушение по реда на
чл.193 и следв. от КТ са изискани обяснения от ищцата, като дадените от ищцата
обяснения са оценени през призмата на всички събрани от органа доказателства.
Наред с това, при определяне на така наложеното с уволнителната заповед
наказание са спазени императивните изискания на чл.189 за определянето му, като
са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на ищцата.
Относно тежестта на извършените от ищцата
нарушения и съответността на наложеното дисциплинарно наказание по
смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, съдът намира, че законосъобразно работодателят е
преценил тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които същите са били
извършени. Съвкупността от посочените обстоятелства - виновното нарушаване от
страна на А. на трудовите й задължения, посочени в длъжностната характеристика,
водят до извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание
“уволнение” съответства на тежестта на извършените нарушения на трудовата
дисциплина. При съпоставка между констатираните нарушения и задълженията на
ищцата , следва да се установи, че именно
тя е следвало да не допуска наличието на замърсени повърхности на
мебели, замърсена компютърна техника, мръсни прозорци, които са били
констатирани в първите месеци на обявено извънредно положение в страната, при което
не е положила дължимата грижа за
предотвратяване на възникването и разпространението на пандемията в сградата на
ОПУ- Пазарджик. Установени са нарушения
на основни задължения от длъжностната й характеристика, които правилно,
законосъобразно и мотивирано са приети от наказващия орган за тежки нарушения
на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,ал.1, т.3 и т.10 от КТ-
неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в нормативни актове и в длъжностната характеристика. Ищцата не е осъществила в необходимата степен и не е взела всички
предпазни мерки за почистване и
дезинфекция на работните помещения в условията на КОВИД, поради което като „изпълнител-хигиенист"е нарушила основни свои задължения по почистване и дезинфекция на стаите,
коридорите и офисите на ОПУ- Пазарджик. Гореизложените представляват тежки
нарушения по смисъла на чл.187 от КТ- неизпълнение на възложената работа,
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в нормативни актове и в
длъжностната характеристика.
Установени по
несъмнен начин са и останалите описани в Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. нарушения, вкл.
неявяването на ищцата на
работа за периода от 01.04.2020г.до 30.04.2020г. в РПС- Панагюрище, за което свидетелстват
съставените констативни протоколи, всеки от които подписан от трима свидетели.
Ясно е становището на ищцата, съгласно което Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г.,
с която й е било възложено за времето от 13 до 14 ч. да изпълнява трудовите си
задължения в РПС гр.Панагюрище ул."30-ти април" № 61.А е
незаконосъобразна. Но при положение, че същата не е били оспорена от работника
в законоустановеният срок по съдебен ред, А. не е имала основание да не изпълни
нарежданията на работодателя си и самоволно да не се яви на работа.
Поради изложените съображения съдът
намира, че наложеното на ищцата А.
дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразно, а предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид дотук изложеното, уволнението
на ищцата се явява законосъобразно, а с
оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност при ответника
и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225 от КТ за обезщетението за
оставането му без работа поради незаконното уволнение.
По отношение на разноските- Съгласно практиката на
съдилищата , производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по
трудов спор /чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и
други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща
всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае
задължението на работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от
отговорността за заплащане на разноските,направени от другата страна по делото,
когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя
дължи на работодателя на общо основание /чл.78, ал.3 ГПК/. Съобразно горния
изход на делото, ищцата дължи на ответника направените
разноски по делото в общ размер на 710.00лв. предвид разпоредбата на чл.78,ал.8 от ГПК.
Предвид отхвърляне на иска на ищеца и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
държавна такса за разглеждане на същият
в настоящия случай не следва да се определя.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца М.Ц.А., ЕГН-**********
***, против Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-********* със седалище
и адрес на управление- гр.София,бул. „Македония“№3 чрез нейното подразделение –
Областно пътно управление – гр.Пазарджик, със седалище гр.Пазарджик,
бул.“Ал.Стамболийски“№20, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2
от КТ за признаване уволнението за незаконно и за отмяната на Заповед № РД-15-39/12.05.2020г. като неправилна и незаконосъобразна, както и за възстановяване
на ищцата М.Ц.А., ЕГН-********** на предишната й
работа, която е заемала до прекратяване на трудовото правоотношение -
„изпълнител-хигиенист“, с място на работа Областно пътно управление-гр.
Пазарджик, като неоснователни и недоказани
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Ц.А., ЕГН-********** ***, против Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ,
ЕИК-********* със седалище и адрес на управление- гр.София,бул. „Македония“№3
чрез нейното подразделение – Областно пътно управление – гр.Пазарджик, със
седалище гр.Пазарджик, бул.“Ал.Стамболийски“№20, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 КТ - за присъждане на обезщетение за
времето , през което М.Ц.А., ЕГН-********** е останала без работа вследствие на твърдяното
незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между страните., в
размер на 2500.00 лева, ведно със законна лихва за времето, през което ищцата е
останала без работа, като неоснователен
и недоказан
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.Ц.А., ЕГН-********** ***, против Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ,
ЕИК-********* със седалище и адрес на управление- гр.София,бул. „Македония“№3
чрез нейното подразделение – Областно пътно управление – гр.Пазарджик, със
седалище гр.Пазарджик, бул.“Ал.Стамболийски“№20, иск, с който се иска от съда да
отмени Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г., постановена от Агенция Пътна
инфраструктура - Областно пътно управление гр.Пазарджик, като неправилна и
незаконосъобразна или да обяви същата за нищожна, като неоснователен и
недоказан
ОСЪЖДА М.Ц.А., ЕГН-**********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ,
ЕИК-********* със седалище и адрес на управление- гр.София,бул. „Македония“№3
чрез нейното подразделение – Областно пътно управление – гр.Пазарджик, със
седалище гр.Пазарджик, бул.“Ал.Стамболийски“№20, сумата от 710.00 лв. / седемстотин и
десет лева / , представляваща сторените от ответника по делото съдебно – деловодни разноски, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: