Р Е Ш Е Н И Е
№ ...
23.10.2020г., гр.Варна
Варненски
районен съд, гражданско отделение, ***II състав, в открито съдебно заседание, проведено двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9473/2019г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иска
на И. Р. Е., ЕГН **********, с адрес: *** **
против С.А.С., ЕГН ********** с адрес: *** **, и С.О.С. ЕГН **********, с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците НЕ СА
собственици на имот УПИ *** - общ. в кв. **в
гр.***с площ от 600 (шестстотин) кв.м. по регулационния план на гр.*****при
граници на имота улица с ОК *****, УПИ ****,
УПИ *****, УПИ II - ***, УПИ **
- ***, УПИ ** - ***, УПИ **.
Претендират
и разноски за производството.
Обстоятелства, на които се основава иска:
В исковата молба
се твърди, че дядото на ищеца А.А.Х.(А.И.Е.) закупува на 21 януари 1944 год. от
Д.К.Т.следния недвижим имот, а именно: една къща построена върху 18 -
осемнадесет квадратни метра, построена от дърва и кирпич, покрита с марсилски
керемиди, състояща се от две стаи, един обор и един плевник, построени също от
дърва и кирпич, покрити с марсилски керемиди и дворно място от 8 (осем) декара,
находящо се в чертите на село ****, при съседи: Братя И.Ц., наследници на Т.Ч.,
С.М.К.и пасбище за 38 000 лева, като от същия ден - 21.01.1944 е въведен в
законно владение в купения от него имот. Сделката е оформена в предварителен
договор от 21.01.1944г. Съгласно чл.2 от посочения предварителен договор
продавача се задължава да снабди купувача с надлежен нотариален акт. От своя
страна Д.К.Т.е закупил на 10 май 1941 год. от М.К.Д.посочения недвижим имот
също с предварителен договор. Предварителният договор на Д.К.Т.обаче е вписан в
нотариалните книги при варненския областен съд. Посоченото се удостоверява от
Записка ч **, том **** от **.**.19** г. за вписване
договора за продажба на недвижим имот. Вписването е съгласно чл.25 и
последващите от Закона за допълнение на закона против спекулата с недвижими
имоти. По силата на Закона против спекулата с недвижими имоти Д.К.Т.е придобил
вещното право на собственост върху посочения недвижим имот. Същият обаче не е
изпълнил задължението си да снабди А.А.Х.(А.И.Е.) с нотариален акт за описания
недвижим имот.
Посоченият
недвижим имот се владее от 21 януари 1944 год. до понастоящем от рода Е..
Първоначално го е владял дядото на ищеца А.А.Х.(А.И.Е.) до смъртта си през
08.12.1989г., а след това се владее от неговите наследници по закон.
Владението им е трайно, непрекъснато и несмущавано. Описаният имот е ограден.
Нито Държавата,
нито Община ***са били някога собственици на имота. Община ***и Държавата могат
да станат собственици на описания имот по някои от следните начини: първо -
чрез сделка - покупко-продажба, дарение, завещание, замяна и пр. само, че няма
такава сделка", второ - чрез давностно владение, само че имота се владее
непрекъснато и несмущавано от ищците; трето - по силата на специални закон -
само, че няма такова основание. Следователно не е нА.це правно основание, по
силата на което както Държавата, така и Община ***да придобие правото на
собственост върху описания имот.
За определяне на
идентичност на закупения на 10.05.1941г. от Д.К.Т.съгласно Записка за вписване
на договор под № **/20.08.1941г. и
Договор от 10.05.1941 г. от М.К.Д.дворно място от осем декара в чертите на с.****,
с къща 18 кв.м., състояща се от две стаи, един обор и плевник, който имот се
продава от Д.К.Т.на А.А.Х.съгласно Договор за продажба сключен на 21.01.1944г.
бе ангажирана техническа експертиза. Наследниците на А.А.Х.(А.И.Е.) възложиха
на фирма „Л.***" ЕООД да извърши геодезическо заснемане и да определи
идентичност на имота. Извършено бе геодезическо заснемане на посочените от
наследниците на А.А.Х.граници на ПИ *** с ГНСС приемник Leica "Viva"
с измервания в RTK - режим, като са заснети материА.зираните огради на имота.
Обработката и изчертаването на геодезическото заснемане е извършено в
координатна система - 1950г. Площта на имота от геодезическото заснемане
възлиза на 7558 кв.м.
Изработена е
комбинирана скица, на която са съпоставени действащия кадастрален и
регулационен план одобрен със заповед 769/30.05.1985г., предходния кадастрален
и регулационен план одобрен със заповед 5773/15.11.1963г. и геодезическото
заснемане. От нея става видно, че посоченият имот от наследниците на А.А.Х.по
действащия кадастрален и регулационен план на гр.***е с № *** и за него е
отреден УПИ *** - *** в кв. **.
На територията на ПИ ***, показана от наследниците на А.А.Хюсеинов, попадат още
УПИ ** - ***, част от УПИ: ****,
X*****, *** - целия,
**, ***, ***, ***, ** от кв.** и част от УПИ: ****,
***, ****, *****, ****, ***, ** от кв.*.
Оцифрената площ на ПИ *** определена графически от кадастралния и регулационен
план от 30.05.1985г., възлиза на 6801 кв.м., а площта графически определена при
оцифряването на кадастралния и регулационен план от 15.11.1963г. е 6862 кв.м.
От приложените разписни листа става видно, че по плана от 30.05.1985г. като
собственици на УПИ *** ***, кв.** са записани наследници на А.А.Е., а по плана от
15.11.1963г. са записани наследници на А.А.Е..
В приложената
комбинирана скица с различни цветове са показани границите на имота в по-горе
описаните планове. Съгласно техническата експертиза в заключение въз основа на
приложените документи и изработената комбинирана скица е видно, че ПИ ***
попадащ в кв.* и кв.** по плана от
30.05.1985г. е идентичен с ПИ *** включен в кв.**
по плана от 15.11.1963г. на гр.***и е собственост на наследници на А.А.Е..
Предвид
обстоятелството, че Община ***отказва да издаде удостоверение, че процесния
имот не е общинска собственост, за да се снабдят с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка, И.Е. подал писмена молба с вх. No
9400/И-**/ от 04.02.2019г. за нА.чието или липсата на Акт за
държавна собственост, респективно Акт за общинска собственост на посочения
имот, както и на съседните имоти. Получили писмен отговор изх. No 9400И-** от дата 18.02.2019г. на Община ****. Съгласно
посочения писмен отговор части от имота на ищцовия наследодател незнайно по
какви причини са актувани като общински. Така например, издаден е АЧОС № **** от 25.08.2017г. - за УПИ *** - общ. в кв. ** в гр.****. Видно графа 11, „забележки" на
посочения АЧОС дори се сочи, че този имот бил „продаден" с договор за
покупко-продажба № *** от
07.11.2018г., вписан в АВ - Варна с вх.рег. No ***
от 12.11.2018г. акт No***, том ** ***,
дело *** на трето лице.
Имота бил
„продаден" на лицето С.А.С.. С оглед изложеното по-горе обаче посочената
„продажба" е непротивопоставима на собственика. Собственици на УПИ *** -
общ. в кв. ** в гр.***са наследниците на А.А.Х.(А.И.Е.). Общината
не е станала собственик на УПИ *** - общ. в кв. **
и следователно не може да го продаде на С.А.С.. Посочената „продажба" на
УПИ *** - общ. в кв. ** в гр.***няма
вещно прехвърлително действие.
Към датата на
продажбата С.А.С. се е намирала в брак със С.О. С..
Това е дало
основание и правен интерес от завеждане на настоящото дело.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците.
Считат иска за недопустим.
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск за УПИ ***- общ в кв. **
по плана на гр. ****, който бил част от ПИ ***. В случая ответниците са
придобили имота чрез договор за покупко-продажба от общината, която от своя
страна се легитимира като собственик със АОС № ** **/25.08.2017г.
Дори с отричането на правата на собственици, произтичащи от Договор за покупко-
продажба № *** от 07.11.2018г., вписан в СВ-
Варна, с вх. peг. № *** от 12.11.2018г., акт №***,
том *****, дело № ***, за ищеца отново ще е нА.це отричане
на правото му собственост и невъзможност да придобие имота на давност, поради нА.чие
на права на общинска собственост върху процесния имот.
В условията на евентуалност,
доколкото се твърди, че фактическа власт се упражнява от всички наследници на
общия наследодател, то за ищеца е нА.це правен интерес само за припадащата му
се идеална част от имота.
За ищеца не е нА.це обоснован
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, и поради
обстоятелството, че той не владее процесния имот, не е упражнявал владение и не
може да го придобие по давност. Ищеца не е упражнявал владение, нито сам, нито
заедно в другите си сънаследници. Съгласно възприетото в т. 1 от TP №
8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е нА.це, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника.
В случай, че се приеме иска за
допустим, считат, че е неоснователен.
Твърдят, че нито И. Е., нито
който и да е от останА.те наследници на А. Е., са владели посочения поземлен
имот ***, и като част от него- процесния имот. Сочат, че ответниците живеят в
имот в непосредствена близост- УПИ *- *** в кв. **, /представят
писмени доказателства/ и познават закупения от тях недвижим имот от дълги
години. Това е общинско място, както и всички съседни имоти, включени в ПИ ***.
Физически лица не са стопанисвА. в поне последните 30 години в частно това
място, а едва през 2016г. ищеца заградил площ от около 600 кв.м., която
присъединил към съседния УПИ ***** в км. ** по плана на града - също общинска
собственост, в който ищеца има построена жилищна сграда. И за този УПИ *** ***
в кв. ** по плана на града, макар в исковата молба да твърди, че се владее, е
отстъпено право на строеж на наследодателят му, а впоследствие и съставен
Нотариален акт № *** том *, per. № *** нот.дело № *** от
20** на Нотариус в per. №***. Поради отстъпеното право на строеж наследодателя
на страните - А.А.Е. е записан в разписния лист, срещу УПИ *** ** в кв. **, а
като документ за собственост е посочено Удостоверение за отстъпено право на
строеж от ***г., описано в приложените документи при съставяне на НА.
Отделно от изложеното,
процесният имот, нито съседните части от ПИ ***, за които твърди, че се
владеят, не са декларирани нито от ищеца, нито от останА.те наследници на А.А.Е.,
за тях не са заплащани данъци. Имота не е застроен и не се ползва. Към
настоящия момент имота се владее от ответниците, в качеството им на
добросъвестни купувачи по Договор за покупко- продажба № *** от 07.11.2018г.
Оспорват идентичността на
придобития с договор за покупко продажба
на недвижим имот от 21.01.1944 г., и ПИ *** в кв. ** и като част от него –
процесния имот. Оспорват твърдението, че А.А.Х.и А.А.Е. са едно и също лице.
Твърдят, че общината е
собственик на процесния имот, защото винаги е владяла, както процесния, така
другите, включени в ПИ ***, урегулирани поземлени имоти. През 2017г. общината е
съставила АЧОС № ****/25.08.2017г.. Съгласно чл. 5
ал. 3 от ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие и
легитимира общината като собственик.
По делото е конституирана като трето лице- помагач на
страната на ответника - Община ****, област Варна, представлявана от Кмет - К.А.,
с адрес за призоваване: гр. ****, ул. ***, област Варна, на основание чл. 219
от ГПК.
В първото по делото с.з. е
уточнено, че фактическата власт върху /фактическото ползване на/ имота е
осъществявана от законния наследник И. Р. Е., за целия период от 08.12.1989 г.
до момента на депозиране на исковата молба пред ВРС, чрез извършване на
различни селскостопански дейности, ползване и стопанисване на заградения имот
(празно дворно място).
В
с.з. ищецът поддържа иска си и моли за уважаването му, а ответната страна и
третото лице помагач молят за отхвърляне на иска като неоснователен.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
по делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/
В
последващата практика на ВКС - Решение №15/19.02.2016 по дело №4705/2015 на ВКС, ГК, II
г.о. Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС,
ІІ г.о., е изяснено, че „доколкото правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на
фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния
установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка
обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от
твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той
отрича на ответника”. Тази постановка е в сила само при твърдение за нА.чие на
фактическо състояние, което ищецът защитава, но не и при твърдения за нА.чие на
собствени права на собственост. „Когато ищецът поддържа, че е собственик на
спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в
състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като
се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника,
т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че
спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на
материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя
произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.”
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от
които произтича правото му.
В
конкретния случай ищецът следва да докаже активната си материално-правна
легитимация, а именно че е /съ/собственик на имот ПИ *** въз основа на осъществявано
давностно владение върху процесния имот за периода от датата на прехвърляне на
имота чрез неформален договор за покупко-продажба - 21.01.1944г. до 1989г. от А.А.Х./А.И.Е./,
а след неговата смърт на 07.12.1989г. до завеждане на иска пред съда от неговите
наследници, като фактическата власт върху имота е осъществявана чрез ищеца.
В
конкретния случай не се касае за защита на фактическата власт /такава, защитима
с владелчески искове по чл. 75 и чл. 76 от ЗС/, доколкото се твърди, че след
изтичане на давностния срок, правото на собственост е придобито от наследодателя
А.А.Х./А.И.Е./, респективно имотът е собственост на неговите наследници. За
защита на фактическа власт ще се касае само в случай, че давността не е изтекла
и давностното владение не е породило още правните си последици.
На
второ място ищецът следва да докаже факта, че имотът, за който претендира да
притежава права е идентичен с имота, за който иска отричане на правото на
собственост на ответника.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства НЕ се доказва
материално-правната легитимация на ищеца.
Видно
от изготвената по делото СТЕ, по последния регулационен план одобрен със
заповед №468/07.08.1990г. в границите на
ПИ *** попадат следните УПИ:
почти целия III-***, части от **,
***, ***, ***, **, ****, *****, почти целия
*** -собственост на ответната страна от кв. **, както и части от парцели **,
***, ****, *****, ****, *** и **** от кв.*.
НО след изследване на площта и
границите на ПИ *** по КП 1963г. и
тези на имота, предмет на Договор за
продажба на недвижим имот от 21.01.1944г. вещото лице НЕ МОЖЕ ДА УСТАНОВИ ИДЕНТИЧНОСТ МЕЖДУ ТЯХ. Имот *** по КП от 1963г.
е с площ 6780 кв.м. (графически изчислена), а този описан в договора е 8 дка (8000
кв.м.). В КП липсва и сградата от 18 кв.м., описана в договора за продажба.
Няма и съвпадение на съседите (границите) по Договора за продажба от 1944г. с
тези на имот *** по КП от 1963г.
Съдът намира, че следва да кредитира
заключението на вещото лице с оглед и на следните доводи: Не е възможно
разликата в площта на имотите да касае грешка при заснемането на имотите, доколкото
разликата е значителна – 1220кв.м. Отделно не е установена единичност на
граници. Вписването в разписният лист би
могло да има значение като индиция за собственост /не и за доказване на такава/,
но само при условие, че е посочено въз основа на какъв документ или от какво
основание произтича правото. В конкретния случай в разписния лист за имот ПИ ***
е записано само, че наследниците на А.И.Е.
притежават отстъпено право на строеж от ***г. върху 590кв.м. – парцел ***, кв. **. Няма вписване за притежание на целия имот
ПИ ***, нито основание, на което да е възникнало право на собственост върху
същия. Фактът, че вписването е в графа ПИ *** произтича от факта, че парцел
***, кв. **, /за който е нА.це вписване в разписния
лист/, е част от ПИ ***. Това обаче
не означава, че е нА.це вписване за ПИ ***.
Съдът
намира, че поради липса на идентичност на твърдения за собственост на ищците
имот /по Договор за продажба на недвижим имот от 21.01.1944г./ и процесния имот
/УПИ *** - общ. в кв. ** в гр.****/ само на това основание следва да отхвърли
иска.
Въпреки
това следва да обсъди и свидетелските показания с оглед годността им да докажат
фактическа власт върху имот ПИ ***, без да се взема в предвид твърдението за идентичност
между него и имота по Договора от 1944г.
Свидетелките
показания също не са годни да установят, че твърдяната осъществявана от А. Е. и
неговите наследници фактическа власт е осъществяване точно върху ПИ ***
/частично идентичен с процесния/, вкл. и върху процесния имот. Показанията на
свидетелите на ищеца сочат за собствен на наследодателя имот в размер на 8дка.
/а ПИ *** е 6780кв.м./, като отделно от това същите са разпокъсани, липсва им както
конкретност, така и времева определеност, вътрешно противоречиви, както и
противоречат на твърденията на ищеца – ищецът сочи, че фактическата власт върху
имота е осъществявана от А. Е. до 1989г, а след неговата смърт от И. Е., а св. М.
сочи, че след смъртта на дядо А., имотът е обработван от синът му Р., св. К. –
че „всички“ са обработва. имота, а дядото /А./ докато е бил жив „и той“. Лично св. е работил мястото и е
правил оградата. По въпроса с оградата не е ясно за кои периоди, считано от
1944г. до настоящия момент каква част от имота е бил ограден, съответно къде
какво и кой е обработвал. Св. М. сочи, че целият имот от 8 дка го видял ограден
от „5-6 месеца“, „на целият имот оградата я сложи внукът на дядо А.“. После
казва, че от малък знае имота като заграден. Първо бил с дървена ограда, тя
паднала и го заградили с бодлива тел. След това сочи, че в момента няма ограда
в една част. Отделно от това показанията на свидетелите се основават на
впечатления свързани със скорошната продажба на имота /имот
УПИ ***/ на С., както и на имота, на който дядо А. е имал къща, т.е. имотът, за
който му е било отстъпено правото на строеж /***-***/.
По
делото е приета и допълнителна СТЕ по отношение на начинът, по който е ограден
имота към настоящия момент и по плановете.
Съществуващите
на място огради не са от един тип, те са разнородни по матери. и по времето на
изграждане.
От
същата се установява от вещото лице, че:
-
Между т.1 и 2 оградата е масивна и е изградена преди повече от 10 години.
- Между т. 2-6 оградата е полумасивна от телена
мрежа върху дървени и бетонови колове. Тя е на над 20 години и не е с еднакъв
вид мрежа. Този факт както и това, че коловете се намират от страната на
съседните имоти ***, *** и *** кара вещото лице да направи обосновано
предположение, че в тази си част оградата е поставяна от собствениците на
съседните имоти.
-Между
т. 6 и 8 има нещо подобно на жив плет, обрасло място съставено от къпинак и
салкъми с широчина между 4-5 метра, на места просечена откъм имоти *** и ***,
намиращи се южно от процесния имот. Възрастта на тези саморасли дървета и
храсти различна, има единични дървета над 20 годишни, но в по-голямата си част
са на не повече от 5-8 год.
- Между т. 8 и 9 има изградена паянтова ограда,
която е изградена в по-голямата си част (около 35м) от армировъчна мрежа
4/20/20 и около 10-15м с бодлива тел на два реда, поставени на дървени колове.
Възрастта на тази част от оградата е не повече от 5 години.
-Между
т.9 и 10 няма ограда, а има слог с височина около 1 м., като върху по-високата
му част има 3-4 единични дървета.
- Между
т.10 и 11 в момента на предходния оглед на вещото лице през м. януари 2020г.
нямало ограда, а при сегашния, проведен на 17.09.2020г. заварил телена мрежа на
бетонови колове. Тази част от оградата е поставена след 06.01.2020г. / първия
оглед и геодезическото заснемане/.
- Между т. 11 и 12 на място няма ограда.
- Между т. 12 и 13 има изградена масивна ограда
на възраст над 10 год.
- Откъм
улицата между т.13 и т.1 има изградени сгради и масивна ограда на повече от 10
години.
МатериА.зираната на място ограда в цялост, във вида в
който е изградена, не е отразена в нито
един от плановете. Това е така, защото нейното местоположение на места се
различава значително от отразената ограда по плановете. За първи път границите
на имот *** се появяват в КП от 1963г. По кадастралния
план от 1963 е показана границата откъм дерето като нематериА.зирана. В
последващите планове също фигурира като такава.
От съпоставка на скиците по всички планове – КП от 1963г.,
КП от 1985г. и КП от 1990г. /от първоначалната СТЕ/ се
установява, че в нито един от плановете
не е материА.зирана ограда, опасваща целия имот ПИ ***. Установява се още, че
оградите са заснети по идентичен начин по
всички планове.
От установеното от СТЕ следва, че никога имот ПИ ***
не е бил изцяло ограден, поради което показанията на свидетелите, които сочат,
че целият имот е бил ограден /винаги, и в тези граници/ са недостоверни. Това
дава основание съдът да не кредитира същите.
Показанията
на свидетелите на ищеца не са годни да установят трайната и непрекъсната фактическата
власт върху имот ПИ *** на А. Е. за периода от 1944г. до 1989г., както и за периода от 1989г. до 2019г. на наследниците
чрез И. Е.. Не се доказва в нито един по посочените периоди да е осъществявана
фактическа власт върху твърдения недвижим имот /ПИ ***/, продължила повече от
10 години, както и че същата не е била загубена след това. Поради липса на
доказване на владение на процесния имот УПИ *** - общ. в кв. ** в гр.***с площ
от 600 (шестстотин) кв.м. /като част от имот ПИ ***/, съдът намира, че не е
доказана активната материално-правна легитимация на ищеца.
Едва след доказване на материално
правната легитимация на ищеца, на доказване подлежат правата на ответната
страна. Поради това съдът на намира, че не следва да стига до обсъждане на правата
на ответниците, а искът подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, ищецът дължи
в полза на ответниците разноски за
производството, а именно сумата от 1060лв., представляваща съдебно деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на И. Р. Е., ЕГН **********, с адрес: *** ** против С.А.С., ЕГН ********** с
адрес: *** **, и С.О. С. ЕГН **********,
с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответниците НЕ СА собственици
на имот УПИ *** - общ. в кв. ** в гр.***с площ от 600 (шестстотин) кв.м. по
регулационния план на гр.*****при граници на имота улица с ОК *****, УПИ ****,
УПИ *****, УПИ ** - ***, УПИ ** - ***, УПИ ** - ***, УПИ **, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Р. Е., ЕГН **********, с адрес: *** ** ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** **, и С.О. С. ЕГН **********, сумата от 1060лв.
/хиляда и шестдесет лева/, представляваща разноски за
производството, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението
за решението, ведно с препис от акта.
На страните да се изпратят
преписи от решението. Решението да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: