Решение по дело №477/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 216 от 10.04.2025 г., постановено по анд № 20254410200183 по описа за 2025 година, Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 24-0938- 004053/28.10.2024г. на началник на група в ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на Х. К. М. с [ЕГН] са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал.5, т. 1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП; на основание чл. 183, ал.5, т.2 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.120, ал.1, т.1 ЗДвП; на основание чл. 183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП. Със същото решение съдът е осъдил Х. К. М. да заплати направените по АНД №183/2025г. разноски в размер на 147,21 лв. /сто четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ - по сметка на РС-Плевен.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Х. М. чрез адв.Р. И. от АК-Плевен, която счита оспореното решение за незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Счита, че незаконосъобразно, неправилно и в разрез със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че от показанията на разпитаните полицейски служители е безспорно доказано, че М. е извършил и трите му вменени нарушения. Тежестта на доказване в административнонаказателния процес тежи върху органа, издал наказателното постановление. В настоящия случай св.Н. в качеството на актосъставител няма никакви преки възприятия. Последната безусловно е приела изложеното от нейните колеги, независимо, че представеният видеозапис визира факта единствено и категорично преминаване на лекия автомобил през кръстовището. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се е установило безспорно на какъв светофар е преминал водачът, вкл. и от видеозаписа. Не се доказва и че не е пропуснал пешеходците, стъпилите и пресичащите пешеходната пътека. Счита и за недоказано, че е държал телефон в лявата ръка и че го е използвал. Твърди, че последното обстоятелство не се изяснява от процесния видеозапис, а РС неоснователно не е кредитирал показанията на св.И., която е очевидец на случилото се.Не е ясно защо при заявено обстоятелство, че автомобилът, който е управлявал, разполага със система свободни ръце, която водачът зползва и не е използвал телефона към процесния момент, е прието, че М. е извършил нарушението. Твърди, че от показанията на св. И. се установява, че стъклата на автомобила му са затъмнени и поради това обстоятелство няма как да се вижда какво се случва в автомобила. Моли съда да счете, че в случая е била налице хипотезата на чл. 31, ал. 7, т. 4, изр. 2-ро от ППЗДвП. По правило навлизането и преминаването на жълт сигнал е забранено. Водачът обаче сторил това, след като преди това преминаването му е било разрешено поради подаден зелен светлинен сигнал на светофара, а към момента на подаването на жълтия сигнал вече се намирал почти в средата на кръстовището /толкова близо до светофара/, че не могъл да спре без да създаде опасност за движението. Съжденията на РС на каква светлина на светофара е преминал, според касатора не почиват на обективни факти, а се правят изводи по аналогия, което е недопустимо. Показанията на св.Ц., М. и Н. не се потвърждават от видеозаписа, тай като няма видимост към управляващото автомобила лице, както и към цялото кръстовище. В заключение моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.И., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени решението и НП, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение въззивният съд е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 1172422/10.10.2024г. от Л. К. Н. - мл.автоконтрольор при ОДМВР-Плевен, в присъствието на свидетелите Т. В. Ц., Ц. М. М. и нарушителя - Х. К. М.. Съставен е за това, че на 30.09.2024г. около 17:34 часа в гр.ПЛЕВЕН, на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], с посока на движение към [улица], като водач на лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА СПОРТС ТУРЕР“, с peг. № [рег. номер] (собственост на „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД - клон Плевен) извършва следните нарушения: 1. навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище - нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП; 2. не пропуска пешеходците, стъпилите и пресичащи от дясно на ляво по посока на движението, преминаващи на зелен разрешаващ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа - нарушение по чл.120, ал.1, т.1 ЗДвП; 3. използва мобилен телефон по време на движение, без устройство, позволяващо използването му, без участието на ръцете - нарушение по чл.104а ЗДвП; отбелязано е, че АУАН е съставен в сградата на сектор „Пътна полиция“ във връзка с преписка №316000-39924/01.10.2024г. Нарушителят не се ползвал от правото на възражения при съставяне на АУАН. Такива е представил по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като е отрекъл да е извършил което и да било от описаните в АУАН нарушения и е отправил искане за запазване на видеозаписи от разположени в кръстовището, видеокамери за наблюдение.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя, правна квалификация на нарушението, респ. - преценил като неоснователни, направените от страна на нарушителя възражения; събрал и допълнителни доказателствени материали, съобразно правомощията си по чл.52, ал.4 ЗАНН. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Х. К. М. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП; на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.120, ал.1, т.1 ЗДвП; на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл. 104а ЗДвП.

Въззивният съд счел, че АУАН е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено, от компетентни лица съобразно приложената по делото заповед за компетентност и че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила, поради което издаденото НП е формално законосъобразно.

По неговата правилност, съдът събрал гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Л. К. Н., Т. В. Ц., Ц. М. М., С. К. И., обяснения на Х. Х. М., писмени доказателства и заключение по видео- техническа експертиза, ведно с изследван компакт-диск, съдържащ видеозапис от процесната ситуация. Съдът посочил, че гласните доказателствени средства се разделят условно на две групи: от една страна, показанията на свидетелите Л. К. Н., Т. В. Ц., Ц. М. М., които са в подкрепа на отразената в АУАН фактическа обстановка, а от друга - показания на свидетелката С. К. И., обяснения на Х. К. М. - които са в опровержение на същата фактическа обстановка.

Съдът приел, че според обясненията на Х. М., същият пътува редовно из европейските страни и надлежно спазва съответните правила за движение по пътищата, включително - забраната да не ползва мобилен телефон по време на движение, защото лекият му автомобил е оборудван със система „handsfree“. Отбелязва, че при приближаване на процесното кръстовище се е движел с около 35-40 км/ч и при промяна на светлинния сигнал от зелен - в жълт, не е имал възможност да спре безопасно, поради което увеличил скоростта и максимално бързо освободил кръстовището; категорично отричал да е държал в лявата си ръка мобилен телефон при управлението на автомобила. Съдът приел, че в подкрепа на обясненията на нарушителя, са показанията на свидетелката С. И., която е пътувала на задната седалка на управлявания от М. лек автомобил, заедно с двете си малолетни деца и при разпита си категорично заявила, че при управление на лекия автомобил, жалбоподателят не е държал мобилен телефон в ръцете си, както и че преминаването през кръстовището е било на жълт сигнал на светофарната уредба. К. М., така и И. посочили, че на пешеходната пътека не е имало пешеходци или такива, предприели пресичане.

От друга страна съдът анализирал показанията на свидетелите Т. В. Ц. и Ц. М. М., които били полицейски служители, но не са изпълнявали своите служебни задължения на 30.09.2024г. около 17:30 часа, а като пешеходци, са били готови да предприемат пресичане на горепосочената пешеходна пътека, в посока - сградата на РИМ-Плевен. И двамата свидетели съобщили, че в момента, в който светофарната уредба дала „зелен“ сигнал за пешеходците, управляваният от страна на М. лек автомобил им отнел предимството, минавайки в непосредствена близост пред тях. Свидетелите били категорични, че са забелязали М. да държи в лявата си ръка мобилен телефонен апарат, като св.М. дори отбелязал, че жалбоподателят си е гледал в телефона, вместо - пред себе си; и двамата били категорични, че преминаването на лекия автомобил е било непосредствено пред пешеходците, като св.М. дори уточнил, че вече е бил направил една крачка напред, предприемайки пресичане, когато благодарение на периферното си зрение, уловил приближаването отляво на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя - и спрял. Наред с това, св.М. посочил, че е имало майки с деца, които също се готвели да пресичат пешеходната пътека, както и че от момента, в който зеленият сигнал за преминаващите МПС се променя в жълт, до момента на светване на зелен сигнал за пешеходците, преминават десет секунди, т.е. достатъчно дълъг период от време. И двамата свидетели заявили, че преди да подадат сигнал за случилото се, по служебен път са получили достъп и са прегледали записите от т.нар.градска мобилност, като отново са се уверили, че процесният лек автомобил преминава на сигнал „зелено“ за пешеходците.

Съдът изложил съображения, че двете групи гласни доказателствени средства, по своето съдържание, взаимно се изключват. Приел, че показанията на св.С. И. и обясненията на Х. М. изхождат от лица, които са пряко и непряко заинтересовани от изхода на делото /жалбоподателят и свидетелката са в „сериозна връзка“ от две години, както уточнила самата И./, а Т. В. Ц., Ц. М. М. и Л. Н., нямат подобна заинтересованост; Ц. и М., в качеството на граждани, са пресичали процесната пешеходна пътека, а Н. - въз основа на техните сведения и собствената си компетентност, е съставила АУАН. Съдът посочил, че лично непознатите за М., Т. Ц. и Ц. М., не са имали други основания да сигнализират за случая, освен поради проявена от тях гражданска позиция, при възприето незаконосъобразно поведение на непознато, трето лице. Показанията на свидетелите Ц. и М. съдът приел, че намират опора и в единствения, безусловно обективен доказателствен материал по делото, а именно - заключението по приетата видео-техническа експертиза. Според последната, таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва и не са установени следи от манипулация/намеса, върху записаната информация; като от същата съдът установил, че на 30.09.2024 г., в 17:34 часа /системно време/ е заснет лек автомобил марка „ОПЕЛ АСТРА СПОРТ ТУРЕР“, тъмно сив на цвят, с peг. № [рег. номер], който преминава през пешеходна пътека по време на светещ зелен сигнал за пешеходците; заснетите действия са илюстрирани със снимки, експортирани от кадрите и подредени в хронологичен ред в изследователската част на Протокола. При внимателното запознаване със същите снимки /а и прегледа на видеозаписа в открито съдебно заседание/ установил, че по времето, в което за пешеходците сигналът е все още червен и жълт, управляваният от страна на жалбоподателя лек автомобил, все още не е навлязъл в кръстовището; на Ф.к.5 и 6 /л.61 от въззивното дело/ било заснето как същият автомобил доближава стоп-линията на червен и жълт сигнал за пешеходците /записващото устройство е заснело единствено светофарната уредба, предназначена за пешеходци/, а наред с това, л.а. „ОПЕЛ АСТРА СПОРТ ТУРЕР“ навлиза в кръстовището и приближава пешеходната пътека вече по времето, когато свети зелен сигнал за пешеходците /Ф.к.7, 8 - л.62 от въззивното дело/. Съдът изложил мотиви, че ъгълът на заснемане не позволява видимост към тротоара и началото на пешеходната пътека, за която разказват свидетелите Ц. и М., но от друга страна установил, че по времето, когато лекият автомобил преминава през пешеходната пътека, по същата вече има движение на пешеходец по същата /Ф.к.12, 13 - л.65 от въззивното дело/, включително на Ф.к. 14 са заснети лица от видим женски пол и малолетни лица, пресичащи пешеходната пътека. Съдът направил извод, че показанията на свидетелите Ц. и М. намират убедително, макар и косвено потвърждение посредством приобщения по делото видеозапис и заключението по видео-техническа експертиза, от която установил, че на практика управляваният от жалбоподателя лек автомобил, отнема предимството на пресичащи пешеходци, на съответен за тях „зелен“ сигнал на светофарната уредба, но и че част от тези пешеходци са, очевидно, майки с деца, а и наред с това - че управляваният от жалбоподателя лек автомобил няма как да е навлязъл след стоп-линията на кръстовището на „зелен“ сигнал за водачите, защото по същото време, / Ф.к.5 и 6/, за пешеходците сигналът се е променил от червен в жълт и впоследствие - зелен. За неоснователно съдът приел възражението на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл.31, ал.7, т.4 ППЗДвП, съобразно която „Светлинните сигнали имат следното значение: жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.“. Това позоваване приел за неоснователно, защото дори да би била възприета тезата на жалбоподателя, че е преминал на „жълт“ сигнал през процесното кръстовище, която се устяановявала единствено в неговите обяснения и тези на близката му, св.С. И., жълтият светлинен сигнал задължавал водачите да спрат, а не да продължат движението си; единственото изключение се отнася до случай, при който смяната на светлинния сигнал от зелен - в жълт, е настъпила при ситуация, при която управляваният автомобил не може да спре, без да създаде опасност за движението. Внимателното запознаване както с представения видеозапис, така и с извлечените от него хронологически подредени фотоснимки в албума на видео-техническата експертиза дали основание на съда да приеме от една страна, че организацията на движението в процесното кръстовище е такова, че за М. е било напълно възможно спирането дори след стоп-линията /Ф.к.5, 6, 7, 8/, но пред пешеходната пътека, като по този начин едновременно би била дадена възможност за безпрепятствено преминаване на пешеходците, а същевременно – че не са налице никакви особености на пътната обстановка, навеждащи, че е могло подобно спиране да доведе до опасност за движението. Съдът изложил съображения, че съобразно чл.47 ЗДвП, „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходилюст да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.“, т.е. дори отново да се приеме тезата на жалбоподателя, че е навлязъл в кръстовището на жълт светлинен сигнал за превозните средства, то очевидно неговото навлизане е било с такава скорост, която е била явно несъобразена с характера, интензивността на движението и пътната обстановка като цяло, включваща наред с другото, наличието на пешеходна пътека, регулирана със светофарна уредба, а в този случай М. сам се е поставил в невъзможност да спре своевременно при смяната на сигналите на светофарната уредба - и от това свое незаконосъобразно поведение, няма как да черпи благоприятни за себе си, правни последици, в т.ч. - да се позовава на невъзможността да спре своевременно. Направил извод, че навлизането в кръстовището от страна на жалбоподателя, със сигурност не е било на зелен /разрешаващ/ сигнал за водачите, при положение, че междувременно, сигналът за пешеходците вече е бил зелен/разрешаващ/, т.е. във всеки случай за жалбоподателя е бил в сила забраняващ навлизането в кръстовището, светлинен сигнал.

Съдът направил анализ на показанията на свидетелите Ц., М., Н., които възприел като последователни, взаимно потвърждаващи се, нетенденциозни при тяхното депозиране, кореспондентни със заключението по приетата видео-техническа експертиза и изследвания от нейна страна, видеозапис от процесната ситуация. Поради това съдът приел за достоверни показанията на свидетелите Ц., М., Н., заключението по видео-техническа експертиза и изследвания от него видеозапис - и им отдал вяра, като приел изложената в АУАН/НП, фактическа обстановка на случая, за доказана по убедителен начин, а презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП – за необорена. От друга страна съдът счел показанията на свидетелката С. И. и обясненията на Х. М. за недостоверни и не ги кредитирал с доверие.

Съдът направил изводи, че от разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП е изводимо задължение за водачите да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, като приел, че при описаните и приети по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, а при неразрешаващ за него сигнал, е преминал през процесното кръстовище; от разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1 ЗДвП е изводимо задължение за водачите, при преминаване през пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар и при подаване на забранителен сигнал за преминаване - да спрат пред пешеходната пътека, като при описаните и приети по- горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, а вместо да спре пред процесната пешеходна пътека - е преминал, отнемайки предимството на пешеходците, но и създавайки опасност за движението; от разпоредбата на чл.104а ЗДвП е изводимо задължение за водачите да се въздържат от използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете /т.нар. „handsfree“/, с цел отнемането на възможността за разсейване вниманието на водачите, вкл.ангажирането на горните им крайници вместо с управлението на МПС с други дейности, вкл. - по използване на мобилно устройство, като установил, че при описаните и приети по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, а при процесната ситуация, управлявайки МПС, с лявата си ръка е държал мобилно устройство, към което му е било насочено вниманието.

Въззивният съд направил извод, че и трите нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на Х. М. - по чл.6, т.1 ЗДвП, чл.120, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.104а ЗДвП, се явяват доказани по несъмнен начин. Поради това, правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на съответни административни наказания. Размерът на така наложените административни наказания съдът съобразил, че не подлежи на обсъждане, тъй като и трите административнонаказателни разпоредби, предвиждат абсолютно определени размери на санкцията. Изложил съображения, че никое от процесиите нарушения не може да се разглежда като „маловажен случай“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като всяко от тях се отличава с типична за нарушения по чл.6, т.1 ЗДвП, чл.120, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.104а ЗДвП, степен на обществена опасност, а не по-ниска такава. Съдът анализирал и представената справка за нарушител на името на жалбоподателя от която установил, че са налице общо 33 /тридесет и три/ влезли в сила Наказателни постановления, предхождащи обжалваното, за различни нарушения на ЗДвП и направил извод за системност при извършване на нарушения на правилата за движението по пътищата и липсата на подобаващо сериозно отношение към същите правила, което приел като още един аргумент за липса на маловажност на което и да е от трите нарушения.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правилен извод за съставомерност и доказаност на вменените на М. деяния. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция, която, по аргумент от чл.221, ал.2 от АПК, намира, че не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. Последните са изключително аналитични, подробни, съдът е изследвал в пълнота както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка всички доказателства и е достигнал до единствено възможния правилен извод при тези обсъдени доказателства-за съставомерност и доказаност на вменените на касатора нарушения. Следва да се има предвид, че свидетелите Ц. и М. са преки очевидци на поведението на М. при управлението на процесното МПС, те лично и непосредствено са възприели преминаването на управлявания от него автомобил на червен сигнал на светофарната уредба, отнемане предимството на пешеходците, преминаващи на пешеходна пътека на разрешен за тях зелен сигнал и използване на мобилен телефон по време на движение на автомобила, управляван от М.. Тези свидетели са дали както писмени сведения, така и устни показания пред съда, които са непротиворечиви, пълни, обективни, без данни за заинтересованост на някакво основание. По-същественото е, че техните показания са кореспондентни както помежду си, така и със събраните по делото такива– заключение на съдебна видео-техническа експертиза и извлечените от видеозаписа хронологически подредени фотоснимки в албума на видео-техническата експертиза. От последните се установява преминаването на управлявания от водача автомобил през пешеходната пътека, пресичането на същата по време, когато за пешеходците свети зелен сигнал на светофарната уредба и логическото на това основание съждение за наличие на червен сигнал за водачите на МПС, който червен сигнал е бил възприет и от двамата свидетели-очевидци. Възприето е било от тях и използването от водача М. на мобилно устройство по време на управление на автомобила, към което било насочено вниманието му. Касаторът не е направил доказателствени искания, нито е представил доказателства, за да установи твърдяното от него налично в автомобила устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете /т.нар. „handsfree“/, а от показанията на свидетелката И. действително се установява /а и това е видно от приложените към експертизата снимки/, че има затъмнени посредством фолио стъкла, но това са задните стъкла на управлявания от М. автомобил, като челното стъкло няма данни да е било затъмнено, следователно-през същото е имало видимост вътре в автомобила. Всички и преки, и косвени доказателства сочат на еднозначния извод, че М. от обективна и субективна страна е осъществил съставите на вменените му нарушения, до какъвто обоснован на доказателства и правилен извод е достигнал и решаващият състав на въззивния съд, поради което неговото решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 216/10.04.2025 год., постановено по анд № 20254410200183/2025 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.