РЕШЕНИЕ
N
гр.София 31.05.2023 г.
Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото съдебно заседание на 16.06.2022 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Д. Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 12470 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни
жалби от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“АД и И.О.Я. (трето лице помагач на първия въззивник) срещу Решение 20205928/14.09.2019г. по гр.д. 7244/2020г.
на СРС, 43 с-в, с което са уважени, предявените срещу първия въззивник от ЗАД „Б.В.И.Г.“АД искове по чл. 213, ал. 1,
изр. 2-ро от КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД и е осъден въззивника
- ответник да заплати на ищеца сумата 4524,95 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ и ликвидационни
разноски за нанесени имуществени вреди по щета № 470415151557407, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 11.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 231,28 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 12.08.2019 г. до 11.02.2020 г.
В жалбата на ответника по делото са изложени
оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения
(отказ да се изслуша ТЛП по реда на чл. 176 ГПК; отказ да се разпита свидетел
поискан от ТЛП) отразили се на заключението на СТЕ относно механизма на ПТП и
причините за него и довели до невъзможност да бъде доказано възражение за
съпричиняване. Поддържа възражение за съпричиняване.
Счита, че водачът на МПС „Мерцедес“ (застрахован по ГО
при него) няма вина за настъпване на ПТП, тъй като водачът на МПС „Фолксваген“
е имал възможност да спре ако се бе движил с позволена скорост и съответно да
не се отклонява и така да не реализира ПТП с третия автомобил (застрахован по „Каско“ при ищеца).
Не била обсъдена от съда скоростта на движение на МПС
„Фолксваген“ която била посочена от свидетеля Ч.на 80-90 км/ч на МПС „Фолксваген“
и дали при тази скорост е имало възможност водачът му да спре.
Протоколът за ПТП не бил с материална доказателствена сила и бил оспорен. Нямало мотиви по
въпросите за вината и за наличие или липса на съпричиняване.
Счита, че само водачът на л.а. „Фолксваген“ е виновен,
защото като е имал време и възможност да възприеме завиващият наляво л.а. „Мерцедес“
(застрахован при ответника) поради движение с превишена скорост не е успял да
спре в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП. Позовава се на съдебна практика.
Пострадалото МПС било паркирано в нарушение на
правилата на ЗДВП на непозволено място.
Влязлото в сила наказателно постановление спрямо
водача застрахован при него, нямало СПН и не обвързвало застрахователя и съда.
В жалбата на ТЛП Я. са изложени идентични оплаквания
за процесуални нарушения за отказания свидетел, довели до изготвяне на неточно
заключение на САТЕ. Сочи липса на мотиви по възражение за случайно деяние. Неизясненост на поведението на водача на МПС 2 („Фолксваген“),
който имал основна вина за уврежданията и за вина и на водача на пострадалото
МПС (поради неправилното паркиране).
Постъпил е отговор на жалбите от ищеца, с който те се
оспорват и се иска потвърждаване на решението.
СГС след
проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на решението по делото въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото в първа и въззивна
инстанции писмени и гласни доказателства и два броя САТЕ намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните че на 23.12.2015г. в село
Ясен е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген“, движещо се в посока от гр. София
към гр. Плевен и паркирано МПС „Ауди А3“.
В съставените протоколи за ПТП от органите на МВР се
посочва, че ПТП е настъпило пред сградата с номер 13а.
От показанията на собственика на л.а. „Ауди“ се
установява, че МПС е било паркирано пред неговия дом на номер 11. Същото се
установява от изслушаният във въззивна инстанция по
делегация свидетел-очевидец на ПТП, живущ *** другата страна на улицата, както
и от приетата и неоспорена в тази насока във въззивното
производство повторна САТЕ.
Записаното в протокола за ПТП е продиктувано от неоспорваното
по делото и установено със свидетелските показания на св. Г. А. обстоятелство,
че л.а. „Фолксваген“ е предприел маневра за избягване на сблъсък с друго МПС
(л.а. „Мерцедес“), което движейки се в платното за насрещно движение (посока
Плевен-София) е извършило непозволен завой наляво, пресичайки разделителната
тревна ивица между двете платна (предназначени за движение в насрещни посоки) и
паркирало напречно пред номер 13а (където се установява, че живее водача на
л.а. „Мерцедес“). При маневрата е поднесло и завъртяло като се ударило в МПС
Ауди.
Безспорно е, че между л.а. „Фолксваген“ и л.а. „Мерцедес“
няма настъпил удар. Това се установява и от съставените от МВР протоколи за ПТП,
свидетелските показания и САТЕ.
СГС кредитира показанията на разпитаните по делегация
свидетели (Ч.–собственик на ла.а „Ауди А3“ и св. Г. А.-очевидец). Същите
кореспондират едни с други, както и със графичната и текстова част на
протоколите за ПТП и САТЕ- приета във въззивното
производство.
Заключението на САТЕ по въззивното
дело е оспорено само досежно извода на вещото лице,
че водачът на л.а. „Фолксваген“ не е осъществил непрекъснат зрителен контрол на
обстановката и късно е реагирал с аварийно спиране.
Вещото лице е поддържало заключението си в съдебно
заседание и е разяснило, че при движение в тази част на денонощието светлините
на завиващият неправилно л.а. „Мерцедес“ не е имало причина от техническа
гледна точка да не бъдат възприети от водача на л.а. „Фолксваген“. Вещото лице
подробно е изяснило механизма на ПТП и е посочило скорост на л.а „Фолксваген“
от над 71 км/ч в населено място. Изчислило е и опасната зона при тази скорост и
при скорост от 50 км/ч. и е дало извод, че дори при превишената скорост водачът
на л.а. „Фолксваген“ е имал техническа възможност да спре преди удара в л.а. „Ауди“.
Тези заключения не са оспорени от страните при изслушване
и приемане на САТЕ във въззивното дело и СГС намира, че
няма никаква причина експертизата да не се кредитира.
При тези констатации на САТЕ СГС намира, че макар
безспорно да се установява извършено от водача на л.а. „Мерцедес“ грубо
нарушаване на правилата за движение (пресичане на разделителна ивица между две
платна за движение в срещуположни посоки и забранен завой наляво), то основната
причина за настъпилия удар е движението с превишена скорост на водача на л.а „Фолксваген“
и закъснялата му реакция.
След като е имало техническа възможност за спиране без
удар и то при превишена скорост, следователно липсва пряка и непосредствена причинна
връзка между поведението на водача на л.а. „Мерцедес“ и ударът между другите
две МПС-та. Следва да се отбележи, че ако бе спазвал скоростта предписана от
ЗДВП, то и на водача на л.а. „Фолксваген“ не би се наложило извършване на резки
маневри. Освен това се установява, че МПС „Мерцедес“ е било преминало пътното
платно и спряло без удар. Дължината на л.а. „Мерцедес“ е 4, 27 м., ширината на
тротоара установена от САТЕ е 2 м. Горното означава, че около два метра от платното
за движение са били напречно заети от МПС „Мерцедес“. Но пътното платно според
САТЕ (което е за движение само в една посока ) има ширина от 7,0 метра.
Следователно свободно пространство от 5м. е било напълно достатъчно за МПС Фолксваген
да премине безопасно покрай л.а. „Мерцедес“ при спазване скоростта предвидена в
ЗДВП..
Освен това в съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че обхвата на осветяване на късите светлини за левия фар на автомобила
е около 45-55 м. При това положение и при липса на данни да е имало препятствия
ограничаващи видимостта и с оглед на опасната зона от 30 м. при скорост 50
км/ч/ следва да се приеме, че водачът на л.а. „Фолксваген“ е могъл и да
възприеме л.а. „Мерцедес“ и да спре преди л.а. „Мерцедес“ ако се бе движил с 50
км/ч. и бе наблюдавал пътя непрекъснато, при което не би се наложило извършване
на маневри за избягване на удар с л.а. „Мерцедес“ и съответно избягване на
последвалия удар с л.а. „Ауди“.
Ето защо и исковете на застрахователя на водача на
л.а. „Ауди“ срещу застрахователя по ГО на л.а. „Мерцедес“ следва да се отхвърлят
поради липса на пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на
водача на л.а. „Мерцедес“ и настъпване на удара между другите два автомобила.
Констатациите на МВР в издаденото и необжалвано наказателно
постановление не обвързват нито ответника, нито настоящият състав. НП няма
значение на влязла в сила присъда.
Предвид изложеното обжалваното решение за уважаване на
исковете е неправилно и следва да се отмени, а исковете да се отхвърлят.
По разноските:
При това положение само въззивника
ответник има право на разноски за двете съдебни инстанции. За първа инстанция
се претендират такива за юрисконсултско възнаграждение
и 150,00 лева депозит за САТЕ. СГС намира, че справедлив размер на юрисконсултското възнаграждение е 150,00 лева. Общо
разноските за първа инстанция са в размер на 300,00 лева.
За въззивното дело се дължи
държавната такса от 115,50 лева, както и 400,00 лева за вещо лице и 150,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение 20205928/14.09.2019г. по гр.д.
7244/2020г. на СРС, 43 с-в КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „Б.В.И.Г.“АД
с ЕИК *****СРЕЩУ ЗАД „Д.Б.:Ж.и З.“ АД с ЕИК *****искове по чл. 213, ал. 1, изр.
2-ро от КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 4524,95 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и
ликвидационни разноски за нанесени имуществени вреди от ПТП настъпило на
23.12.2015г. в село Ясен, общ. Плевен на ул. „Иван Винаров“
пред номер 13а между л.а. „Фолксваген“ с рег.N. EH *****и ла. „Ауди А3” с рег.
№ ЕH *****BT, предизвикано от неправилна маневра на л.а. „Мерцедес“
с рег. N.
EH *****(застрахован
по ГО при „Д.Б.:Ж.и З.“ АД), във връзка с което ПТП е образувана щета №
470415151557407, и за заплащане на сумата от 231,28 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 12.08.2019 г. до 11.02.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“АД да заплати на ЗАД „Д.Б.:Ж.и З.“
АД разноски в общ размер от 965,50 лева за двете инстанции.
Решението е постановено при участието на трети лица И.О.Я.,
ЕГН ********** и „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
като помагачи на страната на ответника „Д.Б.:Ж.и З.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.