РЕШЕНИЕ
№899/11.02.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието
на секретар Дорета Атанасова…..................………….......и в присъствието на прокурор
……..……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №899 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.А.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №Ц1012-26-350-1/18.09.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят счита оспореното решение, с което се отхвърля жалбата му срещу Разпореждане № **********/2140-26-134 от 13.02.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Твърди, че неправилно било приложено материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж и неправилно не бил зачетен периода на редовна военна служба от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. като действителен трудов стаж. За жалбоподателя бил налице правен интерес от правилното прилагане на закона и установяване на наличните към 17.10.2019г. положителни предпоставки за отпускане на ЛПОСВ на основание чл.68 ал.3 от КСО при навършена възраст 66г. 05м. и 19 дни. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право – чл.68 ал.3 от КСО и нова преценка относно правото на ЛПОСВ на жалбоподателя. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки излага допълнителни съображения в подкрепа на становището си. В случай, че бъде постановено решение, с което се уважава жалбата на С.К., се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. №2113-26-1961 от 17.10.2019г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалбоподателят С.А.К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като е приложил и съответните документи, вкл. Военна книжка 034521, издадена на 15.04.1985г. Декларирал е, че имената С.А.К., С. А. М.и С.А. К. са негови. Представено е и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №АО-3576/10.09.2019г., издадено от гр. Тервел, Община Тервел, Област Добрич, което удостоверява, че името С.А.К. и имената С. А. М.и С.А. К. са имена на едно и също лице. Приложено е и Удостоверение изх. №070 от 16.08.2019г., Обр. УП-3, издадено от „Каумет“ АД, с. А., видно от което С.А.К. /С.А. М./ е работил като „Началник смяна“ от 09.11.1984г. до 07.06.1989г. – общо 4 год. 6 мес. 27 дни, като е отразена следната забележка: Прослуженото време за периода е втора категория труд, съгласно §3, т.42 от отменения ПКТП.
С Разпореждане №**********/2140/26-134/13.02.2020г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.69б, ал.1 и 2 от КСО, чл.68, ал.1-3 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.А.К.. В разпореждането е посочено, че към датата на заявлението 17.10.2019г. К. има навършена възраст 66г. 05м. 19 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 10.07.1972г. до 06.06.1989г. с прекъсване, както следва: Осигурителен стаж от първа категория труд 00г. 01м. 10 дни, Осигурителен стаж от втора категория труд 00г. 02м. 18 дни, Осигурителен стаж от трета категория труд 15г. 04м. 26 дни, Общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО превърнат към трета категория труд 15г. 10м. 10 дни и възраст към 17.10.2019г. 66г. 05м. 19 дни. Посочено е, че съгласно чл.69б, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, на К. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на първа категория труд, тъй като има навършена възраст 66г. 05м. 19 дни, но няма изискуемият се осигурителен стаж от първа категория труд 10г., а има 00г. 01м. 10 дни осигурителен стаж и няма изискуемият се сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, а има 82. Посочено е също, че съгласно чл.69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване на К. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като има навършена възраст 66г. 05м. 19 дни, но няма 15 години по условията на втора категория труд, а има 00г. 02м. 18 дни – от втора категория труд, който събран с осигурителен стаж от първа категория – 00 г. 01м. 10 дни възлиза на 00г. 03м. 28 дни и няма изискуемият се сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, а има 82. Отбелязано е, че на К. не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като има навършена възраст 66г. 06м. 19 дни, но няма осигурителен стаж 38 г. и 08м., а има 15г. 10м. 10 дни. В разпореждането е посочено още, че не се следва пенсия и на основание чл.68 ал.3 от КСО, тъй като К. има навършена възраст 66год. 05 месеца 19 дни, но няма 15г. действителен осигурителен стаж, а има 13г. 07м. 01 ден. Отразено е, че зачетеният стаж за периода на редовната военна служба от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. – 02г. 01м. 23 д., не е действителен съгласно §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби от КСО.
С.К. е получил разпореждането на 26.08.2020г., видно от представения по делото Протокол от 26.08.2020г.
С вх. №Ц1012-26-350/28.08.2020г. в ТП на НОИ – Хасково е подадена жалба от С.А.К. против разпореждането. В жалбата К. е посочил, че неправилно било приложено материалното право относно зачитането на трудов стаж за времето от 10.10.1972г. до 02.12.1974г., период на отбиване на редовна военна служба като действителен стаж, както и неправилно бил зачетен като категоризиран труд по т.42 от отм. ПКТП и трудовия стаж за периода от 09.11.1984г. до 07.06.1989г. на длъжност Началник смяна в каучуково производство. Поискал да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно зачитане на наличния трудов стаж и правилна преценка относно продължителността и категоризирането на наличния трудов стаж по пенсионната преписка и правилно определяне на правото и размера на ЛПОСВ.
С Решение №Ц1012-26-350-1 от 18.09.2020г., издадено от Директор на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлена жалбата от С.А.К. срещу Разпореждане №**********/2140-26-134/13.02.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание 68, ал.1-3 от КСО, чл.69б, ал.1 и 2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови решението, административният орган е приел, че трудовия стаж, положен от К. за периода от 09.11.1984г. до 07.06.1989г. е от втора категория труд по т.42 от ПКТП (отм.). При зачитане на осигурителния стаж от втора категория за периода от 09.11.1984г. до 07.06.1989г., общия осигурителен стаж ще бъде зачетен, както следва: Осигурителен стаж от първа категория - 00г. 01м. 10 дни, Осигурителен стаж от втора категория - 04г. 09м. 15 дни, Осигурителен стаж от трета категория - 10г. 09м. 29 дни, на основание чл.104 КСО общ стаж, превърнат към 3 категория 17г. 00м. 02 дни. Посочил е, че претенцията на С.К. периода от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. – период на отбиване на военна служба да бъде зачетен като действителен стаж, е неоснователна. Посочил е също, че относно твърденията за неправилно зачитане на целия трудов стаж като продължителност, по преписката не са налице доказателства, които да дават обосновано предположение за съществуващ друг освен зачетения осигурителен стаж, а и жалбоподателя не представя конкретни такива.
Решението е изпратено на посочения в жалбата съдебен адрес от жалбоподателя и е получено на 21.09.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне.
Жалбата е подадена на 23.09.2020 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №Ц1012-26-350-2/23.09.2020г.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е подадена в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.
Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.
Решението е несъответно на материалния закон.
В случая е безспорно, с оглед придобития от жалбоподателя стаж от първа и втора категория, превърнат към трета категория, че за жалбоподателя не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, както и на чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО. Спорът се отнася до това дали са налице предпоставките за отпускане такава при условията на чл.68 ал.3 от КСО.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
В случая административният орган е зачел общ осигурителен стаж на жалбоподателя от 15г. 08 м. и 20 дни, но е приел, че стажът от 2г. 01м. и 23 дни, положен на редовна военна служба за периода от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. не е действителен такъв по смисъла на §1, ал.1 т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Според жалбоподателя зачетеният като осигурителен стаж, положен на редовна военна служба в периода 10.10.1972г. до 02.12.1974г. следва да се приеме и за действителен такъв, което твърдение изцяло се споделя и от съда.
От приетите без оспорване от страните по делото писмени доказателства е видно, че от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. жалбоподателят е бил на редовна военна служба.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./, която норма е и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория.
В процесния период 1972г.-1974г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от жалбоподателя трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП/ отм./, то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §.1, т.12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практиката на ВАС, изразена в , Решение №15601/18.11.2019г. по адм. дело №2021/2019г., Решение №15587/13.12.2018г. по адм. дело №13944/2017г., Решение №2553/19.10.2017г. по адм. дело №8645/2016г. на ВАС, Решение № 9097/08.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 890/2020 г., Решение № 12110/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2019 г. и др.
Предвид
гореизложеното, като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен
такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.
След признаването за действителен осигурителен стаж на придобития такъв за периода на редовна (наборна) служба за времето от 10.10.1972г. до 02.12.1974г., действителният осигурителният стаж на жалбоподателя безспорно надвишава 15 години, което налага извода, че е придобил право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
По изложените съображения оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково е постановено в несъответствие с материалноправните разпоредби, поради което следва да се отмени. Преписката следва да се върне на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, представляващи договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие №44/26.08.2020г. По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не се произнася, доколкото е несвоевременно направено.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №Ц1012-26-350-1/18.09.2020г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-26-134 от 13.02.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново произнасяне по подаденото от С.А.К. Заявление с вх. №2113-26-1961 от 17.10.2019г., съгласно задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - гр.Хасково да заплати на С.А.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер на 550.00 (петстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: