Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.07.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.08.2017 год., постановено по
гр.дело № 7996/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
52 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“-ЕАД, гр.София, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** Б, против Д.Ц.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.318, ал.1 от ТЗ, чл.286,
ал.1 от ТЗ и чл.100, ал.2 от ЗС, че Д.Ц.Т. дължи на „Т.С.“-ЕАД, сумата 1860,84 лв.,
представляваща продажна цена на
доставена топлинна енергия на топлоснабден имот- апартамент № 52, находящ се в
гр.София, ж.к.“ ********, с абонаментен номер 330830, през периода от м.09.2012
г. до м.04.2013 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 14.05.2014 г.
до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д.Ц.Т.
дължи на „Т.С.“-ЕАД, сума в размер на
235,13 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
посочената продажна цена за доставена топлинна енергия за периода от 31.10.2012
г. до 14.04.2014 г., удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение
по гр.дело № 25462/ 2014 г. по описа на СРС, 52 състав, като е отхвърлен иска с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.318, ал.1 от ТЗ, чл.286,
ал.1 от ТЗ и чл.100, ал.2 от ЗС за разликата над уважения размер от 1860,84 лв. до пълния предявен размер от
2550,93 лв. за периода от м.09.2012 г. до м.04.2013 г., както и иска с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 235,13 лв. до пълния предявен
размер от 304, 90 лв. за периода от 31.10.2012 г. до 14.04.2014 г. С решението
на съда е осъдена Д.Ц.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“-ЕАД, гр.София, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1433,71 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението е постановено при
участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Н.”-ЕАД, гр.София.
Срещу решението на СРС, 52 с-в е постъпила
въззивна жалба от „Т.С.“-ЕАД, гр.София,
подадена чрез юрк.С.Д.с искане същото да бъде отменено, в частта, в която са
отхвърлени предявените искове за главница за разликата над 1860,84 лв. до пълния
предявен размер от 2550,93 лв. и за мораторна лихва за забава за разликата над 235,13
лв. до пълния предявен размер от 304,90 лв., и вместо това да бъде постановено
друго, с което бъдат уважени предявените искове в обжалваната част. Твърди се,
че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалноправни разпоредби на
закона, по съображения подробно изложени
в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник- Д.Ц.Т., чрез
назначения й особен представител по делото- адв.М.М., оспорва въззивната жалба по
съображения подробно изложени в представения по делото отговор в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли въззивната жалба, като неоснователна да се остави без
уважение, като се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
Третото
лице-помагач – „Н.”-ЕАД, гр.София, не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо,
като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените искове, в частта в
която са отхвърлени за главница за разликата над 1860,84 лв. до пълния предявен
размер от 2550,93 лв. и за мораторна лихва за забава за разликата над 235,13
лв. лв. до пълния предявен размер от 304,90 лв.. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите
изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените искове, в частта в
която са отхвърлени за главница за разликата над 1860,84 лв. до пълния предявен
размер от 2550,93 лв. и за мораторна лихва за забава за разликата над 235,13
лв. до пълния предявен размер от 304,90 лв., са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния
закон.
В настоящия случай, основния довод изложен в
жалбата, досежно обстоятелството, че първоинстанционният съд не е изчислил правилно
размера на дължимата от ответницата сума
за доставена топлинна енергия, съдът намира за изцяло неоснователен. Съдът
приема, че първоинстанционният съд е изчислил правилно размера на дължимата от
ответницата сума- 1860,84 лв., представляваща стойност на неизплатена топлинна
енергия и действително
потребената топлинна енергия за процесния период, като е взел предвид и заключенията на вещите
лица по допуснатите съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, както и
събраните по делото доказателства. Безспорно установено е обстоятелство, че
заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно- техническа и съдебно-
счетоводна експертизи са приети от първоинстанционният съд, като неоспорени от
страна на ищеца в съдебно заседание, проведено на 02.11.2016 год., на което е
присъствал процесуален представител на въззивника- ищец. Приетите и неоспорени
заключения на вещите лица по допуснатите съдебно- техническа и съдебно-
счетоводна експертизи са компетентно изготвени и обосновани, по поставените им
от съда задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Ето защо няма основание същите да не
бъдат кредитирани от съда. При приемането им в съдебно заседание на 02.11.2016
год., процесуалния представител на ищеца не ги е оспорил, относно истинността
на съдържащите се в тях констатации за релевантни за спора факти, нито е
поискал в срока по чл.200, ал.3 от ГПК повторно заключение по същите въпроси,
поради съмнение в тяхната правилност. Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло, като компетентно и обективно изготвени заключенията на вещите лица по
допуснатите съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Като се е
позовал на същите в мотивите на обжалваното решение и е приел за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 1860,84 лв.- главница и сумата от 235,13
лв.- лихва за забава за периода от 31.10.2012 год. до 14.04.2014 год., СРС, 52
с-в е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. При постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми на закона.
С оглед на така
изложените съображения, предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в обжалваната им част се явяват неоснователни и недоказани, и като такива
правилно са били отхвърлени от първоинстанционният съд.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за
настоящата инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски,
такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ответник по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 11.08.2017 год.,
постановено по гр.дело № 7996/2015 г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 52 състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в
процеса на „
Н. ”-ЕАД,
гр.София, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.