В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е образувано по предявен установителен иск на основание чл.422 ГПК от Й. С. И., с ЕГН *, от Г. П., У. В. № 5, Ч. пълномощник А. С. Ф. М., със съдебен адрес: Г. П., У. З. № 1 против О. О. Т., с ЕГН *, за установяване съществуване на вземане в размер 5 850.00 лева, произтичащоот запис на заповед, издаден на 08.12.2011г., с падеж 25.05.2014г., въз основа на която е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК по ч. Г. дело № 210/2014г. по описа на РС Девин, заедно със законната лихва върху главницата 5 850.00 лева, считано от предявяване на иска 28.07.2014г. до окончателното й изплащане, разноските по ч.Г.д. № 210/2014г. по описа на Районен съд Девин, представляващи 117.00 лева - държавна такса и 350.00 лева - адвокатско възнаграждение и разноските в настоящото производство. В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че със запис на заповед, издадена на 08.12.2011г., ответникът се е задължил да му заплати сумата в размер 6 500.00 лева на 25.05.2014г., без разноски и без протест. Записът бил предявен за плащане в установения срок. На 20.12.2013г. ищецът е получил от ответника част от дължимата сума по записа на заповед в размер 650.00 лева, останал неизплатен остатък 5 850.00 лева. Вземането от записа било предявено със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, по което е образувано ЧГД № 210/2014г. по описа на РС Девин. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК за сумата в размер 5 850.00 лева и разноски в заповедното производство 117.00 лева държавна такса и 350.00 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Поради подаденото възражение е предявен искът за установяване на вземането, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумата по издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 210/2014г. по описа на РС Девин, представляваща непогасената част от парично задължение по запис на заповед, издаден на 08.12.2011г., с падеж 25.05.2014г., предявен за плащане и да осъди ответника да заплати законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане и направените по делото разноски, включително и по заповедното. В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че отношенията му с ищеца са по повод закупен недвижим имот в сграда, построена от фирма „Д... - М” ЕООД, на която ищецът е бил едноличен собственик и управител. Плащанията по повод на строителството били извършвани лично на ищеца. Към края на 2010г. в началото на 2011г. „Д... – М” ЕООД изпада в неплатежоспособност и преустановява строителството на сградата. По този повод била прехвърлена собствеността на обектите в сградата, въпреки че те не били довършени и че отделните купувачи не били изплатили изцяло продажната цена. На 02.09.2011г. му била прехвърлена собствеността върху апартамент с идентификатор 56784.532.764.1.29, в Г. П., У. П... .7, ап.А6, с площ 92.56 кв.м., ведно с прилежащи части изба № И25, с площ 3,84 кв.м., както и 2,578 % идеални части от общите части на сградата за сумата от 37 400.00 евро, въпреки, че сградата била построена на етап груб строеж, без довършителни работи. В нотариалният акт била посочена и договорената продажна цена, сумата която била изплатена, като вноски и оставащата сума от 19 505.00 евро, която трябвало да заплати на равни вноски по банкова сметка на дружеството. За обезпечаване на задължението била вписана законна ипотека. Тъй като фирмата изпаднала в неплатежоспособност ищецът му обяснил, че следващите вноски следва да прави в брой при него в офиса, а не по банкова сметка. Така продължил да прави вноски в брой които се приемали лично от ищеца И.. Първоначално същият издавал разписки, слагал печат на фирмата, но впоследствие спрял да издава разписки по предлог, че печатът не бил в офиса. В последствие се указало, че ищецът не разполагал с печат, тъй като фирмата била продадена и той не е бил управител. Въпреки, че имал издаден нотариален акт за покупко продажба, както и вписана законна ипотека и че редовно си внасял вноските от по 650.00 лева, за което представя разписки, бил накаран от ищеца да подпише няколко еднотипни записи на заповеди на обща стойност, равняващи се на дължимата неплатена цена към „Д... – М” ЕООД 19 505.00 евро платими на равни месечни вноски по 325.00 евро. Тези записи били издадени на 08.12.2011г. за срок от една година, равняващи се на сумата 6 500.00 лева, приблизително на дължимите вноски за 12 месеца. Така подписали записи на заповеди с дати 08.12.2011г. и падежи съответно 2012г., 2013г. и 2014г. Това обаче било само началото на цялата започнала и извършена по отношение на него измама и въвеждането му в заблуждение, тъй като на 28.01.2012г. ищецът е продал фирмата „Д... – М” ЕООД на лицето С... П.... На 08.12.2011г. ищецът е подписал нотариално заверено съгласие за заличаване на вписаната законна ипотека, като заявява, че задължението е окончателно погасено и дава съгласие ипотеката да бъде заличена. По този начин ищецът се опитал да прехвърли вземането, което има фирмата за закупеното жилище към него като физическо лице и сумите да се дължат на него. Твърди, че задължението към фирма „Д...-М” ЕООД е изплатено. Счита, че записът на заповед е унищожаем, поради измама на основание чл.29 ЗЗД, във връзка с чл.44 ЗЗД. Записът на заповед е издаден като обезпечение на каузалното правоотношение покупко продажба за останалата дължима продажна цена след прехвърляне на имота по нотариален ред. Но, задълженето към фирма „Д... – М” ЕООД за заплащане на останалата дължима продажна цена е погасено и поради това оспорва задължението, като твърди, че не дължи изпълнение на предявения му запис на заповед от 08.12.2011г., поради унищожаемост, както и поради погасяване на задължението Ч. плащане. В съдебно заседание ищецът, лично и с А. М., поддържат предявения иск. Ответникът, лично и с А. Я., оспорват предявения иск. Съдът, прие от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, а и от приложеното ЧГД № 210/2014г. по описа на Районен съд Девин се установява, че по заявление от ищеца Й. С. И., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 129/28.05.2014г. против ответника в размер 5 850.00 лева, произтичащоот запис на заповед, издаден на 08.12.2011г., с падеж 25.05.2014г., както и разноските - 117.00 лева - държавна такса и 350.00 лева - адвокатско възнаграждение. От ответника по реда на чл.414 ГПК е подадено възражение, че не дължи изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение. С определение № 199/13.06.2014г. по ЧГД № 210/2014г. на основание чл.420 ГПК е спряно допуснатото принудително изпълнение по издадената заповед № 129/28.05.2014г. въз основа документ по чл.417, т.9 ГПК. С разпореждане № 329/13.07.2014г. по ЧГД № 210/2014г. по описа на РС Девин е указано на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено на 30.06.2014г. и на 28.07.2014г. ищецът е представил доказателства за предявяване на иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането. Исковата претенция е за установяване на вземане по запис на заповед издаден на 08.12.2011г. от ответника О. О. Т. за сумата 6 500.00 лева, с падеж 25.05.2014г., която се задължил да заплати на падежа 25.05.2014г. в Г. П., У. П... А... № 11 на Й. С. И.. Отбелязано е предявяване на записа на заповед в законоустановения срок, с подпис на издателя. На гърба на записа на заповед е отбелязано плащане, извършено на 20.12.2013г. в размер 650.00 лева., извършено от О. Т. на ищеца по запис на заповед, издаден на 08.12.2011г. с падеж 25.05.2014г. Приложен е договор за изпълнение на строителство, сключен на 02.09.2011г., в Г. П. между „Д... – М” ЕООД П., представлявана от ищеца и О. О. Т., с който ответникът е възложил на „Д... – М” ЕООД да извърши СМР в обект апартамент А 6 на У. П... № 17, кв. М... ІІ, С..., находящ се на 6 надпартерен жилищен етаж от жилищната сграда, със застроена площ 92.56 кв.м., състоящ се от коридор, две спални, кухня бокс, дневна, баня, тоалетна, два балкона, ведно с 2,545% идеални части от общите части на сградата, изчислени в квадратни метра 10.26 кв.м., при граници на жилището: от изток - стълбище и апартамент Б 6, на юг - дворно място, от запад дворно място и на север - улица П... № 17, ведно с прилежащото към апартамент А6 избено помещение И25, находящо се в сутеренния етаж от жилищната сграда, със застроена площ 3,84 кв.м., ведно с 0,033% от общите части на сградата, изчислени в квадратни метра 0,13 кв.м. Цената на имота е 37 400.00 евро, от която ответникът като възложител е трябвало да заплати на изпълнителя сумата от 17 895.00 евро преди сключване на договора по банков път, която управителят И. е заявил, че е получил изцяло. Остатъкът в размер на 19 550.00 евро, е трябвало да заплати по банков път по посочения начин и срок в нотариалния акт. Срокът за довършване на имота е 30.09.2012г. С нотариален акт № 89, том І, рег. № 1439, Д № 87/2011г. фирма „Д... – М” ЕООД, представлявана от управителя си И. продава на О. О. Т. недвижим имот, а именно - самостоятелен обект с идентификатор 56784.532.764.1.29, находящ се в Г. П. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, намиращ се в Г. П., У. П..., .7, ап. А6, сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатор 56784.532.764 и 56784.532. 9524 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 56784.532.764. с предназначение на самостоятелния обект жилище апартамент, с брой нива на обекта едно, с площ от 92.56 кв.м., ведно с прилежащите части изба № И 25, с площ 3,84 кв.м., както и 2,578 % идеални части от общите части на сградата, ниво първо при съседни самостоятелни обекти на сградата на същия етаж 56784.532.764.1.30 подобекта 56784.532.764.1.26, 56784.532.764.1.25, над обекта 56784.532.764.1.32, стар идентифакатор няма, който обект е със степен на завършеност груб строеж, влючително довършителни работи 100% за сумата от 37 400.00 евро, в която сума е включена стойността на довършителните СМР по договор за строителство, сключен между страните на 02.09.2011г. и която сума ще бъде заплатена на продавача „Д... – М” ЕООД, Ч. управителя Й. И. по банкова сметка открита по името на продавача в С..., по начин: - сумата 17 895.00 евро, е платена още преди сключване на договора по банков път. Остатъкът от продажбата цена от 19 505.00 евро ще бъде заплатена от купувача на продавача по банков път на шестдесет равни месечни вноски, считано от датата на нотариалния акт всяка в размер по 325.00 евро, дължими от 22 до 30 число на текущия месец до окончателно изплащане на продажната цена. Първата вноска е дължима на 30.09.2011г., а последната вноска е дължима не по-късно от 30.08.2016г. С молба от „Д... – М” ЕООД, вписана в АВ П. с № 206.../03.09.2011г., № 52, том ІІ, е направено искане за вписване на законна ипотека за обезпечаване на остатъка от дължимата сума от ответника в размер 19 505.00 евро по НА № 89, Д № 87/2011г. С молба вписана с № 29502/12.12.2011г. под № 159, том ХІІ, подадена от ищеца, е поискано заличаване на вписаната законна ипотека, на основание чл.179 ЗЗД, с № 52, том ІІ, рег. № 20622/03.09.2011г., вписана в полза на „Д... – М” ЕООД върху имота собственост на ответника, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.532.764.1.29, поради окончателно погасяване на задължението в размер на 19 505.00 евро, равняващи се на 38 148.46 лева. От приложените извлечения за вписани данни от АВ П. за периода 01.01.92г. до 13.08.2014г. се установява, че е вписано заличаване на ипотека, вписана по отношение на апартамент А 6 и изба И 25, с ипотекарен длъжник О. О. Т.. С вноска бележка от 27.09.2011г., в полза на „Д... – М” ЕООД ответникът е превел сумата от 650.00 лв, с основание вноска за покупка на апартамент. От ищеца като управител на „Д... – М” ЕООД са издадени разписки от 24.10.2011г., 24.11.2011г., 27.12.2011г. за получени суми - вноски по 650.00 лева по договор за покупка на апартамент А 6. Приложени са още два броя записи на заповеди, издадени от ответника на ищеца на 08.12.2011г. за сума 6 500.00 лева, с падежи 25.09.2012г. и 25.07.2013г. От ищеца са подписани разписки за извършени плащания на вноски от по 650.00 лева. за периода 30.11.2012г. до 20.12.2013г. Ищецът, представя спогодба от 02.12.2011г., сключена между „Д... - М” ЕООД, представлявана от него като управител и едноличен собственик на капитала като длъжник и самия него като физическо лице като кредитор, с която прехвърля вземането си към О. О. Т., оновано на приложения нотариален акт № 118, том 61/02.09.2011г., по силата на който купувачът по този нотариален акт се е задължил на продавача за неплатения остатък от продажната цена на придобития имот на 60 равни месечни вноски, всяка от които по 325.00 евро от 02.09.2011г. до 30.08.2016г. В т.2 от спогодбата е посочено, че кредиторът, а именно ищецът като физическо лице е заплатил срещу прехвърляне на вземането цена в размер на 100.00 лева, която е получена от дружеството „Д... – М” ЕООД. Непогасената част от сумата, която купувачът дължи на длъжника е 36 198 лв. От отговорите на поставените въпроси по реда на чл.176 ГПК към ищеца се установи, че отношенията му с ответника по повод на подписаните записи на заповеди отразяват прехвърляне на вземането на него като физическо лице, което е остатъчната сума от продажната цена на апартамента, закупен през 2011г. Ответникът е заплатил около 3 вноски до края на 2011г., след което започнал да плаща на него лично остатъка от сумата, която дължи на „Д... – М” ЕООД. Вземането, което той лично има към фирмата „Д... – М” ЕООД произтича от предоставен стартитащ капитал на фирмата през 2007г. От показанията на свидетеля Н. Т., съпруга на ответника се установи, че отношенията им с ищеца са по повод на покупката на апартамент в П. през 2011г., като една част от сумата е трябвало да бъде заплащана по банков път на месечни вноски от по 650.00 лева. В тази връзка били подписани и записите на заповед, като впоследствие те разбрали, че по тези записи на заповед, по които извършвали плащането за апартамента, той участва като физическо лице, а не като строител по документа. За извършените плащания по записите на заповед ищецът издавал разписки. От показанията на свидетеля П... се установи, че е собственик на фирма „Д... – М” ЕООД. Във връзка с това ответникът е ходил в офиса на фирмата, за да погасява вноските за закупено жилище. Когато купил дяловете на Й. И. не било включено вземане за неплатена продажна цена. От показанията на свидетеля И... се установи, че познава ответника и знае за покупката му на апартамент от фирма „Д... – М” през 2011г. Тя присъствала на срещата при нотариуса в края на 2011г., когато ищецът казÓл, че заличава ипотеката на „Д... – М” и прехвърля вземането на Й. И., за да може плащането да се извършва лично на него. При тези данни от фактическа страна от правна, съдът прие следното: Записът на заповед е едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическия състав, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време записът се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума. Издателят, разполага с правото да противопостави на приносителя, както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си възражения, основани на каузално правоотношение с кредитора, като и в двата случая в негова тежест е да докаже направените възражения. При възникнал между страните спор всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Ищецът трябва да установи съществуване на вземането, фактът, от който произтича вземането му, пораждане на задължението и неговия размер, а ответникът да изчерпи и докаже възражението си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията му с кредитора. Предметът на доказване по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника, като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. Ответникът възразява, че е подписал записа на заповед по повод на съществуващо с ищеца каузално правоотношение, а именно договор за покупко продажба на недвижим имот апартамент, извършен с нотариален акт. Във връзка със задължението му по сделката е бил издаден записът на заповед, но е бил въведен в заблуждение от ищеца, тъй като дължи сумата на фирмата „Д... – М” ЕООД, на която ищецът е бил управител и едноличен собственик, а записът на заповед е издаден на физическото лице, за което бил въведен в заблуждение от ищеца и затова поддържа доводи за унищожаемост на записа, поради измама на основание чл.29 ЗЗД, във връзка с чл.44 ЗЗД. Освен това поддържа доводи и за погасяване на задължението, Ч. плащане. В производството по чл.422 ГПК, във връзка с чл.417, т.9 ГПК се изследват каузалните правоотношения, обусловили издаването на ценната книга, когато има конкретно наведени твърдения за съществуването на такива от страна на длъжника. Ищецът по принцип е освободен от необходимостта да доказва изискуемост по вземането във връзка с каузална сделка, изпълнението на което записа на заповед обезпечава, но когато има конкретно наведени възражения от страна на длъжника, съдът изследва връзката между двете правоотношения. Предметът на иска по чл.422 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, абстрактна, едностранна сделка, материализираща права и доказателство за вземането. Основанието на сделката е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател, по повод или във връзка, с което е издаден записа на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден редовния запис на заповед се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи каузалното правоотношение, доколкото възраженията основани на това правоотношение биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното праÔо - за съществуването, респективно несъществуването на вземането на записа по заповед. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, на разглеждане подлежат заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. В този смисъл е т.17, Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по ТД № 4/2013г. Ответникът доказа възражението си срещу записа на заповед, а именно, че не дължи на ищеца, тъй като задължението му е по каузално правоотношение, във връзка с покупко продажбата на апартамент, което е с фирма „Д... – М” ЕООД. Установи се, че между ищеца и ответника не съществуват други правоотношения, от които да произтича задължение за плащане на сумата по записа на заповед. В исковата молба ищецът е основал вземането си само на записа на заповед. Ответникът, обаче в отговора е оспорил задължението си към ищеца, като обосновава съществуването на каузално правоотношение, което съществува между него и фирма „Д... – М” ЕООД, на която ищецът е бил едноличен собственик и управител, впоследствие прехвърлена на трето лице. Установи се, че задължението по записа на заповед, произтича от каузалното правоотношение, както и че то е погасено в резултат, на което е вписано заличаване на ипотеката, поради окончателно погасяване на задължението. По възражението за унищожаемост на процесния запис на заповед. Записът на заповед е едностранна и абстрактна сделка. По аргумент от чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления, в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права или задължения. Една сделка е сключена под измама, ако сключващият, е подведен умишлено в заблуждение от другата страна. Налице е фактическия състав на измамата, тъй като ответникът е издал записът на заповед поради това, че е бил въведен в заблуждение от ищеца, относно задължението, което ответникът е имал по отношение на юридическото лице по договора за покупко продажба и по този повод ответникът е подписал записа на заповед. Има подписан запис на заповед. Този документ е подписан от ответника, поради заблуждението, в което е въведен от ищеца, относно задължението си към юридическото лице, което е представлявано и еднолична собственост на ищеца. Заблуждението е поддържано по отношение на кредитора. Вписаната законна ипотека е заличена по молба от ищеца като управител и едноличен собственик на дружеството „Д... М” ЕООД от 12.12.2011г., в която е заявил, че заличава ипотеката, поради окончателно погасяване на задължението от ответника в размер 19 505.00 евро. Записът на заповед е подписан на 08.12.2011г., заявлението от ищеца за заличаване на ипотеката е от 08.12.2011г., договор - спогодба за прехвърляне на вземането е подписан на 02.12.2011г. Съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Съгласно чл.293, ал.1 ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени със закон. Извършеното от ищеца прехвърляне на вземане, е непротивопоставимо на ответника, тъй като не се установява да е потвърдил писмено станалото прехвърляне на вземането, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Според ал.4 прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай договорът за прехвърляне на вземане е подписан на 02.12.2011г., записът на заповед, е на 08.12.2011г., а на 08.12.2011г. ищецът е подал молба за заличаване на вписаната законна ипотека, поради окончателно погасяване на задължението в размер на 19 505.00 евро. Действието на цесията се поставя в зависимост, съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, от съобщаването й на длъжника. В конкретния случай за съобщаване на цесията ищецът ангажира гласни доказателства, показанията на свидетеля И..., негова съпруга, която свидетелства, че ответникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, но с оглед на данните за неговото окончателно погасяване със заличаване на вписаната законна ипотека, ищецът не доказа своя иск, а именно съществуване на вземането по процесния запис на заповед. Ответникът доказва, че не дължи по издадения запис на заповед, поради окончателно погасяване на задължението, вписано в молба за заличаве на законна ипотека от 08.12.2011г. При този изход на делото и съобразно направеното искане, ищецът дължи на ответника разноски по делото в размер 350.00 лева, съгласно приложения списък за разноски по чл.80 ГПК. Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск на основание чл.422, във връзка с чл.417, т.9 ГПК от Й. С. И., с ЕГН *, от Г. П., У. В... № 5, Ч. пълномощник А. С. Ф. М., със съдебен адрес: Г. П., У. З. № 1 против О. О. Т., с ЕГН *, от с.Б..., У.М... № 8 за установяване съществуване на вземане в размер 5 850.00 лева, произтичащоот запис на заповед, издаден на 08.12.2011г., с падеж 25.05.2014г., въз основа на която е издадена заповед по ч. Г. дело № 210/2014г. по описа на РС Девин, заедно със законната лихва върху главницата 5 850.00 лева, считано от предявяване на иска 28.07.2014г. до окончателното й изплащане, разноските по ч.Г.д. № 210/2014г. по описа на Районен съд Девин, представляващи 117.00 лева - държавна такса и 350.00 лева - адвокатско възнаграждение, като неоснователен и недоказан. ПРИЕМА ЗА ДОКАЗАНО възражението на О. О. Т., с ЕГН *, от с. Б..., У. М... № 8, че не дължи изпълнение по предявения запис на заповед от 08.12.2011г., с падеж 25.05.2014г., поради унищожаемост на записа поради измама на основание чл.29 ЗЗД, във връзка с чл.44 ЗЗД, както и поради погасяване на задължението по него Ч. плащане. ОСЪЖДА Й. С. И., с ЕГН *, от Г. П., У. В... № 5 да заплати на О. О. Т., с ЕГН *, от с. Б..., У. М... № 8 разноски по делото в размер 350.00 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |