Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
гр. К., 02.07.2018 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.ският районен съд, четвърти състав в проведено публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Ивайло Родопски
при секретаря Мария Гергинова, като разгледа
докладваното от съдия Родопски НАХД № 125, по
описа на КРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „ДИНИЗ“ ЕООД,
ЕИК 20404591, представлявано от З.Ж.Д., гр.К., ****+, чрез адвокат И.К. от САК срещу
наказателно постановление № F358096/24.11.2017 година, на заместник-директора на ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, на
основание чл.185, ал.2,
вр.ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
поради обстоятелствата,
че: липсвали ЕГН на свидетелите при съставяне на АУАН и проверката, касаело се
за маловажен случай на нарушение, незаконосъобразно в НП било добавено
„вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС“, което липсвало в АУАН, както и че в случая ТД на НАП
София не била компетентна да съставя АУАН и НП, а ТД на НАП София област.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да
го потвърди.
Съдът, след като извърши проверка на атакуваното наказателно
постановление и разглеза всестранно и обективно материалите и приложенията към него, изслуша доводите на страните и прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 03.10.2017
г., в 10:45 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - павилион за алкохол и цигари, находящ се гр. К.,
ул. ***, стопанисван от „Диниз” ЕООД, ЕИК *********, като било установено, че
дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно дневен финансов отчет (ДФО)
№ 020664/03.10.2017 г. бил в размер на 182,05 лева. Фактическата наличност в
касата на обекта била в размер на 487,10 лева – сумата била положителна разлика,
съгласно изготвен опис на паричните средства. Фискалното устройство модел „Дейзи
перфект КЛ“ с ИН на ФУDУ 390864 и ФП 36525044 притежавало активирани функции
„служебно въведени”. Установената промяна в касовата наличност била в размер на
305,05 лева и представлявала въвеждане на пари в касата, която не била отразена
на фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“ суми. От горното се
установило, че „Диниз“ ЕООД не е изпълнило задължението си, извън случаите на
продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /въвеждане на пари в
касата/ на ФУ чрез операцията "служебно въведени” суми. Били представени:
договор от 08.07.2016 година, извлечение от книга за дневните продажби на
билети / удостоверителни знаци, приемо-предавателен протокол, фискален бон с №
0070889 0013/25.09.2017 година, като било установено, че неотбелязването на
промяната в касовата наличност не води до неотразяване на приходи.
За резултатите
от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0313559/03.10.2017
г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Горното представлявало нарушение на разпоредбите на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата
на чл. 185, ал.
2 от ЗДДС: "лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв.", а когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, както в случая, се налагат санкциите по чл. 185, ал.
1 от ЗДДС: "за физическите лица, които не са търговци, в размер
от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв.".
Административнонаказващият
орган е длъжен да изложи съображения за липса на неотчетени приходи винаги,
когато приема, че санкцията за нарушение по чл. 185, ал.2 ЗДДС следва да се наложи в размера по ал.1. За материалната
законосъобразност съдът следи, когато контролният орган е изследвал
обстоятелството – съставлява ли сумата в размер на 305,05 лева
"приход" или "промяна в касовата наличност", по какъв начин
е трябвало да се "отрази" тя във ФУ и представлява ли понятието
"служебно въведени" суми индиция за "неотразяване на
приходи". Анализът на разпоредбата на чл. 185, ал.2 ЗДДС показва, че административното нарушение по чл. 118 от с.з. или
на нормативен акт по неговото прилагане, каквато е Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
/издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС
и чл. 9, ал. 1
от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - § 11 от
ПЗР/, се счита за осъществено независимо от това дали извършването му има за
резултат неотчитане на приходи. Следователно, нарушението е формално и неговият
резултат не е част от фактическия му състав. Обстоятелството, че законът
предвижда по-леки наказания в случаите, когато липсват неотчетени приходи, не
означава, че той въвежда резултата като елемент на фактическия състав на
нарушението по чл. 185, ал.2,
вр.ал.1 ЗДДС, а само, че при определяне на наказанието законодателят
е взел предвид степента на обществена опасност на нарушението, в зависимост от
това довело ли е до увреждане на фиска или не.
В случая не са налице
процесуални нарушения на чл. 42, т.4
и чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН от категорията на съществените, които да обусловят и извод
за отмяна на процесното НП, а в тази насока направената връзка с чл.118, ал.4
от ЗДДС се явява правилна и законосъобразна.
Неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя, че в проверявания обект се продавали и лотарийни
билети (което не се оспорва и от проверяващите лица), които според чл.4, т.3 и
чл.39а, ал.1 от Наредба Н-18 са освободени от заплащане на ДДС, тъй като в този
случай е следвало тези продажби да бъдат отчетени с друг фискален код в отделен
регистър за дневните продажби на билети, което в случая не е сторено и не може
да послужи за освобождаване от административно наказателна отговорност на
нарушителя.
Липсват предпоставките за приложение
на чл.28, вр.чл. 11 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9
от Наказателния кодекс, съдържаща легална дефиниция на
"маловажен случай". В настоящия казус извършването на деянието води
до осъществяване състава на нарушението формално, без да се изисква настъпване
на определен противоправен резултат. Цитираната разпоредба на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН урежда хипотеза на "освобождаване от
административнонаказателна отговорност" при маловажни случаи на нарушения,
предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание, респ.
"имуществена санкция" (по арг. от чл. 83, ал. 2
от ЗАНН), като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение то ще бъде наложено. Преценката на органа, обаче не е по
целесъобразност, а представлява израз на възлагане на компетентност и подлежи
на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност /Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС/.
ЗДДС и актовете по неговото
прилагане определят наказания за нарушения с висока степен на обществена
опасност, тъй като съставомерните деяния се осъществяват с цел реализиране на
неотчетени печалби, следователно – неизплащане на дължимия ДДС. В настоящия
случай не може да се приеме, че нарушението е с ниска обществена опасност, тъй
като установената разлика в касовата наличност е положителна. В съдебната
практика като маловажен се преценява обратният случай – когато е разчетена
по-голяма наличност, а фактическата наличност в брой е по-малка, т.е. когато
разликата е отрицателна, защото тогава негативните последици са единствено за
търговеца и не могат да застрашат обществените отношения, свързани с публичните
задължения.
Видно от Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 година на
изпълнителния директор на НАП е възложена смесена административно наказателна
компетентност, поради което се явява неоснователно възражението на
жалбоподателя за липса на такава.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № F358096/24.11.2017 година,
на заместник-директора на ТД на НАП София, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София област, в 14 (четиринадесет дневен) срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: