Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1312 , 01.11.2017г., Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд , четиринадесети граждански състав
на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Надежда Дзивкова
секретар : Валентина Василева,
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо 2021 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл.
258 от ГПК.
Обжалвано
е решение № 2130/28.06.2017г., постановено
по гр.д.№ 16822/2016г., ПРС, с което са отхъврлени предявените от Г.Н.Т. против „Банка ДСК” ЕАД обективно
кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
задържане на издадени на името на ищеца две дебитни карти, издадени от
„Общинска банка“ и от „Пощенска банка“, от които сумата от 6000 лева, затова,
че ответникът принудил ищеца да ходи до офиса на ответника многократно, без да
му предостави нужното съдействие за връщането на банковите му карти, както и
сумата от по 2000 лева за всяка задържана карта, представляваща неимуществени
вреди.
Жалбоподателят
Г.Т. счита, че решението е неправилно,
пристрастно и абсурдно. Счита, че съдът е нарушил процесуалните правилна като
не му е предоставил поисканата правна помощ, както и доказателственото искане за
медицинска експертиза, която да установи, че поради невъзможността да получава
интеграционни добавки не е могъл да си купува лекарства, което е довело до
атрофия на два важни мускула на дясната му ръка. Счита решението за неправилно
и поради това, че свидетелските показания установяват основателността на исковата
му претенция. Счита за неравилно и осъждането му за разноски, като сочи, че на
него не биха му се присъдили такива, ако бе уважен иска му. Накрая счита
решението за порочно, т.к. в продължение на три години един и същи състав гледа
две негови дела и ако делото е разпределено на случаен принцип би следвало
съдията да се направи отвод. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Въззиваемата
страна Банка ДСК ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че по делото са
установени причините за задържане на дебитната карта през 2016г., като същите
не съставляват техническа незправност в банкомата. Счита ,че показанията на
свидетеля са неясни и противоречиви и не установяват предпостаките за уважаване
на исковите претенции. Сочи, че по делото не се установява наличието на писмена
кореспонденция с ищеца по повод процесните две дебитни карти, нито се
установява поведение на конкретни служители на банката, коите не са изпълнили
служебние си задължения. Счита, че липсва противоправно поведение от страна на
служител на банката, поради което и не може да се ангажира отговорността й на
работодател. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски
в размер на юрисконсултско вънаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец,
останал недоволен от постановеното
решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
От фактическа страна се
установява по делото от приложеното писмо за извършена проверка на „Принтек
България“ ЕАД с изх. № 17-085/10.02.2017 г. и приетата по делото СТЕ , че
дебитна карта на ищеца е била задържана на 07.10.2016 г от банкомат, находящ се
на адрес гр. ****, поради неприбирането му от гнездото на машината в
технологично зададения срок от 60 сек. .
По
делото са събирани гласни доказателства, разпитвана е свидетелката М. Й. С.,
която живее на съпружсеки начала с жалбоподателя. Свидетелката твърди, че е
присъствала на случая, когато картата
била задържана в банкомата. Двамата отишли до „Пощенска банка“ и от там
му отговорили, че ще му върнат картата след известно време. След това отишли и
до банка ДСК, която е до Пощенска банка, но и тук й обяснили, че картата ще
бъде върната след известно време. След известен период отново отишли до Банка
ДСК. Тогава Г. не можел да ходи и придвижването му било трудно. Отново от Банка
ДСК не му върнали картата. До Пощенска банка ходили два три пъти. Служителите
се държали грубо. Тези посещения се отнасяли за втория случай, в който била
задържана карта на Г.. При първия случай пак казали, че ще върнат картата, но
не я върнали. Трябвало да се издаде нова карта от Пощенска банка, защото
старата била невалидна. При втория случай се държали лошо с Г.. Твърди, че при
случая от 2014г. служителка на име М. им казала, че могат да получат картата в офис на ул. ****,
но те не отишли. При втория случай ходили
няколко пъти до сградата на **** и служителка, на която не помни името, им
казала, че не могат да им издадат картата. Не са отправяли писмено искане.
Предявеният иск е с правна
квалификация чл.49 във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, при което за уважаване на
исковата претенция е необходимо да се установят следните елементи от
фактическия състав на посочените норми:
деяние, противоправност на същото, вина и причинна връзка между тях,
като в случая се ангажира отговорността на възложителя на работа, от която са произтекли вредите. Размерът на обезщетението се определя от съда
по справедливост.
С оглед установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира, че не се доказва служител на
въззиваемата банка да е имал поведение, което може да се квалифицира като
противоправно. Единственото доказателство за комуникация между жалбоподателя и
служители на банката се съдържат в показанията на свидетеля С. Същата от една
страна е заинтересована , предвид факта , че съжителства с жалбоподателя, но
по-важното е, че показанията й не съдържат данни , от които да се направи
извод, че служител на банката е отказвал на картодържателя връщане на
задържаната от банкомата карта. Свидетелката твърди за посещения в различни
банки – ДСК и Пощенска, твърди че при първото посещение са им указали, че
трябва да мине известен период, за да се върне картата. Не става ясно обаче
нито кога точно са ходили във всяка от двете банки, нито с кого са говорили,
нито какви точно указания са им дадени – след колко време следва да се яват за
получаване на картата. Показанията на свидетелката са неясни и относно факта
служител на коя банка се е дърал лошо с жабоподателя, като при проследяване
хронологията на обясненията й се налага извод, че това са били служителите на
Пощенска банка, а не на Банка ДСК. Показанията са бедни на данни и относно вида
на неимуществените вреди – говори се епизодично, че Г. едва е изкачвал стъблите
и щял да падне, но не става ясно как това е свързано с процесните искания.
Други доказателства по делото липсват.
По изложеното съдът
намира, че не се доказва нито противоправно деяние на конкретен служител на банката, нито настъпване на
претендраните неимуществени вреди от жалбоподателя. Липсват всички елементи от
фактическия състав на нормата на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, поради което
предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхъврлен.
По отношение на
оплакванията във въззивната жалба, че не е предоставена правна помощ на
жалбоподателя от първоинстанционния съд , настоящата инстанция намира, че
доколкото определението на съда е подлежало на обжалване, същото е връчено на
страната на 20.01.2017г. и по делото не е постъпила жалба в тази насока, то не
може да се счита, че е налице допуснато процесуално нарушение.
Не съставлява процесуално
нарушение и отказа на съда да допусне извършването на медицинска експертиза,
т.к. същата не би могла да установи релевантни за делото факти. Липсват
твърдения в исковата молба за конкретно влошаване в здравословното състояние на
ищеца от твърдените противоправни действия, за да се събират докзателства в
тази насока.
По доводите за това, че
първоинстанционният съд е следвало да си направи отвод, съдът намира, че това е
въпрос, който се разрешава от самия състав на съда и при липса на процесуални
основания за извършване на подобен отвод, то не е и съществувала
възможност за извършване на същия. Още
повече, че в първоинстанционното производство този въпрос не е повдиган.
Първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще
следва да заплати на въззиваемата страна, 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция, определен в рамките на минимума.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2130/28.06.2017г., постановено по гр.д.№ 16822/2016г., ПРС.
ОСЪЖДА Г.Н.Т., ЕГН **********, да заплати на Банка ДСК АД, ЕИК ****, разноски в
размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на решението .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: