РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Пловдив, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500030 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на П.Р.Б. против
Решение № 1528/ 06.12.2023 г. по гр. д. № 144/ 2023 на ОС - П., с което е
осъдена да заплати на Г. Д. Р. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение по чл. 194, ал. 1 НК по НОХД № 3556/ 2021 г. на РС –
П. и ВНОХД № 850/ 2022 г. на ОС – П., както и сумата от 4800 лв. –
обезщетение за платени разходи за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното
решение, като се поддържа, че ищецът не е търпял вреди от незаконно
обвинение, както и че присъденото обезщетение е завишено. Предвид
изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което се
постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове или евентуално
да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемият Г. Д. Р. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Г. Д. Р. е предявил против П.Р.Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от повдигнатото му незаконно обвинение по НОХД №
3556/ 2021 г. на РС – П., както и за сумата от 4800 лв. – обезщетение за
имуществени вреди – платени разходи за адвокатско възнаграждение.
Обжалваното решение в частта, в която предявеният иск за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 5000 лв. до 35 000 лв. е
влязло в сила поради необжалването му от ищеца.
Решението се обжалва от П. с доводи за неоснователност на исковата
претенция за неимуществени вреди, а при условията на евентуалност – за
неговата прекомерност. На проведеното във въззивното производство
съдебно заседание представителят на П. не поддържа заявеното във
въззивната жалба становище за недължимост на обезщетението за
неимуществени вреди, а само за неговата прекомерност.
Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. При преценка размера на обезщетението за неимуществени
вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната
тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно
върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на
взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца
в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период.
Наказателното производство е средство за осъществяване на
2
наказателната репресия на държавата срещу лице, обвинено в извършване на
престъпление. Поради това всяко наказателно преследване по правило
провокира редица негативни изживявания у обвиненото лице, изразяващи се
в несигурност, безпомощност, стрес, страх от налагане на наказание,
невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено
достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като
настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е
претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън
обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично
здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.),
той следва да ги докаже на общо основание.
В разглеждания случай окръжният съд е приел, че претърпените от
ищеца негативни преживявания не надвишават по интензитет обичайните за
подобни случаи, с оглед на което е уважил иска за сумата от 5000 лв.
Настоящата инстанция намира, че в случая не са налице основания за
намаляване размера на така определеното обезщетение. Действително спрямо
ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение – подписка,
наказателното производство – от повдигането на обвинение на 03.02.2021 г. –
до неговото приключване с влязлата в сила на 22.12.2022 г. оправдателната
присъда по ВНОХД № 850/ 2022 г. на ОС – П. е продължило неособено дълъг
период от време – 1 година, 10 месеца и 19 дни, като следва да се отчете, че
през този период по молба на ищеца са били отложени 4 от общо 8 съдебни
заседания в двете инстанции, макар и реабилитиран е многократно осъждан –
6 пъти, което обосновава по – ниска степен на засягане на неговата личност,
но, от друга страна, следва да се съобрази тежестта на обвинението, което е за
тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, фактът на постановената
ефективна осъдителна присъда (лишаване от свобода за срок от 1 година),
което несъмнено е породило чувство на силен страх, стрес и обреченост,
както и макар че за един непродължителен период от време е следвало да
съобрази начина си на живот с изпълнение на своите процесуални
ангажименти. Както се отбеляза, всяко наказателно преследване по правило е
свързано с редица негативни емоции и чувства, които държавата следва да
обезщети, като в случая присъденото от окръжния съд обезщетение
представлява разумен баланс на обстоятелствата, които налагат по – висок
3
размер на обезщетението, и тези, налагащи по – нисък размер. Определеното
обезщетение от 5000 лв. е в съответствие с интензитета на претърпените от
ищеца страдания, както и със социално – икономическата конюнктура в
страната към момента на неговата дължимост, поради което не са налице
основания за неговото намаляване. В тази част решението е правилно и
следва да се потвърди.
Въззивната жалба е основателна в частта относно присъденото
обезщетение за имуществени вреди – разходи за адвокатско възнаграждение в
размер на 4800 лв. Съгласно ТР от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК
при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-
малък от платения в наказателния процес. Според изложените в
тълкувателното решение съображения основание за намаляването му е
неговата прекомерност съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, критерий за което вида и тежестта на
обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните
усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на
защитата. В случая претендираното адвокатско възнаграждение касае само
съдебната фаза на наказателното производство, като при преценка на
съответния му на фактическата и правна сложност на делото размер следва да
се съобрази тежестта на обвинението, което е за тежко умишлено
престъпление (чл. 194, ал. 1 НК с предвидено наказание до 8 години лишаване
от свобода), обстоятелството, че съдебното производство е протекло бързо и
без особени усложнения (на две инстанции с по 2 съдебни заседания във
всяка), като следва да се отчете и че въззивното производство е инициирано
по жалба на ищеца срещу ефективна осъдителна присъда, което повишава
интереса от адвокатска защита, а същевременно и нейната цена. При така
установените обстоятелства: от една страна тежестта на обвинението и
завишения интерес от адвокатска защита във въззивната инстанция, а, от
друга, бързото приключване на съдебното производство, обичайният и
разумен размер на адвокатското възнаграждение съобразно правната и
фактическа сложност на делото следва да се определи на 3000 лв. В този
смисъл платеното от ищеца адвокатско възнаграждение над посочения размер
от 3000 лв. до 5800 лв. (2000 лв. за първата инстанция и 3800 лв. за втората),
не е било необходимо за осъществяване на защитата по наказателното дело и
4
поради своята прекомерност не се намира в причинна връзка с увреждането –
повдигнатото и поддържано незаконно обвинение. Изложеното налага
обжалваното решение да се отмени в частта, в която исковата претенция е
уважена над сумата от 3000 лв., вместо което се постанови ново, с което
същата се отхвърли за разликата до предявения и уважен размер от 4800 лв.
С оглед изхода на спора следва да се ревизират и дължимите на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Съобразно
уважената част на иска за имуществени вреди на ищеца следва да се присъдят
разноски за двете инстанции в размер на 1875 лв. – (3000/ 4800) х 3000 лв. за
адвокатско възнаграждение, а по претенцията за неимуществени вреди
предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 1500 лв. Или за двете
инстанции ищецът има право на разноски общо в размер на 4165 лв.: 1) по
иска за имуществени вреди – 1875 лв. за двете инстанции; 2) по иска за
неимуществени вреди – 770 лв. за първата инстанция и 1500 лв. за втората; 3)
20 лв. за ДТ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1528/ 06.12.2023 г. по гр. д. № 144/ 2023 на ОС
– П. в частта, в която П.Р.Б. е осъдена да заплати на Г. Д. Р. на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата над 3000 лв. - обезщетение за имуществени вреди
от незаконно обвинение по чл. 194, ал. 1 НК по НОХД № 3556/ 2021 г. на РС
– П. и ВНОХД № 850/ 2022 г. на ОС – П., до сумата от 4800 лв.,
представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, както и в частта на
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Р. против П.Р.Б. иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над сумата 3000 лв. до пълния предявен
размер от 4800 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно
обвинение по чл. 194, ал. 1 НК по НОХД № 3556/ 2021 г. на РС – П. и ВНОХД
№ 850/ 2022 г. на ОС – П., представляващи разходи за адвокатско
възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която П.Р.Б. е осъдена да
заплати на Г. Д. Р. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв.,
5
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение по чл. 194, ал. 1 НК по НОХД № 3556/ 2021 г. на РС – П. и ВНОХД
№ 850/ 2022 г. на ОС – П..
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на Г. Д. Р. разноски за двете инстанции в
размер на 4165 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6