№ 666
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело №
20221100505224 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20019235 от 08.03.2022 г., постановено по ГД № 33601 по описа за
2020 г. на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 63 с-в са отхвърлени предявените от М. Г. П.
срещу Г.Ф. осъдителни искове с правно основание по чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 120,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за разходи за компютърна томография на кости и стави,
причинени от ПТП, настъпило на 17.07.2019 г. около 12:00 часа, в гр. София, ул. „Витиня“,
причинено от МПС, напуснало местопроизшествието и неустановено по делото
(неидентифицирано МПС), ведно със законната лихва от 27.07.2020 г. до окончателното
изплащане и сумата от 3,17 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение,
дължимо за периода от 24.04.2020 г. до 27.07.2020 г. С решението СРС се е произнесъл и по
дължимостта на разноските на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението на СРС е обжалвано от ищеца М. Г. П.. Въззивникът поддържа, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно. Жалбоподателят излага доводи за
неправилност на извода на първата инстанция, че не е налице причинна връзка между
процесното ПТП и разходите за компютърна томография на кости и стави, направени от
ищцата. Сочи се, че СРС е основал този свой извод единствено на заключението на вещото
лице и не е преценил същото в съвкупност с останалия, приобщен по делото доказателствен
материал. Ето защо отправя искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за
1
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция в цялост.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Г.Ф., с който се изразява становище за нейната неоснователност,
респективно за правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени
в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
По делото е представена Служебна бележка от Столична дирекция на вътрешните
работи, Отдел „Пътна полиция“, издадена на ищцата в уверение на това, че същата като
пешеходец е участвала в ПТП, настъпило на 17.07.2019 г., посетила е УМБАЛ „Царица
Йоанна – ИСУЛ“, при което е поставена диагноза „охлузване на ляв крак“. Ищцата е
завила писмено, че не желае издаване на документи от органите на МВР. Бележката е
издадена, за да послужи пред застрахователните органи.
Представен е лист № 014849 от 17.07.2019 г. за преглед на пациент, съгласно който
ищцата е постъпила на 17.07.2019 г. в 12:48 часа за преглед в УМБАЛ „Царица Йоанна –
ИСУЛ“, където са изследвани лява подбедрица и глезен, при което е установено охлузване в
долната част на лявата подбедрица. Не са установени фрактури на кости.
Представено е съдебномедицинско удостоверение (СМУ), от което се установява, че
ищцата вследствие на претърпяно ПТП като пешеходец на 17.07.2019 г. е получила
следните травматични увреждания: охлузвания и кръвонасядания на лява подбедрица, оток
и кръвонасядане на ляв глезен.
Представен е документ за извършена образна диагностика № 38686/25.07.2019 г. в
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, извършено изследване – компютърна томография (КТ)
на тяло (без КМ) – лява подбедрица и ходило.
Представена е фактура № ********** от 25.07.2019 г., издадена от УМБАЛ „Царица
Йоанна – ИСУЛ“, за извършено изследване КТ на кости и стави, както и фискален бон от
същата дата за сумата от 120,00 лв.
Представени са два броя молби от ищцата до ответника от дата 26.08.2019 г. и от
23.01.2020 г. за заплащане съответно на сумата от 50000,00 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 120,00 лв. за имуществени, както и разпечатка от онлайн
калкулатор за изчислено обезщетение за забава. Представена е Ежедневна форма на отчет от
17.07.2019 г.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ),
което въззивният съд цени като обективно и компетентно, изготвено с необходимите знания
и умения, се установява следното. При преглед от специалист травматолог и след
изследвания на 17.07.2019 г. е поставена следната диагноза на ищцата: повърхностна травма
2
на глезена и стъпалото, неуточнена. Обективно е установено охлузване в долната част на
лявата подбедрица. На 21.07.2019 г. е извършен специализиран съдебномедицински преглед.
Описани са разположени едно под друго охлузвания по страничната повърхност на лявата
подбедрица (без яснота дали по външната или вътрешната странична повърхност) с размер
2,5/3 см (без яснота дали се касае за общ размер на охлузванията или на всяко поотделно) и
неправилна, характерна форма. В своята морфология се съпоставят с релефно негативно-
позитивни отпечатъци от предмет, наподобяващ грайфер на гума, с оток и дискретно бледи
синкави кръвонасядания около охлузванията и на ляв глезен. За охлузванията не е отразен
цвят на коричката, това дали е надигната или не спрямо околната кожа и дали има
забелвания, каквито могат да се очакват като репаративни промени през изминалото време
от причиняването им до прегледа. Вещото лице е направило извод, че травмата добре
отговаря да е получена по начина, съобщен от ищцата – от притискане, след възкачване и
преминаване на колело на лек автомобил в долна част на лява подбедрица. В същото време
обаче от описанието на съдебния лекар не може да се направи еднозначен извод за давността
на получените травматични увреждания. Вещото лице е посочило още, че на пострадалата
след инцидента е извършен преглед по спешност, при което на същата е предписано лечение
чрез криотерапия – поставяне на лед върху нараненото място. Няма данни за предписано
друго лечение. След прегледа при съдебен лекар ищцата е насочена към консултация с
травматолог, каквато няма данни да е осъществена. Посочено е, че пострадалата не е
насочена от специалист за извършената КТ, а се е самонасочила.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално
легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, респективно обжалваното решение е
неправилно, по следните съображения:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде
и правна квалификация на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във
въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК,
като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на
чл. 272 от ГПК.
3
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание по чл. 558, ал. 5, вр. с
чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата 120,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за лечение (изследване чрез компютърна томография (КТ)),
вследствие на претърпени травматични увреждания в резултат от ПТП, настъпило на
17.07.2017 г. около 12:00 часа в гр. София, по ул. „Витиня“ в посока „Ботевградско шосе“,
по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.04.2020 г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица
от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република
България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено (неидентифицирано моторно превозно средство). Съгласно чл. 558, ал. 5 от
КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 от ГПК, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се
прилага и чл. 380 от КЗ.
Основателността на иска по чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ е обусловена
от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1.) настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на ищеца и моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано моторно превозно средство); 2.) причинени на ищеца вреди в пряка
причинна връзка с произшествието; 3.) наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане (виновно противоправно поведение на неустановения водач при
причиняване на ПТП, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат); и 4.) липсата
на обективна възможност за идентифициране на МПС от органите на досъдебното
производство, с което е било причинено увреждане, респ. да бъде идентифициран неговият
собственик/ водач. Тежестта за установяване на тези обстоятелства носи ищец и то при
условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника е да установи положителния
факт на плащането.
Във въззивното производство спорен е единствено въпросът за наличието на
причинно-следствена връзка между имуществените вреди, понесени от ищцата – разходи за
извършване на изследване чрез компютърна томография (КТ) в размер на 120,00 лв., и
настъпилото на 17.07.2019 г. ПТП. Относно наличието на останалите предпоставки във
въззивното производство страните не спорят.
Изводът на първата инстанция за липсата на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на водача на неустановеното МПС и претърпените
от ищцата вреди не се споделя от въззивния съд поради следното.
Отношение на причинна зависимост (причинно-следствена връзка) е налице между
такива два юридически факта, при които вторият факт (следствието) възниква във времето
след първия (причината) и е негова закономерна последица, т. е. вторият в темпорално
4
отношение факт възниква след и заради първия и ако не беше първият факт, вторият факт
нямаше да намери проявление в обективната действителност. Между тези два факта е
налице безусловно необходима връзка на обективна генетична последователност. За да е
налице пряка причинна връзка деянието трябва да е решаващо, вътрешно необходимо (не
случайно) свързано с резултата. В цялата поредица от явления причината да предшества
следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. В този
смисъл е и трайно установената съдебна практика (напр. Решение № 945 от 15.03.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 3026/2008 г., IV г. о., ГК).
В разглеждания случай ищцата несъмнено е претърпяла тежък инцидент – същата
като участващ в движението пешеходец е била блъсната от МПС, последното е преминало с
част от гумите си през левия крак на ищцата. При подобни инциденти обикновено за
пострадалия настъпват тежки травматични увреждания – натъртвания, охлузвания, фрактури
и т. н., изискващи навременно и адекватно лечение, предшествано от обстойно изследване.
Много често подобни увреждания не могат да се установят при обикновен преглед. С
иницииране на процесното изследване чрез КТ (образна диагностика) ищцата е проявила
необходимата грижа за запазване и защита на ценност от най-висок ранг – нейното здраве,
което се възприема от въззивния съд и като превенция от настъпване на допълнителни
усложнения в здравословното състояние. При това положение не може да има съмнение,
че претъпените от ищцата имуществени вреди – разходи за извършване на изследване чрез
компютърна томография, са оправдани, респ. че се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 17.07.2019 г. ПТП.
Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства за установяване положителния
факт на плащането на претендираната от ищцата сума.
От изложеното следва, че предявеният иск е основателен и като такъв следва се
уважи.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху претендираната
главница е необходимо да се посочи следното. Съгласно разпоредбата на чл. 496 от КЗ
ответникът следва да се произнесе по претенцията в срок до три месеца от нейното
предявяване. Претенцията е предявена пред ответника на 23.01.2020 г. Тримесечният срок е
изтекъл на 23.04.2020 г., респ. ответникът е изпаднал в забава, считано от 24.04.2020 г.
По изложените съображения първоинстанционното решение е неправилно и като
такова следва да се отмени изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
единствено въззивникът и ищец в производството пред първата инстанция. Същият
претендира и доказва следните разноски: за първоинстанционното производство – сумата в
общ размер на 305,00 лв., от които 50,00 лв. за държавна такса, 5,00 лв. за СУ, 250,00 лв. за
депозит за вещо лице; за въззивното производство – 25,00 лв. за държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
5
1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията , актуална към
момента на приключване на първоинстанционното производство, въззивният съд определя
възнаграждение на адв. В. О. в размер на 360,00 лв. с вкл. ДДС за оказаната от него
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата М. Г. П. в първоинстанционното
производство, и 480,00 лв. с вкл. ДДС за въззивното производство, съгласно редакцията на
посочената разпоредба, актуална към момента на приключване на въззивното произвдоство.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20019235 от 08.03.2022 г., постановено по ГД № 33601
по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, II ГО, 63 състав, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******“ № 2, ет. 4 на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ да заплати на М. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. ******* сумата от 120,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение (изследване чрез компютърна
томография), вследствие на претърпени травматични увреждания в резултат от ПТП,
настъпило на 17.07.2017 г. около 12:00 часа в гр. София, по ул. „Витиня“ в посока
„Ботевградско шосе“, по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2020 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М. Г.
П., ЕГН ********** сумата от 305,00 лв., представляваща разноски, сторени в
производството пред първата инстанция, и сумата от 25,00 лв. за разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ******* на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв да
заплати на адв. В. В. О. от АК София, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, партер, ап.
2, сумата от 360,00 лв. с вкл. ДДС и сумата от 480,00 лв. с вкл. ДДС за оказаната от него
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата М. Г. П. в първоинстанционното и
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7