Решение по дело №549/2015 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2016 г. (в сила от 9 март 2016 г.)
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20157060700549
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

51

 

град Велико Търново, 18.02.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - град Велико Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на четвърти февруари  две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

при участието на секретаря П. И. разгледа докладваното от съдия Костова  административно дело № 549/2015 година по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл. 225а, ал. 1 от същия закон.

 

Образувано е по жалба на А.Д.С., ЕГН ********** ***, против Заповед № РД-22-1501/21.07.2015 г., издадена от  кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Канализационно отклонение от ПИ 112 по улица ОКОК 36-37-38 до преминаващия канал за дъждовни води по улица „Г. С. Раковски”, намиращ се в ПИ 112, кв. 8 по плана на гр. Дебелец”, V категория.

Жалбоподателката моли за отмяна на заповедта с аргументи, неотносими към законосъобразността на акта. Твърди, че 5 000 човека в града ползват дъждовно-капковата канализация без разрешение за строеж, като за присъединяването са получили безплатни тръби от кметството. Възразява, че включването на нейния имот в дъждовната канализация е направено за нейна сметка, тъй като септичната яма в имота й е затрапена.

В съдебно заседание процесуалният представител – адв. С., поддържа оспорването.

 

Ответникът – кметът на Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител юк В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение. Подробни съображения за законосъобразност на заповедта развива в представена по делото писмена защита. В допълнение счита, че оспорването е бланкетно и цели изместване на спора по делото. Намира, че въпреки указанията на съда не са ангажирани адекватни доказателствени средства за удостоверяване на значими факти и обстоятелства, доколкото показанията на разпитаните свидетели са неотносими. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък.

 

Административен съд Велико Търново, осми  състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:

 

Предмет на обжалване в настоящето производство е Заповед № РД-22-1501/21.07.2015 г., издадена от  кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ на А.Д.С., в качеството й на собственик и извършител на строежа, е наредено премахването на незаконен строеж „Канализационно отклонение от ПИ 112 по улица ОКОК 36-37-38 до преминаващия канал за дъждовни води по улица „Г. С. Раковски”, намиращ се в ПИ 112, кв. 8 по плана на гр. Дебелец”, V категория. Определен е двумесечен срок, считано от влизане на заповедта в сила, за доброволното й изпълнение, като изрично е посочено, че при неспазване на този срок премахването ще се извърши принудително от Община Велико Търново за сметка на извършителя.

До издаването на тази заповед се е стигнало след като на 27.04.2015 г. работна група от служители в кметството в гр. Дебелец е осъществила оглед по сигнал, че в имот на ул. „Чукара” № 4 е направен изкоп и е положена канализационна тръба до канала за дъждовна вода. За резултатите от огледа е съставен Протокол № ВТ-1942/27.04.2015 г., според който в момента не се извършват строителни дейности, но личи скоро заринат изкоп. Кметът на града е осъществил контакт с А.С. –собственик на имота, която е предупредена да не предприема повече подобни действия без разрешение за строеж и разрешение за разкопаване в общинска собственост. Направена е препоръка за писмено уведомяване на нарушителя. Приложени са скица и снимков материал от обекта.

В изпълнение на препоръката, до А.С. е изпратено писмо изх. № 94 АА-507/30.04.2015 г. на община Велико Търново с предупреждение за незабавно преустановяване изграждането на канализационното отклонение.

На 28.05.2015 г. в имота на С. е извършен оглед по повод изпълнението на предходна Заповед № РД 22-634/28.04.2014 г. за премахване (затрапване) на незаконен строеж „Септична яма”, във връзка с което лично С. е представила декларация от същата дата, че помийната яма е затрапена с камъни и пръст, а битовите и фекалните води от жилищната й сграда се отвеждат там, където са на всички останали жители в града, вкл. и на сигнализатора. Проверяващите са констатирали, че действително ямата е премахната, но са установили, че не е изпълнено предписанието, дадено с цитираното по-горе писмо. Констатирано е, че разкопаването и полагането на тръбата е продължило до жилищната сграда в двора на ул. „Чукара” № 4 и битово-фекалните води са отведени от имота и са включени в преминаващия по ул. „Г. С. Раковски” канал за дъждовни води. За горното е предложено писмено уведомяване на С. за неизпълнението на писмо изх. № 94 АА-507/30.04.2015 г., съставяне на констативен акт по реда на чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и указване на извършителя на незаконния строеж, че след премахването му следва да представи заявление пред главния архитект на Община Велико Търново за издаване на разрешение за строеж на „Водоплътна изгребна яма”, придружено с документ за собственост на имота, становище от инженер-конструктор със схема и ситуационна скица с обозначени линии за застрояване, разстояния и указания за изпълнение.

На 28.05.2015 г., по повод горните констатации А.С. лично е декларирала, че в периода април – май 2015 г. в имота й е извършено канализационно отклонение на битово-фекални води – от жилищната сграда, през двора, в сервитута на ул. „Чукара” и са включени в преминаващия канал за дъждовни води на ул. „Раковски”. Положени са PVC тръби фи 100 мм, на дълбочина в двора – около 80 см, а по улицата – около 100 см.

За установения незаконен строеж работна група в състав – инж. К. – старши експерт при Община Велико Търново, И.М. и С.Й. – главни специалисти в кметство Дебелец, е съставила Констативен акт № ВТ-1952-437/28.05.2015 г., в който е посочено, че проверката на строеж „Канализационно отклонение от ПИ 112 по улица ОКОК 36-37-38 до преминаващия канал за дъждовни води по улица „Г. С. Раковски”, намиращ се в УПИ ХІ-112 в кв. 8 по плана на гр. Дебелец, с административен адрес ул. „Чукара” № 4, е извършена в присъствието на А.С., която е собственик на имота съгласно Договор за продажба на недвижим имот от 01.11.1996 г. За изпълнението на строежа не са представени одобрен инвестиционен проект, в това число и съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж и протоколи за откриване на строителна площадка, линия и ниво и заповедна книга и същият е извършен без строителен надзор. Строителството е описано като подземно канализационно отклонение по улица ОК ОК 36-37-38, попадащо в северната част – успоредно на уличното платно с начин на трайно ползване – за второстепенна улица. Общата дължина на изпълнения строеж е около 95 м, дълбочина от 80 см до 100 см и диаметър на PVC тръбата 110 мм. Същото е квалифицирано като пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „б” от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от наредба № 1/2003 г. за номенклатура на видовете строежи. Като нарушена е посочена разпоредбата н чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като извършените строителни дейности попадат в обхват на разрешителен режим – одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж от главния архитект на общината по реда на чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ.

Видно от саморъчната разписка на гърба на акта, същият е получен от А.С. на 01.07.2015 г. Няма данни за постъпили възражения в указания седемдневен срок.

При това положение, кметът на Община Велико Търново е издал оспорената Заповед № РД-22-1501/21.07.2015 г., която е редовно връчена на А. С. по пощата на 27.07.2015 г., видно от представеното известие за доставяне.

Недоволна от нареденото премахване на канализационното отклонение, С. е оспорила заповедта с жалба от 06.08.2015 г., входирана директно в Административен съд Велико Търново, въз основа на която е образувано настоящото дело.

С разпореждането за насрочване на делото в открито заседание, съдът е разпределил доказателствената тежест и е указал на жалбоподателката, че следва да докаже наличието на законен или търпим строеж и на ответника – наличието на законоустановените предпоставки за издаване на административния акт.

В тази връзка от общинската администрация е представена преписката по съставяне на заповедта. Към доказателствата са приобщени материалите по адм. д. № 443/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново, образувано за оспорване на Заповед № РД 22-634/28.04.2014 г., с която е наредено на А.С. да премахне (затрапи) незаконен строеж „Септична яма”, и прекратено поради оттегляне на оспорването. По искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите М.М. и Й. Б. – съседи на жалбоподателката. В рамките на съдебното дирене от страна на процесуалния представител на С. ***, касаещи включването на други имоти в дъждовната канализация и възможността в ХХІ век да се живее без канализация. В тази връзка от ответника е представено писмено становище вх. № 540/28.01.2016 г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация – адресат на акта, чийто интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 228 от ЗУТ и като такава същата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Както твърди ответникът настоящото оспорване е бланкетно и въпреки, че не се поддържат никакви конкретни и относими възражения срещу законосъобразността на процесната заповед, по смисъла на чл. 168 от АПК, вр. чл. 228 от ЗУТ съдът дължи служебна проверка въз основа на представените от страните доказателства на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на неговата материалноправна компетентност и овластяване съобразно нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. По силата на посочената правна норма, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях. Доколкото категорията на строежа е определяща за компетентността на административния орган, същата е посочена в самата заповед – V категория.

Заповедта на кмета на Община Велико Търново е издадена в предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на правните основания за постановяването й и фактическите констатации, които са направени от комисията, на която е възложено извършване на проверка на място. Ясно и недвусмислено е описано това, което се приема за установено – какъв по вид и размери е установеният незаконен строеж, кога и от кого е изграден, от какви материали е направен, къде се намира. Заповедта съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. разпоредителна част, посочване на адресата й, както и възможността за нейното обжалване в законоустановения срок пред съответния административен съд. Съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт, конкретно са посочени нормативните изисквания при извършването на строежа, неспазването на които (липсата на строително разрешение и одобрен инвестиционен проект) по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. чл. 225а от ЗУТ, представлява достатъчно основание същият да бъде определен като незаконен.

Специалното изискване, съдържащо се в ал. 2 на чл. 225а от ЗУТ за съставяне от служителите по чл. 223, ал. 2 на констативен акт е спазено. Констативният акт е връчен на жалбоподателката, която не се е възползвала от правото си на възражение, въпреки изричните указания за това и дадената възможност за участие в производството, поради което няма данни да е нарушено правото й на защита. Тоест, заповедта е издадена при спазване на регламентираните в чл. 225а от ЗУТ процесуални правила и при извършената проверка съдът не намери в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения.

Оспорена заповед е и материално законосъобразна.

Според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона – чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, незаконен строеж от четвърта до шеста категория или на част от него подлежи на премахване, а по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл. 151, ал. 1 от закона.

В случая, изградената канализация е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за изпълнението й е нужно одобряването на инвестиционен проект и издаването на разрешение за строеж, тъй като не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от закона, позволяваща изпълнението му без издаването на тези книжа.

Следователно, за да е незаконен по смисъла на цитираното правно основание процесният строеж е достатъчно безспорното установяване от компетентен за целта орган на липсата на одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. По същество изпълнението на строежа не се оспорва, а на против – сама жалбоподателката го признава в представените декларации от 28.05.2015 г., а липсата на строителни книжа за изграждането му се опитва да обясни и омаловажи с твърдението, че по този начин – чрез включване в дъждовната канализация, е организирано отвеждането не само на битово-фекалните води от нейния имот, но и на съседите й и въобще на жителите на гр. Дебелец, вкл. на жената, подала сигнала.

Потвърждение за липсата на строителни книжа е и липсата на предварителен договор за присъединяване, сключен между жалбоподателката и „Водоснабдяване и канализация – Йовковци” ООД, гр. Велико Търново по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗУТ. Този извод се базира на разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ , вр. чл. 13, ал. 7 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според която такъв договор е необходимо условия за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект.

Нещо повече, липсата на разрешение за строеж и инвестиционен проект безспорно е констатирана от работна група от служители за контрол по строителството в администрацията на общината по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, за което е съставен констативен акт и въпреки указаните процесуални възможности за опровергаване на тази констатация, жалбоподателката не съумя да удостовери наличието на необходимите документи, респективно липсата на основание за съставянето на процесната заповед. Строителни книжа не са представени в хода на административното производство, не е подадено възражение срещу акта, а в хода на съдебния процес въпреки дадените указания също не са представени годни и относими доказателства по съществото на спора. Тук е мястото да се посочи, че показанията на изслушаните свидетели са неотносими към въпроса законно ли е извършен строежът на жалбоподателката, доколкото свидетелката М. не знае въобще дали жалбоподателката е изграждала някакво отклонение, свидетелката Б. знае за изграденото канализационно отклонение, но и двете разпитани лица изрично и недвусмислено заявяват, че за конкретния случай не знаят законно или не е процесното присъединяване. Същевременно обаче с категоричност твърдят, че всички съседи са присъединени към дъждовния канал. Повод съдът да приеме показанията като противоречиви и тенденциозни е обстоятелството, че и двете свидетелки се определят като съседи на жалбоподателката, но не дават никаква информация по отношение на собствените си имоти и тяхното отводняване, а общо и бланкетно говорят за положението с отвеждането на битово-фекалните води в района, където живее жалбоподателката. Другата доказателствена инициатива в хода на съдебното дирене е отправянето на въпроси към ответника. Дори този способ да се приеме за обяснения на страна по делото по смисъла на чл. 176 от ГПК, настоящият състав не споделя разбирането на процесуалния представител на оспорващата, че въпросите имат отношение към предмета на делото, който е законосъобразността на Заповед № РД-22-1501/21.07.2015 г., издадена от  кмета на Община Велико Търново, а не как принципно е организирано отвеждането на битово-фекалните води в гр. Дебелец, има ли други незаконно присъединени към дъждовната канализация, откъде са се сдобили с материали за това и може ли да се живее без канализация. Именно това поражда позицията на ответника, че се цели изместване на фокуса на производството, тъй като не съседните имоти и техните канализационни съоръжения попадат в обхвата на това дело и ирелевантно за спора е как някой друг е разрешил проблема си с липсата на канализация.

С оглед времето на извършване на процесните СМР, посочено от С. в декларацията от 28.05.2015 г., строежът не попада в приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ, нито на §127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ и не е търпим, респ. узаконим строеж. Поради това правилно с оглед незаконния му характер на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено премахването му със заповедта, за което е задължена А.С. като извършител и възложител на това строителство.

По тези съображения и доколкото констатацията, че прокопаният канал и положените отводни тръби представляват незаконен строеж, не е оборена нито в рамките на административното производство, нито пък в рамките на съдебното производство, то процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и като е разпоредил премахването му, ответникът правилно е приложил материалния закон.

Съдът намира за необходимо да даде отговор на въпроса на жалбоподателката как да се ползват санитарните помещения в дома й без наличие на канализация. Тази хипотеза е нормативно предвидена в чл. 87, ал. 1 от ЗУТ, според който в населени места и селищни образувания със зони за ниско застрояване или в части от тях без канализация битовите отпадъчни води се заустват във водоплътни изгребни ями, които отговарят на техническите и санитарно-хигиенните изисквания. Тоест, за нормалното и съобразено със закона ползване на жилището си и отвеждането на битово-фекалните води оттам, вместо да изгражда процесното съоръжение А.С. е следвало да се снабди с разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, касаещ изграждането на водоплътна изгребна яма.

Освен това, съдът не открива противоречие или недоразумение в това, че жалбоподателката е задължена да затрапи находящата се в имота й септична яма, след което обаче е следвало да депозира искане до главния архитект на общината да бъде разрешено изграждането на водоплътна изгребна яма, вместо да предприема незаконно изграждане на канализационен отвод. Това не е прищявка, а е свързано със съблюдаване на санитаро-хигиенните и техническите изисквания в населеното място без канализация, вкл. следва да се държи сметка и за специфичните разлики между двата вида ями. Затрапването е в резултат от изпълнението на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, което е станало след като оспорването на този административен акт е оттеглено от А.С. (вкл. в протокола от съдебно заседание по адм. д. № 443/2014 г., състояло се на 17.03.2015 г. лично жалбоподателката е заявила, че от посещението на вещото лице в имота й е станало ясно, че септичната яма не може да бъде узаконена и трябва да бъде затрапена). Видно от самата Заповед № РД-22-634/28.04.2014 г. септичната яма е определена като незаконен строеж отново поради липса на необходимите строителни книжа, тоест след премахването на един незаконен строеж, жалбоподателката прибягва до изграждането на друг такъв. Дори да беше възможен избрания от С. вариант за разрешаване на проблема с отвеждането на мръсните води – включване в канализационна мрежа за отпадни води (каквато няма в гр. Дебелц), то същото попада в обхвата на разрешителен режим по смисъла на чл. 66 от ЗУТ, според който недвижимите имоти се свързват задължително с изградените мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура въз основа на издадени строителни книжа. А това става и след сключване на договор за присъединяване с ВиК дружеството.

На последно място, издадената заповед е в съответствие и с целта на закона, доколкото е съставена за премахване на строеж, който е изграден в нарушение на установените законови правила за изграждане на строежи. Няма как да приемем, че действия на административния орган, насочени към привеждане на конкретно фактическо положение в съответствие със законовите изисквания, действия чрез които се цели да бъде премахнато нещо, което е извършено в нарушение на закона, е действие извършено в противоречие с целта на закона.

По изложените мотиви, настоящият състав намира оспорения административен акт за законосъобразен – издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника се явява основателно и такива следва да му бъдат присъдени в размер на 600.00 лева, съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, осми състав

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.С., ЕГН ********** ***, против Заповед № РД-22-1501/21.07.2015 г., издадена от  кмета на Община Велико Търново.

ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН ********** *** да заплато на Община Велико Търново сумата от 600.00 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: