МОТИВИ към присъда №17/23.04.2019г. постановена по НОХД
№539/2018г.
по описа на Районен Съд- Димитровград
Против
подсъдимия С.В.Ж. ***, е повдигнато обвинение от Районна Прокуратура- Димитровград
за извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец март 2018г. до
месец септември 2018г. включително, в гр.Димитровград, след като е осъден с
Определение №316/28.04.2017г. по гр. дело №212/2017г. по описа на Pайонен Cъд-
Димитровград- в законна сила от 28.04.2017г., да издържа своя низходяща- дъщеря
си В.С.Ж., ЕГН **********, в размер на 150лв. месечно, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 месечни вноски по 150лв. всяка- всички на
обща стойност 1050лв.
Подсъдимият С.Ж. заявява, че разбира
в какво е обвинен, признава се за виновен, че не е плащал издръжка, но до този
момент се достигнало, тъй като нямал средства и възможност да я плаща, тъй като
бил безработен.
Служебно назначеният му защитник счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин само от обективна страна, като липсва субективния
елемент, доколкото подсъдимият нямал средства да изплаща издръжката на детето
си, а поради съдебната практика по тези въпроси счита, че следва същия да бъде
оправдан.
Прокурорът при Районна
прокуратура- Димитровград поддържа
повдигнатото обвинение във вида, в който е повдигнато. Счита, че е нямало
никакви пречки подсъдимия да намира средства за издръжката на детето си. Пледира
за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание „Пробация“ в
размер под средния предвиден.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с представеното от страните, прима за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимия С.Ж. и св.Т.Ф. съжителствали на семейни начала
без да имат сключен граждански брак, за период от около две години - до 2014г. В
резултат на съвместното им съжителство, на 25.07.2013г. се родила дъщеря им - В.С.Ж..
През 2014г. същите се разделили, като св.Ф. завела гражданско дело №212/2017г.
по описа на PC-Димитровград. Съдът се произнесъл с влязло в сила на
28.04.2017г. Определение №316/28.04.2017г., по силата на което подс.Ст.Ж. бил
осъден да заплаща на св.Т.Ф. като майка и законен представител на малолетното
им дете В.Ж., месечна издръжка в размер на 150лв.
Впоследствие подс.Ж. не изплащал дължимата издръжка, поради
което св.Ф. ***, като било образувано досъдебно производство №25/2018г. и в
хода на разследването подс.Ж. изплатил дължимите суми до м. януари 2018г.
включително. Поради тази причина, на основание чл.183, ал.3 от НК наказателното
производство било прекратено с постановление от 20.03.2018г.
След като заплатил и дължимата издръжка за м. февруари
2018г., подс.Ж. отново спрял да плаща издръжката, като не се интересувал от
детето и не се възползвал и от режима на определени лични контакти с него. Като
причина за неплащане на издръжката посочвал липсата на парични средства.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитания
свидетел Т.Ф., от обясненията на подс.Ж., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства- съдържащи се в досъдебното производство,
които доказателства като цяло са еднопосочни относно основния за доказване
предмет по делото, предвид на което и съдът ги кредитира като изцяло
достоверни.
Съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл.144 от СК).
Това означава, че за процесния период, подсъдимият не е бил освободен от
задълженията да заплаща присъдената издръжка на своето дете, дори да не е имал
никакви доходи. Тук следва да се подчертае, че издръжката се дължи за самото
дете, като съответната сума се превежда на упражняващия родителските права
родител. И това следва да стане със съответните документи за извършени
плащания. Плащането на дребни суми на ръка на самото дете може да се приеме
единствено като акт на добра воля, но не и изпълнение на задължението за
издръжка. Още повече, по този начин не може да се определи и точна сума, която
е била предавана на детето. Следва да се отбележи също така, че задължението за
изплащане на издръжка на дете лежи върху съответния родител и не може да се
прехвърля или преотстъпва това задължение на баби, дядовци, лели и т.н.
За осъществяване състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК е необходимо
да са налице кумулативно две предпоставки- влязло в сила съдебно решение, по
силата на което единият родител е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка
на свой низходящ, и втората предпоставка- тази издръжка да не е плащана за
повече от 2 месеца. Т.е. престъплението се консумира чрез бездействие, като
законодателят е въздигнал това деяние в престъпление, поради особеният и
специфичен характер на тези отношения и вниманието, което следва да е отделено
на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за
издръжката им средства след развода на родителите им. Не се предпоставя
изпълнението на състава на престъплението от други фактори- като наличие на
имущество у подсъдимия, възможност за завеждане на изпълнително производство, наличие
или неналичие на желание за плащане или други подобни. Нормата на този текст не
предпоставя и извършването на каквито и да било действия или вменяването на
задължение за извършване на такива от страна на детето или на родителя-
упражняващ родителските права, за да може едва след тяхното осъществяване да се
търси наказателна отговорност от неплатилият родител. Като цяло мъж в
трудоспособна възраст и нестрадащ от видими заболявания, които да му пречат да
работи, не може да бъде оправдан за това, че е лишил детето си от издръжка,
дори и без да е осъден с влязъл в сила съдебен акт.
С бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно
решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на свой низходящ, дължима за
горепосочения период, след като е бил осъден да го издържа, подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
С оглед на гореописаното, Съдът прие, че безспорно се установи извършването на
престъплението – описано в обвинителния акт и участието на подсъдимия в него-
като извършител, а именно, че в периода от месец март
2018г. до месец септември 2018г. включително, в гр.Димитровград, след като е
осъден с Определение №316/28.04.2017г. по гр. дело №212/2017г. по описа на
Pайонен Cъд- Димитровград- в законна сила от 28.04.2017г., да издържа своя
низходяща- дъщеря си В.С.Ж., ЕГН **********, в размер на 150лв. месечно,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 7 месечни вноски по
150лв. всяка- всички на обща стойност 1050лв.
Престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл- съзнавал е, че с деянието си лишава свой низходящ от
средства за издръжка, предвиждал е последиците от това деяние и е искал
настъпването им. Той е бил в трудоспособна възраст, но не е поддържал контакти
с малолетната си дъщеря В.Ж. и не е подпомагал нейната издръжка.
Подсъдимият С.В.Ж. е
роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, безработен, ЕГН **********. Характеристичните му данни
са нормални.
При индивидуализация на наказателната отговорност Съдът
взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства направеното
признание. Отегчаващи отговорността обстоятелства са продължителния период на
неплащане на издръжка и дезинтересиране от издръжката на детето си.
Съдът счете, че предвид изложеното
по-горе, на подсъдимия С.Ж. следва да бъде наложено наказание- по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно наказанието „Пробация”,
при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Така
съдът определи на основание чл.54 от НК наказание “Пробация” чрез следните
пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10
(десет) месеца, с периодичност на явяване от 2(два) пъти седмично; 2.
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 (десет)
месеца; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 250 (двеста и
петдесет) часа годишно, в продължение на една година.
Съдът намери, че с
така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и генералната
превенция като се въздейства предупредително и възпитателно както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Причина за извършване на престъплението е
незачитане на установения в страната правов ред, неизпълнение на родителските
задължения от страна на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
