№ 437
гр. Ямбол, 04.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева
Атанасова
при участието на секретаря Г.Б.М.
и прокурора П. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Наказателно дело от общ характер № 20212330200828 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Подсъдимият, редовно призован, лично и с адв. Н., редовно
упълномощена.
Вещото лице, редовно призовано, налице.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Подс. Ю.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличността на вещото лице:
Р. В. Г. - 49 г., неосъждан.
Вещо лице се предупреди за наказателната отговорност по чл.291 от
НК. Обеща да даде обективно и безпристрастно заключение по знание и
съвест.
На основание чл.282 от НПК, с прочете писменото заключение на
назначената по делото съдебно-почеркова експертиза.
Вещо лице Р.Г.: Подкрепям даденото от мен заключение.
1
В случая не знаем върху каква повърхност се е подписал подсъдимия -
на коляно, на стена прав. Когато полагате подпис и сте седнал на бюро,
пишещото устройство се нанася много по-лесно. Ако повърхността е неравна,
натиска се повече, става лакътушене, кривене. Всичко зависи от повърхността
и мястото, където се полага подписа.
Сравнителните му подписи са полагани по БДС и на места по
документи и предполагам, където е имало по-равна повърхност. Като цяло
подписът е идентичен с подписа положен в това удостоверение. Няма
разлики. Ако имаше съществени разлики, щяхме да ги посочим. Ако имаше
съществени разлики, нямаше да е това заключението. Аз не констатирам
такива съществени разлики
Текстът няма нищо общо с подписа. Тук няма букви. Сравнявани са
само подписите. Това са методите, които използвам аз. Те отчитат дали има
наслагване на щрихи от други подписи. Ако имаше нещо, то щеше да бъде
онагледено и представено в експертизата.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На ОДМВР-Ямбол ДА СЕ ИЗПЛАТИ сума в размер на 255.29 лв., за
изготвяне на експертизата.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмо изх. № 0104-37/04.03.2022 г. на МОН.
На основание чл.283 от НПК, СЕ ПРОЧЕТОХА писмените
доказателства, приложени по делото.
Прокурорът: Нямам други искания за доказателства.
Адв. Н.: Нямам искания за доказателства.
Подс. Ю.: Нямам искания за доказателства. Не желая да дам обяснения
по делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурорът: Уважаема госпожо председател, след осъществените
способи в съдебното следствие и събрания доказателствен матирал, намира че
подс. Т. М.. ЮМ. е извършил престъплението, с предвидената в обвинителния
акт, наказателно-правна квалификация, а именно по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от
НК.
Показанията на свидетелите – полицейски служители, безспорно
констатират, че същият на инкриминираната дата не е бил на мястото, където
е следвало да търпи карантината. Като индиция за отсъствието, от мястото,
където е следвало да търпи карантина, са показанията на жената, която
живеела с него на съпружески начала. От друга страна считам, че е
установено по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е бил в
здравословно състояние да разбира, това което му е дадено да подпише на
границата. Това следва да бъде извлечено от факта, че същият е работел на
длъжности, за които се изисква поне средно ниво на интелигентност.
Констатирано е, че същият е работил на професия „дюнерджия” в Англия,
като там се изискват и знания на английски език. Намирам, че здравословното
му състояние не е попречило да разбере какво подписва, нито какво следва да
изпълнява във връзка с вменените му заповеди от Министъра на
здравеопазването.
Намирам, че предвид осъщественото от него престъпление по чл.355
ал.2 вр. ал.1 от НК, същият следва да получи адекватно наказание, за
адекватно наказание считам, че във вр. чл.54 ал.1 от НК, следва да му бъде
наложено наказание в размер на три месеца „Лишаване от свобода”, което на
основание чл.66 ал.1 от НК, да бъде отложено с тригодишен изпитателен
срок. Към така определеното наказание считам, че следва да бъде наложена и
глоба в размер на 10 000 лв.
Относно разноските по делото считам, че същите следва да бъдат
възложени на подсъдимия.
Моля в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.
Адв. Н.: Уважаема госпожо съдия, в пледоарията си в предходното
съдебно заседание на 14.02.2022 г. пространно изложих съображенията,
3
поради които считам, че подс. Т.Ю. следва да бъде оправдан.
Ще изкоментирам обвинителната позиция на РП-Ямбол, свързана със
знания по български език, защото бил работил в България, господин Ю.
всъщност е напуснал пределите на България през 1989 г. Завършил е основно
образование през 1980 г. - 15-годишен, 7-8 клас, оценката му е 3-ка в
дипломата по български език. Това, че работи по хотелите, като дюнерджия
не означава, че първо - разбира перфектно езика, особено когато става въпрос
за сложни понятия и второ, че не може да работи, поради това, че не разбира
добре езика. Господин Ю. работи навсякъде, където може да намери работа,
като през миналата година работи в Обединеното Кралство, където пък още
по-малко знае английски език. В тази насока ще посоча, че има множество
хора със сертификати за владеене на английски език, а те всъщност не знаят
езика.
Ще добавя също срещу защитната позиция на РП-Ямбол, по отношение
на предходното поставяне под карантина. Отбелязвам, че при
първоначалното ни предявяване на отстоятелите беше именно върху този
екземпляр на карантина, като не беше отчетено, че документите касаят
предходно поставяне под карантина. Впоследствие се изисква и процесната
документация. При предходното поставяне обаче предписанието има
различни реквизити - напълно изписани, с прилежащи декларации, с лица,
които уведомят се двустранно, още повече че е бил с госпожа А., която
допълнително е внесла яснота в задълженията, които са му били вменен
тогава. Това е било един съвсем различен период от време, когато е настъпил
първия страх от заразата, а само няколко месеца по-късно, тя се е считала за
мит.
Ще отбележа основните положения, върху които акцентирах в
предходното съдебно заседание.
Първо незаконосъобразността на доказателствата в настоящото
производство, а именно и до момента няма оригинали на документи, върху
които ще се основава присъдата, изисквани многократно какво в хода на
досъдебното, така и в съдебното производство.
Второ, нито в хода на съдебното, нито на досъдебното производство не
се доказа, че съгласно чл.303 ал.2 от НПК, по безспорен и несъмнен начин,
подс. Т.Ю. да е извършил престъплението, в което е обвинен, още повече
4
умишлено.
Трето обсъдени бяха свидетелските показания, а именно че свид. Р. -
полицейски служител, са неправдоподобни и вътрешно противоречиви,
Същият нито е знаел, с кого е разтоварял, нито за какво е разговарял. В
самите му показания веднъж се сочи, нещо като предположения, а след това
го заявява като сигурен факт от действителността.
Очевидно е, че този свидетел е необективен и пристрастен, т.к. е искал
да му бъде отчетено разкрито престъпление, за това деяние и това се установя
от неговата настървеност по случая.
Четвърто - несъпоставимостта на приложените документи в
наказателното производство - разписка и предписание, с тези които са
изрично установени в приложения в необнародвана заповед на министъра,
която е нарушена.
Пето - незаконосъобразност на електронното, според РЗИ, производство
по издаване и връчване на карантината и нейната несъществуваща
декларация.
Шесто – непълни, неоригинални, частични несъответстващи на закона
бланки, с които се вменява наказателна отговорност.
Седмо - относно характера на документа разписка с № 290620/741550.
Неговият материален характер и доказателствената му стойност. Разписката
не съдържа белезите на официален документ, а представлява частен
диспозитивен документ. На първо място, същият не съответства на
предписанието като номер, не съдържа никакви данни и белези, че лицето
подписало разписката, е запознато със съдържанието на предписанието.
Напротив, разписка изрично прехвърля уведомяването на съдържанието към
нещо - към декларацията, като в нея се сочи, че е връчена декларация, каквато
изобщо няма. Какъв е характера на декларацията, какво е съдържанието, кой я
е съставил, за какви обстоятелства, какви задължения са вменени с нея не
може да бъде установено. Същевременно от съдържанието на разписката се
установява, че въпросната липсваща декларация е следвало да съдържа данни
за предписанието и за наложените забрани.
След като няма връчена декларация не е налице завършено
производство по поставяне под карантина на лицето. При неспазена
5
процедура и несъставяне и неподписване на декларация, не може да бъде
ангажирана дори административнонаказателната отговорност. Сама по себе
си разписката дори да е подписана от подсъдимия, при обстоятелствата, при
които е подписана на граничен пункт, при преминаване на лице невладеещо
добре терминология в български език, с висок процент глухота, при суматоха,
при множество контролните органи имащи най-различни правомощия, при
които лицето преминаващо граница подписва документи от всякакъв
характер, по никакъв начин не може да се докаже, че лицето подписало
разписката е било ясно и конкретно уведомено, че е поставено под карантина
с ясни забрани и задължения.
Осмо - относно предписанието, неговия характер, като документ с
доказателствена стойност. Въпросното предписание не съдържа белезите на
официален документ, дори на частен документ, т.к. няма положен подпис,
нито на издателя на предписанието, нито на лицето, спрямо което е насочено
то. Освен че няма подпис на издателя, няма дори посочено име и длъжност на
издателя в края на предписанието. Същият е представлява един незавършен
документ, без никаква материална стойност и не следва да бъде приет и
кредитиран по делото, т.к. е налице един хвърчащ лист.
При липса на декларация и липса на предписание не е ясно какво точно
подсъдимият е нарушил и за какво ще бъде ангажирана неговата наказателна
отговорност. Сама по себе си въпросната разписка по никакъв начин не
запълва обективната страна на състава на престъплението, в което е обвинен,
да не говорим за субективната страна - наличие на умисъл.
Девето - липсата на конкретна мярка, която да сочи, че е нарушена, като
такава в самото предписание не е посочена въобще забрана за напускане на
адрес или дом.
Десето - липса на ясно разграничаване между поставяне в изолация в
домашни условия и карантина, поради което и Т.Ю. да е подсъдим за
престъпление по чл.355 от НК.
Единадесето – липса на яснота на непрекъснато динамично изменящите
се заповеди на Министъра на здравеопазването.
Дванадесето - липсата на яснота, предвидимост и достъпност на
законовите разпоредби, което противоречи на основния принцип за
законоустановеност на нарушенията и наказанията. И до момента народа
6
масово не знае, при нарушаване на точно такава карантина - без наличие на
заразна болест, че носи наказателна отговорност.
Тринадесето – липсата на умисъл, единствената форма на вина, която
може да осъществи състава на престъплението.
Четиринадесето – момента, в който е извършено. Пълна липса на
заболяли по това време на територията на Република България, дори в Ямбол,
новостта на заболяването, отпадането на мерките в края на юни месец – в
разгара на лятото, включително на всякакви карантини при преминаване на
границата.
Петнадесето – личността на подсъдимия - трудолюбив човек, с чисто
съдебно минало, липса на административни нарушения. Дори след
образуване полицейската преписка, респ. прокурорската, той въобще не е
разбрал, че е извършил престъпление, за което ще бъде съден. Трудното
разбиране на български език, изселването преди 30 години, двойно
гражданство, проблеми със слух.
Шестнадесето – приложението на чл.9 ал.2 от НК в конкретния случай.
Поради гореизложеното, моля съда да постанови присъда, с която да
признае подсъдимия за невинен, по повдигнатото му обвинение по чл.355 от
НК. Деянието не е осъществено както от обективна, така и от субективна
страна. От обективна страна липсват елементи от състава на престъплението
– поставяне под карантина, липса на подписана декларация, няма изписани
реквизити, предписанието не отговаря на одобрения стандарт на приложение
на № 5 бланка, връчване на разписка, за която той не знае и не е на ясно каква
е точно и която разписка дори я няма в оригинал, липса на изрична забрана за
напуска на адрес, няма нарушено задължение на лицето, т.к. такова не му е
вменено.
От субективна страна също липсва умисъл от страна на подсъдимия,
т.к. не е било налице никакво знание от негова страна, че е поставен под
карантина. Той въобще не е разбрал, т.к. никой не го е уведомил изрично
затова, и поради това липсва съзнаване от негова страна, за нарушаване на
задължения и забрани за напускане на жилището му в гр. Ямбол, в което е
пребивавал. Липсата на знание от страна на подсъдимия за субективната
страна на престъплението, води до несъставомерност на престъплението.
7
Моля, в случай, че съдът приеме, че формално е осъществен състава на
престъплението, в което подсъдимият е обвинен, то моля съда да приложи
чл.9 ал.2 от НК.
Подс. Т.Ю.: Поддържам казаното от адвоката ми.
На основание чл. 297 от НПК, съдът даде право на ПОСЛЕДНА ДУМА
на подсъдимия.
Подс. Т.Ю.: Невинен съм. Аз не знаех до последно, когато се бяха
обадили на приятелката ми, тогава разбрах, че съм под карантина. Даже
призовката, която ми връчиха, тогава разбрах, че съм подсъдим.
Даже предишния път всеки ден по два три пъти ме проверяваха на
същия адрес. Тогава знаехме, че сме в карантина. Този път не сме излизали.
Не знаех. Аз ако знаех защо ще излизам. Никой не е имал намерение. Аз съм
роден тук. Отивам в Турция. Идвам си тука. Просто се чудя на това. Не мога
да си обясня.
Съдът се оттегли да постанови съдебния акт, който ще обяви в 15:40
часа.
В 15:40 часа съдът публично, в присъствието на подс. Т.Ю., защитника
му адв. Н. и представителя на ЯРП, ОБЯВИ присъдата.
Съдът обяви, че ще постанови мотивите си по делото в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 15:40 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
8