О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….04.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25.04.2019 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1394 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по реда на глава
32 от ГПК.
Постъпила е ИСКОВА
МОЛБА от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, с която е предявен иск на заявител-кредитор
за установяване по отношение на
оспорващ длъжник Т.Г.В. *** дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно
изпълнение, удостоверяваща изискуеми
вземания, произтичащи от договор за банков кредит за банков кредит, предсрочно
обявен в просрочие и акцесорни последици от подаване на заявление в заповедно
производство..
По размяна на книжата: Исковата молба вх.№47290/12.07.18г., след
уточнение с вх.№ 29464/12.10.18г е
редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения.
Посочени са фактите, на които ищецът основава претенцията си и са направени
доказателствени искания. С допълнителна искова молба вх.№ 30607/23.10.18
г. ищецът е взел становище по
възраженията на ответника.
Книжата са връчени
на ответницата лично. В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор вх.№ 34927/28.11.2018
г. по исковата молба, с който са оспорени предявените искове по основание и
размер, заявени са възражения и са направени искания по доказателствата.
Ответницата обосновала допълнително
правни доводи по защитата си в допълнителен отговор вх.№ 3490/04.02.2019
г.
Страните са
предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Установено
е провеждането на заповедно производство, чрез което кредиторът „БАНКА ДСК“ ЕАД
се е снабдил с изпълнително основание заповед за незабавно изпълнение, въз
основа на документи по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото дело
доказателства за съществуване на дълга срещу ответник - кредитополучател по ипотечен кредит. При
служебната справка по гр.д.4004/18 на
ВРС 35 с-в, настоящият състав споделя констатацията на заповедния съд по
приемане като пречка за стабилизирането на заповедта на надлежно депозирано в
срок оспорване на вземанията по реда на чл. 414 ГПК с възражение срещу
заявената предсрочна изискуемост. Установителната претенция на заявителя е
предявена в срока, указан от съда, издал заповедта. Легитимацията на страните
по настоящото производство съответства на качествата им заявител и оспорващ
длъжник по заповедно основание. Участващото в делото дружество е банка, като
правния му статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ.
Представителната
власт на пълномощниците е надлежно учредена( л. 57 от гр.д. 10789/18 и л. 28 от настоящото дело).
Предметът на
установяване е очертан от ищеца изцяло идентично с описанието на претенцията,
за която е издадена заповедта. Твърденията на страните съответстват на
описаното спорно правоотношение по ипотечно кредитиране и породеното задължение
за връщане на главница, чиято изискуемост е настъпила след обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорените дължими лихви за
ползването на кредита, допълнително обезщетение за допуснатата забава върху
просрочена главница, както и такса по кредита. Допълнително начина на формиране
на сборните размери на претенции на различните основания е обоснован в справка
по чл. 366 ГПК, след указания по чл. 129 ГПК, без да е променена
индивидуализацията на заявените претенции.
Възражението на
ищеца срещу редовността на формулираните доводи за неравноправност на клаузи в
отговора по иска не е основателно. Обемът и интензитета на защита на правата на
всяка от насрещните страни е суверенно нейно право( чл. 6 ал.2 ГПК) и длъжникът
има пълна свобода да определи дали да се защитава пасивно, като обоснове само възражения
за недействителност на клаузи за целите на определяне на конкретното процесно
спорно задължение или да поиска активно да установи тази недействителност по
начин, позволяващ му да се ползва от нея извън този процес. Тъй като ответникът
не е предявил изрично искане за постановяване на решение по преюдициалния
въпрос за действителността на оспорените като неравноправни клаузи от договора,
няма основание съдът да предприема действия по предявен инцидентен
установителен иск.
По предварителните
въпроси:
Акцесорните последици от предявяването на заявлението (законна лихва от
сезиране и разноски по заявлението) не се включват в предмета на установяване.
Дължимите държавни такси, след
приспадане на внесените при образуване на заповедното производство, определени
съразмерно на цената от всяка от
установителните претенции са внесени след препращането на делото.
Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Възражение срещу търговския характер и отвод за местна подсъдност не са
предявени. Цената на иска за главницата обосновава родова компетентност на
окръжния съди по съединените претенции( чл. 104 т.6 ГПК), поради което и
производството е прието за разглеждане след служебното му препращане по
подсъдност от първоначално сезиран районен съд по гр.д. 10789/18 на
ВРС, 47с-в.
Доводите във възражението по чл. 414 ГПК съвпадат с изложените в отговора,
поради което съдът не следва да разширява предмета на делото с непосочени в
отговора възражения.
По доказателствените искания:
Извън поисканите
от страните с оглед изложените по-горе съображения по допустимостта, съдът е
изискал служебно преписката по заповедното производство.
В исковата молба
са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
идентични с приложените към заявлението, по което е образувано заповедното
производство. Допълнително към тях ищецът е посочил и междинно споразумение,
общи условия, методология и тарифи,
приложими към кредитирането и погасителни планове и искането за кредитиране,
поставило начало на отношенията между страните. Оспорването на тези документи
от ответника е обосновано с преценката им по същество, без да касае истинността
им. Съдът преценява, че така представените документи представляват относими и допустими
доказателства и следва да се приемат. Само по отношение на тарифата,
представена като приложение към първоначалния договор съдът отчита, че
съдържанието й не може да бъде отнесено към процесния спор, тъй като касае
валутни кредити. Доколкото обаче документът е посочен като съставен именно по
повод на това договаряне той следва да се допусне, а доказателствената му
стойност ще се цени по същество.
Счетоводните
справки – извлечение от сметката на кредитополучателя и справка за формиране на
сборни задължения са относими и допустими доказателства, като доказателствената
им стойност се обуславя от проверката им с допусната експертиза.
Поисканата
счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на размерите на
задълженията и вноските за погасяването им по процесния договор е допустима, а
събирането на това доказателство е наложително. Доколкото страните влагат
различно съдържание в клаузите, уреждащи отношенията по изплащане на кредита
следва да бъдат допуснати варианти на експертизата, съответно на защитните тези
на насрещните страни. С оглед оспорването на валидността на основанието за
осчетоводяването съдът следва да събере и служебно доказателства чрез вариант
на заключението, съставен въз основа на алтернативни интерпретации на фактите
по движението по сметката, чието съобразяване ще се наложи при съобразяване на
размери на претенциите в различни варианти на възприемане на доводите по
същество на страните.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на
разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ
СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК)
предявени обективно съединени
искове на заявител-кредитор
за установяване
на дължимост на вземания по издадена
заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща
предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен банков потребителски
кредит, начислени договорни лихви и лихви за забава, както и банкови такси, които
са били оспорени с възражение от длъжник.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените
документи, представени от ищеца, както следва:
заверено по реда на
чл. 183 ГПК приложение към заявлението
по ч.гр.д. № 4004/2018г. на ВРС, 35-ти състав:
извлечение от счетоводните книги към 20.03.2018г (л.5);
заверени по реда на
чл. 183 ГПК като преписи към искова
молба(находящи се в препратеното гр.д.10789/18 на ВРС, 40с-в): договор за
ипотечен кредит от 27.07.2007г с
приложени общи условия и погасителни планове
(л. 5-18), заявка и условия за
ползване на програма „ДСК Уют“(л.19-20); ипотечен акт (л.22), допълнително
споразумение към договора от 28.06.2016г., с приложени общи условия и тарифа
към него (л.23-35); допълнително споразумение към договора от 09.05.2017г., с
приложени общи условия и тарифа към него (л. 36-49); условия по пакет „частно
банкиране“(л. 5052), нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост с
разписка за връчване на 15.03.2018 (л.53-54),
заверени по реда на
чл. 183 ГПК като преписи към уточнителната
молба приложени по настоящото дело: справка по чл.366 ГПК за начина на
изчисл,яване на сборните задължения, справка за прилагани такси по тарифа на
банката (л.9-18) и към допълнителна
искова молба: молба за отпускане на кредит и методология за определяне на
БЛП (л. 36-39)
На осн. чл. 101 ГПК
указва на ищеца, че описани като приложения писмени документи следва да се
представят за да бъдат преценени и допуснати от съда след връчване на
насрещната страна, като ЗАДЪЛЖАВА тази страна в седмичен срок да представи
документа, посочен като т. 2 от приложение към допълнителна искова молба(искане
за преструктуриране), но непостъпил по делото. Предупреждава тази страна, че при неизпълнение
на това задължение искането за представянето на такова доказателство ще се
счита ненаправено,а посочването му по- късно ще бъде преклудирано.
На осн. чл. 145
ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца с писмена молба с препис за
насрещната страна в седмичен срок от съобщението да уточни твърденията си
относно начина на договаряне на анексите, като ПОЯСНИ по чие искане (на клиента
или на банката) е предприето изменението
на месечната вноска и как са провеждани преговорите до сключване на допълнителните споразумения, както и да
отстрани противоречие в твърденията за датата, на която е приложена последицата
от упражнено право на предсрочна изискуемост (посочена като 19.03.2018 в
справката по чл. 366 ГПК и като 20.03. 2018 в документа по чл. 417 ГПК) като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че ако пропусне тази възможност, съответно ако
реализира това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причини отлагане на делото преди окончателния доклад
на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото
и след като извърши проверка на място по документи от кредитно досие и в
счетоводната система на „БАНКА ДСК“ ЕАД (в поделение в гр. Варна или друго
уточнено в срока за внасяне на депозита от ищеца местонахождение) да даде
отговор на следните въпроси:
1. Предоставена ли
е по разплащателната и депозитна сметки, указани в договора за кредит,
главницата по кредита в срока за усвояване, на коя дата е усвоен кредита.
2.Съответстват ли
периодично начисляваните като задължения на кредитополучателя суми на дължимите
вноски за главница и лихви по първоначални или евентуално променени едностранно
от кредитора или по съгласие на страните погасителни планове (към договора за кредит и
сключените допълнителни споразумения), уговорените такси (за обслужване, годишна
такса за управление, за предоговаряне и за предсрочна изискуемост) и разходи за
сметка на клиента за платена застрахователна премия по имуществена застраховка
( ако такова плащане се установи като извършено от кредитора по конкретна
застрахователна полица, предоставено на вещото лице). Начислявани ли са и
събирани ли са от кредитора други, непосочени в договорите такси, във връзка с
този кредит на клиента.
3. Какъв е общия
размер на внесените за погасяване на задълженията по кредита суми? Съответства
ли осчетоводяването на погасените с плащанията задължения на уговорките за
размера и падежа на вноските, уговорени по съответните актуални размери според
евентуални промени в погасителните планове при съобразяване действието на
сключените допълнителни споразумения при отчитане на поредността на погасяване
разноски, лихви, главница, такси, премии
? Кога е направена последната погасителна вноска по договора за кредит и към
коя по ред от вноските по плана е приспаднато последното плащане? Има ли
осчетоводени плащания след подаване на заявлението на 20.03.18г?
4. Променян ли е
едностранно (с увеличаване или намаляване)
първоначално уговорения лихвен процент и ГПР и ако такава промяна се
установи, вещото лице да посочи кога е извършена промяната и как е формиран
приложимия към договора лихвен процент: само с промяна на Базовия лихвен
процент (като в този случай посочи дали промяната е съобразена с оповестена от
банката промяна на този процент и съответно решение на компетентен орган на
банката за промяна на размера за този вид кредитиране) или с промяна на
надбавката или с промяна и на двата компонента? Спазена ли е била приложимата
от банката методология и установените в нея формули за изчисление на ГПР и
лихвен процент? Отразена ли е всяка от промените в нов погасителен план и как
се е отразила на дължимата лихва и съответно дължимата анюитетна вноска?
5. В случай, че се
установи промяна на БЛП, вещото лице да посочи кои от компонентите, включени в
методиката, ползвана от банката за негово определяне са общоизвестни и
промените в показателите им се оповестяват публично и има ли компонент, който
да не е свързан с външни за банката фактори и може да се определя по
целесъобразност? Какво е относителното значение на всеки фактор/индекс,
участващ във формулата за изчисление на БЛП и променяно ли е било то?
6. По какъв начин е
определяно съотношението между главница и лихва по първоначално договорените вноски и тези по
погасителни планове към допълнителните споразумения? Променяно ли е било това
съотношение, по какъв начин и в кой момент?
7. Съответства ли размерът
на дълга посочен в чл. 2 на всяко от
допълнителните споразумения (главница и лихва) на текущите задължения към
съответната дата? Увеличена ли е общата сума, подлежаща на заплащане от клиента
като анюитетни вноски (остатъчна сума от главница, договорна възнаградителна
лихва и такси) до края на уговорения срок при съпоставка с общото задължение по
всеки от новите погасителни планове след всяко от споразуменията?
8. Вещото лице да
състави ДВА варианта на заключение за размера на дължимите изискуеми неплатени
от кредитополучателя вземания към 20.03.2018 (извлечение от сметка) и към
момента на съставяне на заключението като съобрази обявена предсрочна
изискуемост на 20.03.2018 г. (вариант 1
според твърдението на ищеца предсрочна изискуемост) и действащ погасителен план
без обявена предсрочна изискуемост (вариант 2 според възражение на ответника),
както следва:
А. главница по
погасителен план (съответно с посочване на пропуснатите вноски от последен
актуален погасителен план, отделно от предсрочно изискуем остатък от редовна
главница);
Б. възнаградителна
лихва, начислена от банката като възнаграждение за ползване на кредита до
редовен падеж преди изискуемост;
В. наказателна
лихва за целия период на забава до 20.03.2018г., уговорена по чл.21.1 от общи
условия за просрочени части от главницата и уговорена в чл. 22.2 вр. 21.2 върху
цялата непогасена главница след обявяване на предсрочна изискуемост
Г. законната лихва
върху просрочени анюитети ( главница и договорна лихва) за целия период от
първата допусната забава до 20.03.2018 г;
Д. начислени по договора
такси(за обслужване, годишна такса за управление, за предоговаряне и за
предсрочна изискуемост), с посочване на
периода, за който са били начислени, методът им на изчисляване и евентуални
промени в него преди и след сключените допълнителни споразумения
9. Вещото лице да
състави АЛТЕРНАТИВНИ варианти на заключение за същите задължения към същите дати при отчитане на
всички усвоени наличности без съобразяване на каквито и да са изменения на
лихвени проценти или действие на анекси за погасяване САМО на главницата и
лихвата, разпределени на анюитетни вноски по погасителен план към първоначалния
вариант на договора (1 вариант) и с отчитане допълнително и на първоначалната
такса и годишната такса за управление (2 вариант), и с отчитане на наказателна
лихва по чл. 20.1 от общите условия (3 вариант), с отчитане на законна лихва
само върху просрочените анюитети вместо наказателната лихва (4 вариант)
10. Вещото лице да състави допълнително АЛТЕРНАТИВНИ
погасителни планове за всеки от периодите между споразуменията, при
съобразяване на следните обстоятелства
А. в първи период
от отпускане на кредита до 28.06.2016
г. действа първия погасителен план, уговорен със съответен на фиксиран ГЛП от 7.29% с падежна
дата 30 то число и въз основа на приспадане на плащанията по този план да се
определи алтернативен размер на текущия дълг, с който да се заместят сумата по
т.2 от споразумение от 28.06.2016г.
Б. във втория период
до 09.05.2017 установените по б.
А размери на кредита да се преоформят като вноски по нов алтернативен
погасителен план с фиксиран лихвен процент 5.79 %. Въз основа на приспадане на плащанията по
този алтернативен план да се определи алтернативен размер на текущия дълг, с който
да се замести показателя по чл.2 от споразумение от 09.05.17г
В. в третия период до
20.03.2018 установените по б. Б размери на кредита да се преоформят като вноски
по нов алтернативен погасителен план с фиксиран лихвен процент 4 %
Съответно на последния алтернативния план вещото лице да определи
задълженията към 20.03.2018 (извлечение от сметка) и към момента на съставяне
на заключението като приспадане установените плащания за вноски в следните
варианти - при отчитане само на
анюитетни вноски, формирани от главница и договорна лихва (1 вариант) и
с отчитане допълнително и на първоначалната такса и годишната такса за
управление и внесени премии по застраховка за сметка на клиента до първо
споразумение и таксите за предоговаряне по всяко от споразуменията (2 вариант),
и с отчитане на наказателна лихва по чл. 20.1 от общите условия (3 вариант), с
отчитане на законна лихва само върху просрочените анюитети вместо наказателната
лихва (4 вариант).
В случай, че в някои от вариантите се окаже, че към 20.03.2018г е налице
забава за плащане на част или цяла вноска продължила повече от 90 дни, да се изготви
и допълнителен комплект варианти с отчитане на предсрочна изискуемост на цялата
остатъчна главница и наказателна лихва по чл. 20.2 от общите условия.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит
в размер на 1600 лв., вносими поравно от ищеца и ответника, по 800 лв. всеки (в
седмичен срок от връчване на определението) по сметка на ВОС IBAN***, клон
Варна.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата
експертиза И.Н.А.( № 159 от списък на
вещи лица за 2019 г. на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
предоставяне на достъп на вещото лице до счетоводството на банката, след
поискване от назначеното вещо лице и
краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице, на основание чл.199 ГПК да
представи заключението си в същия срок.
Задължава ищцовото
дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото
лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне
на заетите средства и нареждания за погасяване на вноски и плащане на
застрахователни премии, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при
поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че
приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде
оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване
на оглед на налична счетоводна и търговска документация.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80
от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на
отделните разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на устните
състезания при насрочване на делото) страните няма да могат да искат изменение
на определените от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 27.06.2019 г.
от 10.30 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците им, а вещото лице след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито заседание,
съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО
ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.
Проекта за устен
доклад, представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от
определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на
МП. Към съобщението за ищеца да са приложи преписа от допълнителен отговор вх.3490
от 04.02.2019г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
търговско дело номер N1394 по описа за 2018 год.
Производството е
образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр.
чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени
от „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни
директори Спасова и Николова, чрез ю.к. Б., служ. адрес *** срещу Т.Г.В., ЕГН **********,***, м.С.Н. ************, чрез
пълномощник адв. Г. *** като
обективно съединени претенции на заявител за установяване по отношение на
кредитополучател длъжник на изискуеми вземания по заповед за незабавно изпълнение,
издадена по гр.д. 4004/18г на ВРС, 35 с-в, както следва:
1. за връщане на предсрочно изискуема
главница по договор за банков ипотечен потребителски кредит в размер на
161508.35лв.
2. за плащане на сборно вземане от 2440.25
лв за договорни лихви, претендирани като начислени по същия договор като
ежемесечно възнаграждение за ползване редовна главница по кредита с падежи от 30.10.2017 до 20.03.2017г
3. за плащане на сборно вземане от 54.34лв
за договорени в чл. 21.1. и 21.2 от ОУ към допълнително споразумение
наказателни лихви, претендирани като
обезщетение за забавено плащане на просрочени вноски за главници в периода
30.11.2017 – 20.03.18 и за забава на предсрочно изискуема главница за 1
ден до 20.03.2018г.
4. за плащане на 120лв, претендирани като
начислена на 19.03.2018г на осн. т . 13 от договора за кредит такса за
покриване на разходи при предсрочна изискуемост.
ведно с АКСЕСОРНИ
ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
Страните претендират насрещно и присъждане на разноски по делото.
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата
относно проведеното заповедно производство, в което е било уважено заявление на
ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение
от кредитна сметка и уведомление за упражнено право на предсрочна изискуемост.
Тези обстоятелства обаче определят преценката за допустимост, поради което са
установени и служебно, въпреки липсата на спор, от съда.
С оглед съдържанието на възраженията срещу
вземането, съдът приема, че не се оспорва възникването на правоотношението по
банковия кредит, а само действителността на отделни уговорки. Твърденията на
ищеца са потвърдени при формиране на защитната теза на ответника изрично в тази
част, поради което съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от изрично доказване следните обстоятелства:
Ищецът (търговска
банка) отпуснал кредит в размер на 185 000
лв, договорен за покупка
на жилище за семейни нужди със съгласие на съпруга на кредитополучателката Т.В. със съдържанието, оповестено в договор
за ипотечен кредит, сключен на 27.07.2007г. Длъжницата поела задължение да върне
кредита по погасителен план на равни анютетни вноски, включващи части от
главница и начислена лихва, съответно определена в чл. 7 като годишна лихва в
плаващ размер, формиран от сбор от базисен лихвен процент (БЛП) и фиксирана стандартна
надбавка 3.60 пункта, или общо достигнат
при договарянето годишен лихвен процент(ГЛП) от 7.29 %. Допусната е и
преференциална опция, намаляваща надбавката с 0.5 пункта при ползване на две
допълнителни услуги в пакета „ДСК Уют“. Страните се съгласили по приложението
на общите условия по ипотечните кредити и тарифата на банката, като
кредитополучателят е приел право на банката да променя едностранно тези
установени от нея правила, след уведомяване със съобщения в салоните на
банката. Изготвен е бил погасителен план с равни вноски по 1267 лв месечно, при
отчитане на лихва 7.29%. Подобен
план, но с конкретно фиксирани дати на вноските и включени началната такса от
733.37лв и допълнителни годишни такси от 95лв, добавени към юлски вноски е бил
съставен след усвояването на кредита и учредявенето на ипотеката върху
придобития с него имот на 31.07.2007г.
Първото изменение
на условията е договорено в споразумение от 28.06.2016г, като е променен
плаващия лихвен процент. Променливия
компонент е заместен от пазарен индекс (6м. Софибор), а фиксираната надбавка е
установена като максимум на стандарт
6.906%, приложим само при нарушение на условия за уговорената преференция по
пакет „частно банкиране“, позволяващ намалена надбавка до 5.196% или общо
достигнат при договарянето годишен преференциален лихвен процент(ГЛП) от 5.79%. Променливият компонент е
договорен с минимален праг в нулева стойност, назависимо от колебания под тази
стойност, като уговорките по отчитането му са възприети чрез препращане към
общи условия. В това споразумение изрично са предоговорени и таксите, като занапред
клиента е освободен от заплащане на годишната такса по управление, но се е
съгласил да заплати такса за промяната на условията в размер на 250 лв. Новият
погасителен план е визирал месечна вноска от 1149.18лв от месеца, следващ
падежна дата 30.06.16г, когато е начислена не вноска, а само такса от
2415лв.
Второто изменение
също засяга лихвения процент, като в споразумението от 09.05.2017г променливия
компонент е съхранен, но е намалена надбавката до 3.674 %, съответно новия
променлив ГЛП за преференциалните
условия е договорен на 4 %, както е заложен и в новия план с месечна вноска от
986.88лв. Таксата за предоговарянето е определена на 250лв, като на падежа, следващ
споразумението е начислена вноска само за такса в размер на 630лв.
При подписване на
всяко от споразуменията страните са подновявали и съгласие за обвързване с
актуална редакция на общи условия, подписвани като приложения. В първоначалния
текст на тези общи условия чл. 9.1 е предвиждал право на банката едностранно да
определя БЛП, а условията за това са изброени в чл. 25.3. В следващите редакции
тази разпоредба вече визира само лихвен индекс Софибор и конкретизира два
момента на допустима промяна(15 януари и 15 юли от съответна година).
Не се различават редакциите
на общите условия по отношение на два алтернативни вида обезщетения за забава.
В чл. 20.1. е уговорено за срока на забава на месечна вноска повече от 7 дни,
да се събира допълнителна надбавка от 3 % над договорната лихва върху ползваната
сума, а в чл. 20.2 надбавката е
определена на 10 % над договорната лихва за предсрочно изискуем цял дълг до
предявяване на претенцията на кредитора пред съд.
Самото право на
кредитора за търсене на пълното изпълнение преди настъпване на всички падежи по
погасителния план е предвидено в първата редакция на общите условия като
автоматична последица от забава, продължила повече от 90 дни( чл. 21.2) или с
волеизявление за отнасяне в просрочие при изброени в чл. 21.1. условия, вкл. и
всяка допусната забава или друго неизпълнение. В следващите редакции, тези
клаузи са съхранени, с уточнение в чл. 21.2 че последицата от забавата не
настъпва автоматично, а след уведомяване на клиента, ако законът изисква
такова.
Всички редакции
изискват от кредитополучателя да заяви изрично предложено изпълнение над
задължение на падеж (чл.11.1), като съответното предсрочно погасяване следва да
се приспада от последните вноски, без да се променят текущите задължения по
действащия план( чл. 11.2), освен ако погасяването е в размер поне 10 % от
разрешения кредит( чл.11.3).
Кредитополучателят е
поел и задължения за заплащане на такси, изброени изрично в чл. 25.1. от
първата редакция, между които освен началната административна такса за
обслужване и годишна такса за управление, общо са посочени и други такси и
разходи, без да са конкретизирани точно.В следващите редакции тази клауза е
заменена от чл. 9.11 препращащ към тарифата на банката, но при изясняването на
ГПР в чл. 9.12 изрично е оповестено, че разходите на кредитополучателя освен
лихви, включват и началните такси по одобряване и оценка на обезпечението,
поддържката на разплащателната сметка и цената на допълнителните услуги,
договорени за целите на преференциален пакет, но не и разходите, които биха
възникнали при неизпълнение на кредита. Съответно на тези предвиждания в
тарифите, обявени от банката при всяко от отделните споразумения извън
началната и годишната такса за управление, са посочени допълнителни такси при
предоговаряне на лихвен % по инициатива
на клиента в размер на 1 % от остатъка но не повече от 500лв и разходи във
фиксиран размер от 120 лв при изискуем кредит.
Конкретните
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА за размерите на просрочените задължения (конкретизирани
детайлно в справките по чл. 366 ГПК), като отражение на счетоводното
извлечение(документ по чл. 417 ГК) следва да се считат изрично оспорени
в отговора по исковата молба.
Ищецът посочва, че длъжникът допуснал забава в плащанията на четири вноски с падежи
след 30.11.2017г, което послужило като основание за упражняване
на договореното право на предсрочна изискуемост за цялата главница. Сочи, че след уведомяване на длъжницата с нотариална покана на 15.03.2018г. надлежно
изпълнение не последвало, поради което и кредиторът осчетоводил на 20.03.2018г
обявения за предсрочно изискуем цял дълг, договорната лихва до този момент,
начислил наказателната лихва върху цялата главница за тази дата и таксата за
предсрочната изискуемост и поискал издаване на спорната заповед за незабавно
изпълнение.
Ответникът оспорва изискуемостта на
вземането и дължимостта на претендираните лихви.
Оспорва правото на банката да определя
едностранно лихвения процент, както възразява по валидността на договарянето на
това право. Сочи, че действието на уговорките за определяне на БЛП по субективна
преценка на кредитора въз основа на неясни и неразбираеми за потребителя
критерии водят до значителна неравноправност на насрещните страни, като потребителят не е можел да влияе
на съдържанието на тези клаузи, предложени в общи условия (чл. 9.1).
Допълнително се позовава и на уговарянето на едновременно на договорни и
наказателни лихви за забавени плащания(чл. 21.1-21.3) и кумулирането им по
начин, позволяващ на доставчика на услугата да получи необосновано високо обезщетение за забава. Позовава
се и на неравноправност на клаузата, ограничаваща прихващането на изпълнение на
падежирали вноски от надвнесени наличности (чл. 11.2), позволяваща на кредитора
да ги задължа като влог без заплащане на лихвата за това. Оспорва начисляването
на заемни такси, чиято дължимост не е била уговорена изрично и потребителят не
е бил запознат със съдържание на тарифа, въвеждаща такъв разход.
Оспорва начислените задължения по така
определен от банката лихвени проценти и начислени такси, като осчетоводени въз
основа на недействителни уговорки пряко противоречащи на Закона за кредитните
институции, евентуално представляващи неравноправни клаузи по смисъла на Закона
за защита на портебителите. Като счита, че тези клаузи не следва да се прилагат, твърди, че внесените
по сметката суми от кредитополучателя са били достатъчни за да осигурят
наличност за погасяване на действително дължимите при първоначално уговорените
условия задължения. Оспорва допусната от кредитополучателя забава.
Отделно оспорва валидността на уговорката за
право на предсрочна изискуемост, като сочи, че клаузата по чл. 21.2 позволява
на кредитора едностранно да лиши длъжника от срок за ползване на кредита при
незначително по размер неизпълнение спрямо общия дълг. Счита, че това право е
уговорено във вреда на потребителя и поражда значително неравновесие в правата
и задълженията на насрещните страни. Евентуално оспорва предпоставките за
упражняване на това право, като се позовава на липса, евентуално незначителност
на забавата и липса на надлежно уведомяване. Счита, че съдържанието на
връченото й изявление не съответства на обявяване на изискуемост, тъй като към
този момент банката все още не е била осчетоводила претендираната главница в
цялост и съответно в уведомлението не са посочени търсените задължения по
отделни видове. Сочи, че обявяването на изискуемостта е извършено едва в деня
на заявяването на искането в съда след това уведомяване, поради което и
фактическия състав на предсрочната изискуемост не е бил довършен преди подаване
на искането на кредитора.
Ищецът насрещно обосновава валидността на
договарянето в цялост, като се позовава на индивидуалното договаряне,
включително и при изрично запознаване на потребителя с общите условия и
тарифите на банката в цялост, както в първоначалния договор за кредит, така и в
последвалите го споразумения. Сочи, че потребителят е направил специфичен избор
на конкретните условия на ищеца при наличие на други финансови продукти,
предложени на пазара от други кредитори, като уговарянето както на началния
продукт, така и на измененията е било съответно на индивидуалния интерес на
клиента при информиран избор. Счита, че оспорените клаузи следва да се тълкуват
с оглед на вида на финансовата услуга по дългосрочно кредитиране, изискващо
отчитане на динамиката на икономически фактори, влияещи върху цената.Според
банката само по себе си типизирането на условията по кредитния продукт не предполага
недобросъвестност на кредитора, а приемането им след преценка от
потребителя изключва и злоупотребата от
доставчика. Сочи, че договарянето на
променлив размер на възнаграждението на кредитодателя е принципно допустимо, а
в случая условията за промяна са били установени не само в общите условия, но и
в специфична методология, обявена на потребителите след въвеждане на такова
законово изискване едва през 2010г. Критериите за промяна са обвързани с
обективни факти, а не с условия, зависещи само от волята на кредитора, а така
уговореното право не пораждат неравновесие при наличие и на насрещно право на
кредитополучателя да се откаже от договора занапред. Оспорва възражението за
кумулиране на лихви, като сочи ясно отграничаване на основанието на задължение
за договорна лихва от наказателна лихва, която се дължи само при просрочие,
като размерът и е формиран от два компонента, единият от които само съвпада с
размер на договорната лихва.
По правната
квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на
претенцията като специален установителен иск за съществуването на вземане,
подлежащо на изпълнение, удостоверено в изпълнително основание. Твърденията за
притезанието на заявителя квалифицират иска като претенция за изпълнение на
договорно задължение на кредитополучател за връщане на изискуема главница,
плащане на възнаградителната лихва за ползване на кредит в рамките на
договорения срок и обезщетения за забава и неизпълнение, уговорени в договора с
характер на мораторни неустойки. Релевантните законови текстове, уреждащи
притезанието на ищеца следва да се търсят в нормите, допускащи договорна
свобода и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение
биха имали специалните диспозитивни ( чл. 430 ТЗ) и императивни норми ( чл. 58
и 59 от ЗКИ) за банковия кредит,
договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на предсрочна
изискуемост ( чл. 432 ал.1 ТЗ) и договаряне при общи условия (298 ТЗ).
Ипотечните кредити са изключени от специалната уредба на потребителския кредит,
но не и от общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне(чл. 12 от
ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143 т. 2, 5
и 9 и 11, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП), съответно тези
норми следва да бъдат съобразени, като основание на защитната теза на
ответника. Визираната т. 18 от чл. 143 ЗЗП не е била приета към момента на
обвързването на потребителя. Възраженията му изрично се основават на
неравноправност в положението на
страните, тъй като страната се позовава на осъществено от кредитора договорено
право едностранно да актуализира получаваната от него престация като увеличава
възнаграждението при неблагоприятна за него
промяната на икономическите условия, ограничение на правото му на
прихващане на изпълнение и правото му да лиши длъжника от ползването на услугата
и да събере необосновано висок размер на обезщетение за забавата, при
незначително по размер неизпълнение.
Съдът следва да прилага нормите за
потребителска защита служебно, поради което и се налага квалифицирането на тези
факти именно като основание за проверка за неравноправност на клаузите,
допускащи едностранна промяна в параметрите на кредита. При издирване на
точното съдържание на императивните закрилни норми, ще се приложи и тълкуване,
на тези норми според духа на общностното право, доколкото ЗЗП е въведен в
националното право в изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13,
задължаваща страните-членки да възприемат уредба, при която включени
неравноправни клаузи в договори между потребители и доставчици няма да са
обвързващи за потребителя и че договорът продължава да действа за страните по
останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните
клаузи(такива които не са били индивидуално договорени, и въпреки изискването
за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора). Оспорването на
валидността на такива клаузи, налага съобразяване на разясненията относно приложимостта на
Директива 93/13/ЕИО за договори при общи условия, в които е въведена клауза,
допускаща едностранна промяна на цената на услугата(С92/11), критериите за
значителна неравнопоставеност в задълженията на страните (С-421/14, C-415/11 и
С 226/12), критериите за преценка на интереса на страните от запазване на
договора без евентуално установени неравноправни клаузи(C-453/10 и C-397/11) и
въведената забрана за допускане на изменение на договора от съда (C-618/10 и C-488/11),
закрилата на потребител, който се е договарял без да познава правата си или се
въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха произтекли от
едно съдебно производство (C-473/00).
Правните последици на уведомлението за упражнено право на предсрочна
изискуемост следва да се съобразят с указанията по тълкуване на императивна
норма на чл.60, ал.2 ЗКИ в т. 18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС,
както и на чл. 432 ал.1 ТЗ ( т.2 от ТРОСКГТК 3/2017). Съдът може да съобрази в
тази връзка всички факти, очертаващи претенцията за изискуемост, настъпили както
до подаване на заявлението от кредитора, така и евентуално новонастъпили факти
на падежиране на вноски по редовен план (т.1 от ТРОСГК 8/2017).
По
доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
По отношение на спорните вземания, ищецът се
е позовал на писмени доказателства, изходящи от насрещна страна (договор и
анекси със съответни приложения като общи условия, тарифи и погасителни планове),
свои счетоводни записвания и е ангажирал счетоводна експертиза за проверка на
редовното им водене. Ищецът носи доказателствена тежест и за установяване на
индивидуалното договаряне на първата сделка по ползване на ипотечния кредит,
както и анексите и за изпълнение на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата,
както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване
на кредита;допълнителните такси за услуги и комисионни и разходи при неизпълнение; правото на
едностранно обявяване на предсрочна изискуемост и начина на погасяване на
задължение преди падеж. Не са представени доказателства за следните факти,
посочени от ищеца, за които той носи доказателствена тежест: съдържанието на възприета
от потребителя като приложение към договора тарифа за левови кредити, действала към сключване на първия
договор(представена е редакция за валутни кредити, какъвто процесния не е),
уговаряне на преференциалните условия „Лично банкиране“, дължимост на таксите,
начислени на първа падежна дата при всяко допълнително споразумение (извън
уговорените годишни такси за управление, включени в първи погасителен план и
таксите за предоговаряне посочени в споразуменията). Посочено е писмено
доказателство за поискано от клиента предоговаряне на условия по кредита, което
обаче не е представено като приложение към допълнителна молба
Кредиторът се позована на последици от упражнено
право на предсрочна изискуемост към 20.03.2018г. Ищецът носи тежест да докаже
осъществяване на всички елементи от фактическия състав на едностранно лишаване
на длъжника от срок по погасителен план преди този момент, като следва да бъдат
посочени доказателства както за забава във вноски, така и за уведомяване на
длъжника към твърдяния момент на предсрочна изискуемост. Ангажирана е
счетоводна експертиза и доказателство за уведомяване на длъжника за обявяване
на тази изискуемост с нотариална покана на 15.03.2018г.
Защитата на ответника е изградена на
твърдения, вече въведени от ищеца като предмет на делото, поради което и тази
страна не носи доказателствена тежест за конкретно посочени факти. По
предприетото оспорване на доказателствената стойност на нотариалната покана
ответникът черпи доводи от отразеното в самия документ съдържание, поради което
не носи доказателствена тежест за оспорване на удостоверяването.
С оглед необходимостта от прилагане на
императивни норми, посочени в настоящия доклад съдът предприема и събиране на
доказателства по служебен почин, доколкото преценката на счетоводните
записвания на банката налагат специални знания ( чл. 195 ал. 1 ГПК).
Всяка от страните следва да докаже размера
на направените от нея разноски, вкл. като посочи и представи доказателства за
уговорено и заплатено възнаграждение на пълномощника си.
По възможностите да уреждане на спора ( чл.
145 ал.3 ГПК):
С оглед характера
на спора, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните
възможността от доброволно уреждане на спора:
В случаите на
постигната спогодба между страните относно дължимостта и изпълняемостта на
вземането половината от дължимата
държавна такса в исковото производство ще бъде опростена. Съдът може да
одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което
освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и
преурежда занапред отношенията на страните по повод предприето принудително
изпълнение. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз
основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на
делото, свързан с ипотечно кредитиране, съдът счита, че спорът на страните е
подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат
споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод
са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното
решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора,
процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния
резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения
между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено
приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е
основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на
ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.