№ 478
гр. П., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500510 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №743 от 04.07.2022г.
постановено по гр.д.№20215220104214 по описа на съда за 2021г., е признато
за установено, че ищецът Г. Л. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Р.“ 40, вх.
Б, ап. 23, не дължи на ответника „Банка ДСК“ АД - гр.С., ЕИК *********,
поради погасяване по давност следните суми: главница в размер 9004,48 лв.,
1254,13 лв. договорна лихва за периода от 20.01.2014 г. до 20.05.2015 г. и
лихва 15,95% годишно върху неплатената главница за времето от 20.05.2015г.
до изплащането на главницата - задължение, за което е бил издаден
изпълнителен лист от 16.01.2021 г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с номер 1517/15.09.2015 г. по ч.гр.д.
1469/2015г. на Пазарджишкия районен съд и е образувано изпълнително дело
№ 2 от 2021 г. на ЧСИ В.Б. - П.. Със същото решение „Банка ДСК“ АД - гр.С.
е осъдена да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд държавна
1
такса в размер 410,35лв, а в полза на Х. Х. И., адвокат от Софийска
адвокатска колегия, да заплати възнаграждение в размер 1118 лв. на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от „Банка
ДСК“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в грС. чрез
пълномощника старши юрисконсулт Л. М., с вх.№15131 от 22.07.2022г. с
доводи за порочност като постановено в нарушение на материалния закон,
неправилно и незаконосъобразно. Повтарят се част от фактите и
обстоятелствата изложени по делото от банката, за страните по сключения на
04.03.2013г. договор за кредит Експресо от 11000лв, със срок за погасяване до
20.03.2018г. при уговорено олихвяване на главницата по кредита; за пълно
преустановяване обслужването на кредита от потребителя Г. Л. В., проведено
заповедно производство по чл.410 от ГПК за вземането на кредитора и
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за паричното вземане-
9004.48лв-главница;1254.13лв договорна лихва за периода от 20.01.2014г. до
20.05.2015г.,законна лихва от 15.95% неплатената главница от 20.05.2015г.-
постъпване на заявлението до окончателното й изплащане, и издаден
изпълнителен лист от 21.01.2016г. по ч.гр.д.№1469/2015г., като на
14.01.2021г. е подадена молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело.
Жалбоподателят продължава да твърди, че материално-правният институт на
погасителната давност представлява бездействие на носителя на едно
гражданско право /вземане/ да го упражни или да поиска принудителното му
изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на
възможността за принудителното му осъществяване. Направен е извод, че
изтичането на погасителната давност не води до прекратяване или погасяване
на вземането, че то продължава да съществува като естествено и длъжникът
продължава да дължи, но че възможността вземането да бъде изпълнено е
ограничена единствено до доброволното му изпълнение. В тази връзка
разбирането на потребителя ищец, че след погасяването по давност
кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът не дължи,
противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност
защото изтеклата давност не води до прекратяване или погасяване на
субективното право на кредитора. Според жалбоподателя възражението за
погасителна давност по същността си представлява признати от страна на
длъжника на вземането на кредитора и че чрез релевирането му длъжникът
2
цели прекратяване на държавното съдействие относно принудителното
събиране на вземането и че подобно признание се съдържа и в исковата
молба въз основа на която е образувано настоящото дело, с което се навежда
извода за изначална неоснователност на предявения иск с предмет
установяване несъществуване на едно вземане, което самият ищец признава.
Цитира съдебна практика на СРС в изложения смисъл-предвид превръщането
на съществуващото вземане в резултат на позоваването на ищеца на
погасителна давност, води до придобиване на вземането на ново качество-
станало е естествено вземане, което е достатъчно за отхвърляне на доводите,
че изтичането на давността води до основателност на отрицателен
установителен иск за съществуването на вземането, което е погасено по
давност; че отрицателният установителен иск няма конститутивни последици,
а такива има само конститутивния иск и че няма норма в закона която да
овластява длъжниците да предявяват искове за погасяване по давност на
вземанията си по който да бъде постановен диспозитив, че погасява по
давност задълженията на А към Б. Моли да се приеме за установено, че
предявеният иск за установяване несъществуването на вземането на
кредитора е неоснователен защото дори да се приеме, че е изтекъл
давностния срок по отношение на процесното вземане на Банка ДСК ЕАД, то
продължава да съществува. Претендира присъждане на разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Г. В. чрез
пълномощника си адв. Х. И. в който въззивната жалба се квалифицира като
неоснователна. Повтарят се мотивите на първоинстанционния съд според
които е установено, че за период повече от 5г. не са налице действия, които
да прекъснат давността по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД тъй като за
периода от 24.10.2015г. до образуване на изпълнителното производство на
14.01.2021г. кредиторът не предприел никакви действия за принудително
събиране на вземането си. Повтарят се факти и обстоятелства изложени от
ищеца в исковата молба относно образуването на изпълнителното
производство по издаден на 21.01.2016г. изпълнителен лист по ч.гр.д.
№1469/2015г. по описа на РС-П. и въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на 23.10.2015г. ,като е получил ПДИ /покана за доброволно
изпълнение/ на 23.04.2021г. по ИД №2 / 2021г. по описа на ЧСИ Б. от
14.01.2021г. Поддържа, че от изискуемостта на вземанията както за
3
главницата така и за лихви, до налагане на първата обезпечителна мярка-
29.01.2021г. са минали повече от 5г. поради което съгласно чл.110 от ЗЗД и
чл.111 б.“в“ ЗЗД, правото на принудително събиране на непогасените
притезания по договор за кредит Експресо №87515/332236 от 04.03.2013г. е
погасено. Твърди, че погасителната давност е настъпила и по отношение на
описаните в изпълнителния лист договорни лихви за периода 20.01.2014г. до
20.05. 2015г. при настъпила погасителна давност на 20.05.2018г. Поддържа се,
че и предсрочно изискуемата главница по кредита е погасена по давност
доколкото преимуществото на срока на договора е отнето с ПДИ №144 от
09.05.2014г. и на 09.05.2019г. възможността за принудително събиране на
предсрочно изискуемата главница е погасено. Акцентира се на бездействието
на кредитора за принудителното събиране на вземането продължило близо
6години; че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не е част
от исковия процес и не прекъсва давността, че подаване на заявление до
заповедния съд по чл.410 или чл.417 от ГПК също не е част от исковия
процес, че независимо кога е издаден ИЛ банката-ответник е имала повече от
5г. за да инициира действия по събирането на вземането си и което не е
сторено довело до погасяване на правото на принудително вземане.
Акцентира се, че факта на изтичане на 5г. срок, в който „Банка ДСК“ АД не е
предприела никакви принудителни действия спрямо длъжника-ищец, е
признат изрично по делото от страна на банката в отговора на исковата молба,
-цитира “Банката ДСК ЕАД не е отричала извънсъдебно факта на изтичане на
давностния срок по отношение процесното вземане, с което според страната е
налице съдебно признание на този факт от банката. Посочва ново оспорване
на вземането с пР.гане на чл.3 т.2 от ЗМДВИП за периода 13.03.2020г. до
14.05.2020г. за спиране течението на давностните срокове, който довод
страната твърди, че не следва да бъде обсъждан поради настъпила преклузия
и се касае за ново оспорване, което не е въведено до момента в процеса и не
следва да бъде разглеждано. Според страната давността би изтекла през
м.декември 2020г., а изпълнителното производство е образувано на
14.01.2021г. Моли да се отхвърли жалбата.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
4
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.124 от ГПК във връзка с чл.110 и с чл.111 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата си молба против „Банка ДСК“ АД, ЕИК-*********, със
седалище грС., ищецът Г. Л. В., ЕГН-**********, от гр.П., ул.“Р.“,бл.40,
вх.“Б“, ет.5, ап.23, чрез процесуалния си представител адв. Х. Х. И. от АКС.
поддържа, че на 23.04.2021г. ищецът получава покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело №20218860400002 по описа на ЧСИ В.Б., с
район на действие Окръжен съд П.. Делото било образувано за принудително
събиране на сумите по изпълнителен лист от 21.01.2016г. по ч.гр.д.
№1469/2015г. по описа на РС-П., издаден въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно-сумата от 9004.48лв главница;
1254.13лв-догооврона лихва за периода от 20.01. 2014г. до 20.05.2015г.;
законна лихва от 15.95% пункта годишно върху неплатената главница от
20.05.2015г. -постъпване на заявлението до окончателното й изплащане.
Твърди се, че вземането произтича от сключен между ищеца Г. В. и „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД Договор за кредит Експресо №87515/332236 от
04.03.2013г. Твърди се, че поради неизпълнение на договорните задължения
на Г. Л. В., с покана с изх.№144 от 09.05.2014г./л.20/ банката обявява цялото
вземане на кредитополучателя за предсрочно изискуемо. Със заявление вх.№
от 22.05.2015г. по реда на чл.410 от ГПК било поискано от банката-
кредитодател, в нейна полза да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и след влизане на същата в сила-изпълнителен лист, с
който Г. В. да бъде осъден да заплати на заявителя непогасеното му
притезание. По искането било образувано ч.гр.д.№1469/2015г. по описа на
РС-П., като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1517
от 15.09.2015г., поправена с разпореждане №11818 от 12.12.2015г., получена
от длъжника В. на 09.10.2015г., и същата влязла в законна сила на
23.10.2015г. /петък присъствен ден/ поради липса на подадено срещу нея
възражение по реда на чл.415 от ГПК. Твърди се, че въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение на парично задължение №1517 от 15.09.2015г.,
5
поправена с посоченото разпореждане, на 12.12.2015г., бил издаден
изпълнителен лист от 21.01.2016г. в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД. На 28.01.2019г. „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД променя фирмата си
на „Експресбанк“ АД, а с договор за преобразуване чрез вливане от 14.11.
2019г. вписан в ТР към АВ на 40.04.2020г. Експресбанк АД се влива в Банка
ДСК ЕАД. Твърди се още, че на 14.01.2021г. по молба на Банка ДСК ЕАД е
образувано изпълнително дело № 20218860400002 по описа на ЧСИ В.Б., като
до този момент /настоящата искова молба е депозирана в съда на
02.12.2021г./, спрямо длъжника Г. В. няма образувани други изпълнителни
производства, между кредиторът и длъжника не са налице сключени
споразумения, в които задължението да е признато или разсрочено, не са
налице доброволни плащания на Г. Л. В. за погасяване на задълженията му
по процесната банков сделка. Твърди се, че на 29.01. 2021г. на банковите
сметки на Г. Л. В. в Първа инвестиционна банка е наложен запор. Поддържа,
че съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5 /петгодишна/
давност се погасяват всички вземания, за които не е предвиден друг срок, а по
силата на чл.111 буква “в“ от ЗЗД, с изтичането на 3 /тригодишен/ срок по
давност се погасяват всички вземания за лихви, като давността на вземането
започва да тече от неговата изискуемост. Счита, че от изискуемостта на
вземанията както главница, така и лихви, до налагане на първата
обезпечителна мярка на 29.01.2021г., са изминали повече от 5/пет/години
поради което ищецът смята, че правото на принудително събиране на
непогасените притезания по процесния договор за кредит Експресо
№87515/332236 от 04.03.2013г. е погасено. Коментира периода определен по
изпълнителния лист за присъдените договорни лихви за периода от
20.01.2014г. до 20.05.2015г., като твърди, че доколкото това са лихви за
договорени месечни вноски, то изискуемостта на всяка една вноска е
настъпила на нейния падеж /чл.7.2/ от приложения договор-20-то число.
Счита, че за всички договорни лихви от 20.01.2014г. до 20.05.2015г. е
настъпила погасителна давност на 20.05. 2018г., поради което е недопустимо
събирането им по принудителен ред чрез образуване и водене на
изпълнителното дело по описа на ЧСИ В.Б.. Твърди се, че задълженията за
договорените месечни вноски не са погасявани от 20.01.2014г., като същите
включват по погасителен план главница, лихви и застраховки и че всички
месечни вноски с настъпил падеж за главницата от 20.01.2014г. до
6
10.05.2014г., когато целият непадежиран остатъкът от кредита е обявен за
предсрочно изискуем, са погасени по давност за периода от 20.01.2019г. до
10.05.2019г., поради което счита, че принудителното им събиране е
недопустимо. Твърди се, че предсрочно изискуемата главница по кредита
също е погасена по давност, защото преимуществото на срока по договора от
страна на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е отнето с поканата изх.№ 144
от 09.05.2014г. поради което на 09.05.2019г. възможността за принудително
събиране на предсрочно изискуемата главница също е погасено. Твърди се, че
за посочения период не са налице каквито и да било действия на банката-
кредитор, които да са годни за прекъснат сроковете по чл.110 от ЗЗД,
съответно чл.111 от ЗЗД, поради което и предвид висящността на
изпълнителното производство /ИД №20218860400002 по описа на ЧСИ В.Б./,
за ищеца Г. Л. В., се поражда правен интерес от предявяване на иска за
приемане на установено погасяване по давност на вземането по ИЛ от
21.01.2016г. по ч.гр.д.№1469/2015г. по описа на Районен съд-П. на основание
чл.124 от ГПК независимо от висящността или не на изпълнителното
производство. Моли да се приеме за установено със сила на присъдено нещо,
че вземанията на „Банка ДСК“ АД от Г. Л. В. произтичащи от договор за
кредит Експресо №87515/332236 от 04.03.2013г. в размерите-сумата от
9004.48лв главница; 1254.13лв-договорна лихва за периода от 20.01.2014г. до
20.05.2015г.; законна лихва от 15.95% пункта годишно върху неплатената
главница от 20.05.2021г. -постъпване на заявлението до окончателното й
изплащане, за принудителното събиране на които е издаден изпълнителен
лист от 21.01.2016г. по ч.гр.д.№1469/2015г. по описа на РС-П. и е налице
висящо изпълнително дело №20218860400002 по описа на ЧСИ В.Б., са
погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение. Претендира
присъждане на разноските направени в исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника „Банка ДСК“ АД. Излагат се доводи за недопустимост на иска-
л.36, тъй като не са изложени от ищеца факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Счита, че е предявен иск за установяване на правното качество
„естествено“ на вземането на ответника или за установяване съществуването
на факт с правно значение-изтичането на давностния срок по отношение на
7
процесното вземане. Твърди се, че изтеклата давност според съдебната
практика и теория, не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността същото да бъде принудително изпълнено и че вземането
продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да
дължи, като е ограничена единствено възможността то да бъде изпълнено и
че това може да стане само по доброволен път. Цитира се нормата на чл.118
от ЗЗД за преклудиране на правото на длъжника, изпълнил задължението си
след изтичане на давността към кредитора, да иска обратно платеното, дори и
да не е знаел, че давността е изтекла. Навежда се извода, че законът
предвижда, че изтичането на давността само по себе си не поражда
погасителен ефект и че субективното право на вземане и правното
задължение съществуват и след това и всяко последващо изпълнение на
задължението се счита извършено на правно основание, като не се дължи
връщане на платеното. Счита, че нормативната уредба на чл.124 ал.4 от ГПК
/установяване на факт с правно значение/ не предвижда установяване на
погасяване по давност на едно вземане. След като фактът на погасяването по
давност на вземането е предмет на установяване от ищеца, то банката счита,
че искът е недопустим. Цитира съдебна практика на Окръжен съд Варна-
определение №1344 от 12.05.2014г. по гр.д.№1037/ 2014г.
Счита ответника още, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяването на такъв иск, доколкото банката винаги е поддържала, че има
процесното вземане срещу ищеца по договора за кредит Експресо
№87515/332236 от 04.03.2013г. и че самият длъжник признава, че такова
вземане е налице, а оспорването му е единствено по отношение на факта, че
същото в последствие е погасено по давност. Признава се неизгоден за
банката факт-че тя не е заявявала, че не е изтекъл давностния срок за
процесното вземане. Счита, че правен интерес за ищеца би бил налице само
при правен спор относно съществуването на правото или неговите правни
качества. Банката твърди, че не е оспорвала погасяването на вземането си по
давност изпращайки покани до длъжника за изпълнение, с уточнението, че
това е правено с цел че дори да е изтекъл давностния срок длъжникът може
да изпълни и за банката съществува интерес да прикани същия да изпълни
задължението си. /Цитра определение на ВКС №95 от 22.02.2018г. по ч.гр.д.
№510/2016г.-Четвърто г.о./. Признава се, че Банката не е отричала
извънсъдебно факта на изтичане на давностния срок по отношение на
8
процесното вземане затова и не е дала повод за завеждане на делото. Счита,
че предприемането на изпълнителни действия по процесното изпълнително
дело от кредитора срещу длъжника с предмет процесното вземане не
обосновава правен интерес у длъжника, доколкото той може да се защити
като възрази за изтекла погасителна давност в рамките на инициираното
производство /в случая изпълнително/ от Банката. Искът бил недопустим
поради не подаване на възражение от длъжника срещу заповедта по чл.414 от
ГПК и в предвидения за това срок, течащ от връчване на заповедта на
длъжника. Неподаването на възражение означавало, че заповедта за
изпълнение не може да бъде преразгледана и оспорвана от страните и същите
били обвързани с удостовереното с нея вземане и че ищецът е можел да
предяви иск по чл.424 от ГПК за оспорване на вземането при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства. Цитирайки посочените от
закона способи банката навежда извода си за преклудиране възможността
длъжникът по друг ред да установи несъществуването на вземането си като
погасено по давност. Счита, че ЗИПЗ/заповед за изпълнение на парично
задължение/ по чл.410 от ГПК е стабилизирана поради неподаването на
възражение, поради което възражение срещу нея може да се извърши
единствено с иска по чл.424 от ГПК, като наличието на изтекла погасителна
давност не представлявало ново обстоятелство, което да е станало известно
на длъжника след изтичане на срока за подаване на възражение, затова и така
предявеният иск бил недопустим, доколкото с него би се постигнало
отпадане на стабилизиращото действие на ЗИ /заповедта за изпълнение/, без
да са налице предвидените в закона предпоставки за това /сочи се чл.424 от
ГПК/. Счита, че възражението за погасяване на вземането по давност
длъжникът е можел да предяви пред съдебния изпълнител и да иска
прекратяване на изпълнението, като се сочи съдебна практика от 1968г.-
решение №583 от 13.03.1968г. по гр.д.№113/1968г.-първо г.о. на ВС. За
липсата на правен интерес от предявяване на иска ответникът сочи съдебна
практика и на районни и окръжни съдилища.
По въпроса за основателността на иска банката ответник поддържа, че
материално-правният институт на погасителната давност представлява
бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражнява или да
иска принудителното му изпълнение през определен от закона срок което
9
води до погасяване възможността за принудителното му осъществяване и че
изтичането на погасителната давност не води до прекратяване или погасяване
на вземането, а същото продължавало да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, тоест кредиторът не губи субективното си
право на вземане, а длъжникът продължава да дължи, защото изтичането на
давността не води до прекратяване или погасяване на субективното право на
кредитора. Твърди, че възражението за давност по своята същност
представлявало признание от страна на длъжника на вземането на кредитора и
че длъжникът чрез релевирането му цели прекратяване на държавното
съдействие относно принудителното събиране на вземането, което водело до
изначална неоснователност на предявения иск за установяване
несъществуване на едно вземане, които самият ищец признавал. Цитира
съдебна практика на СРС, за придобитото ново качество на вземането-
естествено вземане на задължението поради погасяването му по давност и
липсата на норма даваща право на длъжниците да предявяват искове за
погасяване по давност на вземанията им. Генералният извод на банката е, че
искът за признаване несъществуването на вземането на кредитора е
неоснователен защото дори да се приеме, че е изтекъл давностния срок по
отношение на процесното вземане на банката, последното продължава да
съществува. Излагат се и доводи по претенцията за разноски, като се твърди,
че банката не дължи разноски на ищеца защото не е дала повод за
завеждането на иска и че дори да е погасено по давност вземането й банката
има право да претендира изпълнение, което зависи изцяло от волята и
възможностите на длъжника и че не е преклудирана възможността банката да
търси изпълнение на погасени по давност задължения, като обратното
противоречало на института на погасителната давност.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че на дата 04.03.2013г.
между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД като кредитодател и от друга
страна кредитополучателя Г. Л. В., ЕГН-********** , е сключен договор за
кредит ЕКСПРЕСО №87515/332236, по силата на който банката отпуска на
кредитополучателя паричен потребителски кредит в размер на 11000лв,
погасяван на 60/шестдесет/ месечни вноски по погасителен план. Срокът на
10
договора е до 20.03.2018г. Съгласно погасителния план, кредитополучателят
връща заема на месечни погасителни вноски с падеж 20-то число на месеца
при анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от 236.81лв, формирана
от договорна лиха, част от главницата и част от застраховката. При уговорен
номинален лихвен процент от 9.95% увеличен с надбавка от 4пункта на
година с лихвен процент за просрочени погасителни вноски от 15.95%,
Годишен процент на разходите от 13.09% като дължимата сума от
кредитополучателя е от 14675.37лв./т.12/. В чл.11 от договора е предвидена
възможността банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора / при
неплащане с повече от 90 дни на просрочено плащане/ ,без за настъпването
на която банката да има задължение да уведоми писмено кредитополучателя,
че прави кредита предсрочно изискуем. Въпреки това предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника с писмо изпратено му от кредитора с
№144 от 09.05.2014г. получено от длъжника на 23.05. 2014г.
Срещу длъжника е инициирано заповедно производство по чл.410 от
ГПК от страна на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, /заявление №8579 от
21.05.2015г.-ч.гр.д.№1469/2015г. по описа на РС-П./ с твърдение за настъпила
предсрочна изискуемост обявяването на която е надлежно съобщено на
длъжника. Първоначално заявлението е отхвърлено, като по реда на
инстанционния контрол отказът на заповедния съд да издаде ЗИ е отменен /
определение №544 от 06.08.2015г. по в.ч.гр.д.№698/2017г. на ПОС/ и е
разпоредено да се издаде ЗИПЗ за сумата от 9004.48лв-главница, 1254.13лв-
договорна лихва за периода от 20.01.2014г. до 20.05.2015г., наказателна лихва
-обезщетение за забава от 19.95% пункта годишно върху неплатената
главница от 20.05.2015г.
Издадена е от заповедния съд заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1517 от 15.09.2015г. за сумите така както са
посочен във въззивното определение на съда, като по реда на поправка на
ОФГ е коригиран размера на наказателната лихва от 19.95% на 15.95%,
съответстващ на данните от заявлението на кредитора. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника Г. Л. В. на дата 09.10.215г. като в
двуседмичния срок няма постъпило възражение по чл.415 от ГПК, поради
което заповедта е влязла в сила на 23.10.2015г. /петък присъствен ден/.
Разпореждането за ОФГ с коригирания размер на лихвата е връчено на
11
длъжника на 06.01.2016г. и е влязло в сила на 13.01.2016г. /сряда присъствен
ден/. Въз основа на същата е издаден изпълнителен лист на 21.01.2016г.
/№133/ от заповедния съд-РС-П., като изпълнителното производството по
принудително събиране на вземането по така издадения изпълнителен лист е
инициирано с молба от приобретателя на вземането кредитора Банка ДСК АД
на 24.01.2021г. /заведена с вх.№139 и ИД №20218860400002 по описа на ЧСИ
В.Б./ или след 5години и 3 месеца от влизането в сила на заповедта за
изпълнение станала валидно изпълнително основание и въз основа на което
може да се издаде и е издаден ИЛ и се инициира изпълнително
производство. В молбата си за образуване на изпълнителното дело
кредиторът не е заявил изрично пред ЧСИ, че вземането му е погасено по
давност изтекли повече от 5г. от влизането в сила на заповедта за изпълнение
и че длъжникът може единствено сам да изпълни ако иска задължението си
към банката, така както твърди в отговора си на исковата си молба, вместо
което иска да се образува на общо основание напълно редовно изпълнително
производство и за предприемане на принудителни изпълнителни действия
срещу длъжника при неплащане в срока за доброволно изпълнение,
обратното на това което поддържа като довод по исковото производство, че
изпълнението на задължението на длъжника в този момент е пожелателно и
че поради това не може да бъде скрепено с принудителна санкция и с
предприемане на изпълнителни действия срещу него. Нещо повече, в нито
един от документите изпратени на длъжника Г. В. от ЧСИ не е записано по
искане на взискателя, че изпълнението на задължението е пожелателно за
длъжника, че вземането на банката е станало естествено с изтичане на срока
за погасителната давност и че срещу него не могат да се предприемат
принудителни действия тъй като по признание на кредитора вземането изцяло
е погасено по давност и че вземането може да бъде изпълнено ограничено
единствено до доброволното му изпълнение, съгласно чл.118 от ГПК. С
молбата за образуване на изпълнението от 24.01.2021г. кредиторът Банка
ДСК АД е поискал налагането на запор върху банкови сметки на длъжника
след извършване на проверка за налични такива от страна на ЧСИ. От ЧСИ е
наложен запор върху вземания на длъжника върху трудовото му
възнаграждение във фирма „Сток 2016 ЕООД-с.Синитово обл.П. и върху
банкови сметки в ПИБ АД от 25.01. 2021г. и други.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
12
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца /длъжник по изпълнението/
да установи, че вземането което има кредиторът/банката/ срещу него не
подлежи на изпълнение /не го дължи/ поради погасяването му давност. Чрез
този иск се оспорва правото на кредитора да пристъпи към принудително
изпълнение и да иска принудително събиране на вземането срещу
неизправния длъжник. Уважаването на иска на длъжника чрез който се
оспорва изпълнението установява със сила на присъдено нещо, че кредиторът
не може да проведе принудително изпълнение за да удовлетвори
притезанието което има защото вземането му е погасено по давност, тоест
занапред изпълнение може да бъде осъществено само и единствено по
желание и по усмотрението на длъжника и ако последния реши да изпълни
задължението. Той не може да бъде принуждаван чрез принудителни
изпълнителни действия да изпълни защото изпълнението чрез принудителни
способи е преклудирано с факта на погасяването му по давност.
Длъжникът /ищецът/ Г. Л. иска да бъде установено, че не дължи
изпълнение на задължението си към кредитора, което има защото вземането
на последния е погасено по давност и същият не може по принудителен ред
да накара длъжникът да плати. Отнема се правото на кредитора да иска
принудително изпълнение на вземането си чрез предприемане на всички
възможни изпълнителни действия срещу длъжника от реда на
принудителното изпълнение и да иска от съдебния изпълнител да събере
вземането му по принудителен ред. Правото на кредитора да реализира
вземането си вече съществува само формално, но същото не може да бъде
обект на принудително изпълнение тъй като изначално е погасена
възможността да бъде реализирано чрез изпълнение поради настъпила
погасителна давност-невъзможност вземането да се реализира чрез
осъществяване на принудително изпълнение. Останала е единствено
възможността длъжникът по своя собствена преценка и без външна намеса,
включително и чрез пР.гане на принудителни изпълни способи предвидени в
ГПК да изпълни. Реализиране на правото на кредитора да получи вземането
си при настъпила погасителна давност е предоставено на доброволното
изпълнение на длъжника и само ако той реши да плати без възможност за
директна или косвена намеса в неговата имуществена и правна сфера от
13
страна на кредитора. Правото на кредитора на принудително изпълнение на
вземането си е преклудирано с факта на изтичане на 5г. погасителна давност
за главницата по чл.110 от ЗЗД и 3г. погасителна давност за лихвата по чл.111
от ЗЗД.
В случая вземането на банката е станало ликвидно и изискуемо от
момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, с което действието
на договора за кредит Експресо 87515/332236 от 04.03.2013г. се прекратява
и непогасеното вземане се трансформира в незабавно и изцяло изискуемо.
Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с факта на обявяването й
на длъжника на дата 23.05.2014г. От тази дата длъжникът дължи плащане на
цялото вземане на кредитора. Настъпил е падежа за цялостно и незабавно
погасяване на задължението по договора, формирано от главница, лихви,
застраховки и такси. От тази дата за кредитора е настъпило правото да поиска
събирането на вземането по съдебен ред-било чрез установяването му със
сила на присъдено нещо чрез предявяване на осъдителен иск при което
погасителната давност се прекъсва /чл.116 буква“ б“ от ЗЗД/ или с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Законът предвижда
погасяване на всички вземания при изтичане на съответния срок на
погасителната давност, тоест погасява се правото на кредитора да поиска
тяхното принудително събиране от длъжника, като в тези случаи и след
изтичането на давността тъй е длъжен само да чака плащане защото правото
му да иска събирането на вземането си по принудителен ред е вече
преклудирано. Той може само да чака и да се надява, че длъжникът ще погаси
доброволно вземането си като го изпълни след изтичане на давността при
условията на чл.118 от ГПК. В този смисъл с изтичането на давността се
погасява правото на принудително изпълнение за кредитора да осъществи
събиране и осъществяване на вземането си.
От момента от който вземането му е станало предсрочно изискуемо-на
23.05.2014г. с обявяването му за такова на длъжника В., до момента на
иницииране на изпълнителното производство и образуване на изпълнително
дело по описа на ЧСИ В.Б. вх.№1389 от 24.01. 2021г. и доколкото няма
проведено надлежно съдебно исково производство по установяване на
вземането, е изтекъл срок от 6години и 8месеца през който кредиторът е
бездействал като нито е инициирал исково производство предявявайки иск за
установяване на вземането си и за осъждане на длъжника да му заплати
14
сумите по настъпилата предсрочна изискуемост на сключения между
страните договор за кредита, нито въз основа на осъдителното решение да му
е бил издаден изпълнителен лист за присъдени суми и да инициира
изпълнително производство за принудително събиране на вземането си.
Проведеното заповедно производство не прекъсна давността по смисъла на
чл.116 буква“б“ от ЗЗД, но дори да се вземе в предвид времето през което е
продължило заповедното производство, то от момента на влизането в сила на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК /
на 23.10.2015г./ и на разпореждането на отстраняване на ОФГ / на
13.01.2016г./, до момента депозиране на молбата на банката пред ЧСИ с
искане за образуване на изпълнително дело и за предприемане на
принудителни изпълнителни действия срещу длъжника, включително и
налагане на запори върху банковите му сметки и възбрани / вх.№139 от
24.01.2021г./, също е изминал срок по-дълъг от 5/пет календарни години/ през
който период банката кредитор е бездействала /независимо от
трансформациите на кредитора/, и не е предприела съответните действия
поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че вземането на
банката по договора е погасено изцяло и повече не може да бъде реализирано
по пътя на принудителното му събиране, а същото може да бъде осъществено
само по преценка на длъжника който може да реши да изпълни задължението
си въпреки изтеклата погасителна давност, което обаче не му е съобщено
коректно от кредитора/банката/ при образуване на изпълнителното
производство.
Следователно вземането на кредитора е погасено по давност така както
приема и първоинстанционният съд.
Съдът не споделя за основателни доводите развити във въззивната
жалба. Твърденията, че вземането остава да съществува въпреки погасяването
му давност, и че вземането преминава в състояние на така нареченото
качествено естествено вземане и че вземането продължава да съществува
макар и да не може да бъде реализирано по принудителен ред, са теоретични
постановки които обаче не променят основната и съществена характеристика
на вземането, придобита в резултат на изтеклата за него погасителна давност,
а именно, че същото безвъзвратно и завинаги е погасено по давност което не
може да бъде санирано, тоест, същото не може да бъде удовлетворено чрез
15
принудителното му събиране по реда на изпълнителното производство, освен
ако длъжникът реши самоволно да изпълни задължението си след изтичането
на давността съгласно чл.118 от ЗЗД. Длъжникът не може да бъде заставян от
кредитора да изпълни след изтичане на давността нито упражнявайки някакво
неправомерно въздействие нито чрез иницииране на изпълнително
производство или без да съобщи на съдебния изпълнител и на длъжника, че
той може само да изпълни ако пожелание да стори това. В случая, банката е
предприела принудителни изпълнителни действия срещу длъжника Г. В. без
да има право на това защото вземането й вече е погасено по давност, като
същата може да се възползва единствено от опцията предвидена в чл.118 от
ЗЗД като уведоми за това длъжника и нищо повече. Проявено е бездействие
от страна на кредитора продължило повече от 5г.. В отговора на исковата
молба не е въведено от ответника изрично твърдението и довод, че давност
не е текла по времето на действие на ЗМДВИП за периода 13.03.2020г. до
отмяна на извънредното положение“. Нормата е диспозитивна и страната
която се позовава на нея трябва да я въведе изрично като възражение по
основателността на иска, каквото в случая това не е сторено с отговора на
исковата молба, а едва във въззивното производство, поради което не следва
да бъде обсъждано. Но дори да се отчете и този момент, давността пак е
изтекла отчитано от момента на настъпване изискуемостта на вземането-с
обявяването му за предсрочно изискуемо на 23.05.2014г.
В жалбата е допусната техническа грешка относно датата на подаване
на молбата за образуване на изпълнителното дело-същата е от 24.01.2021г., а
не от 14.01.2021г.-виж печата на ЧСИ върху молбата, като липсват данни
молбата да е изпращана по пощата с по-ранна дата.
Изтичането на погасителната давност води след себе си погасяване на
всички вземания изискуеми в този срок и до погасяване на възможността за
принудителното им осъществяване. Погасяването на вземането поради
изтичане на погасителна давност означава, че кредиторът е лишен от
възможно най-важния и единствен правен инструмент чрез който да
реализира вземането си-принудителното му изпълнение. С погасяването на
вземането поради изтичане на давността, същото остава да съществува само
формално, без никаква тежест и обвързаност към длъжника и без възможност
последният по някакъв начин да бъде задължен да плати, затова вземането се
трансформира в „естествено“. Длъжникът повече не продължава да дължи,
16
той се е освободил от задължението си да дължи и не може да бъде принуден
да плати. Длъжникът повече не дължи, освободен е от задължението си да
плати поради бездействието на кредитора. Бездействието на кредитора и
изтичането на погасителната давността води след себе си забрана за
кредитора да инициира принудително изпълнение срещу длъжника за същото
вземане както и да предприема други действия чрез които да задължи
длъжника да му плати. Правото на кредитора да иска изпълнение на
вземането си от длъжника след изтичането на давността вече е преклудирано.
То не съществува повече защото е погасено и длъжникът няма абсолютно
никакво задължение да плати защото не е длъжен и законът го защитава
заради проявено бездействие от кредитора. Няма друг процесуален ред за
защита на длъжника освен чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК предвид настъпила
изискуемост на вземането, изтекъл давностен погасителен срок повече от 5г.
от настъпването на изискуемостта и иницииране на изпълнително
производство за принудително събиране на вземането след изтичане на
абсолютния давностен срок за погасяване на вземането. Кредиторът с
бездействието сам се е поставил в положение да се лиши и да прекрати
държавното съдействие относно принудителното събиране на вземането си.
Длъжникът няма вина за поведението на кредитора защото не е длъжен да
плати за което пък кредиторът разполага със съответните механизми да го
принуди до момента на изтичане на погасителната давност. Не стори ли това
вземането му се погасява. Затова предявеният иск с правно основание в
чл.439 от ГПК е основателен. Ищецът не сочи и не признава в исковата си
молба, че вземането на кредитора ответник съществува сега. Напротив,
ищецът сочи, че той е имал задължение към кредитора, по процесния договор,
което не е погасил, кредиторът е бездействал от настъпването на
изискуемостта на вземането с обявяването на кредита за предсрочно изискуем
и след изтичането на 5годишния погасителен давностен срок, задължението
му е погасено, а вземането на кредитора престава да съществува защото вече
окончателно е погасено по давност. Предявеният иск не е за погасяване по
давност на вземания, а за установяване, че ищецът длъжник не дължи на
ответната банка поради погасяване по давност на сумите по процесния
договор, за което е издаден ИЛ за принудителното им събиране и е
образувано изпълнително дело. Следователно с поведението си банката е дала
повод за завеждането на делото като е инициирала изпълнително
17
производство след изтичането на срока за погасителна давност на вземането
си срещу ищеца В..
В този смисъл обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно
и не страда от пороците посочени във въззивната жалба.
При този изход на делото в полза на адв. Х. И. ще следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на материално затруднена страна Г. Л. В. във въззивното
производство на основание чл.38 т.2 от ЗАдв., в размер на 837.74лв съгласно
чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ редакция 2020г.
Въззивният съд напълно споделя доводите на Пазарджишки районен
съд с допълненията по отношение на началния момент за течението на
давността и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №743 от
04.07.2022г. постановено по гр.д.№20215220104214 по описа на съда за 2021г.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление грС., район О., ул.“М.“ №19, представлявано от Т.Х.К.-главен
изпълнителен директор и Д.Д.М. -изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Х. Х. И., адвокат от САК, с №**********, с адрес грС., ул.“Три уши“
№8, ет.3, сумата от 837.74лв /осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет
и четири стотинки/ представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено на основание чл.38 т.2 от ЗАдв. пред въззивната инстанция
безплатно процесуално представителство на материално затруднена страна
въззиваемия Г. Л. В., с ЕГН-**********.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19