№ 826
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100510875 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 08.05.2021г., гр.д.62627/19г., СРС, 170 с-в осъжда на
основание чл.274, ал.1, т.1, пр.1 КЗ /отм./ ЯВ. В. Ч. да заплати на ЗК „Б.И.“
АД сумата 896,42 лева – регресно вземане, представляващо платеното
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на собственика на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ****,
за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
22.10.2013 г. в гр. София, ул. „Данаил Николаев“ по вина на застрахования
при ищеца водач ЯВ. В. Ч., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.10.2019 г., до окончателното й изплащане и осъжда ответника
да заплати на сумата от 730 лева - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска ЯВ. В.
Ч.. Счита, че не се доказва неговата противоправност и виновно поведение.
Протоколът за ПТП е нечетлив и не е подписан от очевидец на инцидента.
Много по-късно въз основа на него са съставени АУАН и НП. Даже и да има
противоправно поведение на ответника, налице е съпричиняване от водача на
1
увреденото МПС. При определяне размера на обезщетението се обсъжда само
ССЕ, но не и останалия доказателствен материал, включително посочената
стойност в искането за оценка. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът ЗК „Б.И.“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1, пр.1 КЗ /отм./.
Безспорно е и от протокол за ПТП № 1459131/22.10.2013г. се
установява, че на същата дата е реализирано ПТП, при което л.а. „Ивеко“,
рег. № ****, управляван от ответника ЯВ. В. Ч. се удря в л.а. „Опел Астра“,
рег. № ****, паркиран на ул. „Данаил Николаев“ в гр. София.
По принцип, протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща
доказателствени сила на официален свидетелстващ документ относно
механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.
В тази част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице-
актосъставител за факти, осъществени пред него по смисъла на чл.179, ал.1
ГПК, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП е направил пред
него участника в пътния инцидент. Тези обстоятелства подлежат на пълно и
главно доказване, когато бъдат своевременно оспорени от насрещната страна.
В случая, аналогично оспорване е заявено с отговора на исковата молба.
Ищецът, на когото е разпределена доказателствената тежест със съдебния
доклад, не провежда успешно доказване за механизма на инцидента и
противоправното поведение на ответника, поради следното:
Протоколът за ПТП не носи подписа на ответника, респ. не обективира
негово извънсъдебно признание за неизгодния му факт, че при реализира
ПТП поради недостатъчен контрол на управлението, както е посочено в самия
протокол.
2
Същата причина за произшествието е възприета в АУАН с бл. №
492050/09.12.2013г. и НП от 20.12.2013г. на МВР. Актът за нарушение и
наказателното постановление са изготвени въз основа на данни, възприети
единствено от протокола за ПТП. Тези актове на МВР не се ползват с
обвързваща сила за гражданския съд и не са подкрепени с други преки
доказателства. Според разясненията на т.15 от ТР № 6/06.11.2013г., ОСГТК
на ВКС, само актовете на наказателния съд, с които по надлежен ред едно
лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда,
решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес, са
задължителни по смисъла на чл.300 ГПК за гражданския съд, относно
деянието, противоправността и виновността на дееца.
Свидетелят П.Н., собственик на увредения автомобил, не е
непосредствен очевидец, а пресъздава сведения, получени от сестра му,
управлявала МПС-то, в смисъл, че същата при завръщането си при
паркирания автомобил заварва причинените щети. Съдът при преценка на
показанията по реда на чл.172 ГПК не ги кредитира, след като отчита
евентуалната заинтересованост на свидетеля от благоприятния за ищеца
изход от спора, опосредеността на впечатленията му и обстоятелството, че не
се подкрепят с категорични доказателства.
Отделно, не е изпълнен хипотезиса на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) за
ангажиране отговорността на ответника към неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, какъвто
безспорно е ищецът ЗК „Б.И.“ АД. Разпоредбата предвижда, че освен в
случаите на чл.227 КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог, а според чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.);
застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето,
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
Не се спори и в подкрепа е липсата на положен в протокола за ПТП
3
подпис на ответника, че последният напуска мястото на инцидента преди
посещение на представители от КАТ. Независимо от това, сам по себе си -
фактът напускане на ПТП от участник, не може да се квалифицира като
виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, независимо от
причината, поради която е било осъществено напускането. Предпоставка за
реализиране на регресната отговорност към застрахования е виновно
поведение, свързано с целенасочено напускане на местопроизшествието, за да
бъде избегната проверката за алкохол или упойващо вещество, а не по
някаква друга причина (напр. поради стремежа да се избегне наказателна
отговорност) или при предприети мерки за извършване на проверка за
алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил. В този
смисъл са решение № 183/22.11.2010г., т.д. 30/2010г., ВКС, ІІ т.о. и решение
№ 113/ 11.01.2012г., т.д. 741/2010г., ВКС, І т.о.
В случая, при липса на доказателства за предприети действия от
компетентните органи по повод проверка за употреба на алкохол, не следва да
се ангажира регресната отговорност на ответника за възстановяване на
платеното застрахователно обезщетение. Искът по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ
(отм.) следва да се отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът бъде
отхвърлен.
Въззивникът не претендира и не установява реализирани разноски пред
двете съдебни инстанции, поради което такива не се дължат.
В полза на неговия особен представител адв. И.П. М., въззиваемият
дължи възнаграждение от 300 лв. за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 08.05.2021г., гр.д.62627/19г., СРС, 170 с-в и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Б.И.“ АД, със седалище: гр. София, бул.
4
**** срещу ЯВ. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“,
бл. **** иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1, пр.1 КЗ /отм./ за сумата
896,42 лв. – регресно вземане съразмерно стойността на платено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди при ПТП от 22.10.2013г.
в гр. София, ул. „Данаил Николаев“, причинени на лек автомобил „Опел
Астра“, рег. № ****.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, със седалище: гр. София, бул. **** да заплати
на адв. И.П. М., САК, с адрес: гр. София, ул. **** сумата 300 лв. –
възнаграждение за особен представител през въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5