Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
14.02.2022 |
Град |
Ардино |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||
|
Районен съд - Ардино |
|
|
Състав |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||||
|
На |
13.01. |
Година |
2022 |
||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав:
Председател: Дарина Байданова секретар Катя Хаджиева разгледа докладваното от съдията |
|||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
12 |
по описа за |
2021 |
година. |
||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № К-17-ДНСК-97/18.12.2020
г., издадено от зам.-началник на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, гр. София, с което на
основание чл. 237, ал.1, т.6 във вр. с чл. 239, ал.1 т.2 и чл.222, ал.1
т.15 от ЗУТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 30 000 лв. на „Станд - Ф“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес гр.Стара Загора, бул.„Митрополит Методи Кусев“ № 42, ет.1,
офис 4, представлявано от С.Х.Д. -
управител, за извършено нарушение по чл.142, ал.5 т.1 от ЗУТ във вр. с чл.50, ал.1
от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура
/ЗЕСМФИ/ във вр. с чл.108, ал.2 от ЗУТ.
Жалбоподателят „Станд - Ф“ ЕООД, гр.Стара Загора намира атакуваното
постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушения на
материалния и процесуалния закон. Позовава се на нищожност на атакувания акт,
поради липса на компетентност на издалия го орган в нарушение на чл. 239, ал.1,
т.2 от ЗУТ, несъразмерност на наказанието и материална незаконосъобразност. Моли
съдът да постанови решение, с което да го отмени. Алтернативно, моли съда да го
измени, като приложи по-благоприятния закон досежно наказанието. В съдебно
заседание жалбоподателят чрез управителя си и упълномощен адвокат поддържа
жалбата, за което излага подробни съображения.Претендира разноски.
Административнонаказващият орган – ДНСК, гр. София чрез
упълномощен представител оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено, за което излага подробни съображения. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН и прави възражение
за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, ТО-Ардино не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложената по делото административнонаказателна преписка
се установява, че в полза на „БТК“ ЕАД със Заповед на
кмета на община Ардино № 429/20.05.2020г. е учредено право на
прокарване на кабелна електронна съобщителна мрежа за обект: „Изграждане на
физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа
за базова станция на Виваком РD 2445, ул. „Фильо Запрянов“
№ 4, гр.Ардино, изготвен е инвестиционен проект на фаза работен проект за обект: „Изграждане
на физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна
мрежа за базова станция на Виваком РD 2445, ул. „Филип
Запрянов“ № 4, гр.Ардино с части „Конструктивна“, „Телекомуникации“, „Геодезия-Трасировъчен
план“, „ВОБД“ и „ПБЗ,ПБ“. В обяснителната записка към част „Телекомуникации“ е
посочено, че проектът е съобразен с ЗЕСМФИ, ЗУТ, Наредба № 8 от 28.07.1999 г.
за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени
места, Наредба № 4/21.05.2001г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, Наредба № 35 от 30.11.2012
г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация
на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура и
Наредба № IЗ-1971 от 29.10.2009г. на МВР и МРРБ за
строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, като проектът предвижда изграждане на нова физическа инфраструктура с 1
бр.HDPE за разполагане на
кабелна електронна съобщителна мрежа -
308м. с 5 бр. нови кабелни шахти, с категория на строежа - четвърта категория съгласно чл.137,ал.1 т.4
,букв. „ж“ от ЗУТ при съществуващо положение
- изградена тръбна канална мрежа на БТК ЕАД по ул. „Родопи“ от
съществуващата канална мрежа до жил.блок на ул. „Филип Запрянов“ № 4, където е
разположена базовата станция.
С комплексен доклад по чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, датиращ
от м.юни 2020г., изготвен от жалбоподателя в качеството му на регистриран консултант
е извършена оценка за съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания
към строежите, с който е прието, че проектът отговаря на основните изисквания
към строежите по чл.169 от ЗУТ, с оглед
на което е налице основание за одобряването му,като същият е разработен и съгласно изискванията на Наредба № 35 от
30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в
експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура,
предвид необходимото изграждане на нова физическа инфраструктура от
съществуващата канална мрежа до жил.блок на ул. „Филип Запрянов“ №4, където е
разположена базовата станция.
Въз основа на одобрения проект на основание чл. 148,
ал. 4 и чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ на БТК ЕАД е издадено Разрешение за
строеж № 11/23.06.2020 г. за изграждане
на обекта по инвестиционният проект. Към приключване съдебното дирене пред
настоящата инстанция, разрешението не е отменено с влязло в сила съдебно
решение.
При извършена служебна проверка по чл.156 от ЗУТ длъжностно
лице при РДНСК-Кърджали – св.Г.Я. - е констатирал нарушения при издаването на разрешението
за строеж: 1. Заявленията за одобрение на инвестиционния проект и за издаване
на разрешение за строеж са подадени от лице без представителна власт –
нарушение на чл.144, ал.1 и чл.148, ал.4 от ЗУТ; 2. За новото трасе, в част
„Телекомуникации“, липсва одобрен ПУП - план-схема за техническата
инфраструктура, изискуема по силата на чл.50, ал. 1 от Закона за електронните
съобщителни мрежи и физическа инфраструктура /ЗЕСМФИ/ - нарушение на чл.145,
ал.2, вр. с чл.108, ал.1 ЗУТ и 3. Община Ардино не е вписана като
възложител в издаденото разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.5 ЗУТ.
Констатациите са отразени в Констативен протокол № РС-А-11/06.07.2020г.
За констатираното на 06.07.2020г. нарушение
на 17.09.2020г. е съставен Акт №К-17 от Г.К.Я.-актосъставител и В.Ц.Д. –
свидетел при съставянето на акта за нарушение – и двамата инспектори в РДНСК –
Кърджали, за това ,че при извършване на служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ във връзка с получено в дирекцията Разрешение за строеж №11 от 23.06.2020г.
констатирали в констативен протокол № РС-А-11/06.07.2020г., че жалбоподателят е
извършил оценка на съответствието с основните изисквания на строежите на
работен проект за строеж „Изграждане на физическа инфраструктура за разполагане
на кабелна електронна съобщителна мрежа за Базова станция на Виваком PD 2445, улица „Филип Запрянов“
№4, гр.Ардино“ с възложител „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД с
комплексен доклад от 06.2020г. в нарушение на подробния устройствен план - без
изработена план-схема на физическата инфраструктура, което задължение било регламентирано
в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура
/ЗЕСМФИ/ - чл. 50, ал.1 и чл. 108, ал.2 от ЗУТ. Посочено е още, че за гр.Ардино
има изработен ПУП-ПР, одобрен със Заповед № 338/07.05.1984г., към който няма
одобрена план -схема за техническата инфраструктура. Констатирано е,че
нарушението е извършено през м.юни 2020г.,като така установеното е
квалифицирано като нарушение на чл.142,ал.5 от ЗУТ във вр. с чл.50, ал.1 от
ЗЕСМФИ във вр. с чл.108, ал.2 от ЗУТ.
Срещу акта са формулирани устни и писмени възражение в
срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт за установено нарушение
оправомощеният по силата на т.12 от Заповед № РД-13-196/01.07.2019г., съдържаща
право да налага предвидените в ЗУТ глоби и имуществени санкции за всички категории строежи, заместник-началник
на ДНСК издал процесното Наказателно постановление № К-17-ДНСК-97/18.12.2020
г., с което на основание чл. 237, ал.1, т.6 във вр. с чл. 239, ал.1 т.2 и чл.222,
ал.1 т.15 от ЗУТ е наложил административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 30 000 лв. на жалбоподателя „Станд - Ф“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес гр.Стара Загора, бул.„Митрополит Методи Кусев“ № 42, ет.1,
офис 4, за извършено нарушение по чл.142, ал.5 т.1 от ЗУТ във вр. с чл.50, ал.1
от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура
/ЗЕСМФИ/ във вр. с чл.108, ал.2 от ЗУТ.
По делото са изготвени първоначална и допълнителна СТЕ,
от заключението по които и разпита на в.л.М. и А. в с.з се установява, че за
гр.Ардино действа одобрен при действието на ЗТСУ Застроителен и регулационен
план, одобрен със Заповед № 338/05.07.1984г., предходният план е одобрен при
действието на ЗПИНМ, който е приложен; ПУП по силата на чл.108,ал.2 от ЗУТ се
придружава от планове-схеми за комуникационно –транспортна мрежа и др., които
се одобряват едновременно с ПУП и са неразделна част от него. С тях се определя
видът и техническите размери на мрежите и съоръженията , като одобряването на
плана без такива схеми е основание за изменението му по реда на чл.134,ал.2 т.8
от ЗУТ. За частични изменения на ПУП /ПРЗ/ с обхват до един квартал не се
изискват схеми,а такива се изискват само за имоти извън регулация /извън
урбанизираната територия/, за които имоти дотогава не е имало предвидено
захранване ,поради липса на предходен ПРЗ или ЗРП; физическата инфраструктура
за процесното трасе е проектирана по тротоара на ул.п „Филип Запрянов“ и
„Родопи“ на 60см. от бордюра съгласно
изискванията на Наредба № 8/28.07.1999 г.; действащият подробен план е приложен
и по отношение на режима на застрояване; БКТ ползва заварената техническа
инфраструктура, като прокарването на кабела за електронна комуникация е
извършено в предвидените за изграждането още тогава кабелни канали и
прокарването на нов кабел в тротоара на реализираните улици не изисква
допълване на действащия ЗРП с план-схема и не е в нарушение на същия;
строителните по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ работи са извършени в
съответствие с издаденото разрешение за строеж и неразделните към него
инвестиционни проекти,като реално строителство не е започвало и не са извършени
съществени по смисъла на чл.154,ал.2 от ЗУТ промени. От заключението по
допълнителната експертиза се установява и че в участъка от ул. „Родопи“ по ул.
„Филип Запрянов“ в рамките на трасето на процесния инвестиционен проект
съществуват В и К проводи и ел.проводи, отразени в Географската информационна
система на EVN и в Геодезическата информационна система на В и К. Съдът
кредитира двете заключения като пълни, компетентни и обектовно изготвени, с
изключение на заключението на в.л.М. в частта, с която дава отговор на въпрос 2
и 6 относно съответствие на инвестиционния проект с чл.50,ал.1 от ЗЕСМФИ, тъй
като отговорите в същата част представляват правни изводи.
Изложената фактическа обстановка се установява от
писмените и гласни доказателства по делото, - показанията на св.Г.Я. и В.Д., които
съдът кредити като логични, последователни и непротиворечиви.
С оглед така приетата фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срок от лице имащо правен интерес от
обжалването , поради което е допустима,а разгледана по същество е частично
основателна.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.50,ал.1 от ЗЕСМФИ във вр. с чл.108,ал.2 от ЗУТ.
Съгласно чл. 142, ал.5, т.1 от ЗУТ оценката обхваща проверка за съответствие със предвижданията
на подробния устройствен план.
Съгласно чл.50,ал.1 от ЗЕСМФИ трасето на линейната
физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи се
определя с подробния устройствен план, одобрен при условията и по реда на
Закона за устройство на територията. При избора на трасе се използват данните
от кадастралната карта и кадастралните регистри и от специализираните карти и
регистри и информационни системи, както и от наличните планове по § 6, ал. 7 от
преходните разпоредби на Закона за устройство на територията.
Съгласно чл.108,ал.2 от ЗУТ подробният устройствен план
се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за
комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация,
електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки
проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се
одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от
него. С плановете за регулация се определят напречните профили на улиците с
предвиденото озеленяване и сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура, ако има такива извън уличната регулация. С
план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се
определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията.
Установено
бе,че в случая липсва изготвена и одобрена план-схема за техническата
инфраструктура по чл.108, ал.2 ЗУТ, което обстоятелство не е спорно по делото. Съгласно
чл.143,ал.2 т.8 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да
се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато планът е одобрен без
план-схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ.
В случая бе
установено, че е проектирано изграждане на нова физическа инфраструктура за
разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа, при което съгласно чл.64,
ал.2 ЗУТ елементите на техническата инфраструктура се предвиждат
с устройствени планове.
Специалният
закон ЗЕСМФИ в чл.50 регламентира реда за дейностите по изграждането на
физическа инфраструктура, прилежаща към електронна съобщителна мрежа,като
трасето на линейната физическа инфраструктура за разполагане на електронни
съобщителни мрежи се определя с подробния устройствен план, одобрен
при условията и по реда на ЗУТ. Не се изисква изработване на ПУП съгласно
чл.50, ал.3, т.1 и т.3 в случаите, в които трасето на физическата
инфраструктура за кабелна електронна съобщителна мрежа е в обхвата на
съществуващ път, както и при изграждане на елементи от инфраструктурата за
разполагане на електронна съобщителна мрежа от регулационната линия на имота, в
който се изгражда, до входната точка за достъп до сграда. Подобна регламентация
е дадена в чл.5, ал.1 и ал. 2, т.2 от Наредба № 35 от 30.11.2012 г. за
правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на
кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, чиято
приложимост жалбоподателя изрично е приел в комплексния доклад от 06.2020г.,
както и самия инвестиционен проект. Изключение на одобряване на план – схема
към ПУП е предвидено чл.50, ал.4 ЗЕСМФИ, а именно: 1. съществуваща физическа
инфраструктура, отразена в кадастралната карта или в кадастрален план и 2.
приемно-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи,
инсталирани във, върху или по сгради, постройки или съществуваща физическа
инфраструктура. Вещите лица установиха, че предвиденото трасе е разположено в
територия, за която има одобрен ПУП-ПРЗ, както и че този ПУП не е придружен от
план-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, съобразно изискването на
чл.108, ал.2 ЗУТ и че процесната техническа инфраструктура не е предвидена
в одобрените устройствени планове, тъй като проектът е за изграждане
на нова физическа инфраструктура с разполагане на кабелна електронна
съобщителна мрежа и изграждане на 5 бр. нови кабелни шахти, която нова
физическа инфраструктура следва да бъде изградена от съществуващата канална
мрежа до жилищен блок на ул. „Филип Запрянов“ № 4, където е разположена
Базовата станция. Т.е., в случая не е като не са налице хипотезите на
чл.50, ал.4 т.1 и 2 от ЗЕСМФИ, тъй като физическата инфраструктура
не съществува, а предстои да бъде изградена, както и изгражданият обект не е
представлява приемно-предавателна станция на безжични електронни съобщителни
мрежи, инсталирана във, върху или по сгради, постройки или съществуваща
физическа инфраструктура. Изхождайки от характера на строежа като елемент на
техническата инфраструктура, съдът намира, че разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т.
6 ЗУТ е задължителна, ето защо ПУП следва да е придружен от план-схема и в
случай на липсата й по време на влизането в сила на ПУП, такава по аргумент от
чл.64, ал. 2 от ЗУТ и чл.50, ал.1 и ал.4 от ЗЕСМФИ е императивно предвидена и
следва впоследствие при изграждане на нов елемент от техническата
инфраструктура, какъвто е настоящият случай, да бъде изготвена и одобрена.
Досежно
възражението на жалбоподателя за приложимост на Наредба №8/28.07.1999 г. за правила и норми за
разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, с
която е уредено разполагането на
техническите проводи в населените места и по-конкретно, че в случая липсва
задължение за изработването на план-схеми към ПУП, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като същата регламентира
изискванията за проектиране, за изграждане на нови и за реконструкция на
съществуващи подземни и надземни технически проводи и съоръжения на инженерните
системи в населени места - така в приложение №3 към чл. 11, ал.2 е дадено
примерно разполагане на техническите проводи при различни широчини на улиците,
но конкретното разположение на тези елементи от техническата инфраструктура
следва да се посочат в съответните устройствени планове и схеми.
Или,
нарушението на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.50,ал.1 от ЗЕСМФИ във вр.
с чл. 108,ал.2 от ЗУТ е безспорно установено и с деянието си жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл.237, ал.1 т.6 от ЗУТ, съгласно който на
лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на
изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор
допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ началникът
на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него
длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическото лице. Фактическото
описание на нарушение е достатъчно ясно формулирано, както и правилно
юридически квалифицирано. Санкционният акт е издаден от длъжностно лице в кръга
на неговите правомощия, дадени му с изрична заповед.Или, атакуваното НП не е
нищожно. Предвидената в закона санкция към момента на издаване на наказателното
постановление - 18.12.2020г. е в размер
от 30 000лв. до 150 000лв. и наказващият орган е индивидуализиран наказанието
като го е определил към минимално
предвиденото в закона. До приключване на делото в първата инстанция, обаче, респ.
преди влизане в сила на наказателното постановление, последва законодателно
изменение на нормата на чл.237,ал.1 т.6 от ЗУТ с ДВ.,бр.62/14.07.2020г., с
което размерът на санкцията е значително бе намален - от 5000 до 50 000 лв.
Посочената редакция безспорно се явява по-благоприятна за нарушителя. При това
положение, е налице, основание за прилагане на по-благоприятния закон съгласно
чл.3,ал.2 от ЗАНН, каквото искане се прави от жалбоподателя, поради което следва
наказателното постановление да бъде изменено като наложената „имуществена
санкция” се намали на 5 000 лв. Съдът намира,че така наложеното административно
наказание е достатъчно за постигане целите на чл.27 от ЗАНН.
При този изход на делото по искането на АНО за
разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени повече от пет съдебни заседания, в които е взел
участие процесуалният представител на АНО и същият е изготвил и писмена защита,
поради което следва да се присъди
възнаграждение в максималният размер от 120,00 лв.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски, но същият следва да бъде
осъден да заплати в полза на АрдРС направените по делото бюджетни разноски за възнаграждение
за вещи лица в общ размер на 1334,00лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № К-17-ДНСК-97/18.12.2020г.,
издадено от зам.-началник на
Дирекция за национален строителен контрол,
гр. София, с което на основание чл. 237, ал.1, т.6 във вр. с чл. 239, ал.1 т.2 и чл.222,
ал.1 т.15 от ЗУТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 30 000 лв. на
„Станд - Ф“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Стара Загора,
бул.„Митрополит Методи Кусев“ № 42, ет.1, офис 4, представлявано от С.Х.Д. - управител, за извършено нарушение по
чл.142, ал.5 т.1 от ЗУТ във вр. с чл.50, ал.1 от Закона за електронните
съобщителни мрежи и физическата инфраструктура /ЗЕСМФИ/ във вр. с чл.108, ал.2
от ЗУТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 30000лв. на 5000лв.
ОСЪЖДА „Станд - Ф“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
гр.Стара Загора, бул.„Митрополит Методи Кусев“ № 42, ет.1, офис 4,
представлявано от С.Х.Д. - управител, да
заплати на Дирекция за национален строителен контрол, гр. София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00лв.
ОСЪЖДА „Станд - Ф“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
гр.Стара Загора, бул.„Митрополит Методи Кусев“ № 42, ет.1, офис 4,
представлявано от С.Х.Д. - управител, да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд –Ардино
направените по делото разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 1334,00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14 -дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: