Решение по дело №749/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. София,……………….2020г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV-ти въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                       

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                    РОСИ МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Талева ВНЧХ дело №749/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 04.12.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 9757/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, подсъдимата Б.А.Б. е призната за невиновна в това, че на 08.01.2018 г., около 09:00 ч., пред зала № 7 на Софийски районен съд (сградата на бул. „**********се е заканила с престъпление по чл. 145, ал. 1 от НК против личността на П.С.А., а именно противозаконно да открие чужда тайна, опасна за доброто му име, която й е била поверена или й е станала известна във връзка с нейното занятие – адвокат, като се обърнала към П.С.А. с думите: „Какво искаш от мен, бе,П.? За какво го водиш това дело? Знаеш, че се познаваме отдавна. Не ме карай да вадя мръсни тайни от миналото ти, които са ми станали известни по неведоми пътища!“ – престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 145, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по това обвинение.

Срещу така постановената присъда е депозирана жалба и допълнение към нея от частния тъжител, чрез повереника му – адв. Г.М., с които се иска постановената от първия съд присъда да бъде отменена като неправилна и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по възведеното й обвинение.

В допълнението към жалбата са развити подробни съображения във връзка с обективната страна на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК, като се изтъква, че за съставомерността на това престъпление във връзка с чл. 145 от НК – разгласяване на чужда тайна, не е необходимо да се установи по несъмнен начин, че подсъдимата действително е разполагала с достоверна информация за факти и обстоятелства, свързани с личността на тъжителя, разгласяването на която да създава опасност за доброто име на пострадалия. Сочи се още, че от доказателствата по делото се установява несъмнено, че подсъдимата е отправила закана към тъжителя, която не само е могла да възбуди у него основателен страх от осъществяването й, но и обективно е възбудила такъв страх. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че доколкото подсъдимата никога не е била наемана лично от тъжителя като него адвокат, деянието е несъставомерно, защото тайните не са й поверени в качеството й на адвокат, както и че липсват доказателства по делото, подсъдимата Б. да е узнала някаква тайна на тъжителя именно в качеството й на адвокат било то на общината или пък на тъжителя. Към допълнението са приложени писмени доказателства в подкрепа на твърденията, че подсъдимата е била ангажирана в качеството й на адвокат от община Радомир, чийто кмет е тъжителят.

В закрито съдебно заседание на 24.02.2020 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, на свидетели и на вещи лица.

В открито съдебно заседание пред СГС повереникът на частния тъжител – адв. Г.М., поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита първоинстанционната присъда за неправилна, като моли съда да я отмени и да постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна в извършване на посоченото в тъжбата деяние и да определи и наложи справедливо наказание съгласно предвидените в закона граници.

Частният тъжител поддържа казаното от повереника му.

Подсъдимата Б.Б. моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована, съобразена с всички предпоставки на материалния и процесуалния закон, като е изложила съображенията си в тази насока.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Без да променя съществено изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Б.А.Б. е родена на *** г. в гр. Симитли, българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование, работи като адвокат, неосъждана, с адрес: гр. Радомир, пл. „********.

Тъжителят П.С.А. ***, а подсъдимата Б. е била упълномощен адвокат и процесуален представител на същата община по няколко граждански дела.

Между тъжителя и подсъдимата възникнал конфликт, като тъжителят А. подал тъжба с вх. № 1061899/09.08.2017 г. до СРС срещу подсъдимата Б. за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 47, ал. 1 от НК за това, че на 20.07.2017 г., в предаването „Честно казано“ с водещ Люба Кулезич, по телевизия Би Ай Ти, било излъчено интервю с подсъдимата Б., публикувано и на интернет страницата на телевизията, в което същата публично е огласила позорни обстоятелства за тъжителя А. и му е приписала престъпление, по което било образувано н.ч.х.д. № 13945/2017 г. С разпореждане от 05.12.2017 г. по н.ч.х.д. № 13945/2017 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав било насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.01.2018 г. от 09:00 ч. от едноличен съдебен състав. Така на посочените дата и час в зала № 7 в сградата на СРС, находяща се на бул. „********“, заседанието започнало, след което председателят на съдебния състав обявил почивка, в рамките на която дал възможност на страните да постигнат помирение.

По време на почивката тъжителят с неговия повереник свидетелкатаТ.Х. и подсъдимата Б. излезли от съдебната зала. Пред залата бил и свидетелят Д.Н., който бил призован като свидетел по делото. Свидетелката Х. и тъжителят А. излезли от сградата на съда и след като се върнали, в присъствието и на свидетеля Н., последвал кратък разговор между подсъдимата и тъжителя, при който тя му казала: „Защо го водиш това дело,П., какво искаш от мен? Знаеш, че се познаваме отдавна, не ме карай да вадя мръсни тайни от миналото ти, които са ми станали известни по неведоми пътища!“.

След като приключило съдебното заседание, свидетелят Н. и тъжителят А. излезели заедно от сградата на съда, като тъжителят споделил с Н., че е притеснен от казаното от подсъдимата, както и че нямало какво да крие и че не е извършвал нарушения.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва: гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимата Б., показанията на свидетелитеТ.Л. Х., Д.Й.Н., Х. Н.а Х. иЛ.Л.П., и писмените доказателства – копия от следните документи: Разпореждане от 05.12.2017 г. по н.ч.х.д. № 13945/2017 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав; Постановление от 14.05.2018 г. на СРП за прекратяване на пр. пр. № 15004/2018 г.; Тъжба до СРС с вх. № 1061899/09.08.2017 г. от П.С.А. срещу Б.А.Б. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 47, ал. 1 от НК; Заверени преписи от пр. пр. № 9757/2018 г.; Сигнал до Адвокатска колегия – Перник с вх. № 227/02.03.2017 г. от П.С.А. в качеството си на кмет на община Радомир срещу Б.А.Б.; Доклад по чл. 137, ал. 5 от ЗА с изх. № 376/20.04.2017 г. на адв. С.В.; Решение с изх. № 926/05.07.2017 г. на председателя на Висшия адвокатски съвет; Съобщение до Съвета на Адвокатска колегия – Перник с вх. № 670/11.08.2017 г. от П.С.А. срещу Б.А.Б.; Доклад по чл. 137, ал. 5 от ЗА с изх. № 952/30.11.2017 г. на адв. С.В.; Решение с изх. № 241/07.03.2018 г. на председателя на Висшия адвокатски съвет; Сигнал до СРП с вх. № 50790/18.11.2019 г. от П.С.А.; Удостоверение № 224/25.02.2019 г. от Висш адвокатски съвет; Писмо-отговор от Върховна касационна прокуратура № 7238/26.03.2015 г.; Експертно решение № 1884 от 28.07.2011 г.; Служебна бележка от „Адвъртайз консулт“ ЕООД с вх. № 1/02.12.2019 г., свидетелство за съдимост на подсъдимата.

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелитеТ.Х., Д.Н., Х. Х. и Л.П., като настоящата инстанция при самостоятелен и внимателен анализ, счете, че същите са логични, последователни и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства, дадени от свидетели – очевидци. Като такива с най-голяма доказателствена тежест в действителност се явяват показанията на свидетелите Х. и Н., в чиито присъствие подсъдимата Б. е изрекла инкриминираните думи. По отношение на показанията на свидетелите Х. и П., първият съд правилно е достигнал до извод, че въпреки че е възможно да не са чули инкриминираните думи, изречени от подсъдимата, същите са били възприети от свидетелите Х. и Н..

След самостоятелна проверка, въззивният съд също установи, че останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което първият съд правилно е преценил, че не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.

С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.

Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, който законосъобразно е приел, че подсъдимата не е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 145, ал. 1 от НК, доколкото липсва обективен признак от състава на посоченото престъпление, а именно подсъдимата Б. да е отправила закана до тъжителя А. за разкриване на тайни, които да са й поверени във връзка с нейното занятие (нейната професия като адвокат), тъй като в хода на съдебното следствие пред първата инстанция по безспорен начин е установено, че подсъдимата е била адвокат по граждански дела, по които община Радомир е била страна, а не е била адвокат на кмета на общината в качеството му на физическо лице, т.е. никога не са имали взаимоотношения като клиент и адвокат, както и не е установено тъжителят да е споделял каквито и да е било тайни с подсъдимата, които евентуално биха могли да бъдат разкрити. Развитите съображения на първия съд относно приложението на материалния закон по отношение на липсата на съставомерност на деянието са правилни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

Несъставомерността на деянието от обективна страна обуславя и невъзможността за осъществяването на признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимото лице се явява безпредметно.

Доколкото за съставомерността на едно деяние е необходимо то да отговаря изцяло на всички визирани от законодателя обективни и субективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент от противното, неосъществяването на който и да е от признаците на състава на престъплението, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст от конкретния подсъдим, с оглед на което и подадената от частния тъжител жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото, СРС правилно е посочил, че разноски не следва да се присъждат на никоя от страните, тъй като тъжителят няма право на такива, а подсъдимата не е представила доказателства за направени от нея разноски.

При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд, противно на доводите във въззивната жалба, не констатира неправилност на същата, които да налагат нейната отмяна или изменение.

Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XV-ти въззивен състав

 

                                                     Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.12.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 9757/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.