Мотиви по НОХД № 47/2008 год. по описа на ВрОС
Подсъдимия К.И.Л. *** е предаден на съд, по повдигнатото
му с обвинителен акт от 29.01.2008 год. обвинение по чл. 354а ал.1 изр. 1 пр.4
алт.1 НК, за това, че на 06.06.2006 год. в гр. К., ул. “****” № *, без надлежно
разрешително е държал високорискови вещества – хероин с общо нето тегло 3.8491
гр., с активно действащ компонент диацетилморфин – 10 %, на стойност 192.46
лева, с цел разпространение.
Подсъдимият не се признава за виновен. Отрича към датата
на обиска проведен в дома му да е държал наркотични вещества, макар да
признава, че сам той употребява такива. Поради този факт е отправял искания към
полицейските служители да бъде назначена експертиза, която да го освидетелства
в тази насока. Отрича да е знаел, къде обискиращите са намерили иззетите
пакетчета и какво е било тяхното съдържание.
В съдебно заседание участващият прокурор поддържа
обвинението така, както е възведено в обвинителния акт. Същият заема становище,
че са събрани безспорни доказателства, сочещи на извършване на описаното
престъпление и авторството на подсъдимия. Конкретизира, че мястото на което е
открит наркотика, неговото количеството, подготвените дози несъмнено говорят,
че не са били предназначени за лична употреба, а с цел разпространение, което
обстоятелство намира опора и в присъединените гласни доказателства.
Преценявайки високата степен на обществена опасност на личността на дееца,
предвид предходното осъждане прави искане за налагане на кумулативно
предвидените наказания лишаване от свобода и глоба в максималните размери,
предвидени от закона за това престъпление. Изразява становище, че наказанието
лишаване от свобода следва да се търпи ефективно и отделно да бъде приведена в
изпълнение присъдата по НОХД № 231/2005 год. на ВрОС.
Защитникът на Л. заема категорична позиция за неговата невинност. Мотивира я с това, че е
налице доказателствен дефицит относно държането на наркотични вещества и
специалната цел предвидена от закона. Основава се на показанията на свидетелите
Н. /М./ и Р. М., които установяват начина на появата на пакетчетата в дома на
подзащитния му. В същата посока на разсъждения не кредитира показанията на св. К.,
дадени пред съдия по реда на чл. 223 НПК, поради опорочаване на процедурата и
послужило, като основание за отмяна от въззивната инстанция на първата присъда.
От изложеното извежда извода, че Л. с действията си не е осъществил
съставомерните елементи на престъплението по чл. 354а НК и следва да бъде
оправдан изцяло по поддържаното обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Производството за втори път влиза в съда, след като с
въззивно решение № 385/16.07.2007 год.
постановено по ВНОХД № 486/200 САС е отменил присъда № 141/26.01.2007
год. по НОХД № 727/2006 год. на ВрОС, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия.
През инкриминирания период подсъдимият К.И.Л. ***. Имота
представлявал парцел с две жилищни сгради. По-малката се обитавала от него, а
по-голямата от сестра му, св. Р. М. и семейството й. По същото време Л. правел
ремонт на жилището си. Ежедневно в него работели строителни работници.
На 06.06.2006 год. служители на ОДП Враца извършили оглед
на въпросното жилище. При него, в стаята ползвана от Л. като спално помещение на
тоалетката, свързана със леглото били открити
7 бр. сгънати хартийки с размери 2.5 см. на 1.2 см. съдържащи кафяво
прахообразно вещество; 2 бр. разгънати правоъгълни хартийки с размери 5 см. на 4 см., в които имало
кафяво прахообразно вещество и найлоново пликче с 51 броя сгънати и запечатани
хартийки, съдържащи същото по цвят и вид вещество. С протокол за претърсване и
изземване от 06.06.2006 год., одобрен по реда на НПК от съдия, описаните
пакетчета били иззети.
Съдържащото се в тях кафяво прахообразно вещество било подложено
незабавно на полеви наркотест „Detect
for drugs”. При изследването реагирало на
хероин. За провеждането на теста се изготвили съответни протоколи, а вещите
пакетирани и фотографирани.
Назначената физикохимична експертиза заключава, че прахообразното
вещество в обекти № 2, 3 и 4 съдържащи иззетите пакетчета в последователността
описана в предходните абзаци по външни белези и химичен състав е сходно и
представлява хероин. Общото му нето тегло възлиза на 3, 8491 гр. Концентрацията
на активния компонент диацетилморфин във всички пакетчета е еднаква и възлиза
на 10 %. Хероина е категоризиран, като наркотично вещество. Същото подлежи на
контрол от Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от
1961 год. , която е ратифицирана и от Р България. Той подлежи на контрол и от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите /обн. в ДВ 30/99 г./. Съгласно него хероина е включен
в приложение № 1 към чл. 3 ал.2
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина”.
Съгласно заключението на фармацевтично оценителната
експертиза, стойността на намерения и иззет от дома на Л. хероин, съобразно
приложение № 2 към член единствен на ПМС
№ 23/98 год. възлиза на 192.46 лв.
Така изложените фактически положения се подкрепят по
несъмнен начин от показанията на свидетелите Г. Й. Г., П. А., Н. М. и В.К.,
които не са повлияни от качеството им на страна в процеса или роднински връзки
и са последователни, и обективни. Основани са на техни възприятия на събитията
предхождали обиска в дома на подсъдимия и по време на същия, предметите, които
са били намерени под формата на пакетчета, местонахождението и съдържанието им.
Към доказателствената маса съдът присъединява и показанията на св. Я.М.– зет на
Л., установяващ ползването на една от стаите в наследствената къща от
подсъдимия, факта на намиране на пакетчета в нея, точното им местонахождение в
стаята. Наличните по делото писмени доказателства потвърждават истинността на
казаното от тях, а те са: протокол за оглед на местопрестъплението на л. 1-2 от
досъдебното производство; протокол за претърсване и изземване в жилището на подсъдимия
от 06.06.2006 год. ведно с одобрение на съдия на л.6-8; протоколи за тестване и
запечатване на наркотични вещества на л.9-14; фотоалбум на л.16-18;
физико-химическа експертиза № 28 и фармацевтично-оценителна експертиза.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелките Р.
М. и В. Н.. Те са изпълнени с противоречия и взаимно изключващи се твърдения и
остават изолирани от изброения до тук доказателствен материал. Така св. Р. М. –
сестра на Л., в хода на съдебното следствие при първото разглеждане на делото
се е възползвала от правата си по чл. 119 НПК, докато при новото разглеждане
дава изключително подробни показания относно това, как пакетчетата с хероин са
попаднали в дома на брат й. Тази словоохотливост идва след като св. Н. – бивша
съпруга на подсъдимия за първи път е разпитана пред апелативния съд и
установява съвсем нови факти в полза на подсъдимия. Показанията им не са
обективни и добросъвестни. Нелогично е да се приеме, че още по време на
досъдебното производство те не са съобщили известните им факти, а са ги
премълчавали независимо от съществуващата за техен близък угроза и са проявили
активност на значително по-късен етап. На следващо място е съществуващото противоречие.
Първоначално св. Н. при разпита й във възивното следствие е заявила, че на
06.06.2006 год., докато е гостувала в
дома на св. Р. М., непознат за нея мъж е оставил плик с мъжки дрехи и малки
пакетчета, които тя е занесла в стаята на Л. в ремонтираната къща, в какъвто
смисъл свидетелства св. М. в настоящото
производство. В показанията си , при новото разглеждане на делото Н. съобщава,
че плика с въпросните пакетчета е получен от сестрата на Л. - св. Р. М. от
непознат мъж, който са оставали в стаята на бившия й съпруг. Налице е и друго
противоречие. При първоначалните си показания Н. твърди, че в плика предаден й
от непознат човек освен пакетчета е имало мъжки дрехи. При разпита им в хода на
съдебното следствие на настоящето дело и двете твърдят, че в плика са се
намирали единствено малки пакетчета с неизвестно съдържание. Освен описаните
дотук противоречия, изложенията на двете свидетелки се опровергава от
присъединените писмени доказателства. Докато те твърдят, че предадения плик е
оставен без да бъде отварян в стаята на подсъдимия, от протокола за оглед,
фотоалбума и показанията на свидетелите Г. Г., П. А. и Н.М. е видно, че на
тоалетката, трайно прикрепена към леглото при огледа и последващото изземване
са намерени разпръснати голям брой пакетчета, някои от които сгънати, а други разгънати.Изложеното
по несъмнен начин сочи, че показанията на тези свидетелки обслужват само и
единствено защитната теза на Л. и целят не разкриване на обективната истина,а
оневиняването му.
Такова е отношението на съда и към обясненията на самия
подсъдим. Същият твърди, че в момента на обиска той не е държал наркотични
вещества и в този смисъл манифестира становището си, че обвинението срещу него
е необосновано и недоказано. Подобно твърдение е неоснователно и лишено от
доказателствена подкрепа. Като се изключат показанията на св. Н. и Р. М.,
останалата доказателствена съвкупност сочи на друг извод. Така Свидетелите Г. Г. и П. А. в показанията си на
досъдебното и в съдебното производство последователно и точно установяват,
участието си в претърсването и изземването в качеството на поемни лица,
спазената изцяло от полицейските служители процедура по провеждането му,
мястото, разположението и количеството пакетчета, както и резултата от полевия
тест. В тяхна подкрепа са и протоколите за оглед, претърсване и изземване,
фотоалбума и протоколите за тестване и запечатване на наркотични вещества. В
унисонс с изброените доказателства са и показанията на св. Я. М. и Н. М.. Вярно
е, че при разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие се констатираха
известни отклонения и противоречия, но те бяха изчистени, чрез прочитане на
протоколите за разпит пред съдия по реда на чл. 223 НПК и в хода на съдебното
следствие при първото разглеждане на делото. Самите свидетели обясняват тези
разминавания с продължителния период- почти две години, изминал от първото
процесуално действие до разпита им в настоящето производство, което е напълно
логично и правдиво.
Специално внимание следва да се отдели на показанията на
св. В.К., от една страна поради значимостта им за изясняване на обстоятелствата
включени в предмета на доказване и от друга предвид възраженията на защитата на
подсъдимия за тяхната доказателствена годност. Вярно е, че съдът с протоколно
определение от 24.09.2008 год. постанови
прекия му разпит, но въпреки положените усилия, местонахождението на
същия не беше открито. Тази пречка не може да бъде основание за многократно
отлагане на делото и не приключването му в разумни срокове, още повече, че
присъединяването на показанията му към доказателствената съвкупност става чрез
способи изрично предвидени в НПК – чл. 223 и чл. 281.ал.1 т.4 НПК. По отношение
показанията на К. се излагат доводи и относно законосъобразното провеждане на
разпита, което е било и едно от основанията за отмяна на първата присъда.
Настоящия съд намира, че разпита е проведен в съответствие с изискванията на
закона и не е допуснато нарушение на процедурата на чл. 223 НПК. Съображенията
за това са следните: Вярно е, че съгласно чл. 219 ал.2 НПК разследващия орган
може да привлече лицето като обвиняем със съставянето на акта за първото
действие по разследването срещу него. Вярно е и това, че такова действие е било
извършено още на 06.06.2006 год. С оглед гарантиране правата на лицата, чиято
отговорност подлежи на ангажиране,законодателят е поставил допълнителни
изисквания, а те са : протокола за съответното процесуално действие следва да
съдържа минимум съдържание отнасящо се до личните данни на лицето, което се
привлича за обвиняем, деянието за което се привлича и правната квалификация,
правата му по чл. 55 НПК. Още първия прочит на протоколите изготвени от
компетентните органи по надлежния ред дава информация, че в тях не се съдържат
изброените реквизити. Следователно не може да се приеме, че по делото е имало лице
законосъобразно привлечено в качеството на обвиняем. Това означава, че за
разследващия полицай не е съществувало задължение, да уведомява Л. и негов защитник
за провеждането на разпита на свидетелите К. и Н. При тази хипотеза факта, че
още на следващия ден Л. е привлечен с нарочно постановление като обвиняем не
опорочава процедурата по разпита, за това защото разследващия има правото да
извърши преценка на доказателствената наличност за да прецени налице ли са
основания за виновността на определено лице.
При това положение, свидетелските показания на св. К.
дадени пред съдия на досъдебното производство по реда на чл. 223 се присъединиха
към доказателствената маса и цениха освен като годно доказателствено средство,
но и като такова установяващо факта на извършване на деянието и авторството му.
Няма основание те да бъдат игнорирани, поради своята последователност,
конкретика, яснота и пълно съответствие с останалата доказателствена маса., в
т. число и показанията на св. Н. М., установяващ факта на продажба на
наркотични вещества на трети лица от страна на Л.. По тези съображения не се
кредитират показанията му дадени в съдебно заседание пред друг състав, при
първото разглеждане на делото. От тях очевидно прозира желанието да помогне на
подсъдимия, като негов снабдител, твърдейки, че в момента на разпита на
досъдебното производство пред съдия се е намирал под въздействие на приети
наркотици.
Въз основа на установената фактология и анализ на
наличната доказателствена маса от правна страна, съдът приема, че К.Л. е
осъществил състава на чл. 354а ал.1 изр. 1 пр.4 НПК. Въпреки забраната на чл.
30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите, същия е
държал в дома си на 06.06.2006 год. хероин с общо нето тегло 3.8491, с активно
действащ компонент диацетилморфин – 10 %, включен в приложение № 1 на същия,
като вещество с висока степен на риск за общественото здраве.
Налице е и другия съставомерен елемент – специална цел за
разпространение. Инкриминираното престъпление по чл. 354а НК е извършено през
лятото на 2006 год. Досъдебното производство, в т.ч. и изготвянето на
обвинителния акт е станало при
действието на старата редакция от бр. 26/2004 год. С изменението на НК /ДВ бр.
75 от 2006 год./, влязло в сила от 13.10.2006
год., деянието което подсъдимия е извършил е придобило нова квалификация,
каквато и прокурора е приел в новия обвинителен акт, инициирал настоящето
производство, а именно по чл. 354а ал.1 изр. 1 пр.4 алт.1 НК. Изменението на обвинението
е обусловено от по-благоприятния характер на закона и при отчитане действието
на чл. 2 ал.2 НК. Промяната в новата редакция
е налице и в посока изискването
на специална цел за разпространение. По първоначалното обвинение Л. е бил
обвинен в разпространение на повече от две лица, а по настоящето обвинение е
признат за виновен, че държането е осъществявано с цел разпространение, форма
на изпълнително деяние, което се е съдържало и при старата редакция. В
конкретния случай, в рамките на безспорно установените по делото факти, целта
на разпространение на инкриминираните количества високо рискови наркотични
вещества несъмнено е налице. Създаден е механизъм при който подсъдимият е държал
наличното количество хероин и е извършвал разпределението му на дози. За това говорят
намерените 60 бр. пакетчета в различен стадий на подготовка за улична продажба.
Установено е от показанията на св. К. и М. и пласьорската дейност на дееца.
Всички тези обстоятелства по делото, предявени на подсъдимия като факти от
началото на наказателното производство, срещу които факти той е организирал и провел защитата си в
процеса, в достатъчна степен обосновават извода за наличието на специална цел
на неговите действия.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, като
формата на вината е пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си и е целял настъпването на съответните последици. С действията си
подсъдимият се е стремял да се снабдява с парични средства, тъй като друг
източник за това от материалите по делото е видно, че не е имал.
Причини за извършване на престъплението са ниското
съзнание на Л., обусловило упоритата му престъпна дейност.
Признавайки го за виновен, при определяне вида и размера
на наказанието съдът съобрази от една страна семейното положение на
подсъдимият. От първия си брак и настоящото съвместно съжителство той има три
малолетни деца, за които полага грижи. Количеството и стойността на намерения
хероин също следва да бъдат присъединени към смекчаващите обстоятелства. От
друга страна предишното осъждане за същото престъпление, степента на обществена
опасност на деянието с оглед предмета на
престъплението, наличието на данни, че е разпространявал наркотици сред млади
хора се отчетоха като отегчаващи отговорността обстоятелства. При преценка на абсолютния
брой и тежест на всяко едно обстоятелство определи налагането на наказание лишаване от свобода под средния
размер за срок от три години. При обсъждане начина на изтърпяване, съдът
намира, че очевидно с преходното осъждане не са постигнати целите на
наказанието лимитативно посочени в чл.
36 НК, което и налага ефективното изтърпяване на настоящето. Това от една
страна ще действа възпиращо и превъзпитателно по отношение на Л. в бъдещия му
живот, а от друга страна ще въздейства превантивно и възпиращо по отношение
останалите членове на обществото. Първоначалния режим на изтърпяване следва
съобразно правилата на чл. 46 б.”б” ЗИН да бъде “общ”. Наред с наказанието
лишаване от свобода съдът наложи и кумулативно предвидената глоба в полза на
държавата в размер на 5 000 лв., отчитайки изброените обстоятелства.
От справката за съдимост се установява, че с присъда,
постановена по НОХД № 231/2005 год. на ВрОС Л. е бил признат за виновен и
осъден за деяние по смисъла на чл. 354а ал.1 изр. 1 пр.3, 4 и 6 алт. 1 НК
извършено на 12.02.2004 год. и осъден на три години лишаване от свобода,
изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66 ал.1 НК за срок от пет
години. Присъдата е влязла в сила на 07.07.2005 год. Деянието предмет на
настоящето производство е извършено на 06.06.2006 год. в рамките на
изпитателния период определен с присъдата по НОХД № 231/2005 год. Налице са
изискуемите предпоставки на чл. 68 ал.1 НК, поради което и с присъдата съдът
постанови наказанието от три години да бъде изтърпяно отделно, при първоначален
“общ” режим, съгласно чл. 46 б.”б” ЗИН.
На основание чл. 354а ал.6 НК хероин с общо нето тегло от 3.8491 гр. с
активно действащ компонент диацетилморфин 10% се отнема в полза на държавата, а
след влизане на присъдата в сила се предаде на
Агенция “Митници” за унищожаване.
По отношение на другите веществени доказателства – 2 бр.
мобилни телефони, лична карта, заповед, призовка и 4 бр. фотоснимки се
постанови връщането им на собствениците.
На основание чл. 59 ал.1 НК се приспадна предварителното
задържане на Л. по мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от
08.06.2006 год. до 02.10.2008 год. и по мярка “домашен арест” от 02.10.2008
год.
В тежест на подсъдимия се възложиха направените по делото
деловодни разноски в размер на 447 лв.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: