Р Е Ш Е Н И Е
№ 403
12.07.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №361 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.124, вр. чл.100 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Д.А.П. ***, с посочен по делото съдебен адрес *** , против Заповед №ЧР 35/26.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателката счита, че оспорената заповед била незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.
Излага съображения, че издадената заповед не била мотивирана. Формалното посочване, че срещу нея е образувано дисциплинарно производство, не изпълнявало хипотезата на закона. Заповедта следвало да се мотивира, като в нея следвало ясно и точно да бъде посочено защо жалбоподателката следвало да бъде отстранена от работа.
На следващо място твърди, че заповедта била издадена в противоречие с целта на закона. В действителност с нея не се целяло обективно провеждане на дисциплинарно производство, а се целяло лишаването на жалбоподателката от възможността да полага труд и да получава възнаграждение за това. При издаване на заповедта Кметът на Община Хасково използвал неправомерно служебното си положение, в противоречие с целта на закона. Видно било от последователността на неговите действия, че чрез властнически методи се препятствало действителното възстановяване на жалбоподателката на служба и продължаване действието на служебното ѝ правоотношение. В случая правното основание, обуславящо същността на заповедта за отстраняване от длъжност, а именно започнало дисциплинарно производство, било привидно. Оспорената заповед била издадена при превратно упражняване на власт, което водело до несъответствие с целта на закона. Обжалваната заповед била издадена в същия ден, в който жалбоподателката била възстановена на служебното си правоотношение, след оспорване на незаконосъобразна Заповед №ЧР-50/24.07.2020 г. на Кмета на Община Хасково, която заповед била трета по ред, с която се прекратявало служебното ѝ правоотношение, и която тя оспорвала. Издаването на заповед за образуване на дисциплинарно производство и назначаване на дисциплинарна комисия, както и заповед за временното отстраняване на жалбоподателката в същия ден, на който тя била възстановена на работа, навеждало на явна целенасоченост към постигане на един резултат, изразяващ се в образуване на дисциплинарно дело, което да послужи в крайна сметка като законово основание за недопускането ѝ до работа.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена изцяло.
Ответникът, Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител по делото, намира жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето ѝ. Излага доводи, че с нормата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл се предоставяла възможност на органа по назначаване да отстрани от работа служител, срещу когото е образувано дисциплинарно производство. Тази норма била диспозитивна, което означавало, че в оперативната самостоятелност на органа било да прецени дали да го направи, или не, а преценката му била по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №ЧР 12 от 26.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл и влязло в сила съдебно решение №3366 от 15.03.2021 г. на Върховен административен съд на Република България, Д.А.П. е възстановена за държавен служител на длъжност: Главен архитект на Община Хасково, с ранг II м., считано от 26.03.2021 г. Тази заповед е получена от П. срещу подпис на 26.03.2021 г.
Със Заповед №ЧР 34 от 26.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, на основание чл.95 и чл.96 от ЗДСл е наредено да се образува дисциплинарно дело №1/2021 г. срещу арх.Д.П. ***, по изложените в същата заповед дисциплинарни нарушения, определен е състав на Дисциплинарен съвет, и е разпоредено Дисциплинарният съвет да се събере и да изясни фактите и обстоятелствата по извършените нарушения на държавния служител, да изслуша неговите обяснения при необходимост, или му предостави възможност за писмени обяснения, да обсъди евентуално представените доказателства, и след приключване на дисциплинарното дело същото да бъде предоставено на Кмета на общината, ведно със становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Определен е и срок от два месеца за работата на дисциплинарния съвет.
В заповедта е посочено, че на 17.03.2021 г. в информационния сайт www.haskovo.net е публикувано интервю със заглавие „Арх.Д.П.: Уволниха ме заради договорка между ГЕРБ и ДПС за продаване на постове“, изложени са въпросите от интервюто и заявените твърдения в посоченото интервю от държавния служител П.. Установено е наличието на данни по отношение на служителя арх.Д.П., заемаща длъжността „главен архитект на Община Хасково“, за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, във вр. с чл.2, т.7 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, във вр. с чл.14, ал.1 от КПСДА и чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, във вр. с чл.17, ал.1 и ал.2 от КПСДА, и необходимост от образуване на дисциплинарно дело.
Със Заповед №ЧР 35 от 26.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, на основание чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл е наредено отстраняването от работа на държавния служител арх.Д.А.П. ***, за срок до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно производство по дисциплинарно дело №1/2021 г.
Под текста на заповедта е направено саморъчно отбелязване от Д.А.П. за получаването ѝ срещу положен подпис.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 08.04.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок за обжалване, дори същият да бъде отчетен от датата на издаване на оспорената заповед. Оспорването е насочено срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. В чл.100, ал.1 от ЗДСл е предвидено, че държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, а безспорно за жалбоподателката орган по назначаването е Кмета на Община Хасково, което се доказва и с представената Заповед №ЧР 12 от 26.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, с която П. е възстановена на държавна служба.
В оспорената заповед са посочени фактически и правни основания за издаването ѝ. От правна страна е цитирана разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл, която предвижда, че държавният служител може да бъде отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. От фактическа страна в процесната заповед е посочено, че съгласно Заповед №ЧР 34/26.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, срещу арх.Д.П. ***, е образувано Дисциплинарно дело №1/2021 г.
Настоящият съдебен състав намира, че така изложените фактическо и правно основание не са достатъчни актът да се приеме за надлежно мотивиран, по смисъла на чл.146, т.2, във вр. чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Макар разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл да е предвидила временното отстраняване на държавен служител от работа, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, като възможност за органа по назначаването, това не означава, че последният няма задължение да мотивира избора, който прави в условията на оперативна самостоятелност.
Целта на предвиденото с разпоредбата временно отстраняване на държавния служител от работа е да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело, да повлияе, или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото срещу него дисциплинарно производство. Настоящият съдебен състав не споделя застъпваното в съдебната практика становище, че единствената предпоставка за законосъобразно упражняване на правото на органа по назначаването едностранно да отстрани от работа държавен служител е срещу последния да е образувано дисциплинарно дело. Обратното би означавало издаването на акт по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл от органа по назначаването да е задължително във всеки случай при наличие на образувано дисциплинарно дело.
В случая административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това не го освобождава от задължението да мотивира избора си да предприеме тази крайна стъпка на ограничаване, макар и временно, на правото на труд на служителя.
В разпоредбата на чл.169 от АПК изрично е регламентиран съдебният контрол при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, като е предвидено, че в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В този случай в обхвата на проверката, освен притежава ли органът оперативна самостоятелност, се включва и въпросът за основанията, наложили избора на конкретното решение. Доколкото правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност – чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК, изборът на един от двата законосъобразни начина за решаване на случая предопределя съответствието на заповедта с материалния закон и неговата цел. Контролът върху самия избор предполага излагане на нарочни съображения в акта, които да го обосноват, тъй като е недопустимо мотивите на взетото решение да бъдат извеждани от съда по предположение.
Неспазването на изискването за
излагане на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна
преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт и според Тълкувателно решение №4
от 22.04.2004 г. на ВАС по дело №ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. Съгласно т.2 от цитираното Тълкувателно
решение, което не е загубило значение и при действието на АПК, в случаите, когато административният
орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на
възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и
организации, които пряко касаят решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви
съставляват основания за отмяна на административния акт. В мотивите на Тълкувателното
решение е прието също, че въпреки предоставеното от закона право на
действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е
избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
основание за отмяната
на акта. Посочено е, че актът
се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен
преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на
въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на
оперативна самостоятелност, и съответства ли взетото решение на целта на закона.
Съдът намира, че в случая административният орган не е изпълнил задължението да мотивира избора си да отстрани временно от работа жалбоподателката, което препятства съдебния контрол върху законосъобразното упражняване на неговата оперативна самостоятелност, и е предпоставка за отмяна на оспорения акт.
Липсата на надлежни мотиви прави невъзможна преценката за спазване на принципа на съразмерност, установен в чл.6 от АПК, който въвежда императивно задължение административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В чл.6, ал.3 и ал.5 от АПК е предвидено, че когато с административния акт се засягат права, или се създават задължения за граждани или за организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона, а административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
По изложените доводи съдът приема, че Заповед №ЧР 35 от 26.03.2021 г. е немотивиран административен акт и като такъв следва да бъде отменена.
Настоящият съдебен състав споделя и наведените в жалбата оплаквания за издаване на процесната заповед при несъобразяване с целта на закона.
Както вече
беше посочено, смисълът на временното отстраняване на държавен служител от работа,
при образувано срещу него дисциплинарно дело, е да се ограничи неговата
възможност да влияе, поради длъжността, която заема, на обективното и безпристрастно провеждане на
дисциплинарното производство (в този смисъл напр.
Решение №2582/18.02.2020
г., постановено по
адм.дело №14375/2019 г. на
ВАС).
Няма спор по делото, и е установимо от цитираното в Заповед №ЧР 12/26.03.2021 г. влязло в сила съдебно решение №3366 от 15.03.2021 г. на ВАС, че жалбоподателката Д.А.П. е била в прекратено със Заповед №ЧР-50/24.07.2020 г. на Кмета на Община Хасково служебно правоотношение на длъжността „главен архитект на Община Хасково“, и тази заповед е била отменена като незаконосъобразна с окончателното решение на ВАС от 15.03.2021 г., въз основа на което П. е възстановена на същата длъжност със Заповед на Кмета на Община Хасково, считано от 26.03.2021 г. Видно е също, че Дисциплинарно дело №1/2021 г. е било образувано въз основа на данни за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в коментари на Д.П., направени в отговорите на въпроси от проведено с нея интервю, публикувано в интернет сайт на 17.03.2021 г., т.е. преди същата да бъде възстановена на длъжност като държавен служител. Нито данните, касаещи вмененото за дисциплинарно нарушение деяние, нито длъжността, заемана от жалбоподателката, сочат на някаква обективна възможност последната да влияе по някакъв начин върху провеждането на така образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Не може да се приеме за вероятна и тезата, че служителят би могъл да попречи на това производство, в резултат на явяването си на работа. Обстоятелството, че в същия ден, в който е възстановена за държавен служител, срещу П. е образувано дисциплинарно дело и тя е незабавно временно отстранена, води на извода, че отстраняването ѝ от работа е извършено от органа по назначаването не за постигане на целта, установена в закона за подобен вид актове.
Обстоятелството, че служебното правоотношение с държавния служител Д.А.П. е прекратено на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСЛ и Заповед на Кмета на Община Хасково за налагане на дисциплинарно наказание уволнение №ЧР 45/13.05.2021 г., считано от 18.05.2021 г., за което по делото е представена Заповед №ЧР 39 от 18.05.2021 г., към настоящия момент предмет на съдебно оспорване по адм.дело №559/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково, не променя горните изводи за постановяване на обжалвания акт при несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл.146, т.5 от АПК.
При този изход
на спора, основателна е своевременно заявената претенция на жалбоподателката в
нейна полза да бъдат присъдени, платими от ответника, направените по делото
разноски. Направени са
разноски от 1500 лева –
заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и
съдействие от 14.06.2021 г.
Основателно е и направеното от ответника искане за
намаляване на така заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Същото надвишава двукратно минималния размер, определен в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и се явява прекомерно по
смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, съобразно ниската правна и
фактическа сложност на делото, и обема на осъщественото пред съда
процесуално представителство. Поради
това разноските, които следва да се присъдят на жалбоподателката за адвокатското възнаграждение,
следва да бъдат редуцирани до размер от 900 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ЧР 35/26.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Д.А.П., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 900 (деветстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: