№ 11733
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110140937 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Колор Марк“ ЕООД
срещу „Латоя текс“ ЕООД, с която при условията на обективно съединение за предявени:
главни установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за вземанията за сумите от 1356 лева,
представляваща възнаграждение за допълнителни корекции в уеб приложение по
договор за изработване и публикуване на уеб приложение от 15.11.2016г. съгласно
издадена фактура № ......./24.04.2019г. и за сумата от 538,65 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
03.06.2019г. до 02.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане.
евентуални осъдителни искове на същото правно основание и за същите суми, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 21.07.2023г. до
окончателното плащане /съгласно уточнението в исковата молба, внесено от ищеца с
молба с вх. № 237364/24.08.2023г./.
Ищецът твърди, че по силата на договор за изработка и публикуване на уеб
приложение от 15.11.2016г. между него като изпълнител и ответника като възложител
възникнало облигационно правоотношение. Твърди, че предметът на договора включвал
дизайн на интерфейс, програмна реализация, инсталиране и настройка на софтуерно
приложение, като изпълнението следвало да се извърши на три етапа. Излага, че работата по
всеки от трите етапа била приета и заплатена от възложителя, а изпълнението на
1
първоначалното задание по договора се установявало със сила на пресъдено нещо от
постановеното по предходен спор между страните решение № 25122597/11.06.2021г. по гр.д.
№ 13233/2019г. по описа на СРС, 145 състав. Твърди, че след получена покана и проведена
среща по възлагане на ответника извършил 5 от общо 6 допълнителни корекции по
Приложение-опис на установените към 20.03.2018г. проблеми по изпълнение на Договор, за
което на основание чл. 30 от същия му се дължало възнаграждение в размер на 30 лв. на час,
като за стойността на допълнително предоставените софтеурни услуги издал фактура №
......./24.04.2019г. Твърди, че фактурата била получена от ответника, включително като
приложение към отговора на исковата молба, подаден в производството по гр.д. №
13233/2019г. по описа на СРС, 145 състав, поради което вземането по същата станало
изискуемо най-късно на 02.06.2019г. При така изложените фактически твърдения отправя
искане към съда за признаване за установено съществуването на съдебно предявените
вземания, а при условията на евентуалност - за присъждането им. Претендира законна лихва
и разноски.
С молба с вх. № 80876 от 11.03.2024г. по описа на СРС ищецът уточнява, че
корекциите в уеб приложението, за които претендира съдебно предявеното вземане, са му
възложени на проведена на 30.03.2018г. среща между представители на двете дружества.
Излага, че допълнително извършеното, за което не му е платено възнаграждение, се сътои в
работа по проблемите с анализа на продажбите, която му отнела 2 часа, корекции в графа
„максимална отстъпка“, отнела 6 часа, актуализация на виртуалния портфейл – 32 часа,
таблица с непродадени артикули – 5 часа и интеграция със Спиди модул – 2 часа.
Ответникът „Латоя Текс“ ЕООД в срочно депозиран отговор на исковата молба
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че между страните било налице
твърдяното договорно правоотношение. Оспорва твърдението на ищеца, че е извършена и
приета работа извън обхвата на договора, която да подлежи на допълнително заплащане.
Оспорва страните да са обвързани от постановеното решение по предходно воденото
съдебно производство между тях. Оспорва доказателствената стойност на Приложение-опис,
като изтъква, че в съществената си част същото обективирало изявления на ищеца без
правна стойност. Допълнително извършеното от ищеца било за поправка на некачественото
му изпълнение, за което не се дължало заплащане. Липсвало и съглашение между страните
за възлагането на тази работа като допълнителна, което следвало да включва уговорка за
брой часове и възнаграждение. При условията за евентуалност прави възражение за
прихващане с насрещното си вземане за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
разходите, необходими за поправката и/или намаление на дължимото възнаграждение
поради недостатъци на изработения продукт. В тази връзка излага, че изработеният сайт не
отговарял на референтния, не била осъществена възможност за плащане с ePay и системата
не била интегрирана със Спиди. Иска от съда да отхвърли предявените искове, като му
присъди разноски.
С молба, представена в проведеното на 09.04.2024г. открито съдебно заседание по
делото /на л. 188/ в изпълнение на указанията на съда по чл. 101, ал. 1 ГПК ответникът
2
уточнява, че с възражението за прихващане иска намаление на дължимото възнаграждение
със сумата от 1 500 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а това се установява и от представения по делото писмен
договор, че на 15.11.2016 г. са уговорили изработване и публикуване на уеб приложение със
спецификация съобразно описаното в Приложение № 1. По силата на договора „Латоя-текс“
ООД в качеството си на възложител възлага, а изпълнителят „Колор марк“ ЕООД приема
срещу възнаграждение и в условията на трайни отношения да извърши следните дейности:
1. дизайн на интерфейс за софтуерно приложение – уеб сайт; 2. програмна реализация на
софтуерно приложение – уеб сайт; 3. инсталиране и настройка на софтуерно приложение –
уеб сайт в реална хостинг среда, предоставена от възложителя.
В чл. 2 от договора са уговорени три етапа на реализация:
Етап 1: изработване на основна графична концепция за дизайн според изискванията
на клиента; изработване на дизайн за типовите страници в уеб сайта според одобрената
графична концепция; инсталиране на платформата, настройване на обща функционалност и
архитектура на базата данни; интегриране и настройване на готови модули; изработване на
графична концепция.
Етап 2: back-end програмиране – изработване и имплементиране на специфични
модули и функционалности на уеб сайта; front-end програмиране – създаване на HTML
шаблони за клиентската част на уеб сайта според одобрената графична концепция.
Настройване на изгледите за различните резолюции, десктоп и мобилни устройства; search
engine optimization (SEO); тестване и коригиране на грешки.
Етап 3: инсталиране на сървър на възложителя.
В член 3 от договора е предвидено, че срокът за изпълнение на дейностите е 70
работни дни, като този срок започва да тече след подписване на договора, предаване на
всички нужни за реализиране на дейностите материали от страна на възложителя, описани в
Приложение № 2 и направено плащане по реда на чл. 5 от договора. Завършването на всеки
етап на реализация се удостоверява с подписването на приемо-предавателен протокол по
образец, представляващ Приложение № 3 към договора. Съгласно чл. 4 при осъществяване
на дейностите възложителят се задължава да изплати на изпълнителя възнаграждение в
размер на 14 955 лв. без ДДС по реда на чл. 5 и чл. 53 от договора. В чл. 5 е предвидено и
точно как се заплаща възнаграждението по договора, а именно:
1. първа вноска – преди стартиране на етап 1, описан в чл. 2, в размер на 3500 лв. без
ДДС;
2. втора вноска – след приключване на етап 31, преди стартиране на етап 2, описан в
чл. 2, в размер на 5000 лв. без ДДС;
3
3. трета вноска – след приключване на етап 32, преди стартиране на етап 3, описан в
чл. 2, в размер на 5000 лв. без ДДС;
4. четвърта вноска – след приключване на етап 33, описан в чл. 2, в размер на 1450
лв. без ДДС.
Съгласно чл. 7 възложителят се задължава да извърши дейностите по договора в
съответствие със заданието на възложителя, описано в Приложение № 1, и в сроковете,
заложени в чл. 3. Изпълнителят има право да получи всички необходими материали, да
получи достъп до всички необходими документи, информация и данни, пряко или косвено
свързани или необходими за изпълнение предмета на договора – чл. 8. Видно от чл. 15,
възложителят се задължава да предостави на изпълнителя цялата информация, описана в
Приложение № 2, необходима за извършване на дейностите или да съдейства за нейното
набавяне. Съгласно чл. 16 възложителят се задължава да потвърди с приемо-предавателен
протокол (Приложение № 3) одобрението и приемането на завършените етапи от
реализацията на дейностите, описани в чл. 2 до пет работни дни след представяне на етапа
на одобрение. Чл. 19 гласи, че възложителят има право да предоставя насоки и изисквания
във всеки момент от реализацията на дейностите, които изисквания не променят
спецификацията, описана в Приложение № 1. В случай че възложителят направи промени по
структура, функционални или технически изисквания към възложените на изпълнителя
дейности, които не са описани в Приложение № 1, изпълнителят има право да поиска
промяна в договореното възнаграждение и допълнителен срок за изпълнение на съответните
промени, като насоки, изисквания и промени се извършват съгласно правилата на чл. 38. В
чл. 13 и чл. 20 са определени лицата за контакт за всяка от страните: Анастас Б., e-mail:
*************@******.** за изпълнителя и Иво Лазаров, e-mail: ******@****.**. Съгласно чл.
30 от договора всички допълнителни корекции, невключени в договора, се заплащат
допълнително по 30 лв. без ДДС на час или на база договорени взаимоотношения за
поддръжка. В чл. 31 е предвидено задължение на изпълнителя да коригира грешки във
функциите и/или алгоритмите, както и други несъответствия на софтуерното приложение
със спецификацията (Приложение № 1) в продължение на три месеца, считано от датата на
подписване на Приложение № 3. Съгласно чл. 32, ако при приемане на изработеното от
изпълнителя се установи, че същото има недостатъци, възложителят има право да поиска
отстраняването им за сметка на изпълнителя в срок, договорен между страните с
допълнително споразумение, което става неразделна част от договора.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че ответникът е заплатил всички етапи,
уговорени в договора, както следва: на 05.12.2016 г. е заплатена сумата от 4200 лв. преди
стартиране на етап 1; на 02.02.2017 г. е заплатена сумата от 6000 лв. след приключване на
етап 1 и преди стартиране на етап 2; на 03.10.2017 г. е заплатена сумата от 6000 лв. след
приключване на етап 2 и преди стартиране на етап 3 и на 07.02.2018 г. е платена сумата от
1740 лв. – след приключване на етап 3, което се потвърждава и от представените платежни
нареждания на л. 51 – л. 54 от делото.
Във връзка с предходен съдебен спор за точното изпълнение по процесния договор
4
между същите страни е постановен влязло в законна сила решение №21036852 от
11.06.2021г. по гр.д. № 13233/2019г., с което е отхвърлен предявеният „ЛАТОЯ-ТЕКС“
ЕООД срещу „КОЛОР МАРК“ ЕООД осъдителен иск за сумата от 4145 лв., представляваща
неустойка за забава, формирана от следните суми: сумата от 1495 лв. за неустойка за забава
по чл. 24 от договора за периода от 16.03.2017г. до 04.05.2017г. и сумата от 2 650 лв. за
неустойка за забава по чл. 26 от договора за периода от 05.05.2017г. до 01.02.2019г.
По делото е представена покана от „Латоя Текс“ ЕООД до „Колор Марк“ ЕООД, за
която ищецът не оспорва, че е получена на 27.03.2018г. чрез законния му представител А. Б.,
за което е оформена представената по делото /на л. 189/ обратна разписка. С поканата се
иска ищецът да предприеме необходимите действия за отстраняване изброените в
приложения към същата недостатъци на уеб приложението, както и да осигури представител
за среща на 30.03.2018г. за окончателно тестване на продукта и подписване на окончателен
приемо-предавателен протокол.
В опис-приложението към поканата в 4 точки са обобщени проблеми по
изпълнението на договора, както следва: проблеми с анализа на продажбите, отсъствието на
графа за максимална отстъпка, липса на функционалност за комбиниране на плащането с
виртуален портфейл с друг платежен метод и липса на интеграция със Спиди.
Представен е неоспорен имейл, изходящ от посочения в процесния договор имейл
адрес на ответното дружество до имейла, посочен за контакт с ищцовото дужество от
30.03.2018г., към който в прикачен файл е изпратен документ със заглавие „Сайт за
изчистване“. Страните не спорят, че като приложение към този имейл е изпратено именно
приложение-опис за установените към 20.03.2018г. проблеми по изпълнението на Договор
/на л. 110-111 от делото/. Съгласно посоченото в този неподписан документ е определен
срок за отстраняване проблема с анализа на продажбите до 03.04.2018г., за добавянето на
графа за максимална отстъпка е определен срок от 5 работни дни и цена 180 лв., за добавяне
на възможност за комбинирано плащане с виртуален портфейл и друг метод е посочено, че
ще струва 950 лв. В текста е посочено, че до 5 работни дни следва да се осигури интеграция
със Спиди и до 7 дни следва да се разработи таблица за непродадени артикули.
Не е спорно, че за събено предявеното вземане ищецът е издал фактура № 00....... от
24.04.2019г. на стойност 1356 лв. с ДДС с посочено наименование на стоката/услугата
„извършване на допълнителни дейности по договор за изработване и публикуване на
уебсайт“, която не е осчетоводена и не е платена от ответника.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. В. Б. –
служител по трудово правоотношение с ищцовото дружество.Свидетелят споделя, че в
качеството си на пряк ръководител на проекта по разработка на уеб сайта по възлагане на
ответното дружество непосредствено е възприел отношенията между страните по
поводпроцесния договор. Заявява, че ответникът тествал сайта, при което достигнал до
извод, че не работи, поради което организирал среща, която се състояла на 30.03.2018г.
След срещата на същия ден представител на ответника изпратил протокол, в който в 5
точки описвал недостатъците на изработеното. Свидетелят заявява, че доколкото тези
5
проблеми по естеството си изменяли функционалността на уеб приложението, на срещата
страните се договорили, че работата по тях ще изисква допълнително заплащане в
размерите, посочени по всяка от точките. Заявява, че допълнителните функционалности
били разработени и предоставени на ответника за тест, но до одобрението им така и не се
стигнало, защото ответникът завел дело срещу ищеца. Уточнява, че към момента на
завеждане на делото ответникът е имал достъп до допълнителните фунционалности, сайтът
фунционирал и същите се ползвали. След внимателната им преценка и анализ и отчитайки
евентуалната им заинтересоваост от изхода на спора съдът кредитира показанията на
свидетеля Б. като последователни, логични, безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
От заключението на съдебно компютърната-техническа експертиза, което съдът
кредитира след дължимата се преценка по чл. 202 ГПК, по делото се устрановява, че „Колор
марк“ ЕООД е извършило следните корекции, които са извън уговореното в спецификацията
по договора – детайлна справка за продажбите и за ретурите с възможност за експорт в
Ексел таблица, въвеждане на колона за максимална отсътпка в Ексел файла за импорт на
продукти, възможност виртуалният портфейл да се ползва като платежно средство дори
когато стойността на поръчката надвишава наличността в него и възможост за
визуализиране в таблица на непродадените артикули. Вещото лице разяснява, че
интегрирането на приложението със Спиди така, както е уговорено по договора между
страните, би отнело 16 работни часа. Експертизата дава отгвор и на въпроса колко работни
часа би отнело изготвянето и на останалите корекции на средно опитен софтуерен
разработчик, запознат с програмния продукт. Дава заключение, че възможността за плащане
с ePay е осъществена, както и първоначално изработеното от „Колор Марк“ ЕООД отговаря
на параметрите за виртуалния портфейл, уговорени в договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
По допустимостта:
Видно от приложеното гр.дело №23387/2023г. по описа на СРС, 113 състав, по
същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
е разпоредено длъжникът „Латоя текс“ ООД да заплати на кредитора „Колор марк“ ЕООД
парични вземания.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и установителният
иск в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 1 ГПК е предявен в законовия срок за това.
С оглед идентитета в размера на претендираните суми в исковото и заповедното
производство и в основанието, от което същите произтичат, съгласно посоченото в
заповедта за изпълнение и исковата молба, съдът намира, че предявените искове са
процесуално допустими.
6
По основателността на предявените искове, съдът намира следното:
По главния иск в тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1
вр. с чл. 266 ЗЗД е да докаже възникването на 15.11.2016г. на валидно облигационно
правоотношение по договора за изработка и публикуване на Уеб приложение, точното
изпълнение на поетите с договора задължения от негова страна и приемането на работата от
ответника, възлагането и приемането на корекциите, както и размерът на дължимото се
възнаграждение за същите.
В тежест на ответника във връзка с наведеното възражение за недостатъци е да
докаже твърдяното отклонение в качествено отношение от възложената работа, а по
възражението за прихващане, че има ликвидно и изискуемо вземане за стойността, с която
подлежи на намаление възнаграждението по договра, съизмерима с разходите за
отстраняването му, както и да е направил възражението си при приемането на работата или
след откриване на недостатъците, ако същите не са установими при обикновен преглед.
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните възникването и съществуването на твърдяното
облигационно правоотношение между ищеца и ответника с източник договор за изработка и
публикуване на уеб приложение от 15.11.2016г.
На основание чл. 298 ГПК със сила на пресъдено нещо между страните е установено,
че „Колор марк“ ЕООД не дължи на „Латоя текс“ ООД неустойка за забавено изпълнение по
договора. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. №
1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на
делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в
диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на присъдено нещо.
Единствено диспозитивът на решението представлява източника на силата на присъдено
нещо. Мотивите към решението не са част от него.
Спорът между страните е концентриран преди всичко около въпросите за качеството
на изпълнението по договора от страна на ищеца и по-конкретно дали корекциите, за които
е издадена процесната фактура, са включени в предметния обхват на договора, или попадат
в хипотезата на чл. 30 от същия, което обуславя извод за дължимост на допълнително
възнаграждение, респ. в какъв размер.
Действително по делото не е спорно, че първоначално уговореното възнаграждение е
платено изцяло от възложителя, което би могло да се счита за приемане на работата, но в
случая от събраните доказателства еднопосочно се установява, че ответникът е имал
възражения за качеството на изпълненото, като за обсъждането им и за евентуалното
подписване на окончателен приемо-предавателен протокол странте са провели нарочна
среща.
От друга страна съгласно съдебнотехническата експертиза ищецът е извършил
корекции, които не са част от уговорената спецификация по договора между страните, а
7
именно – детайлна справка за продажбите и ретурите, колона за максимална отстъпка,
възможснот виртуалния портфейл да се ползва в комбинация с друг метод за плащане при
недостатъчна наличност и фунционалност за визуализиране в таблица на непродадените
артикули. За тези корекции на основание чл.30 от договора ищецът има право на
допълнително възнаграждение. Съгласно константната съдебна практика - Решение № 9 от
5.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2690/2015 г., II т. о., ТК, релевантно за приемането по см.
на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо
реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или
конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от
които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за
такова одобрение. В случая от събраните гласни доказателства по делото се установява, че
на ответника е бил предоставен достъп до тези допълнително разработени
функционалности, че сайтът е бил в експолатация и ответникът се е позлвал от тях. Този
извод се потвърждава и от обстоятелсвтото, че частта „Проверени документи, данни и
доказателства“ в СТЕ вещото лице е посочило, че е получило достъп до процесната система,
до програмния й код и пълно извлечение от базата данни на същата именно от ответника.
Дали ответникът впоследствие е ползвал по предназначение предадения продукт или е
инвестирал в изработването на друг, е ирелевантно, щом причината за това решение не се
установява да е в действията на ищеца. Ето защо съдът намира, че допълнително
възложената работа е била приета, макар и фактурата за стойността на дължимото се
възнаграждение за същата да не е била осчетоводена. Осчетоводяването представлява
извънсъдебно признание от страна на ответника за възникване в негова тежест на
задължението за плащане на сумата, като признанието на неблагоприятни факти има
доказателствена сила. Липсата на осчетоводяване, обаче, като благоприятен за ответника
факт, осъществяването на който е изцяло под негов контрол, не се ползва с такава
доказателствена сила, поради което и не обосновава извод за недължимост на вземането, за
което фактурата е издадена.
Поради всичко изложено съдът приема, че ищецът е изпълнил работата по
коригиране на уеб приложението по процесната фактура от 24.04.2019г., за което на
основание чл. 30 от договора му се дължи възнаграждение от ответника.
По въпроса за размера на дължимото се възнаграждение съдът намира, че страните са
постигнали съгласие, което макар и да не е оформено в писмена форма е обективирано в
разменената електронна кореспонденция от посочените електронни адреси за
кореспонденция в договора след проведената на 30.03.2018г. работна среща. Видно от
приложението-опис, което е изпратено като прикачен файл към имейла на възложителя / на
л. 111 от делото/ уговореното възнаграждение за допълнителните услуги е в размер на 180
лв. за въвеждането на графа максимална отстъпка и 950 лв. за доработката на виртуалния
портфейл, или общо 1130 лв. без ДДС, респ. 1356 с ДДС, което кореспондира със стойостта
на процесната фактура. Ето защо съдът достига до краен извод за основателност на
предявения иск.
8
По възражението за прихващане
Установява се от кредитираната СТЕ, че извършеното по договора е в пълнота с
изключение на интеграцията със „Спиди“. В представенената от ответника с отговора на
исковата молба кореспонденция между имейл адресите на възложителя и изпълнителя / на л.
163 от делото/, която не е оспорена, се съдържа извънсъдебно признание от законния
представител на ищеца за дължимостта на сума, която подлежи на възстановяване поради
нефункциониращият модул с курерска служба. От друга страна по делото се установява, че
ответникът многократно е сезирал ищеца с искане за отстраняване на този недостатък, което
обуславя извод, че в патримониума му е възникнало насрещно вземане, което обаче не е
ликвидно, тъй като не е установно по размер. Съгласно приетото в мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение №2/2020г. на ВКС, ОСГКТ изискването за ликвидност на активното
вземане следва както от от буквалния прочит на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, така и логически.
Ликвидно е активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно
(установеното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение), но и неоспореното от
длъжника, срещу когото се прихваща. В случая никое от изброените условия за ликвидност
на активното вземане не е налице, поради което възражението за прихващане е
неоснователно.
По акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва съдът
намира следното:
Изпадането на възложителя в забава е обусловено от изтичане на уговорен от
страните срок за изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение, а при липса на
уговорен срок - от връчване на покана до възложителя за плащане на възнаграждението
/Решение № 50 от 20.05.2019 г. по т. д. № 1329 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
Търговско отделение/.
Тъй като не е съставен окончателен приемо-предавателен протокол, съдът следва да
определи кой е най-ранният и сигурно доказан момент, в който ищецът е предал
окончателно проекта, а ответникът е волеизявил за неговото приемане. Със сигурност към
момента на получаване на отговора на исковата молба по предходно воденото дело, към
който е била приложена фактурата за процесното вземане, ответникът вече е ползвал уеб
приложението с корекциите, за които се води настоящия правен спор. Поради това и по арг.
от чл. 303а ТЗ съдът намира, че за процесния период 03.06.2019 г. – 02.05.2022 г.
ответникът е бил в забава и дължи лихва, чийто размер, определен от съда на основание чл.
162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор, възлиза на сумата от 401,18 лв., до която искът
следва да бъде уважен като основателен.
Ето защо съдът намира, че предявените искове са основателни и главният иск следва
да бъде уважен изцяло, а акцесорният – частично, съгласно изложеното по-горе.
По разноските:
9
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Съгласно
указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк.
дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС исковият съд следва да се произнесе по
дължимостта на разноските и за заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 37,82 лв. за
платена държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение, от които му се следват
368,95 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 925,18 лв., в
т.ч. 37,82 лв. за държавна такса, 587,36 лв. за адвокатски хонорар и 300 лв. за вещо лице, от
които съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да му
заплати 858,85 лв.
Ответникът не е представил доказателства за разноски в заповедното производство.
От платените в исковото 600 лв. за вещо лице и 500 лв. за адвокатски хонорар при
съобразяване с отвърлената част от иска ищецът му дължи 79,81 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЛАТОЯ ТЕКС ООД, ЕИК
********* съществуването на вземанията на „КОЛОР МАРК“ ЕООД с ЕИК ********* за
сумите от 1356 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни корекции в уеб
приложение по договор за изработване и публикуване на уеб приложение от 15.11.2016г.
съгласно издадена фактура № ......./24.04.2019г. и за сумата от 401,18 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
03.06.2019г. до 02.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.05.2023г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по гр.дело №23387/2023г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 538,65 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „ЛАТОЯ ТЕКС ООД, ЕИК ********* да
заплати на „КОЛОР МАРК“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 368,95 лв. за разноски в
заповедното производство и сумата от 858,05 лв. за разноските в настоящето производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „КОЛОР МАРК“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати на „ЛАТОЯ ТЕКС ООД, ЕИК ********* сумата от 79,81 лв. за
разноските в исковотопроизводство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11