Определение по адм. дело №2700/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Р. Д. М., [ЕГН], от [населено място], обл.Варна, чрез пълномощника му адв.А. Д. от АК - Варна, срещу Заповед №25-0439-000137/15.10.2025г на началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 03 Варна, с която за нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП на осн.чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата е направено и особено искане на осн.чл.166 ал.2 от АПК да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения ИАА, със следните аргументи: 1). ПАМ е очевидно незаконосъобразна, понеже описаното в АУАН нарушение, за което му е приложена, е такова по чл.100 от ЗДвП, за което не е предвидено изобщо прилагането на принудителна административна мярка; 2). Допуснатото предварително изпълнение изобщо не е мотивирано на осн.чл.60 ал.1 от АПК, липсва дори разпореждане в този смисъл; 3). Създава тежки лични и професионални последици за жалбоподателя, изразяващи се в невъзможност да полага труд и да реализира доходи за издръжка на семейството и двете му деца. С тези аргументи се настоява предварителното изпълнение да бъде спряно до влизане в сила на съдебния акт, както и да бъде разпоредено връщане на СУМПС на жалбоподателя. Към молбата са приложени трудов договор от 07.04.2025г със срок за изпитване, по силата на който жалб.Р. М. работи като продавач-консултант в „Джена 2017“ ЕООД, без посочено трудово място, с работно време 2 часа – от 08:00ч до 10:00ч, и уговорено месечно възнаграждение от 270лв. Приложени са и удостоверения за раждане на двете му дъщери, родени на 12.02.2005г и на 02.09.2008г от различни майки.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В оспорената Заповед № 25-0439-000137/15.10.2025г нечелникът на сектор в РУ 03 към ОДМВР – Варна е изложил, че на 14.10.2025г в [населено място] жалб.Р. М. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф плюс“ с транзитен рег. № 739М681, държава България, собственост на Т. М. М., като автомобилът не е регистриран по надлежния ред – Разрешение за временно движение №********* за автомобила е с изтекъл срок на валидност на 10.10.2025г. Прието е, че с горното е извършено виновно нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, за което на осн.чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б. з)гг) от ЗДвП на водача е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Видно от отбелязването в нея, заповедта е връчена лично на жалб.М. на 28.10.2025г. В нея е указано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред АС – Варна, а жалбата, по която е образувано настоящото производство е входирана в РУ 03 към ОДМВР-Варна на 04.11.2025г. При тези данни съдът приема, че и жалбата, и особено искане са депозирани в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК, съотв. в срока по чл.166 от АПК.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия казус. Искането е отправено от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгл.чл.172 ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; предварителното им изпълнение е допуснато по силата на закона съгл.чл.172 ал.3 от ЗДвП; заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгл. ТР №5/08.09.2009 г на ВАС и чл.166 ал.4 от АПК. От така възприетата законодателна уредба явства, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – отнемане на СУМПС на водача, е допуснато еx lege, т.е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон.

Доколкото в този случай издателят на акта действа в условията на обвързана компетентност и този въпрос е извън преценката му, за него не съществува задължение да мотивира предварителното изпълнение на акта си. Поради това липсата на мотиви по този въпрос не съставлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на допуснатото по силата на закона такова изпълнение.

Именно поради изричното предвиждане на чл.172 ал.6 от ЗДвП, при отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл.166 ал.2 от АПК молителят дължи да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

Никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния казус.

Твърдението, че ПАМ е очевидно незаконосъобразна и несъразмерна, както и това, че е налице сериозна вероятност за отмяна на заповедта за прилагането й поради неправилно приложение на материалния закон не са предмет на настоящото произнасяне, а на това със съдебен акт по същество.

Твърдението, че ПАМ създава тежки лични и професионални последици за жалбоподателя, изразяващи се конкретно в невъзможност за труд и доходи, на първо място е недоказан поради липса на ангажирани данни и доказателства, че управлението на МПС е пряко свързано с реализирането на доходи от М.. На второ място то е и неоснователно, защото възможността за полагане на труд и реализиране на доходи по никакъв начин не е императивно свързана и обусловена от възможността за управление на МПС. Не на последно място – едното му дете е пълнолетно (т.е. не му се дължи издръжка), а второто – на границата на пълнолетието, а и липсват доказателства, че жалбоподателят живее в общо домакинство с тях предвид факта, че те имат различни майки.

В заключение и независимо от липсата на описание/посочване на конкретни вреди, съдът намира, че жалбоподателят безспорно търпи такива от допуснатото от законодателя предварителното изпълнение на ЗППАМ, изразяващи се в невъзможността лично да управлява МПС. Той обаче не ангажира доказателства, че в конкретния казус засегнатия му личен, частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв по см.чл.60 ал.1 от АПК, и то до степен да го преодолява, поради което съдът ги приема за несъществени. Но дори в случай на реално настъпили имуществени/неимуществени вреди за жалбоподателя в резултат на невъзможността на управлява автомобил в определен период от време, то те не биха и трудно поправими, тъй като съобразно константната съдебна практика при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна, те подлежат на репарация по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят не е оборил установената с чл.172 ал.6 от специалния ЗДвП презумпция, т.е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда, което квалифицира молбата му по чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК като неоснователна и налага отхвърлянето й. В заключение следва да бъде посочено, че доколкото нито специалния ЗДвП, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващият би могъл да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови релевантни обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за него.

Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Д. М., [ЕГН], от [населено място], обл.Варна, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №25-0439-000137/15.10.2025г на началник сектор в РУ 03 към ОДМВР - Варна, с която на осн.чл.171 т.1 б. з)гг) от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 (шест) месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд - София.

Препис от определението да се връчи само на молителя чрез адв.А. Д..