Р Е Ш Е Н И Е

№

 

20.02.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 2682 по описа за 2019 - та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №35-0000311/15.11.2019г. на *** НА *** ОТДЕЛ „***” - ***, на Е.М.Ш. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.93в ал.17 т.2 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.34 §1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), Е.Ш. подал жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: липсва яснота за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност, тъй като посочената като нарушена разпоредба – чл.34 §1 изр.1 от Регламент (ЕС) 165/2014 не съдържа второ предложение, както се сочи в съставения АУАН и издаденото НП; неясно е въз основа на какви документи е направен извод, че при извършената проверка от органите на ***водачът е извършвал обществен превоз; че в обстоятелствената част на АУАН/НП се посочва, че водачът „не използва“ карта на водач, докато в разпоредбата на чл.93в ал.17 т.2 ЗАвП е предвидено, че водачът „не представя“ карта на водача, а цитираните конструкции са с различно съдържание и че в този смисъл – липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. По същество, оспорва фактическата обстановка и изтъква, че в действителност, не е извършвал обществен превоз, а превоз за лични нужди, както и че на разпоредбата на чл.93в ал.17 т.2 ЗАвП съответства различна от посочената, разпоредба от Регламент (ЕС) 165/2014 - чл.36 §2 б.„i“, а че за описаното в АУАН/НП нарушение следва да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност на основание чл.93в ал.2 ЗАвП. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – *** ОТДЕЛ „***” - ***, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

По нейната основателност, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 271293/24.10.2019г. от страна на М.М.Х. – *** при ***“ – ***, в присъствието на свидетеля ***, както и нарушителя Е.М.Ш.. Съставен е за това, че на 24.10.2019 г. около 18:00 часа, на път ***-*** I-III, с. *** /бензиностанция „***“ ООД/, като водач на товарен автомобил „***“ с рег. № ***и полуремарке с рег. № ***, собственост на „***“ ООД, извършва обществен превоз на товари /царевица/ с пътен лист № ***, като извършва следното нарушение: водачът не е използвал карта на водача, когато е управлявал превозно средство попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006; установено е, че тахографът е “***”1381.101200, протокол № BG ********* – нарушение по чл.34 §1 изр.1 пр.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Нарушителят не се е ползвал от правото на възражения при съставяне на акта; такива не е представил и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Е.М.Ш. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.93в ал.17 т.2 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.34 §1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 – 13 от делото/.

Не могат да бъдат възприети тезите на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство, съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, не е налице твърдяната неяснота за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца. Действително, както в АУАН, така и в НП, като нарушена се сочи разпоредбата на – чл.34 §1 изр.1 пр.2 от Регламент (ЕС) 165/2014. На свой ред, разпоредбата на – чл.34 §1 изр.1 от посочения РЕГЛАМЕНТ гласи, че „Водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му.“. От една страна, очевидно като второ предложение се има предвид изискването за използване на карта на водача, което пък напълно кореспондира с описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено – и в АУАН, и в НП. От друга страна, налага се да бъде специално подчертано, че т.нар. „предложения“ в правните разпоредби, нямат нормативна уредба, същите са въведени изцяло за удобство в практиката и тяхната липса или некоректно посочване, в никакъв случай не може да обуславя нарушение на Закона, доколкото правилно са отбелязани съответните член, алинея/параграф, точка, буква от нормативния акт, съставляващи част от нормативно предвидения му строеж – както е и в случая.

На второ място, неоснователно се счита, че е неясно въз основа на какви документи е направен извод, че при извършената проверка от органите на ***водачът е извършвал обществен превоз. В обстоятелствената част на АУАН/НП изрично е отбелязано, че е извършван превоз на царевица с пътен лист № *** – което е напълно достатъчно в очертаната насока.

На трето място, действително, в обстоятелствената част на АУАН/НП се посочва, че водачът „не използва“ карта на водача, докато в разпоредбата на чл.93в ал.17 т.2 ЗАвП е предвидено, че водачът „не представя“ карта на водача. Изводът обаче, че тъй като цитираните конструкции са с различно словесно съдържание, това влече ненадлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено - е неверен и почива единствено на „буквата“, но не и на смисъла, вложен в посочената разпоредба. Очевидно е, че щом се твърди неизползване на карта на водача, следователно същият водач няма как да бъде и в състояние да представи  същата карта, при проверка от страна на контролните органи. Следователно, използваните в АУАН и НП изразни средства по никакъв начин не ограничават правото на защита на жалбоподателя – напротив, липсва каквото и да било съмнение за какво нарушение и въз основа на кои факти, и обстоятелства, е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от въззивната инстанция, не разкрива и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление е формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани писмени доказателства /л.23, л.26, л.34 от делото/ и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите М.М.Х. и ***. Независимо от по – общия им характер, тези свидетелски показания са еднопосочни що се отнася до това, че при посочените по – горе дата, място, обстановка, жалбоподателят е управлявал посоченото в АУАН превозно средство - и че при извършена проверка е изяснено, че въпреки наличието на дигитален тахограф, жалбоподателят Ш. не е бил поставил в същия тахограф, предвидената за това, карта на водача. Съдът не намира каквито и да било основания да лиши от кредитиране тпоказанията на двамата свидетели - напротив, приема техните показания за достоверни и убедителни, изцяло в потвърждение на изнесената ва АУАН и НП фактическа обстановка, която приема за доказана по несъмнен начин - и няма да я преповтаря.

Следва да бъде припомнено, че съобразно чл.34 §1 изр.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, „Водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му.“. Налице е задължение за действие, което при описаните по-горе време, място, обстановка – Е.Ш., не е изпълнил, тъй като при управление на състав от ППС, извършващ обществен превоз на товари, не е използвал съответната си карта на водача. Бездействието на водача Ш. е противоправно, в нарушение на цитираната по-горе правна разпоредба - и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин. Поради това, правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.93в ал.17 т.2 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Този размер не следва да бъде обсъждан, тъй като споменатата административнонаказателна разпоредба предвиждат абсолютно определен размер на санкцията, който е правилно съобразен от страна на административнонаказващия орган. Извършеното от страна на жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай, тъй като обществената му опасност е типична за нарушения от съответния вид, т.е. не е по – ниска от обикновените случаи на нарушения по чл.34 §1 изр.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА.

Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя по съществото на правния спор. Твърдението, че вместо обществен, Ш. е извършвал превоз за лични нужди, е изцяло неподкрепено от събраните по делото доказателства – и няма как да бъде взето предвид; напротив – налице са доказателства, че жалбоподателят е извършвал превоз на царевица с пътен лист № ***. От друга страна, неоснователно се възразява, че разпоредбата на чл.93в ал.17 т.2 ЗАвП съответства на различна от посочената, разпоредба от Регламент (ЕС) 165/2014, а именно - чл.36 §2 б.„i“, докато за описаното в АУАН/НП нарушение следва да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност на основание чл.93в ал.2 ЗАвП. Съобразно чл.36 §2 б.„i“ от РЕГЛАМЕНТ  (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година, „Когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: своята карта на водача…“. Тази разпоредба е неотносима към процесния случай, тъй като, както вече беше изяснено - водачът изобщо не е използвал своята карта на водача – в нарушение именно на чл.34 §1 изр.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА. По-нататък, според разпоредбата на чл.93в ал.2 ЗАвП, „Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.“. Тази административнонаказателна разпоредба, също се явява неотносима към процесния случай: касае се за неизползване на съответна карта на водача въобще, а не за неправилно използване на същата карта.

Крайният извод е, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно - и като такова, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №35-0000311/15.11.2019г. на *** НА *** ОТДЕЛ „***” - ***, с което на Е.М.Ш. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.93в ал.17 т.2 от Закона за автомобилните превози – глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.34 §1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: