Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.01.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А. Груева, като разгледа докладваното от съдия
Чомпалов т.дело № 2781/14 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „А.П.”
ООД, с която са предявени срещу „П.Б./Б./ ЕАД искове с правно основание чл.422
ал.1 ГПК, вр. с 99 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че по
силата на договор за цесия от 12.08.2011 г. ответникът е прехвърлил на „Б.Н.С.”
ООД вземания по договор за кредит от 20.11.2007 г., ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, а в клаузата на чл.5 ответникът е поел
задължението да предаде на цесионера всички документи, удостоверяващи
вземането, както и послужилите за обезпечение документи, но не е предал издаден
от длъжника запис на заповед за обезпечение на вземането. Поради неизпълнението
на задължението за предаване на записа на заповед в полза на „Б.Н.С.” ООД е
възникнало на основание чл.9 от договора вземане за неустойка, която е равна по
размер на обезпечението. В полза на „Б.Н.С.” ООД е била издадена заповед по
чл.417 ГПК, срещу която е подадено от ответника възражение, но с договор за
цесия от 24.02.2014 г. цесионерът е прехвърлил на ищеца вземането за неустойка,
след което ответникът е бил уведомен за прехвърлянето на вземането. Иска се от
ищеца да се установи придобитото по договор за цесия вземане срещу ответника в
размер на 543 516,63 лв. – главница, и в размер на 134 154,10 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.08.2011 г. –
14.01.2014 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва иска с възражението, че ищецът в качеството на правоприемник на „Б.Н.С.”
ООД не е легитимиран да претендира процесното вземане, защото с договор за
цесия от 21.06.2013 г. праводателят му е прехвърлил в полза на „Б.И.ЕООД
вземанията, придобити от ответника по договора за цесия от 12.08.2011 г. Освен
това ответникът е изпълнил задължението си по договора за цесия и е предал на
цесионера всички документи за вземането, както и издадения изп.лист. Страните
по договора не са имали воля за цедиране/джиросване на вземането по записа на
заповед. Навеждат се и възражения, че вземането не е удостговерено от
представения в заповедното производство документ. По отношение на иска по чл.86 ЗЗД се сочи, че ответникът не е поставен в забава, защото не е бил поканен.
Прави възражение за нищожност на клаузата на чл.9 от договора, защото не е ясно
как се формира по размер, доколкото няма данни за издаване на запис на заповед.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с
довода, че с договора за цесия от 21.06.2013 г. праводателят му „Б.Н.С.” ООД е
прехвърлил на „Б.И.” ЕООД само вземането си срещу „У.” ЕООД, но не и процесното
вземане срещу ответника. Поддържа се, че е налице неизпълнение на договорно
задължение за предаване на издадения за обезпечение запис на заповед, поради
което в полза на цесионера е възникнало обезщетение в размер на уговорената
неустойка. Задължението на ответника по чл.5 от договора е за предаване на
всички документи за вземането, а не само изброените в тази клауза. Цесионерът е
узнал за издадения с обезпечителна функция запис на заповед при получаване на
договора за кредит, поради което не е могъл да уговаря съдържанието на клаузата
на чл.5 от договора. За цесионера съществува интерес да получи записа на
заповед, защото ценната книга е издадена от длъжника, но авалирана от две
физически лица.
Ответникът е подал допълнителен писмен
отговор, с който поддържа оспорванията на исковете с довода, че при
сключен договор за цесия след издаване
на заповедта за изпълнение легитимиран да предяви установителния иск е
цедентът. Поддържа се, че с договора за цесия от 21.06.2013 г. е прехвърлено
вземането заедно с всички привилегии, принадлежности и изтекли лихви, породило
действие от вписването в имотния регистър. Освен това записът на заповед не
може да се прехвърли с физическо предаване, а е необходимо да се извърши джиро,
за да може да се упражнят правата по него. Сочи се, че в договора за цесия не е
уговорено да се прехвърлят права по менителничното правоотношение, а записът на
заповед е издаден за сума, надвишаваща размера на цедираното вземане. Навежда
се довод, че към сключване на договора за цесия ответникът не е разполагал със
записа на заповед.
Като трето лице на страната на ищеца е
конституиран „Б.Н.С.” ООД, който изразява становище в подкрепа на предявените
искове.
Представен е договор за кредит от
20.11.2007 г., от който се установява, че между ответника и „У.” ООД е
възникнало търговско правоотношение, по което ответникът е поел задължението да
предостави в кредит паричната сума от 200 000 ЕВРО, а кредитопопулчателят
е поел насрещното задължение да върне кредита и да плати договорна лихва на 120
месечни вноски. Уговорено е в клаузата на чл.5, че за обезпечение вземането на
банката длъжникът издава запис на заповед на предявяване за сумата от
283 000,85 ЕВРО, авалиран от Е. И. Н. и от А.Н.Н.. За обезпечение е
учредена и ипотека в полза на банката върху имот пл.N 037097 в гр.Аксаково.
Представен е запис на заповед от 20.11.2007
г., с който „У.” ООД се е задължил да плати на предявяване на ответника сумата
от 283 008,56 ЕВРО. Авалисти по записа на заповед са А.Н.Н. и Е. И. Н..
Отбелязано е, че записът на заповед е върнат на Александът Н.Н. на 18.07.2012
г.
Представен е изп.лист по ч.гр.дело N 8830/2011 г. на районен съд гр.Варна, с който „У.” ООД е
осъден да заплати на „П.Б./Б./ ЕАД сумата от 167 790,79 ЕВРО – главница по
договор за кредит от 20.11.2007 г., сумата от 9846,79 ЕВРО – наказателна лихва,
сумата от 2641,96 ЕВРО – просрочена лихва, сумата от 310,25 лв. – комисионна и
съдебни разноски от 7064,06 лв.
Представен е договор за цесия от 12.08.2011
г., вписан в книгите по вписвания, с който ответникът е прехвърлил на „Б.Н.С.”
ООД вземането в размер на 187 540,87 ЕВРО срещу „У.” ООД по договор за
кредит от 20.11.2007 г., за което е издаден изп.лист от 27.06.2011 г. по
ч.гр.дело N 8830/2011 г. на районен съд- гр.Варна,
срещу цена от 185 000 ЕВРО. Посочено е в договора, че за обезпечение на
вземането е учредена в полза на цедента ипотека върху имот пл.N 037097 в гр.Аксаково.
Уговорено е в
клаузата на т.5, че ответникът е длъжен да предаде на цесионера в оригинал
договор за кредит, нот.акт за учредяване на ипотека, изп.лист, както и всички
документи, послужили като обезпечение по договора за кредит. Съдържа се
уговорка, според която цедентът отговаря за съществуването на вземането, но не
и за платежеспособността на длъжника.
Представен е приемо-предавателен протокол
от 19.08.2011 г., в който се сочи, че ответникът е предал на цесионера в
оригинал договор за кредит и анексите към него, изп.лист по ч.гр.дело N 8830/2011 г. на районен съд –гр.Варна, нот.акт за
учредяване на договорна ипотека, уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, връчено на
длъжника, както и копие на молбата за образуване на изп.дело.
Представен е договор за цесия от
21.06.2013 г., от който се установява, че „Б.Н.с.” ООД е прехвърлил на „Б.И.”
ЕООД вземането срещу „У.” ЕООД, което е придобито по сключен с ответника
договор за цесия от 12.08.2011 г.
Представен е договор за цесия от
24.02.2014 г., от който се установява, че
„Б.Н.С.” ООД е прехвърлил на ищеца вземане срещу ответника в размер на
711 204,14 лв., от които 543 516,63 лв. – главница, 134 154,10
лв. – обезщетение за забава и 33 533,41 лв. – съд.разноски, което
произтича от изп.лист от 29.01.2014 г. по ч.гр.дело N 2270/14 г. на СРС, 74 с-в.
Установява се от показанията на св.Н., че
е издал в полза на ответника запис на заповед за сумата от 283 000 ЕВРО за
обезпечение на вземането на банката по договор за кредит, който му е бил
върнат.
Прието е заключение на съдебно-графологическа
експертиза.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с
чл.99 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В полза на „Б.Н.С.” ООД, който има
качеството на праводател /цедент/ на ищеца, е издадена на 29.01.2014 г. заповед
по чл.417 ГПК срещу банката длъжник - ответника, който в срок е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу вземането по заповедта. В хода на заповедното
производство е сключен договор за цесия от 24.02.2014 г., с който кредиторът „Б.Н.С.” ООД /заявител в
заповедното производство/ е прехвърлил в полза на ищеца вземанията по заповедта,
а ответникът е получил съобщението за цесията. При тези факти съдът намира, че
ищецът в качеството на цедент на спорното вземане по заповедта разполага с
надлежна активна легитимация да заведе установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК. В
т.10б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че искът би могъл да се предяви и от цесионера. Това означава, че е процесуално допустим предявеният
в преклузивния срок по чл.415 ГПК от цесионера иск по чл.422 ал.1 ГПК за
установяване на вземането по заповедта.
Извън предмета на настоящето производство е редовността на представения
в заповедното производство документ по чл.417, т.3 ГПК, защото този въпрос е предмет
на проверка в заповедното производство, респ. в производството по проверка
законосъобразността на разпореждането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Следва да се посочи, че дори и представеният със заявлението
документ да не е редовен от външна страна и разпореждането за незабавно
изпълнение да е неправилно и отменено по частна жалба, това не рефлектира върху
допустимостта на иска за установяване на вземането /решение № 1 от 10.04.2018 г. по т.д. № 335/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, както
и определение от 02.12.2019 г. по ч.т.д. № 2241/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Преди сключване на процесния договор за
цесия от 24.02.2014 г., с който ищецът се легитимира като носител на вземането
по заповедта, е бил сключен по-рано - на
21.06.2013 г./ договор за цесия, с който „Б.Н.С.” ООД е прехвърлил на „Б.И.”
ЕООД вземания срещу „У.” ООД, но този по-ранен договор за цесия не рефлектира
върху легитимацията на ищеца в качеството на цесионер да заведе иска по чл.422
ал.1 ГПК за установяване на вземането за неустойка по заповедта. Това е така,
защото двата договора за цесия имат различен предмет – договорът за цесия от
21.06.2013 г. има за предмет вземане по
договор за кредит, а процесният договор за цесия има за предмет вземане за
неустойка по чл.92 ЗЗД, произтичащо от неизпълнено от банката ответник
задължение по договор за цесия от 12.08.2011 г.. Освен това длъжник по
материалното правоотношение в единия случай е „У.” ООД, а длъжник по
материалното правоотношение по процесния договор за цесия е банката ответник.
По същество на спора за съществуване на
материалното право. Доколкото ищецът извежда правото си в качеството на
цесионер /частен правоприемник на „Б.Н.С.” ООД/, основателността на предявения
иск е обусловена от съществуването на материалното право в полза на неговия
праводател /цедент/ - „Б.Н.С.” ООД. В този случай следва да се извърши проверка
дали в полза на цедента „Б.Н.С.” ООД е възникнало и съществувало срещу банката
ответник обезщетително вземане, произтичащо от неустоечната клауза на чл.9 от
договора за цесия от 12.08.2011 г.
По
делото е представен договор за цесия от 12.08.2011 г., от който се установява, че
банката ответник /длъжник по заповедта/ при цена от 185 000 ЕВРО е прехвърлила в
полза на „Б.Н.С.” ООД вземане в размер на 187 540,87 ЕВРО срещу „У.” ООД,
което произтича от договор за кредит от 20.11.2007 г. и за което е издаден
изп.лист от 27.06.2011 г. по ч.гр.дело N 8830/2011 г. на районен съд- гр.Варна, а това цедирано вземане е било
обезпечено с учредена в полза на банката ипотека върху имот пл.N 037097 в гр.Аксаково. В клаузата на чл.5 от договора за
кредит е уговорено, че за обезпечение на вземането на банката кредитополучателят
„У.” ООД издава в полза на банката запис
на заповед за сумата от 283 008,56 ЕВРО, авалиран от А.Н.Н. и Е. И. Н..
По делото е представен запис на заповед
от 20.11.2007 г., с който кредитополучателят „У.” ООД се е задължил да плати на
предявяване на банката сумата от 283 008,56 ЕВРО, а авалисти по записа на
заповед са А.Н.Н. и Е. И. Н.. В случая е налице издаден в полза на банката
менителничен афект, имащ за функция да гарантира изпълнението на поетите от
кредитополучателя „У.” ООД задълженията по договора за кредит. „Каузата“ на
този запис на заповед е вън от съмнение – налице е функционална връзка между
поемането на менителничното задължение от „У.” ООД и задължението му по
договора за банков кредит, изпълнението на което се обезпечава с менителничния
ефект. Такава е била и волята на страните по договора за кредит.
Като краен извод – записът на заповед от
20.11.2007 г. е издаден от „У.” ООД с гаранционно -
обезпечителна функция,
защото по силата на тази ценна книга банката има право да се снабди с изп.лист
на основание документ по чл.417, т.10 ГПК, наред с документ по чл.417, т.2 и
т.6.Освен това по силата на записа на
заповед банката може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и срещу
две физически лица, които в качеството на авалисти са солидарно отговорни с
издателя „У.” ООД - кредитополучател по договора за кредит.
По делото не се спори, че записът
на заповед не е бил предаден от банката цедент на цесионера „Б.Н.С.” ООД,
поради което подлежи на проверка дали банката в качеството на цедент е имала
задължение по чл.99 ал.3 ЗЗД да предаде на цесионера записа на заповед. В
клаузата на т.5 от договора за цесия е уговорено, че банката в
качеството на цедент следва да предаде на цесионера договора за кредит, нот.акт
за учредяване на ипотека, изп.лист, както и всички документи, послужили като
обезпечение по договора за кредит. В
този случай следва да се прецени дали волята на страните по договора за цесия е
била да се прехвърли в полза на цесионера и менителничните права на цедента,
които произтичат от записа на заповед, защото предаването на записа на заповед
е оправдано, когато се прехвърлят и менителничните права.
На първо място следва да се
спомене, че е допустимо менителничното
право по
запис на заповед да бъде
прехвърлено чрез договор цесия при спазване на
изискванията на чл. 99 ЗЗД и предаване на ценната книга, дори и когато в ценната книга се съдържа „ректа“ клауза - "не на заповед", която предвижда забрана за джиросване или друг
равнозначен израз /чл. 466, ал. 2, вр. с чл. 537 ТЗ/ - решение № 120 от 25.09.2013 г. по т.д. № 473/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 218 от 01.03.2013 г. по т.д. № 1008/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Необходимостта
от предаване на записа на заповед от цедента на цесионера произтича от
съществуването на два вида субективни права върху ценните книги
- правото на парично вземане по
записа на заповед и 2. правото на собственост върху
записа на заповед като документ - ценна книга.
В процесния договор
за цесия не е уговорено, че в
неговия предмет се включва и менителничните права на банката, произтичащи от записа
на заповед от 20.11.2007 г. Това означава, че с процесния договор за цесия
банката не е поела задължение да цедира/прехвърли
на цесионера своите менителнични права по записа на заповед, респ. не е поела
задължение да извърши „джиро” /“индосамент“/ по чл.466 ал.1,
вр. с чл.316 ТЗ. След като менителничните права на банката по записа на заповед
са извън предмета на договора за
цесия, респ. не е поето с този договор задължение да се извърши от банката цедент
прехвърляне на нейното вземането по записа на заповед чрез „джиро“, за банката
в качеството на цедент не е възникнало задължение да предава на цесионера записа
на заповед. Това е така, защото дори и да се предаде записът на заповед на
цесионера, без да му е прехвърлено с цесията вземането по менителничния ефект,
респ. без да е извършено „джиро“, „Б.Н.С.” ООД не би могъл да упражнява правата
по записа на заповед – да го предявява и да събира вземането /чл. 491, чл. 492 във връзка с чл. 537 ТЗ/.
При липса на поето от банката цедент
задължение да прехвърли правата си по записа на заповед в полза на цесионера,
респ. да извърши „джиро“, не е налице и задължение за физическото предаване на
записа на заповед на цесионера. Без прехвърляне на менителничните право чрез
цесия или чрез „джиро“, както е в случая, цесионерът „Б.Н.С.” ООД няма права по
ефекта нито като цесионер, нито като „джиратар“, поради което предаването на записа на заповед е
неоправдано.
Както се спомена по-горе, записът
на заповед има гаранционно - обезпечителна функция, която се изразява във възможността кредиторът да
се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника „У.“ ООД. В случая към сключване
на договора за цесия банката цедент не само се е снабдила с изпълнителен лист
срещу длъжника „У.“ ООД, но и е
образувала срещу този длъжник изп.дело N 201171804001454 на ЧСИ С.Д..
Следователно гаранционно - обезпечителна функция на записа на заповед е осъществена, поради което
е безсмислено да се предава на цесионера запис на заповед за вземане, за което
вече е издаден изп.лист срещу издателя „У.“ ООД и което вече се събира по
принудителен ред. Неслучайно с договора за цесия не е уговорено прехвърляне на
менителничното право по записа на заповед и неговото предаване като документ,
защото цесионерът на основание чл.429 ал.1 ГПК има право да встъпи като
взискател по изпълнението срещу длъжника, а противното би позволило цесионерът
да образува чрез записа на заповед второ изпълнение за същото вземане.
На
следващо място - в допълнителната искова молба ищецът обосновава правният
интерес от получаване на записа на заповед от възможността цесионерът „Б.Н.С.”
ООД да го използва за удовлетворение на придобитото вземане срещу длъжника „У.“
ООД чрез насочване на изпълнение и срещу имуществото на авалистите по записа на
заповед. С договора за цесия обаче не се
прехвърлят/цедират вземания на банката срещу А.Н.Н. и Е. И. Н. /авалисти/,
а това означава, че цесионерът по силата на цесията не придобива вземания срещу
А.Н.Н. и Е. И. Н.. След като с договора за цесия не се прехвърлят/цедират в
полза на цесионера вземания срещу посочените две лица, липсва и основание за
възникване на задължение за цедента да предава записа на заповед, по който Н.
са авалисти.
В процесния договор за цесия изрично е
предвидено, че банката цедент прехвърля/цедира вземане единствено срещу
длъжника по договора за кредит - „У.“ ООД, но банката цедент не е поела задължение да
прехвърля/цедира свои менителнични права срещу Н., произтичащи от записа на
заповед, както и да предава на цесионера документи за правата срещу въпросните
лица.
Важно
е да се отбележи, че когато се прехвърля менителнично право чрез договор за
цесия, цедентът
прехвърля на цесионера само тези права,
които в действителност има, за
разликата от прехвърлянето чрез „джиро“, при което се прехвърлят правата, които произтичат от записа на заповед. По делото няма данни, а и не се
твърди, банката цедент да е имала права срещу А.Н.Н. и Е. И. Н., с изключение
на произтичащите от записа на заповед, тъй като длъжник по договора за кредит е
„У.“ ООД, но не и двете физически лица. Следователно банката не може да
прехвърля чрез договор за цесия права срещу А.Н.Н. и Е. И. Н., защото в този
случай ще възникне за нея отговорност по чл.100 ал.1 ЗЗД /права срещу тези лица
банката би могла да прехвърли само чрез „джиро“/.
При
тези факти съдът намира, че банката цедент не е в неизпълнение на задължение по
договора за цесия, поради което не е възникнало неустоечно задължение към
нейния съконтрагент „Б.Н.С.” ООД. След като в полза на „Б.Н.С.” ООД не е
възникнало вземане за неустойка срещу банката, неговият частен правоприемник -
ищецът „А.П.” ООД не се легитимира като кредитор на банката ответник. Само на
това основание исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
За пълнота на изложението следва
да се спомене, че според съда обезщетителната клауза на т.9 от договора за
цесия, която има характер на неустойка за вреди от неизпълнение на договорно
задължение за предаване на документи, е нищожна. Това е така, защото на тази
клауза не са присъщи обезщетителната, обезпечителна и санкционна функции на
неустойката. При договора за цесия основното
задължение на цедента е да прехвърли вземане на цесионера, но следва да се
отчетат нормите на чл.100 ал.1 и ал.2 ЗЗД, които регламентират хипотезите, при
които възниква отговорност за цедента за неизпълнени задължения по договора за цесия
– 1.цедентът отговаря за неизпълнено задължение да прехвърли съществуващо
вземане и 2. за неплатежеспособността на длъжника, ако изрично се е задължил за това.
С процесната неусточна клауза се
обосновава от ищеца възникване на задължение за банката цедент да плати
обезщетение в размер на 283 000
ЕВРО, каквото банката цедент би дължала хипотетично за вреди от пълното
неизпълнение на своето основно задължение
за съществуване на цедираното вземане от 187 540,87
ЕВРО, продадено за 185 000 ЕВРО.
В случая процесната неустойка обаче не е уговорена за покриване на вредите от
неизпълнението на основното задължение
на цедента по чл.100 ал.1 ЗЗД. Уговорена е неустойка за покриване на вреди от
неизпълнение на допълнителното задължение по чл.99 ал.3 ЗЗД да се предадат
документи за дълга, но е предвиден размер на обезщетението, който надвишава
размера както на цедираното вземане, така и на платената за него цена. В този
случай за неизпълнението на допълнителното задължение по чл.99 ал.3 ЗЗД е уговорена
неустойка, чийто размер дори надвишава размера на компенсаторната неустойка,
която би била уговорена за пълно неизпълнение на основното задължение по чл.100
ал.1 ЗЗД, което обаче не е обезпечено с неустойка.
Неизпълнението на задължението по чл.99
ал.3 би могло да доведе до вреди за цесионера, защото ще е затруднен при
доказване на своите права срещу длъжника, но в случая, както се спомена срещу
длъжника е издаден изп.лист и е висящо принудително изпълнение, поради което е
неясно какви точно вреди се цели да се обезщетят с неустойката.
Следва да се спомене, че в т.5 от договора
за цесия изрично е уговорено задължение цедентът да прекрати изпълнението срещу
длъжника „У.“ ООД – след като цесионерът при сключване на договора за цесия не
е възнамерявал да събира по принудителен ред цедираните му вземания, неясно е
какви точно вреди има за цел да покрие неустоечната клауза на т.9 от договора. Смисълът
на неустойката е да покрие вредите от неизпълнението, да обезпечи изпълнението
и да санкционира неизправната страна, но в конкретния случай при сключен
договор за цесия, по който основното задължение е да се прехвърли съществуващо вземане,
е уговорена неустойка, която няма никаква връзка с изпълнението на това основно
задължение на цедента и е неясно какви точно вреди на цесионера цели да
обезщети, тъй като от клаузата на чл.5 от договора за цесия се установява, че
към сключване на договора цесионерът не е имал намерение да продължава в
качеството на взискател производството по принудително изпълнение на цедираното
му вземане.
Следва
да се спомене, че няма никаква яснота за размера на уговорената неустойка,
доколкото е посочено, че се равнява на размера на обезпечението, но за
обезпечение на вземането по договора за кредит е учредена ипотека.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.П.” ЕООД в качеството на правоприемник на
„Б.Н.С.” ООД по договор за цесия от 24.02.2014 г. срещу „П.Б./Б./ ЕАД искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с 99 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
сумата от 543 516,63 лв. – главница, представляваща неустойка по т.9 от договор
за цесия от 12.08.2011 г., и за сумата от 134 154,10 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 20.08.2011 г. – 14.01.2014 г., за
които вземания е издадена от СРС, 74 с-в, по гр.дело N 2270/14 г. на 29.01.2014 г. заповед по чл.417 ГПК в полза на „Б.Н.С.” ООД.
ОСЪЖДА „А.П.” ООД, *******, гр.София, ж.к. „*******, да заплати на „П.Б./Б./
ЕАД, ЕИК*******, гр.София, бул.“*******, съдебни разноски в размер на 500 лв.
Решението е постановено при участието на
трето лице „Б.Н.С.” ЕООД, конституирано на страната на ищеца „А.П.” ЕООД.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: