№ 9517
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110117581 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Б. Н. П., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца от ответницата съответно за сумата от 1306,31
лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода от 1.08.2013г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 136, вх. А, ап. 2, аб.№ 046546, сумата от 24
лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово
разпределение за същия период и същия имот, ведно със законната лихва върху всяка
главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.09.2016г. до
окончателното плащане, сумата от 189,24 лв. – мораторна лихва върху първата
главница за периода от 30.09.2013г. до 15.09.2016г., и сумата от 4,67 лв. – мораторна
лихва върху втората главница за периода от 30.09.2013г. до 15.09.2016г., които
вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
55035/2016г. по описа на СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответницата в качеството си на собственик
на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при
Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период
1
за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно,
като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия
период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената
на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия
период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците
след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в
сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае вземанията му за исковите суми, както и
претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че
представеният от ищеца договор с фирмата, извършваща дялово разпределение, е с
изтекъл срок, като не е подписван нов. Поддържа, че в процесния имот няма
монтирани индивидуални топлинни разпределители и количеството потребление на
топлинна енергия се отчита неправилно. При условия на евентуалност прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. С тези доводи моли за отхвърляне
на исковете.
От страна на третото лице-помагач на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ЕООД е
постъпило становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е
извършено съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за
процесния имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 55035/2016г. по описа на СРС, 44
с-в, по подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление по реда на чл. 410 ГПК
срещу Б. Н. П. е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) ответницата –
длъжник по заповедта е възразила, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на
заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения
едномесечен срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете
си за установяване на оспорените вземания, поради което същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между
2
страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и
неизпълнение насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на
потреблението.
На първо място, подлежи на обсъждане съществуването на договорно
правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват
потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната
цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия –
лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно
дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират
като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото
лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на
топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се
изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното
предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден
като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по
силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител
на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и
установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са
достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява,
че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 2 в гр. София, ж.к.
„Дружба“, бл. 136, вх. А, се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е
открита партида с аб.№ 046546. По делото са представени Нотариален акт № 157, том
3
IV, рег.№ 3968, нот.дело № 661/2002г. по описа на нотариус Весела Червенкова, с рег.
№ 210 на НК, и Нотариален акт № 35, том III, рег.№ 14179, нот.дело № 415/2010г. по
описа на нотариус Румен Димитров, с рег.№ 274 на НК, обективиращи договори за
покупко-продажба съответно от 10.10.2002г. и от 27.05.2010г., по силата на които
ответницата е придобила първоначално ½ идеална част, а впоследствие и останалата ½
идеална част от правото на собственост върху процесния имот, прехвърлено й
възмездно от трети за спора лица. Представена е и молба-декларация от 7.11.2002г., с
която ответницата е отправила искане до топлопреносното дружество за откриване на
партида за имота на нейно име, декларирайки, че ползва същия за жилищни нужди
заедно с членовете на семейството си. От представените извлечения от сметки,
формуляри за главен отчет и изравнителни сметки и съгласно изводите на вещото
лице-топлотехник, изследвал издадените за потребената топлинна енергия фактури, се
установява, че партидата се води на името на ответницата, като няма данни за промяна
в титулярството й в рамките на исковия период. Въз основа на процесните два
договора за покупко-продажба ответницата се легитимира като едноличен собственик
на имота. Не се твърди и не са представени доказателства за това след придобиване на
собствеността ответницата да се е разпоредила с имота, прехвърляйки същия или
учредявайки вещно право на ползване на трети лица, напротив, подадената от нея
молба-декларация сочи, че именно тя е и ползвател и в това си качество изрично е
изразила воля да потребява доставената от ищеца топлинна енергия.
Следователно, доколкото от обсъдените доказателства се установи, че
ответницата е собственик на процесния имот, необременен с вещно право на ползване
в рамките на исковия период, и предвид това, че същият е топлоснабден, съгласно
цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, тя се явява потребител на топлинна
енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за
продажбата й през този период.
Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата фактически е обитавала имота
през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а
свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното
право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният
имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно
правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този
смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).
Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-002/7.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008г., и Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
4
с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., приложими през
исковия период (общодостъпни на електронната страница на топлопреносното
предприятие), за които са спазени законоустановените изисквания за надлежно
одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по
един централен и местен ежедневник. Ответницата не твърди и не представя
доказателства да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за нея
действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с
ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на
правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което
предпоставя ангажиране отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по
същото.
Основният спор между страните е относно изпълнение задължението на ищеца
за доставяне на топлинна енергия за процесния имот, което обуславя възникването на
задължението на потребителя за насрещната парична престация, както и относно
количеството потребление през исковия период, определящо размера на дължимата
цена. За установяване на посочените спорни обстоятелства по делото са събрани
писмени доказателства (формуляри за главен отчет и протоколи за неосигурен достъп;
изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни
сезони; протокол от Общо събрание на етажната собственост за избор на фирма за
топлинно счетоводство и сключен с избраната фирма договор), както и са приети
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизa.
При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно
кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по
местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово
разпределение на същата, възложено на „Нелбо“ АД. Видно от представен протокол от
проведено на 10.11.2003г. Общо събрание на етажната собственост, е взето решение за
избор на ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение, с което дружество упълномощен представител на етажните
собственици е сключил договор от 20.11.2003г. Договорът е сключен за срок от 5
години, като няма данни действието му да е било продължено и след срока, в рамките
на исковия период, или етажните собственици да са избрали друг търговец, на който да
бъде възложено дяловото разпределение. Независимо от това в случая се установи, че
тази услуга е била фактически предоставяна от „Нелбо“ АД през целия исков период
по възлагане от ищеца, който може да извършва дяловото разпределение както
5
самостоятелно, така и чрез трето лице-изпълнител, избран от топлопреносното
дружество, когато етажните собственици не са упражнили това свое право – арг. от чл.
139, ал. 2 ЗЕ и чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Въз основа заключението на вещото лице-топлотехник съдът приема за
установено, че количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и
остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно
счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите
правила, съобразно изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването (отм.). Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на
топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия
топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните
разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните
собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект
на имотите в сградата. Общият топломер периодично е преминавал метрологични
проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена
годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от
експерта в процесната сграда през исковия период е потребявана единствено топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. Топлинна енергия за отопление на имот и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация не е била разходвана, поради
което не е било остойностявано потребление по тези две пера.
Съгласно експертното заключение топлинна енергия само по перо битово
горещо водоснабдяване е била отчитана и за имота на ответницата, като разходът за
потребление за отоплителен сезон м.05.2014г. – м.04.2015г. е бил остойностяван по
реален отчет на показанията на един монтиран технически изправен и сертифициран
водомер за топла вода, а през останалите два отоплителни сезона от исковия период –
по служебен отчет, поради неосигурен достъп за измерване показанията на водомера,
на база брой обитатели – 2 лица, при норма за разход на денонощие в размер от 140 л.
на бр. обитател, в съответствие с чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г.
за топлоснабдяването (отм.).
По данни на експертизата съобразно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ в края на всеки
отчетен период е изготвяна изравнителна сметка от избраната фирма за топлинно
счетоводство въз основа отчетеното потребление. По делото липсват доказателства за
това ответницата да е упражнила правото си да поиска преработване на
изравнителните сметки след получаването им от упълномощения за сградата
представител, нито да е предявила рекламационни претенции относно отчетеното
количество и качеството на потребената топлоенергия съобразно предвидената за това
възможност в Общите условия и в определените за упражняването й срокове. Поради
това следва да се приеме, че разпределението на топлинната енергия е извършено по
6
отразения от експерта начин при спазване на нормативните изисквания.
Въз основа на изложеното съдът намира да се доказва реалната доставка на
топлинна енергия с необходимите качествени показатели за процесния топлоснабден
имот в рамките на исковия период, поради което за ответницата е възникнало
задължение за насрещната парична престация.
При съобразяване на установения ред за отчитане и заплащане на топлинната
енергия размерът на задължението на ответницата за цена на потреблението следва да
се формира от общата стойност на прогнозното количество по ежемесечно издаваните
фактури, коригирана с резултатите от изравнителните сметки. По данни на съдебно-
техническата експертиза начислената за исковия период по прогнозен дял топлинна
енергия за процесния имот е на обща стойност 1370,19 лв., като за същия период са
издадени три изравнителни сметки (за отоплителни сезони 2013/2014г., 2014/2015г. и
2015/2016г.) с общ резултат от изравняването 196,97 лв. – подлежаща на получаване от
абоната сума. Следователно дължимата от ответницата цена на доставената топлинна
енергия за имота е в размер на разликата между начислената стойност на потребление
и сумата за получаване съобразно резултата от изравняването или 1173,22 лв., която
сума отразява действителното задължение, определено за реалния разход на
топлоенергия.
При извода за доказаност възникването на вземането на ищеца за цена на
топлофикационната услуга подлежи на обсъждане наведеното от ответницата
евентуално възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно разрешението, прието с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата,
характеристиките на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия ги определят като такива за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което те се погасяват с
изтичане на установената в тази норма специална тригодишна погасителна
давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения начало на давностния срок
е денят на падежа. В клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008г., приложими
към процесното правоотношение за част от исковия период – за вземанията,
възникнали преди м.03.2014г., е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. задълженията им възникват като срочни
и течението на давността за всяка от дължимите парични престации започва от
падежирането им. Най-старото вземане на ищеца – това за м.08.2013г. е станало
изискуемо на 30.09.2013г. и тригодишният давностен срок за същото не е изтекъл към
7
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 30.09.2016г., която по арг. от чл.
422, ал. 1 ГПК се счита за дата на предявяване на иска, прекъсваща давността. Поради
това никое от вземанията на ищеца за исковия период не е погасено по давност към
датата на съдебното им предявяване.
Ответницата не ангажира доказателства да е заплатила стойността на
доставената през процесния период топлинна енергия в доказания размер на
потребление, нито съдебно-счетоводната експертиза констатира дългът да е погасен
чрез плащане. Следователно искът с предмет вземането за цена на топлинна енергия е
основателен за сумата от 1173,22 лв., а за разликата до пълния предявен размер от
1306,31 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан. Като последица от частичното
уважаване на иска срещу ответницата в полза на ищеца се следва и законна лихва
върху главницата от 1173,22 лв. от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.09.2016г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 86, ал. 1 ЗЗД за вземането за
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение вземанията на ищеца за месечно начислявана цена на доставената
топлинна енергия за периода от м.08.2013г. до м.01.2014г. вкл. (последното изискуемо
на 2.03.2014г.) приложими за режима на забава са Общите условия от 2008г. С оглед
установения в чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия падеж на плащане и по арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД ответницата е изпаднала в забава съответно на 1.10.2013г. – за вземането за
м.08.2013г., и от деня, следващ последния ден от 30-дневния срок след съответния
месец на доставката – за всяко от последващите вземания до м.01.2014г.
Обезщетението за забава, дължимо съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва, изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК (с помощта на лихвен калкулатор) за
периода на забава от 1.10.2013г. до 15.09.2016г. върху месечните вземания на ищеца за
разглеждания период възлиза на обща сума от 59,76 лв.
По отношение режима на забава за главницата, формирана от месечните вноски
за периода от м.02.2014г. до м.04.2016г., приложими са Общите условия от 2014г., в
клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от които е предвидено, че потребителят заплаща
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия и стойността на реалния
разход за отчетния период, определена на база издадената изравнителна сметка, в 30-
дневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет страницата
на топлопреносното дружество, т.е. вземанията на продавача и за визирания период
стават изискуеми в определен срок, който обаче тече след отправяне на покана за
плащане по указания начин. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия при забава
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва само при просрочие на
задълженията за заплащане стойността на реално потребеното количество топлинна
енергия за съответния отчетен период, обективирана в издадена обща фактура. В
8
случая от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест за установяване факта
на изпадане на ответницата в забава, не са представени доказателства за публикуване
на данни за дължимите суми по предвидения в Общите условия ред преди предявяване
на исковите претенции. Поради това, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, и в приложение на
последиците от разпределение тежестта на доказване, съдът приема, че по отношение
задълженията си за този период ответницата не е изпаднала в забава преди завеждане
на делото и не дължи мораторна лихва.
По горните съображения акцесорният иск следва да се уважи за сумата от 59,76
лв. и за периода от 1.10.2013г. до 15.09.2016г., а за разликата до пълния претендиран
размер от 189,24 лв. и за датата 30.09.2013г. искът подлежи на отхвърляне.
По главния и акцесорен иск с предмет вземанията, претендирани за услугата
дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ, като по арг. от чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ предоставянето на тази
услуга е поначало възмездно. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, регламентирано в чл.
139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, което да извършва
дяловото разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. В аналогични клаузи на чл. 36, ал. 1 от
Общите условия от 2008г. и чл. 22, ал. 2 от Общите условия от 2014г. е предвидено, че
купувачът на топлинна енергия заплаща на продавача (топлопреносното предприятие)
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания търговец, като
същата обичайно се формира от няколко компонента – цена за обслужване и
обработване на партида, цена за обслужване и отчитане на уред за дялово
разпределение, вкл. водомер за топла вода, и цена за обслужване и отчитане на
апартаментен топломер.
По делото се установи, че дяловото разпределение на доставената за
топлоснабдената сграда топлинна енергия е било извършвано от „Нелбо“ АД, по
възлагане от ищеца съгласно сключен между двете дружества договор. Вземането за
цената на тази услуга в отношенията с потребителя е възникнало в полза на
топлопреносното дружество, което съгласно Общите условия се е задължило срещу
възнаграждение да предостави тази услуга самостоятелно или чрез трето лице-
изпълнител. Съдът определя стойността на услугата за исковия период на основание
чл. 162 ГПК, като приема на база заключението на съдебно-счетоводната експертиза
същата да възлиза на начислената от ищеца сума от 24 лв. за отоплителните сезони,
включени в исковия период, чийто размер ответницата не оспорва. При този извод
искът за цена на услугата дялово разпределение е основателен и следва да се уважи
изцяло.
9
Доколкото в Общите условия не е установен срок за плащане на цената на
услугата дялово разпределение, следва да се приеме, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, че за
поставянето на длъжника в забава е необходима покана, за отправяне на каквато в
случая обаче ищецът не ангажира доказателства. Поради това искът за мораторна
лихва върху цената на тази услуга подлежи на отхвърляне.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на уважената,
респ. отхвърлена част от исковите претенции. Ищецът претендира и доказва сторени
разноски за процесуално представителство съответно в размери от 50 лв. за
заповедното и 100 лв. за исковото производство, определени от съда съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, за държавна такса в
размер от по 30,48 лв. за всяко от двете производства, и за депозити за възнаграждение
на вещите лица в размер от 560 лв. От посочените разноски на ищеца се следват
съответно 66,37 лв. за заповедното производство и 569,44 лв. за исковото
производство, определени пропорционално на установената част от вземанията му.
Ответницата не претендира, нито доказва сторени разноски, поради което такива не
следва да й се присъждат.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, срещу Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 136, вх.
А, ап. 2, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Н. П. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сумата от 1173,22 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.08.2013г. до
30.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 136, вх.
А, ап. 2, аб.№ 046546, сумата от 24 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за същия период и същия имот, ведно със
законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК – 30.09.2016г. до окончателното плащане, и сумата от 59,76 лв. –
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от
1.10.2013г. до 15.09.2016г., които вземания са предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 55035/2016г. по описа на СРС, 44 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част, съответно главният иск за цена на топлинна
енергия за разликата над 1173,22 лв. до пълния претендиран размер от 1306,31 лв., и
10
акцесорните искове – за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за разликата над 59,76 лв. до пълния претендиран размер от 189,24 лв. и за
датата 30.09.2013г., и за мораторна лихва върху главницата за цена на дялово
разпределение изцяло за сумата от 4,67 лв. за периода от 30.09.2013г. до 15.09.2016г.,
ОСЪЖДА Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 136,
вх. А, ап. 2, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 66,37 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 569,44 лв.
– разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца
„Нелбо Инженеринг“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11