№ 9425
гр. София, 04.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110152057 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. С. К., действащ чрез настойника си С. Г. С.,
и Н. И. С. срещу „Д..“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 200, ал.1
КТ за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума в размер на 50
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на
31.05.2017 г. смърт на И К, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като претендират и
разноски по производството.
Ищците твърдят, че са наследници на И М К, починал на 31.05.2017 г., който
работил по трудово правоотношение с ответника в периода от 02.08.2002 г. до
31.05.2017 г., по силата на което е заемал длъжността „куриер“, с основно задължение
разнасяне на вестници и списания до адреси на клиенти. Твърдят, че на 31.05.2017 г.
около 16:00 ч., в гр. София, на Околовръстен път, по време и при изпълнение на
трудовите си задължения, при управление на служебно МПС – мотопед „Лифан ЛЮ 50
К2“, е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, в резултат на което И К
получил тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта му. Излагат, че с
разпореждане № 20856/15.08.2017г. на НОИ злополуката е била призната за трудова.
Твърдят, че в резултат от настъпилата смърт на И ищците са претърпели
неимуществени вреди, които за Г. К. се изразявали в тежко изживяване загубата на
племенника му, което влошило и без това лошото му здравословно състояние, в
резултат на което болестта му прогресирала и той е започнал да се губи, като излиза
навън, като постоянно повтарял, че иска да види племенника си. Случилото се довело
до загубата на паметта на ищеца, което наложило поставянето му под запрещение, като
състоянието му към днешна дата било тежко. Неимуществените вреди за ищцата Н. С.
се изразявали в това, че е изпитала шок от смъртта на племенника си, тъй като същият
е бил сирак и тя го е чувствала като свой син, помежду им е съществувала взаимна
1
привързаност и грижа, като двамата са били опора един на друг. Ето защо предявяват
настоящите искове за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума
в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпилата на 31.05.2017 г. смърт на И К, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане,
като претендират и разноски по производството.
Ответникът „Д..“ ЕООД оспорва предявените искове. Счита същите за
недопустими, тъй като ищците не разполагали с активна процесуална легитимация. По
същество оспорва същите, като твърди, че не са налице никакви взаимоотношения
между починалия работник и ищците. Излага, че при смъртта на пострадалия, от
болничното заведение се свързали с работодателя, тъй като никой от близките му не
искал да се занимава с неговото погребение. Твърди също, че ищците нито са живели в
едно домакинство с пострадалия, нито пък са имали близка емоционална връзка с него.
По отношение на ищеца Г. К., счита, че доколкото дълго време е бил със заболяване,
препятстващо възможността да разбира действителността и да ръководи постъпките
си, здравословното му състояние е било пречка да осъзнае смъртта на И К и да изпита
болки и страдания. По отношение на ищцата Н. С., твърди, че живеела в гр. Чирпан и
не е била в близки отношения с племенника си. Счита, че не е налице трайна и дълбока
емоционална връзка между ищците и пострадалия, същите не са живели в едно
домакинство, ищците не са били издържани парично от племенника си и не са търпели
от смъртта му болки и страдания. Твърди, че пострадалият е проявил груба небрежност
по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, като е нарушил правилата за движение по пътищата,
поради което е налице съпричиняване на вредите от негова страна. Твърди, че
работодателят е спазил всички свои задължения за осигуряване на безопасни условия
на труд, като на 30.05.2017г. на И К било проведено обучение и начален инструктаж
по безопасност и здраве при работа във връзка с предоставения му служебен мотобед
„Лифан“, като на посочената дата му е била предоставена и предпазна каска, като
въпреки инструктажа и в нарушение на ЗДвП, по време на катастрофата работникът е
бил без предпазна каска. Твърди също, че пострадалият е самокатастрофирал, като се е
блъснал в спрелия вдясно на пътното локално платно автомобил. Излага още, че
работникът е управлявал служебния мотопед при употреба на алкохол. Ето защо моли
за отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по производството.
В хода на производството е починал ищецът Г. С. К., поради което с протоколно
определение от 17.05.2022 г. съдът е конституирал законния му наследник С. Г. С. - син.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че И М К се е намирал в трудово правоотношение с
ответника, което е възникнало по силата на трудов договор № 14/02.08.2002 г. за
длъжността „куриер“, както и че на 31.05.2017 г. в гр. София, на Околовръстен път, в
локалното платно настъпила злополука, призната за трудова с влязло в сила
разпореждане № 20856/15.08.2017 г. на НОИ, при която през работното време и по
повод на извършваната работа – разнос на вестници и списания до адрес на клиент, при
управление на служебно МПС – мотопед „Лифан ЛЮ 50К2“ и вследствие на
настъпило ПТП, И К е получил тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта му.
От представената по делото Епикриза № 514/2017 г. на УМБАЛ „Света Анна“
АД – София е видно, че И К е постъпил на 31.05.2017 г. с анамнеза: снета по данни на
БМП. Пострадал при катастрофа като моторист, не е бил с каска на главата, по данни
на очевидци. По време на транспорта до болницата, в линейката, получил няколко
епизодични, генерализирани клонични гърчове. Постъпва в Спешно отделение на
2
болницата в състояние на кома, с тесни зеници с вяла реакция на светлина.
Консултиран с анестезиолог-реаниматор, интубиран, седиран, осъществена е КТ на
цяло тяло. С данни за тежка черепно-мозъчна травма, е преведен за мониториране и
лечение в КАИЛ-2, за сметка на Неврохирургична клиника. Диагноза: Тежка черепно-
мозъчна травма. Фрактура на базата на черепа - на окципиталната и на темпоралната
кост в дясно, дясната пирамида. Хеморагични контузионни огнища двустранно супра -
и инфратенториално. Травматичен малкомозъчен хематом. Двустранни субдурални
хематоми фронто-париетално. Дифузен травматичен субарахноидален кръвоизлив
двустранно супратенториално. Хемохидроцефалия. Мозъчен едем. Епилептичен
синдром. Мозъчно вклиняване. Сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Летален
изход. Операция № 285/01.06.2017 год. Пунктиформена краниектомия в ляво
окципитално. Задна вентрикулопункция. шлантиране на вентрикулен дренаж. Извадка
от оперативния протокол – вид анестезия: обща интратрахеална. Находка: Силно
напрегната, синкава дура матер. Изразено едемен церебрум, с тенденция към пролапс.
Интензивно кървав ликвор, под повишено налягане. Извършена интервенция: Пункция
на окципиталния ръг на левия страничен вентрикул, поставяне на тръбен вентрикулен
дрен. Обективно състояние: крайно тежко общо състояние. Фебрилен – 38 гр. Локален
статус: глава: контузия на меките тъкани и двустранни периорбитални подкожни
хематоми, тип „очила“. Соматичен статус: нормостеничен хабитус. Симетричен гръден
кош, двустранно везикуларно дишане без прибавени хрипове. Ритмична,
нормофреквентна сърдечна дейност. Кръвно налягане -143/72 , Пулс- 84 /мин. ем-мек,
на нивото на гръдния кош, запазена перисталтика. Крайници-без оточни изменения.
Консултативни прегледи: Хирург: при пациента в момента не се установяват клинични
и параклинични данни за травматични увреди на органите в гръдната и коремна
кухина. За клинично проследяване. Ход на заболяването: Пациентът беше
хемодинамично стабилен, на апаратна вентилация в КАИЛ - 2, когато на 01.06.2017
год. сутринта прави хемодинамичен срив с РР 70/30, пулс – 130 мин. Фебрилен - 38гр.
На преустановена седация и включен на Допамин, болният е в състояние на
арефлексна кома, с еднакви, дилатирани зеници без реакция на светлина. Осъществена
е контролна КТ на глава с данни за масивно разрастване на травматичния САХ и
хеморагичните контузионни огнища, поява на хемохидроцефалия и компресионно-
дислокационен синдром. Клинично обсъждане: с оглед данните за травматична
хемохидроцефалия и крайно тежкото общо състояние, пациентът подлежи на
оперативна интервенция: имплантиране на вентрикулен дренаж. След операцията
остана в крайно тежко общо състояние, на апаратна вентилация. В 19.20 ч.-19.35 ч.
изпада в асистолия, осъществена е кардиопулмонална ресусцитация, сърдечната
дейност е възстановена. В 21.ч.40 мин. отново изпада в брадиасистолия. Въпреки
проведената реанимация, сърдечната дейност не се възстановява и болният прави
екзитус леталис в 22 ч. 44 мин., с картината на сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност.
В протокол № 51 от 24.07.2017 г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката са отразени и констатации на комисията относно общите характеристики
на работата, извършвана от И К, а именно посочени са основните задължения по
длъжностна характеристика, включително да отговаря на потребността от доставка и
получаване на всякакви пакети и пратки до и от клиенти и доставчици на фирмата, като
е извършена констатация, че длъжностната характеристика е получена на 01.01.2005 г.
и на 27.09.2010 г., срещу подпис на служителя.
От постъпилата по делото административна преписка по разпореждане №
20856/15.08.2017 г. на НОИ, /с което се приема за трудова настъпилата на 31.05.2017 г.
злополука/, се установява, че при постъпване на работа на И К е проведен и
документиран начален инструктаж за безопасност и здраве при работа на 02.08.2002 г.
3
и е издадена служебна бележка за начален инструктаж № 19/2002 г. В периода от м.04
до м.10.2016 г., както и в периода от м.01 до м.05.2017 г. са му проведени периодични
инструктажи по безопасност и здраве при работа.
От представената служебна бележка № 73/30.05.2017 г. се установява, че на
30.05.2017 г. на И К е проведено обучение и начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа и инструктаж на работното място относно ползване на МПС, като
видно от представения по делото приемо-предавателен протокол, на 30.05.2017 г.
работодателят е предал на служителя предпазна каска за използване при управление на
мотопед.
От постъпилия по делото протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 571/01.06.2017 г.
на УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. София се установява, че във взетите за изследване
на 01.06.2017 г. проби кръв от И К не се установява наличие на етилов алкохол или
други упойващи вещества.
От представения по делото констативен протокол № К-352 на СДВР – отдел
„Пътна полиция“ се установява, че водачът на мотопед „Лифан ЛЮ 50К2“, с рег. № С
1203 Т, И К се е движел по ул. „Околовръстен път“, в локалното платно и посока на
движение от кв. „Бояна“ към кв. „Драгалевци“, като на 300 м. след бензиностанция
„Шел“, е настъпило ПТП със спрелия вдясно на пътното платно л.а. „Мерцедес ЦЛС
500“, с рег. № СВ 4979 АР.
От представената по делото преписка по досъдебно производство ЗМ №
11170/2017 г. по описа на СРТП – отдел „Разследване“ – СДВР – гр. София, пр. пр. №
21730/2017 г. по описа на СРП, се установява, че с постановление № 21730/29.08.2017
г. на СРП наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК, доколкото извършеното от И К деяние не съставлявало престъпление.
От представеното по делото удостоверение за наследници на М И К, се
установява, че ищцата Н. С. е леля, а ищецът Г. К. – чичо на И К.
От представеното по делото писмо с изх. № 92-00-185/31.10.2022 г. на КФН се
установява, че по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № 117001562754/31.05.2017
г., не е изплащано застрахователно обезщетение, тъй като не са завеждани претенции
по законоустановения ред.
От представеното по делото решение № 7619 от 05.12.2018 г. по гр.д. №
5113/2018 г. на СГС, ГО, IV брачен с-в, влязло в сила на 19.02.2019 г., се установява, че
Г. К. е поставен под пълно запрещение, като видно от решение № 89/16.04.2019 г. на
Орган по настойничество и попечителство при р-н „Люлин“ – Столична община, на Г.
К. е назначен настойнически съвет, като за настойник е избран С. Г. С..
От приетата по делото СМЕ се установява, че в резултат на претърпяното ПТП,
И К е получил тежка, проникваща в черепната кухина черепно-мозъчна травма,
счупване на основата на черепните кости, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузии на мозъка, въздух в черепната кухина,
развил е епилептичен статус, настъпил впоследствие оток на мозъка с последвало
вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор и вклиняване на слепоочните
дялове, в резултат на което са били подтиснати разположените в четвъртото мозъчно
стомахче центрове на сърдечно-съдовата дейност и дишането, което е довело до
смъртния изход, настъпил на 01.06.2017 г. в 22:44 ч. Вещото лице дава заключение, че
при посочената тежка масивна мозъчна травма, смъртта е била неизбежна.
От изслушаната по делото СПЕ, която съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК,
като безпристрастно и компетентно изготвена се установява, че въпреки че смъртта на
4
близък роднина (особено ако е имало изградена тясна емоционална и доверителна
връзка) следва да се разглежда като стресогенно събитие, за да повлияе то значимо
(„обостри“) на заболяването на ищеца Г. К., следва преживяващият да може да го
възприеме, задържи в паметта си и осмисли. Така настъпват естествените процеси на
адаптация /траурна реакция с определени фази/. Вещото лице дава заключение, че
евентуално може да настъпи състояние на дистрес, което да повлияе цялостното
биопсихосоциално функциониране и оттам да влоши съществуващото телесно
заболяване, като в настоящия случай, освен тежкия когнитивен упадък, е констатиран и
апатико-абуличен синдром (свързан с емоционално безразличие и нежелание за
ангажиране със заобикалящото го). Ако се приеме, че когнитивният регрес е започнал
през 2014 г. и характеристиките на деменция (Деменция при болестта на Алцхаймер, с
късно начало) са били налични към месец март 2017 г., то към времето на смъртта на
племенника му (31.05.2017 г.), Г. К. най-вероятно не е могъл да осмисли и преживее
това стресогенно събитие като такова, което да води до дистрес и влошаване на
заболяването му (което по същността си е първично дегенеративно и ходът му е
свързан по-скоро с органично мозъчни промени и по-слабо се влияе от външни
събития). При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание от 25.04.2023 г.
посочва, че след 2017 г. състоянието на ищеца Г. К. представлява тотален регрес и в
този период не може да има възможности за разбиране и ръководене на постъпките,
като възможността за осъзнаване на настъпила смърт или друго събитие е малко
вероятна. Посочва още, че дори да се приеме хипотетично, то реакцията ще бъде
краткотрайно емоционално преживяване и не може да се задържи в паметта и да бъде
осъзнато, така че да достигне до такива фази на скръбта, за да има дистрес и да се
отрази на здравословното състояние на ищеца. Това заболяване слабо се влияе от
външните фактори, доколкото е първично дегенеративно заболяване, при което от
значение са вътрешно мозъчните процеси.
От събраните по делото свидетелски показания на свидетеля Д. А. З. се
установява, че през месец май 2017 г. свидетелят е бил спрял личния си автомобил на
аварийни, на Околовръстното шосе, след бензиностанция „Шел“ и „Макдоналдс“, в
локалното, като тъкмо е решил да тръгва и момчето с мотопеда се е врязало в колата
му, прескочило е колата и е паднало 30 метра напред. Свидетелят заявява, че е слезнал
от колата и са се опитали да свестят пострадалия, както и че е миришел на алкохол.
Посочва, че мотористът е нямал нито каска, нито жилетка.
От събраните по делото свидетелски показания на свидетеля А Е Б се
установява, че работи при ответника от 2003 г. и до настоящия момент на длъжност
„оператор“. Заявява, че познава И и че са работили заедно над 10 години, като той е
бил куриер във фирмата. Свидетелката посочва, че И е живял единствено с майка си и
че не си спомня да е говорил за близки и роднини, с които да е поддържал контакт,
като след смъртта й, той е живял сам. Посочва, че се е обръщал за помощ към колегите
си и че те му помагали с каквото могат, като са му купили пералня, дрехи. Заявява, че в
деня на катастрофата И е трябвало да отиде до КАТ, за да оправи документите на
мотора и да се върне обратно в офиса с мотора. Свидетелката дава показания, че не й е
известно да е имал служебна работа на Околовръстното шосе, както и че И е трябвало
да отиде сутринта в офиса, да си поеме задачите къде и какъв маршрут да обиколи, за
да достави пратките и към 17:00 ч. да се върне в офиса. Твърди, че на всеки куриер
преди работа се провеждал инструктаж, като тя лично не е присъствала на такъв
инструктаж. Посочва, че по принцип куриерите работили пеша, като за първи път И е
управлявал мотор.
От показанията на свидетеля М А К, се установява, че познава ищеца Г. К. от 90-
те години, тъй като са били бивши колеги и свидетелката е била близка на
семейството. Посочва, че много му е тежала загуба на сестра му, а след това и тази на
5
И, започнал е да злоупотребява с алкохол, постоянно е ходел в кв. „Надежда“, където
са живели със сестра му. Заявява, че със сестра му и И са се събирали по празници,
като в началото били в едно домакинство, а след това - в различни апартаменти, близо
един до друг, след което Г. се е преместил в кв. „Люлин“. Посочва, че сестрата на Г. е
починала 2-3 години преди сина си И, като след загубата на майка си, И нямал друго
семейство, а е поддържал връзка единствено с чичо си Г.. Свидетелката заявява, че не
може да посочи в какви отношения е бил И с ищцата Н., доколкото не познава Н..
Посочва, че И и Г. са се виждали по празници, събирали са се за Великден, за
панахидите на майката на И, като свидетелката не си спомня в кои години и колко
време преди смъртта на И е била последната им среща.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им.
По предявените искове в тежест на ищците е да докажат следните
правопораждащи факти: 1) наличието на трудово правоотношение между И М К и
ответника; 2) реализиране на трудова злополука, довела до смъртта на И М К; 3) в
резултат на която са настъпили неимуществени вреди за ищците в твърдения от тях
размер; 4) както и причинно-следствената връзка между трудовата злополука и
причинените вреди.
При установява на посочените предпоставки в тежест на ответника е да докаже
обстоятелствата, на които основава възраженията си, че по отношение на пострадалия
е било проведено обучение и начален инструктаж по безопасност и здраве при работа
във връзка с предоставения му служебен мотопед „Лифан“, че И М К е допринесъл за
трудовата злополука, като е проявил груба небрежност при изпълнение на
задълженията си.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че И М К се е намирал в трудово
правоотношение с ответника, което е възникнало по силата на трудов договор №
14/02.08.2002 г. за длъжността „куриер“, както и че на 31.05.2017 г. в гр. София, на ул.
„Околовръстен път“, в локалното платно настъпила злополука, призната за трудова с
влязло в сила разпореждане № 20856/15.08.2017 г. на НОИ, при която през работното
време и по повод на извършваната работа – разнос на вестници и списания до адрес на
клиент, при управление на служебно МПС – мотопед „Лифан ЛЮ 50К2“ и вследствие
на настъпило ПТП, И К е получил тежка черепно-мозъчна травма, която е довела до
смъртта му.
Претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно
правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени
неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука. /Решение № 115
от 15.11.2018 г. по гр. д. № 4455/2017 г. ; Решение № 499/11 от 09.01.2012 г. по гр. д. №
1577/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на
ВКС, III г.о./. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от
трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа,
понесени от близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че
неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни
отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на Република България е приел
ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така
6
съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на
Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът
на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга. С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на
Република България, т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния
смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие
непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., което
има задължителен характер, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.
В настоящия случай обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на трудовата злополука се търси от лелята на починалия – Н. С. и неговия
чичо – Г. К..
По отношение предявения от Н. С. иск, съдът намира същия за неоснователен,
доколкото по делото не се доказа между нея и И К да е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка, която да надхвърля обичайните отношения между леля и
племенник, нито е установено претърпените от загубата на близкия човек морални
вреди да са с толкова висок интензитет и продължителност, че да подлежат на
обезщетяване съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС. По делото не се представиха доказателства, установяващи какви са
били отношенията между починалия и леля му, поради което съдът достига до извода,
че от смъртта на своя племенник ищцата не е изживяла други болки и страдания, извън
нормално присъщите за тази родствена връзка.
От събраните по делото свидетелски показания на свидетеля А Е Б, които съдът
цени в условията на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост, се установява именно обратното –
липсата на трайна и дълбока емоционална връзка между Н. и И, доколкото се
установява, че при нужда И се е обръщал към колегите си и те са му помагали с
каквото могат, както и че е живял единствено с майка си, като след смъртта й, е
останал да живее сам.
Ето защо съдът намира предявеният от Н. С. иск за обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди за недоказан и неоснователен.
По отношение предявения от Г. К. иск съдът намира следното: от представеното
по делото решение № 7619 от 05.12.2018 г. по гр.д. № 5113/2018 г. на СГС, ГО, IV
брачен с-в, влязло в сила на 19.02.2019 г., се установява, че Г. К. е бил поставен под
пълно запрещение, като видно от решение № 89/16.04.2019 г. на Орган по
настойничество и попечителство при р-н „Люлин“ – Столична община, му е бил
назначен настойнически съвет, като за настойник е бил избран синът му С. Г. С.. От
приетата по делото СПЕ се установява, че въпреки че смъртта на близък роднина
(особено ако е имало изградена тясна емоционална и доверителна връзка) следва да се
разглежда като стресогенно събитие, за да повлияе то значимо („обостри“) на
заболяването на ищеца Г. К., следва преживяващият да е можел да го възприеме,
7
задържи в паметта си и осмисли. В настоящия случай когнитивният регрес е започнал
през 2014 г. и характеристиките на деменция (Деменция при болестта на Алцхаймер, с
късно начало) са били налични към месец май 2017 г., поради което към времето на
смъртта на племенника му (31.05.2017 г.), Г. К. не е могъл да осмисли и преживее това
стресогенно събитие като такова, което да води до дистрес и влошаване на
заболяването му (което по същността си е първично дегенеративно и ходът му е
свързан по-скоро с органично мозъчни промени и по-слабо се влияе от външни
събития). Това се подкрепя и от посоченото от вещото лице в открито съдебно
заседание от 25.04.2023 г., че след 2017 г. състоянието на ищеца Г. К. представлява
тотален регрес и в този период не може да има възможности за разбиране и ръководене
на постъпките, като възможността за осъзнаване на настъпила смърт или друго събитие
е малко вероятна. Установява се, че дори да се приеме хипотетично, то реакцията би
била краткотрайно емоционално преживяване, което не може да се задържи в паметта и
да бъде осъзнато, така че да достигне до такива фази на скръбта, за да има дистрес и да
се отрази на здравословното състояние на ищеца. Установява се още, че заболяването
на ищеца слабо се влияе от външни фактори, доколкото е първично дегенеративно
заболяване, при което от значение са вътрешно мозъчните процеси.
С оглед на установеното съдът намира, че ищецът Г. К. не е търпял
неимуществени вреди от смъртта на племенника си И, доколкото към настъпването на
смъртта на последния, ищецът не е могъл да разбира и да ръководи постъпките си.
Отделно от посоченото, съдът намира за недоказано обстоятелството за наличие на
трайна и дълбока емоционална връзка между двамата, като това не се разколебава от
показанията на свидетеля М А К, доколкото от същите се установява такава връзка по-
скоро между Г. и сестра му, като в този смисъл свидетелката посочва, че Г. е започнал
да злоупотребява с алкохол след загубата на сестра си и постоянно е ходел в кв.
„Надежда“, където са живели заедно. Това, че И и Г. са се виждали по празници,
събирали са се за Великден, за панахидите на майката на И, не води до категоричния
извод, че между двамата е налице изключително силна връзка, доколкото свидетелката
посочва, че двамата са живели в различни домакинства и не си спомня в кои години и
колко време преди смъртта на И е била последната им среща.
Ето защо съдът намира и предявеният от Г. К., починал в хода на
производството и заместен от законния си наследник С. Г. С., иск за недоказан и
неоснователен.
Въпреки изложените мотиви, водещи до извод за неоснователност на
предявените искове, за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
изложи мотиви по спорния въпрос дали И К. е допринесъл за злополуката, като е
допуснал груба небрежност - дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2
КТ.
При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по
форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел
- грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
8
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с
оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. При трудовата злополука единствено съзнаваната небрежност на
пострадалия е груба по смисъла на чл. 201 КТ и само тя може да доведе до намаляване
на отговорността на работодателя. Като субективно отношение тази форма на вина се
изразява в знанието на пострадалия за вредоносния резултат и неправилната преценка,
че може да го предотврати.
От постъпилата по делото административна преписка по разпореждане №
20856/15.08.2017 г. на НОИ, с което се приема за трудова настъпилата на 31.05.2017 г.
злополука, се установява, че при постъпване на работа на И К е проведен и
документиран начален инструктаж за безопасност и здраве при работа на 02.08.2002 г.
и е издадена служебна бележка за начален инструктаж № 19/2002 г. В периода от м.04
до м.10.2016 г., както и в периода от м.01 до м.05.2017 г. са му проведени периодични
инструктажи по безопасност и здраве при работа. От представената служебна бележка
№ 73/30.05.2017 г. се установява, че на 30.05.2017 г. на И К е проведено обучение и
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и инструктаж на работното
място относно ползване на МПС, като видно от представения по делото приемо-
предавателен протокол, на 30.05.2017 г. работодателят е предал на служителя
предпазна каска при управление на мотопед. Това се подкрепя и от показанията на
свидетелката А Е Б, от които се установява, че на всеки куриер преди работа се
провеждал инструктаж. От разпита на свидетеля Д. А. З. се установява, че по време на
инцидента И К е бил без предпазна каска, като това се посочва и в представената по
делото епикриза № 514/2017 г. на УМБАЛ „Света Анна“ АД – София. В тази връзка
съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че пострадалият е употребил
алкохол в деня на инцидента, доколкото от представения по делото протокол за
химическа експертиза № 571/01.06.2017 г. на УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. София се
установява, че във взетите за изследване на 01.06.2017 г. проби кръв от И К не се
установява наличие на етилов алкохол или други упойващи вещества в кръвта му,
поради което съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля З. в тази им
част.
С оглед на установеното, съдът приема, че работодателят е изпълнил
задълженията си, свързани с превенцията на риска от трудова злополука, като е провел
начален и периодични инструктажи на служителя и го е снабдил с предпазна каска при
управлението на мотопеда, поради което поведението на пострадалия, доколкото
същият не е носил каската по време на инцидента, може да се квалифицира като
проява на груба небрежност от негова страна, в който случай и дължащото се
обезщетение следва да се намали в зависимост от степента на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, право на разноски има единствено ответникът.
Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника в условията на разделност следните суми: сумата в размер на 3 530 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение; 2 000 лв., представляваща държавна такса
по гр.д. № 13198/2020 г. по описа на СГС, ГО, II Е възз. с-в; 15 лв., представляваща
държавна такса по ч.гр.д. № 658/2021 г. по описа на САС, ГО, 4 с-в, както и сумата в
размер на 35 лв., представляваща разноски по настоящото производство за депозит за
9
вещо лице и държавна такса за съдебно удостоверение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Чирпан, ул.
„... и С. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „..., конституиран като законен
наследник на мястото на починалия в хода на процеса Г. С. К., срещу „Д..“ ЕООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „..., със съдебен адрес: гр.
София, ул. „...3, осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на всеки един от ищците сума в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди от настъпилата на
31.05.2017 г. смърт на И М К, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Чирпан, ул. „... и С. Г. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „..., да заплатят на „Д..“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „..., със съдебен адрес: гр. София, ул.
„...3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в условията на разделна отговорност, а именно –
всеки по ½ част от сума в общ размер на 5 580 лв., представляваща разноски по гр.д. №
13198/2020 г. по описа на СГС, ГО, II Е възз. с-в, по ч.гр.д. № 658/2021 г. по описа на
САС, ГО, 4 с-в и по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10