№ 7
гр. Пещера, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Административно наказателно дело № 20245240200003 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. А., ЕГН **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 13-2300562/30.11.2023 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на
2000,00 лв. (две хиляди лева), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл.
414, ал. 3 от КТ , за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2
от КТ.
В депозираната жалба се навеждат най-общи доводи за нарушение на
материалния закон – разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и процесуалния
закон. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се,
че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва да е извършил
вмененото му административно нарушение. Твърди, че има сключен
Граждански договор № 2/07.08.2023 г. с лицето П.А.Л. за извършване на
ремонт на покрив за срок от 9 работни дни при възнаграждение от 50,00 лв.
1
на работен ден. Поради това не били приложими изискванията на КТ. Сочи,
че декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ не следва да бъде кредитирана,
тъй като представлявала предварително изготвена бланка, няма материална
доказателствена сила и не е достатъчна за доказване наличието на
съществуващо към момента на проверката трудово правоотношение с лицето.
Сочи, че му е вменено неизпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 от КТ,
тъй като в качеството на работодател не е сключил трудов договор с
работника П.А.Л. , но такава квалификация липсва както в АУАН, така и в
НП. Иска се неговата отмяна. При условията на евентуалност, в случай че
съдът прецени, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение,
моли наложеното му наказание да бъде намалено до минималния размер от
1500,00 лв., предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ. Ангажират доказателства и
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а
се представлява от адв. Л. М. поддържат жалбата против издаденото НП.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител –
юрк. Сиракова. Подробно се поддържа тезата, че НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
На жалбоподателя С. В. А., е съставен от гл.инс. С. Г. в Дирекция
"Инспекция по труда" със седалище Пазарджик, АУАН № 13-2300562 на
дата 16.08.2023г. за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1,
т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, 1 от допълнителните
/ДР/ на Кодекса на труда /КТ/, при извършена проверка на 09.08.2023 г. от
контролните органи на Д ИТ Пазарджик, в обект на контрол -
Ремонт/изграждане на покрив на жилищна сграда, намираща се в гр. Пещера,
ул. Беглика №1, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, а
именно сключване на писмен трудов договор с П.А.Л. с ЕГН:**********
заварен да работи на горепосочения обект, с което е нарушен чл.62, ал. 1 от
Кодекса на труда, във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.
2
Нарушението е извършено на 09.08.2023г., в гр. Пещера при проверка
на контролните органи на Д ИТ Пазарджик в обект на контрол -
Ремонт/изграждане на покрив на жилищна сграда, намираща се в гр. Пещера,
ул. Беглика № 1, когато лицето П.А.Л. с ЕГН:********** е заварено да работи
на покрива, облечено в работни дрехи /нефирмени/. Същият оказва
съдействие на контролните органи и собственоръчно подписва попълнена
декларация по образец на осн. чл. 402 от КТ, в която лицето декларира
елементи на трудово правоотношение, а именно от кога работи на обекта „
07.08.2023 г." , длъжност „ работник", работно време „08:00 до 17:00 почивки
в работния ден: «12:00 до 13:00», почивни дни: «сп. времето», трудово
възнаграждение «70 лв. на ден», забавяне изплащането на трудовото
възнаграждение: „не" и в т.11 „Получени: копие на хартиен носител от
заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен
писмен трудов договор: не".
Нарушението е констатирано на 16.08.2023г. в Д ИТ Пазарджик със
седалище Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф" №15А, при проверка на
документацията, изискана с Призовка на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК , видно от
която С. В. А., ЕГН: ********** не е уредил отношенията като трудови с
лицето , а именно не е сключил трудов договор. Същото се потвърждава от
справка Регистър на уведомления за трудови договори в ИС на ИА ГИТ.
Посочено е че е нарушен чл. 62 ал. 1 от КТ във вр. чл. 1 ал. 2 от КТ.
Актът е съставен в присъствието на пълномощник на жалбоподателя,
който не е вписал възражение.
Депозирано е писмено възражение на дата 21.08.2023 г., от С. В. А.,
ЕГН: **********, в което твърди че лицата не били негови работници, всеки
работел по отделно.
Въз основа на Акта е издадено и оспорваното НП, с което на
жалбоподателя С. В. А., ЕГН: ********** на основание чл. 416,ал.5 във вр
чл. 414 ал.3 от КТ му е наложена глоба в размер на 2000 лв.
Горната фактическа обстановка се възприе въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства :
Приети са Протокол от извършена проверка №ПР 2330297/16.08.2023
г.за извършена проверка на 09.08.2023г.,на 16.08.2023 г . в който в т.3 се
установява, че С. В. А. като работодател на 09.08.2023г. в обект на контрол -
3
Ремонт/изграждане на покрив на жилищна сграда, намираща се в гр. Пещера,
ул. Беглика №1, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, а
именно сключване на писмен трудов договор с П.А.Л. с ЕГН:**********,
заварен да работи на горепосочения обект, с което е нарушен чл.62, ал. 1 от
Кодекса на труда, във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда. Протоколът от
проверката е подписан от жалбоподателя без възражения.
Приета е по делото декларация по чл. 402 от КТ от дата 09.08.2023г. от
П.А.Л. с ЕГН:**********, е посочил че работи за ЕТ „С. 2227“ от
07.08.2023г., като „работник" с работно време от „08:00 до 17:00“ почивки в
работния ден: «12:00 до 13:00», почивни дни: «сп. времето», трудово
възнаграждение «70 лв. », и се е подписал.
Приета е по делото Заповед № 3-0693/15.08.2022г на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ , заповед
№934/28.12.2023г., от която е видно, че актосъставителя и наказващия орган
са компетентен да издадат АУАН и оспорваното НП .
Приета е по делото справка от ИС на ИА ГИТ от която е видно, че за
посочено ЕГН няма регистрирани трудови договори.
Приет е по делото договор за извършване на строително-ремонтни
дейности от 07.08.2023 година сключен между И.Р.А. и С. В. А. за
извършване на строително ремонтни на покрива на блок 8 на улица Беглика
1 в град Пещера съгласно приложение.
Депозирано е заявление от С. В. А. от 16.08.2023г. във връзка са
призовка от 09.0.82023г. от ДИТ Пазарджик , в която твърди че ЕТ „С. 2227-
С. А. „ ЕИК *********, е негова, но била само открита, не била“ пускана
дейност“.
Видно от справка в ТР и Удостоверение за актуално състояние има
вписани обстоятелства за ЕТ „С. 2227-С. А. „ ЕИК ********* .
Депозиран е и договор за извършване на СРД от 07.08.2023г. и
Приложение към договора сключен между И.А. ш П.А.Л.. Видно и от
ръкописния текст на л. 58 и представляващ приложение към договора за СРД,
възложителя И.Р. записал собственоръчно че сумата от 3500 лева е била обща
сума, която трябвало да се плати на шест лица.
Видно от представените пет броя договори за СРД / от л. 39-58 Договор
за извършване на строително-ремонти дейности от 07.08.2023 г. със страни
И.Р.А., като възложител и Г.И.Х., като изпълнител, ведно с приложение към
договора; Договор за извършване на строително-ремонти дейности от
07.08.2023 г. със страни И.Р.А., като възложител и С.Х.Н., като изпълнител,
ведно с приложение към договора; Договор за извършване на строително-
ремонти дейности от 07.08.2023 г. със страни И.Р.А., като възложител и
Г.Ц.В., като изпълнител, ведно с приложение към договора; Договор за
извършване на строително-ремонти дейности от 07.08.2023 г. със страни
4
И.Р.А., като възложител и С.С.Х., като изпълнител, ведно с приложение към
договора и Договор за извършване на строително-ремонти дейности от
07.08.2023 г. със страни И.Р.А., като възложител и П.А.Л., като изпълнител,
ведно с приложение към договора./ с лица, които са посочени като
изпълнители, а възложител е св. И.А., последният е договорил на всеки един
от тях да заплати по 3 500 лева за ремонт на един и същ обект.
Представена е призовка до ЕТ„С. 2227-С. А. „ ЕИК ********* да се яви
на 16.08.2023г. в ДИТ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
Съдът намира, че изложеното в АУАН и НП изцяло отговаря на
реализиралото се в действителността. В тази връзка съобрази, че съгласно чл.
416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В процесния случай
фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не само не се
опровергават, но и се потвърждават от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства.
Разпитана като свидетел и актосъставителя С. Г. , която установява
авторството на АУАН и направените констатации. Същата твърди, че при
посещението на обекта на контрол, заедно с колегата си свид. А. Г., са
заварили свид. П.Л. и други лица да работят на покрива на жилищната сграда,
находяща се на адрес: гр. Пещера, ул. „Беглика" № 1, че след като раздали
декларации по чл. 402 от КТ на заварените да полагат труд лица, последните
собственоръчно ги попълнили и подписали, както и че същите посочили като
работодател жалбоподателя С. А., посочили първоначално че имат сключен
договор с него, че той ги организира като група . В последствие С. А. им
казал, че има фирма ЕТ „С. А.". Лицата заварени да работят казали, че С. А.
имал сключен договор с домоуправителя. Впоследствие установили, че
фирмата на ЕТ не е извършвала дейност.
Разпитана като свидетел А. Г. установява констатираните обстоятелства
при проверката. Същата твърди, че при посещението на обекта на контрол,
заедно с колегата си свид. С. Г., са заварили свид. П.Л. и други лица да
работят на покрива на жилищната сграда, находяща се на адрес: гр. Пещера,
5
ул. „Беглика" № 1, че след като раздали декларации по чл. 402 от КТ на
заварените да полагат труд лица, последните собственоръчно ги попълнили и
подписали, както и че същите посочили като работодател жалбоподателя С.
А., тъй като жалбоподателят, който по същото време бил на обекта, казал на
работниците да напишат, че работят във фирмата му, защото има
регистрирана фирма. Изложеното от актосъставителя напълно кореспондира с
показанията на свид. С. Г., участвала при извършване на проверката, в хода на
която е установено нарушението.
Твърденията на актосъставителя С. Г. и св. А. Г. не се опровергават от
показанията на свид. П.Л./ жалбоподателят съжителства с дъщеря му/ , дори и
в проведената очна ставка, , който при проведения му разпит в съдебно
заседание, заявява, че при проверката е работил че работата по извършване на
строително-ремонтните дейности на покрива му е била възложена от
жалбоподателя С. А., но той имал фирма, ЕТ“С. А.“, посочил
възнаграждение – 70 лева, работно време , обедна почивка , работили 8-9 дни,
като сключили гражданско договор с фирмата на С.. Твърди и и че
жалбоподателят е този, който е казвал колко да работят и кога да
работят, контролирал работния процес. Свидетелят категорично заявява, че
собственоръчно е попълнил и подписал дадената му от контролните органи
декларация по чл. 402 от КТ.
Твърденията на актосъставителя С. Г. и св. А. Г. не се опровергават и от
показанията св. И.А., домоуправителя който е сключил с жалбоподателя С. А.
договор за ремонт на покрива. Твърди че работили работниците на С.,
фирмата на С. била наела пет човека работници.Твърди че С. извършвал
контрол – колко да работят и кога да работят. Твърди че договора го бил
сключил със С. А. като фирма. В случая договорът който е подписал св.А. не е
с фирмата на С., а със С. А. като физическо лице.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя С. Г. и св. А. Г., тъй
като намира същите за достоверни, логични, последователни, взаимно
допълващи се и непротиворечиви помежду си. В показанията си контролните
органи възпроизведоха пред съда факти от обективната действителност, които
са възприели лично и непосредствено при извършената проверка в обекта на
контрол.
Съдът кредитира показанията на св. Л. и св. А. в частта, в която излага
данни, че към момента на проверката е извършвал строително- ремонтни
6
дейности на покрива на сградата, находяща се на адрес: гр. Пещера, ул.
„Беглика" № 1, че работата им е била възложена от жалбоподателя, както и
че св. Л. собственоръчно е подписал и попълнил дадената му декларация по
чл. 402 от КТ, тъй като в тази им част същите кореспондират с показанията на
свидетелите А. Г. и С. Г..
Съдът не кредитира показанията на св. Л. и св. А. в частта, в която
сочи, че възложител на работата е бил ЕТ „С. 2227-С. А.", както и че от
сключения между него и ЕТ „С. 2227-С. А." граждански договор знае, че
работи за жалбоподателя С. А. в качеството на едноличен търговец на
последния, тъй като намира същите за недостоверни в тази им част. Отделно
от това представеният граждански договор на л. 60 дори няма
характеристиките на договор, предвид че липсва каквато и да било
идентификация на другата страна по договора, както и подпис.
Също така следва да се отбележи и че от така представените договори
за СРД всички сключени на дата 07.08.2023г. от домоуправителя св. И.А. и
останалите шест лица, водят на извода че на всяко едно от лицата като
изпълнители ще се плати сумата от 3500 лева, едновременно с това накрая св.
А. /л.58/изрично пише , че ще плати единствено и само сума в размер на 3500
лева за общо шест лица, а не на всяко по отделно. Гореизложеното дава
основание на настоящия състав да приеме, че не следва да кредитира с
доверието си представените договори за СРД от 07.08.2023 г. , като същите
освен че нямат достоверна дата, намира за изготвени за целите на процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган - Димитър Симеонов
Търпов - Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - Пазарджик, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице - свид. Ст. Г. , заемаща длъжността
„главен инспектор" при Дирекция „Инспекция по труда" – Пазарджик.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
7
опорочаване на административнонаказателното производство, в хода на което
е санкциониран жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, субекта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
процесното административно нарушение, позволяващо на въззивника да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. В АУАН и НП
е дадена коректна правна квалификация на установеното нарушение.
Неоснователно е наведеното във жалбата възражение, че при издаване на
АУАН и съставяне на НП са нарушени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Неоснователно е и релевираното
във въззивната жалба възражение, че в АУАН и НП е дадена неправилна
правна квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение. От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ и чл. 62, ал.
1 от КТ следва, че нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ намира приложение, когато
между работодателя и работника има сключен трудов договор в писмена
форма, но това е сторено несвоевременно, след като работникът вече е
започнал да престира работна сила при работодателя. Приложното поле на чл.
62, ал. 1 от КТ е в случаите, когато работникът е приет на работа, но между
страните изобщо не е сключен трудов договор, макар и със закъснение. В
случая между жалбоподателя и св. П.Л. въобще не е сключван трудов
договор.
Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН -
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на св. А. Г. , която е
присъствала при установяване на нарушението. Актът е подписан от
съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от същия.
Съгласно действащото законодателство страните по трудово
правоотношение са длъжни да сключат трудов договор, когато предмет на
престацията е предоставяне на работна сила. Според чл. 1, ал. 2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма.
В процесния случай от събраните по делото доказателства категорично
се установява, че по време на проверката св. П.Л. се е намирал на обекта на
8
контрол и е работил на покрива на къщата, находяща се в гр. Пещера, ул.
„Беглика" № 1. В този смисъл са показанията не само на контролните органи
– св. А. Г. и актосъставителя С. Г., но и показанията на самия св. П.Л. . В
декларацията по чл. 402 от КТ същият изрично е декларирал, че работи като
работник със съответното работно време и заплащане. Следва да се отбележи,
че обстоятелството, че декларацията по чл. 402 от КТ е по образец, а не в
свободен текст, не влияе на формалната доказателствена сила на този
документ, както се твърди във въззивната жалба. Истинността на
декларацията не е оспорена. По делото не се спори, че конкретните основни
елементи от съдържанието на трудовото правоотношение са попълнени лично
от свид. П.Л. във въпросната декларация по чл. 402 от КТ.
От събраните по делото доказателства -показанията на свидетелите А. Г.
и С. Г. и събраните писмени доказателства по делото, в т.ч. заявление от
самия жалбоподател С. А. се установява, че работодател на свид. П.Л. е бил
физическото лице С. В. А., което не е действало в качеството на едноличен
търговец. Разпитан в хода на съдебното следствие свид. П.Л. заявява, че
жалбоподателят е този, който му е възлагал работа, че само жалбоподателят е
контролирал работния процес. Твърдението че от сключения граждански
договор знаел, че работи за ЕТ „С. 2227-С. А.", т.е. за жалбоподателя, но в
качестово му на едноличен търговец и затова посочил в декларацията, че
негов работодател е ЕТ „С. 2227-С. А." не могат да бъдат приети за
достоверни, тъй като видно от съдържанието на този граждански договор в
него няма вписани данни на възложителя, нито подпис на възложителя. От
друга страна, от приетия като писмено доказателство по делото Договор за
строително-ремонтни дейности от 07.08.2023 г. със страни: възложител свид.
И.А. и изпълнител С. А. е видно, че при сключване на договора
жалбоподателят не е действал като едноличен търговец.
При това положение за съда единственият възможен извод е че
жалбоподателят не е действал в качеството на едноличен търговец.
Ето защо, доколкото се установяват елементи на трудово
правоотношение – място, време , заплата , почивки посочено от самия св. Л.
и от попълнената от него декларация по чл. 402, от КТ, съдът приема за
доказано, че свид. П.Л. е предоставял работна сила за работодателя С. А..
При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по
9
чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, доколкото не е спазил
императивните изисквания за оформяне на правоотношението със свид. П.Л.
по предоставяне на работна сила като трудово правоотношение, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с работника П.Л. преди да го
допусне до работа.
Ето защо, съдът намира, че административнонаказващият орган
правилно е санкционирал жалбоподателя в качеството му на работодател за
нарушение на нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като не
е уредил като трудови правоотношенията си с работника П.Л. чрез
подписване на писмен трудов договор.
На следващо място, съдът намира, че правилно е определена
приложимата санкционна разпоредба - чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно която
работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение. В случая наложеното на въззивника наказание е в размер на
2000,00 лв., т.е. над минималния предвиден в закона.
Съдът, като отчете, че нарушението е първо за жалбоподателя с оглед
липсата на доказателства за наличие на предходни влезли в сила наказателни
постановления за нарушения на трудовото законодателство, намира, че така
наложеното наказание е прекомерно завишено. Съдът счита, че в случая
административно наказание, наложено в минимален размер от 1500,00 лв. ще
постигне целите, както на специалната, така и на генералната превенция,
предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което прецени, че следва да
измени НП като намали размера на наложеното административно наказание
„глоба" от 2000,00 лв. на 1500,00 лв.
Съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Следователно, предвид
изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 от КТ, процесното административно
нарушение е изключено от обхвата на привилегированата разпоредба на чл.
415в, ал. 1 от КТ. Съдът намира, че процесното административно нарушение
не представлява маловажен случай и по чл. 28 от ЗАНН. Степента на
обществена опасност на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение е типичната за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.
62, ал. 1 от КТ, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
10
нарушение. Освен това следва да се отбележи, че ЗАНН и глава XIX, раздел II
от КТ са в съотношение на общ към специален закон. В подкрепа на това
становище е ТР № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, съгласно
което специалният състав по глава XIX, раздел II от КТ на „маловажно"
административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Следователно правилно
административнонаказващият орган не е квалифицирал извършеното
нарушение като маловажно.
По гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде изменено в частта относно размера на наложеното
административно наказание, като същото бъде намалено до предвидения в
закона минимум.
По разноските:При този изход на правния спор, на основание чл. 63 д,
ал. 1 от ЗАНН, право на разноски има въззиваемата страна. По аргумент от
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Въззиваемата страна своевременно
е поискала присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото съдебно производство. Съдът не е обвързан от претендирания от
страната размер на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от
НЗПП възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 лв. до
120,00 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
производството е разгледано в едно съдебно заседание, разпитани са
четирима свидетели. Ето защо, съдът счита, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено и присъдено в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" гр. София в минималния
размер от 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2300562/30.11.2023 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с
което на жалбоподателя С. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева),
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното на С. В. А., ЕГН **********, административно
наказание „глоба" от 2000,00 лв. на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА С. В. А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
11
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" гр. София сумата в
размер на 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12