РЕШЕНИЕ
№1084
гр. Пловдив, 31.05.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесетата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1364 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118 ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по повод връщане с
решение № 7372/12.06.2020 г. на ВАС на делото за ново разглеждане на жалбата на
Т.Д.М. с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-143 от 23.07.2018 г. на Директора
на ТП на НОИ- Пловдив, с което е заличено погасеното по давност задължение на Т.Д.М.
по Разпореждане № **********/Протокол № 3045-15-42/12.06.2018 г. за периода от
01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в размер на 34871,45 лв., от които главница в
размер на 17025,33 лева и лихва за минало време в размер на 17846,12 лв. и е
оставено в сила Разпореждане № **********/Протокол
№ 3045-15-42/12.06.2018 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив в останалата му част за събиране на сумата от 10824, 73 лв., от
които 7390,07 лв. главница за периода от 01.01.2013 г. до 31.10.2014 г. и лихва
– 3434,66 лв., начислена към 12.06.2018 г., както и допълнително начислена
лихва по чл.113 от КСО след 12.06.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението, съставляващо неправилно изплатена сума за пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
С жалбата се оспорва
компетентността на издателя на разпореждането от 12.06.2018 г. Твърди се, че
неправилно отговорността за неправилно отпуснатата пенсия на жалбоподателя е
прехвърлена върху него, вместо да бъде призната допусната грешка от страна на
пенсионния орган. Твърди се, че не е налице изрично произнасяне по искането на
жалбоподателя за преценка на нов индивидуален коефициент и ново произнасяне по
размера на пенсията, както и че необосновано е прието, че жалбоподателят е бил
недобросъвестен, като подаването на заявление за пенсиониране не сочило на
недобросъвестност. Сочи се, че в условията на липсващо пенсионно досие не може
да се установи какви документи е обсъждал и проверявал административния орган
за преценката да отпусне пенсия към 2000 година. Жалбоподателят твърди, че не
носи отговорност за допуснати грешки от длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО
при първоначалното отпускане на пенсията. Твърди се, че в случая е приложима и разпоредбата
на чл.111в от ЗЗД. В първото съдебно заседание при първото разглеждане на
делото пълномощникът на жалбоподателя адв. Б. изрично е заявил и конкретизирал,
че решението на Директора на ТП на НОИ не се обжалва в частта му, с която е
погасено по давност задължението, а само в потвърдителната му част. Това е и
бил и предметът на разглеждане пред административния съд при първото гледане на
делото и пред ВАС. Пред настоящия съд жалбата, така, както е била приета за
разглеждане и конкретизирана, се поддържа, като се сочи, че административният
орган не е доказал недобросъвестност на жалбоподателя. Претендират се
направените по делото при първото и второто му разглеждане разноски.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.,
оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. В писмено становище се
излагат подробни съображения с искане за отхвърляне на жалбата. Твърди се, че е
установено невярно удостоверяване на факти относно стажа и осигурителния доход
на жалбоподателя, което води до извод за недобросъвестност при получаване на
отпуснатата му пенсия. Изрично е посочено, че пенсионирането на жалбоподателя е
било осъществено при по-благоприятните условия на чл.2, ал.1, б. “б“ от ЗП /отм./
по-рано от общата предвидена възраст за пенсиониране – 60 г., без наличие на
изискуемия се стаж от втора категория и с оглед на това, че към момента на
опускане на пенсия жалбоподателят е бил на възраст 58 години и не е имал
необходимия положен труд при условията на втора категория, то е нямало как да
не осъзнава, че за него не са били налице условията за отпускане на пенсия при
по-благоприятните условия и поради това, че получава неоснователно пенсия.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за пред всички
инстанции.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорване на решението, в
частта му, с която е оставено в сила Разпореждането на Ръководителя на
ПО при ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получени суми
за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 10824, 73 лв., от
които 7390,07 лв. главница за периода от
01.01.2013 г. до 31.010.2014 г. и лихва – 3434,66 лв., начислена към 12.06.2018
г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 12.06.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението. Поради това и в частта, в която се
поддържа изрично жалбата, тя се явява допустима.
По
същество съдът намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства при първото и при второто разглеждане на
делото се установява следното:
С разпореждане №40 Протокол
№01039 от 22.05.2000 г. на жалбоподателя М. била отпусната пенсия, считано от
01.09.1999 г. при условията на чл.2, ал.1 от ЗП /отм./, чл.46а от ЗП /отм./ и
§24 от ЗИДЗП, като му бил зачетен стаж от 32 г., 07мес. и 25 дни от втора
категория труд, 03 г. 03 м. и 01 ден от трета категория труд и общ осигурителен
стаж от 35г. 03м. и 02 дни при навършена възраст от 58 години. С Разпореждане №
********** по Протокол № 2141-15-6/08.01.2016 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, на
основание чл.99, ал.1 т.5 и чл.68, ал.4 от КСО било отменено разпореждането от 22.05.2000
г., както и всички последващи го разпореждания, постановени за отпускане и за
изменение на личната пенсия за ОСВ на Т.М., като му била
отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.4 от КСО, считано от 25.02.2006 г.
пожизнено. В разпореждането било установено, че М. изобщо няма установен
осигурителен стаж от втора категория, станал основание за отпускане на пенсията
му през 2000 година и придобива право на пенсия при различен стаж от 22 г. 07м.
и 10 дни при навършена възраст 65 години. Във въпросното разпореждане било
посочено, че установяванията са осъществени по повод на проверка по чл.108,
ал.1, т.1 от КСО с оглед преценка правомерността на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст, като станало ясно
за посочения в декларация от 22.08.2013 г. от самия жалбоподател М. стаж в ЗСК
Кремиковци в периода 1966 г. – 2000 г., че при извършената проверка на
декларираното при съхраняващото документацията на този осигурител дружество се
установило, че М. не фигурира изобщо в разплащателните ведомости и трудовите
досиета на осигурителя за този период. Въпросното разпореждане от 08.01.2016 г.
за отмяна на предходното от 2000 г. за отпускане на пенсия при благоприятните
условия на чл.2, ал.1 от ЗП /отм./, било оспорено по административен ред от
жалбоподателя и потвърдено с Решение № 21532-15-123/03.05.2016 г. на Директора
на ТП на НОИ Пловдив. В решението си Директорът на ТП на НОИ Пловдив обсъдил
събраните при проверката доказателства и заключил, че зачетеният при отпускане
на пенсията през 2000 г. стаж от втора категория не е удостоверен от
жалбоподателя с документи, като той при това положение съзнателно е направил
искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж, положен при условията на
втора и трета категория, който не е бил придобил, както и за изчисляване на пенсията
му от висок осигурителен доход, при което същата се явява недобросъвестно
получавана. Това решение от 03.05.2016 г. било обжалвано от М. ***, където с
Решение № 2357/13.12.2016 г. по адм. дело № 1225/2016 г. жалбата била
отхвърлена. Решението на Административен съд Пловдив било оставено в сила с
Решение № 3014/09.03.2018 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 1686/2017 г.
Междувременно по подадена
молба от ТП на НОИ Пловдив до РП Пловдив била образувана прокурорска преписка №
352/2015 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, по която с постановление
от 08.06.2015 г. било отказано образуване на досъдебно производство, като
прокуратурата приела, че поради липсата на конкретни документи, които да могат
да се инкриминират с оглед преценка наличието или липсата на престъпление по
чл.212 от НК, както и изтеклия период от време, надхвърлящ срока на
погасителната давност за наказателно преследване, наказателно производство не следва да се
образува. Същевременно обаче в постановлението на прокуратурата били обсъдени
събраните данни при извършената проверка, като било посочено, че в снети от М.
обяснения същият заявил, че действително в периода 1966 г. – 2000 г. не е
полагал труд в ЗСК „Кремиковци“, но бил потвърдил подобна неистинска информация
пред ТП на НОИ Пловдив в декларацията, подадена там, за да не се получи
разминаване от декларираното и данните от разпореждането на НОИ, с което той
разполагал. Постановлението на РП Пловдив било потвърдено с постановление от
06.07.2015 г. на Окръжна прокуратура Пловдив, в което се коментирала също
декларацията, депозирана пред ТП на НОИ Пловдив от жалбоподателя от 22.08.2013
г. в насока на това, че е установено, че декларираните в нея обстоятелства са
неверни, но предвид вида на декларацията формално не е бил осъществен състав на
чл.311 от НК. Апелативна прокуратура Пловдив с постановление от 14.10.2015 г.
потвърдила от своя страна постановлението на ОП Пловдив, като в мотивите на
постановлението посочила, че са налице данни жалбоподателят М. да е осъществил
деяние по чл.212 от НК, но предвид липсата на установени и събрани документите,
послужили му за получаване без правно основание на чуждо имущество /в случая
пенсия без правно основание/ не може да се образува наказателно производство. В
последвало постановление на ВКП от 16.11.2016 г. изводите на АП Пловдив били
потвърдени, като било отчетено, че при благоприятно развитие на проверките по
изчезналите пенсионни досиета, намирането им би било факт, който да доведе до
образуване на досъдебно производство и то евентуално за престъпление по чл.212,
ал.1 от НК.
След решението на ВАС по
адм. дело №1686/2017 г. последвало
издаване на Разпореждане № 3045-15-42 от 12.06.2018 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл.98,
ал.2, във връзка с чл.114, ал. 1 и чл.114а, ал.3, т.2 от КСО било постановено
жалбоподателят М. да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2008 г. до 31.10.2014 г., ведно
с лихва, като било постановено, че задължението от 01.09.1999 г. до 31.12.2017 г.
е погасено по давност на основание чл.115 от КСО. Недоволен от това разпореждане, М. го обжалвал
пред решаващия административен орган Директор на ТП на НОИ Пловдив, който с
Решението от 23.07.2018 г., предмет на обжалване по настоящото дело, заличил
погасеното по давност задължение на М. по Разпореждането от 01.01.2008 г. до
31.12.2012 г. и оставил в сила разпореждането в останалата му част. В решението било прието, че твърденията на
жалбоподателя М., че е добросъвестен, не могат да се възприемат, защото в
рамките на служебното установяване на осигурителния му стаж не е констатирано
наличие на осигурителен стаж от втора категория труд от над 32 години, а само
такъв от трета категория и то от 22 години, 07месеца и 10 дни, като в рамките
на административното производство М. не е представил нито доказателства, нито
допълнителна информация, които да формират различен извод. Посочено било, че
съгласно чл.2, ал.1, б. “б“ от ЗП /отм./ през 1999 г. мъжете придобиват право
на лична песия за осигурителен стаж и възраст на 57 години, но ако имат стаж от
втора категория 20 години, като общата възраст за пенсиониране през 1999 г. при стаж от трета категория труд
за мъжете е била 60 г. Поради това е направен и изводът, че М. при получаване
на пенсията му, която сега се иска да бъде върната, е бил недобросъвестен,
защото се е пенсионирал две години по-рано, без да има стаж 20 години от втора
категория труд.
През 2019 г., или
след издаване на оспореното решение, по образувано досъдебно производство №
260/2019 г. по описа на Отдел ИП при ОД
МВР Пловдив, от което били отделени материали в друго досъдебно производство №
282/2020 г. по описа на отдел ИП – ОД МВР Пловдив, били приобщени като
веществени доказателства открити пенсионни досиета, сред които и такова на
жалбоподателя М., като съдържащите се в тях документи били предоставени на ТП
на НОИ на магнитен носител въз основа на разрешение на РП Пловдив. Съгласно нарочна заповед от 25.02.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив била извършена проверка на пенсионното досие на М.,
като се проверили вписаните в откритото заявление УП1 вх. № 20583/02.05.2000 г.
документи за трудов стаж и приложенията към същото и било установено, че стажът
от втора категория труд, представен и зачетен при отпускане на пенсията на
основание чл.2, ал.1 от ЗП /отм./, считано от 01.09.1999 г., не се потвърждава
от събраните доказателства. Така станало ясно, че стаж от втора категория в
„Строй инженеринг“ ООД Пирдоп, за който били налице данни в намереното
пенсионно досие, не е потвърден от осигурителя, а за част от периода, претендиран
там осигурителен стаж съобразно с установеното по откритото пенсионно досие, се
установило, че жалбоподателят по това време е отбивал военна служба, че е бил
студент и че е работил в съвсем друго дружество, съгласно събрани за това
доказателства при предходната проверка. Също така, дружеството „Стремон-95“ ООД,
за което също бил зачетен стаж от втора категория при отпускането на пенсията
през 2000 г., потвърдило, че М. не е работил в него в периода, за който било
запитването и не е издавало удостоверение обр.30, а и било установено, че в
посочения период жалбоподателят е работил на друго място, за което му е издаден
обр.УП 3. Подобно нещо било установено и с осигурителя „Емси“ ООД, в чиито
ведомости М. изобщо не фигурирал, а описаните в намереното досие удостоверения
не били издавани от дружеството, като за част от периодите претендирани при
този осигурител, било установено, че М. е работил на друго място, а не в „Емси“
ООД. Установено било, чрез извършени проверки и до Община Кърджали, че приложеното
към откритото досие удостоверение обр.УП2 не е издадено изобщо от общината,
защото М. изобщо не фигурира в разчетно-платежните ѝ ведомости.
Така описаната
фактическа обстановка, съдът намира за установена на базата на събраните по
делото писмени доказателства, включително тези, представени по повод изпълнение
задължителните указания на ВАС за събиране на липсващото досие на
жалбоподателя, което се установи също да е било приобщено като веществено
доказателство към досъдебно производство, след издаване на оспореното по
настоящото дело решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив.
Съдът кредитира като
обективно и професионално изготвена приетата по делото по искане на
жалбоподателя съдебно - почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Ч.. От
същата се установява, че подписът, положен срещу реквизита „подпис“ в
изследваното копие на документ от намереното пенсионно досие, а именно в долен
десен ъгъл на молба за отпускане на пенсия вх. № 20583/02.05.2000 г. от името
на жалбоподателя М. е копие на подпис, който не е изпълнен от жалбоподателя М..
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Оспореното решението на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, е издадено от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, по което
е било произнасянето на Директора на ТП на НОИ Пловдив с обжалваното сега
решение, също е издадено от компетентен орган в хода на административно
производство, развило се на основание чл.98,
ал.2, във вр. с чл.114,
ал.1 КСО. В
разпоредбата на чл.98, ал.2 от КСО е предвидено длъжностните лица по чл.98,
ал.1 от КСО /ръководителите на ПО/ да издават разпореждания и за възстановяване
на неоснователно платените суми за пенсии. В тази насока възражението на
жалбоподателя за некомпетентност на издателя на разпореждането не е
основателно, като се има предвид факта,
че нормата на чл.114, ал.1 от КСО касае общо възстановяването на
недобросъвестно получени суми за всякакви осигурителни плащания, при което в
чл.114, ал.3 е предвидена действително компетентност да издаде разпореждане длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, но в случая се касае специално до недобросъвестно получени плащания за
пенсия, което иначе всякога е неоснователно плащане и специална компетентност
да издават разпореждания за възстановяване на такива е на органа по чл.98, ал.1
от КСО. Като правно основание в разпореждането са посочени разпоредбите на
чл.98, ал.2 във вр. с чл.113 и чл.114, ал.1 КСО. Разпоредбата на чл. 98, ал.2
от КСО предвижда възможност длъжностните лица по ал.1 да издават
разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии,
като дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията
съгласно чл.114а, ал.3 или чрез предвидените в чл.114, ал.5 способи. Съгласно
чл.114 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113,
съгласно която разпоредба, вземанията за невнесени осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно
осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с
лихва в размер на законната лихва. Разпоредбата
на чл.98, ал.2 от КСО говори за „неоснователно изплатени суми“, докато
тази на чл.114, ал.1 от КСО говори за „недобросъвестно получени суми“.
Следователно, всяка недобросъвестно получена сума задължително се явява и
неоснователно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неоснователно
изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от
съответното лице. В този смисъл неоснователно изплатените суми подлежат на
връщане от субекта, който ги е получил, само ако са получени недобросъвестно,
т.е. ако лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се
полага. В тежест на административния орган е да докаже проявената от лицето
недобросъвестност при получаване на осигурителното плащане, а това той може да
стори единствено с данните, които се съдържат по административната преписка,
каквото доказване, впрочем, е било сторено в настоящия случай.
В конкретния случай, събраните по
делото доказателства сочат, че с влязъл в сила акт, след проведена и съдебна
проверка на същия, е било установено, че по отношение на жалбоподателя М. не са
били налице основанията за ранно пенсиониране по реда на чл.2, ал.1, б. “б“ от
ЗП /отм./, а именно след навършване на трудов стаж от втора категория 20 години и възраст 57 г. за мъжете, тъй
като същият изобщо не е имал доказан положен осигурителен стаж от втора
категория, послужил за отпускане на пенсията му от 01.09.1999 г., когато
жалбоподателят е бил на 58 години, като в тази връзка и с посочения акт е било
отменено разпореждането за отпускане на пенсия от 22.05.2000 г. и съответно
всички следващи го такива за изменение.
Установен е осигурителен стаж от 22 г. 07м. и 10 дни от трета категория,
като в тази насока е налице и потвърждаване на тези констатации със съдебното
решение на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1225/2016 г., оставено в
сила с окончателното решение на ВАС по адм. дело № 1686/2017 г. Поради това и всички възражения на жалбоподателя относно
причините за установяване на това разминаване между приетия осигурителен стаж и
съответно доход при първоначалното отпускане на пенсията през 1999 г. и тези,
които са били установени в хода на извършената проверка от административния
орган, приключила с Разпореждането от 08.01.2016 г., оставено в сила с
Решението на Директора на ТП на НОИ от 03.05.2016 г., е следвало да са предмет,
а и същите са били практически обсъдени в хода на административното обжалване
на разпореждането, респективно съдебното обжалване на Решението на Директора на
ТП на НОИ Пловдив по посочените административни дела. Следователно и с оглед
признаване с влязъл в сила съдебен акт на законосъобразността на отмяната на
разпореждането от 22.05.2000 г., то категорично изплащането на суми за пенсия
въз основа на така отмененото разпореждане, считано от 01.09.1999 г. е било
неоснователно, както правилно е прието и в обжалваното по настоящото дело
решение. Между страните не е спорно, че жалбоподателят е получавал пенсия въз
основа на отмененото разпореждане от 22.05.2000 г., считано от 01.09.1999 г.
Правилно според съда е било
прието, че жалбоподателят М. е бил недобросъвестно лице при получаване на
неоснователно изплатената пенсия. И това е така, защото за същия изобщо не е
установено да е имал осигурителен стаж от втора категория, особено такъв от над
32 години, какъвто е бил взет предвид при произнасянето на отмененото
разпореждане от 22.05.2000 г. за отпускане на пенсия. Тази преценка
административният орган е направил преди въпросното пенсионно досие, което
впоследствие е било открито и приобщено към наказателно производство като
веществено доказателство, да е било налично при него. Тя обаче се потвърждава
изцяло и понастоящем, като се има предвид задълбочената и пълна проверка,
извършена в ТП на НОИ Пловдив по всички документи, описани в молбата –
заявление за отпускане на пенсия от 02.05.2000 г. от името на Т.М. и
приложенията към нея. Нито в производството по осъществената проверка по чл.108
от КСО, нито в хода на съдебното производство, имащо за предмет установяване
законността на разпореждането за отмяна на разпореждането за отпускане на
пенсия от 2000 г., жалбоподателят е установил и доказал наличието на стаж от
посочената втора категория, което е прието с влязлото в сила решение на
Административен съд Пловдив по адм. дело № 1225/2016 г. Наличието на такъв стаж
жалбоподателят не е доказал и пред настоящия съд. Доколкото коментираният
осигурителен стаж от втора категория, посочен в разпореждането от 2000 г. като
такъв в размер на над 32 години, е бил основание за отпускане на пенсията при
специалните условия на ранно пенсиониране по чл.2, ал.1, б.“б“ от ЗП /отм./, то
не може да се счете, че М. не е знаел, че не притежава такъв осигурителен стаж
към момента на отпускане на пенсията му. Касае се не за незначителна разлика, а
за значителен размер на изобщо липсващ осигурителен стаж от съответна категория,
преценяван към момент, в който жалбоподателят М. е нямал и възраст за
пенсиониране по общия ред. Във всеки отделен случай
фактите, установяващи дали е налице добросъвестност при получаване на
осигурителното вземане са различни и следва конкретно да бъдат установени. В
тази насока, неоснователни са доводите на жалбоподателя, поддържани в съдебното
производство пред ВАС, че не е била проверена от административния орган
възможността неправилно отпуснатата пенсия да се дължи на неправилно издадени
от конкретно длъжностно лице при осигурителя документи или на неправилна
преценка на длъжностно лице по чл.98 ал.1 от КСО, или на допусната техническа
грешка. На първо място, жалбоподателят М.
е имал възможност при извършваната проверка на пенсионното му досие по чл.108
от КСО, да представи на административния орган всякакви сведения, документи,
справки, декларации и обяснения по повод на правото му на пенсия, като докаже
изискуемия размер на осигурителен стаж от втора категория. Същият обаче е
декларирал в своя декларация от 22.08.2013 г. обстоятелства за конкретен
осигурител ЗСК Кремиковци – София. При извършената подробна проверка на
декларираните данни от пенсионните органи, които към онзи момент не са
разполагали все още с намереното и приобщено към досъдебно производство
пенсионно досие на жалбоподателя и са считали, че пенсията му евентуално е била
отпусната въз основа този му деклариран от него стаж, са установили категорично
неистинността на декларираните данни, включващи и установяване на
обстоятелството, че ЗСК –Кремиковци не е издавало документи за осигурителен
стаж и доход на жалбоподателя, понеже той изобщо не е полагал труд в това
предприятие. При последващата проверка на вече намереното пенсионно досие на жалбоподателя и
съдържащите се в него документи, която също е била изключително подробна и
коректна, се установява отново, че на жалбоподателя не са издавани посочените в
тази преписка документи и то пак по причина, че същият няма полаган стаж при
фигуриращите в намерената пенсионна преписка осигурители. Сиреч, не се
установява грешка на осигурителя при издаване на документ, нито техническа
грешка на длъжностно лице в ТП на НОИ при оценка на представените документи за
отпускане на пенсия. Напротив, както става ясно и установеното по повод
сезиране на прокуратурата при извършената прокурорска проверка, приключила с
постановление за отказ от образуване на наказателно производство, както и още повече от последвалата след
откриване на пенсионното досие на жалбоподателя проверка на органите на ТП на
НОИ - Пловдив, в случая се касае до установени неистински документи, послужили
за издаване отмененото вече разпореждането за отпускане на пенсия от 2000 г. Отделно
от това, както се каза, въпросът относно наличието на неоснователно получени
суми за пенсия поради неоснователното отпускане на такава, е бил разрешен с
влязло в сила разпореждане, в което като причина за отмяна на предходно
издаденото разпореждане за отпускане на пенсия от 2000 г. е приета именно
липсата на основания за отпускането на пенсията при условията на чл.2, ал.1, б.
“б“ от ЗП /отм./ – необходим 20 г. осигурителен стаж от втора категория. Доколкото разпореждането от
08.01.2016 г. е влязло в сила в тази му част, то органът, издал разпореждането
от 12.06.2018 г. по чл.98, ал.2, вр. с чл.114, ал.1 от КСО, не е следвало и
практически не е и изследвал въпросът за причините, поради които неправилно е
била отпусната пенсия на жалбоподателя М. през 1999 г. В неговите правомощия е
било да прецени дали при получаването на неоснователно отпуснатата пенсия и с
оглед на причините за признаване на тази неоснователност М. е бил действително
недобросъвестен и като следствие от това и какъв е размерът на дължимата за
възстановяване пенсия. Сиреч,
възраженията на жалбоподателя относно това дали неправилно отпуснатата пенсия
се дължи на неправилно издадени от конкретно длъжностно лице при осигурителя
документи, или на неправилна преценка на длъжностно лице по чл.98 ал.1 от КСО,
или на допусната техническа грешка, е следвало да се поставят на преценка при
оспорване на разпореждането от 08.01.2016 г., респективно решението на
Директора на ТП на НОИ Пловдив от 03.05.2016 г., а не в хода на настоящото
производство, защото на какво се дължи неправилното отпускане на пенсия е
въпрос, вече разрешен с влязъл в сила акт. Освен това, дори и отпускането на
пенсията при посочените обстоятелства да се дължи на допусната грешка от
длъжностно лице, което иначе обстоятелство не е установено в случая, то това не
изключва наличието на недобросъвестност у жалбоподателя, който, предвид
характера на фактите, не би могъл да не ги знае, а именно на каква възраст е
бил при отпускане на пенсията му, както и къде и какъв осигурителен стаж е имал,
респективно нямал към този момент и е следвало да е наясно, предвид ясната
нормативна уредба, че не му се е следвала пенсия към посочения по-ранен момент.
За преценка добросъвестността
на жалбоподателя съдът взема предвид не само събраните писмени доказателства,
установяващи категорично липсата на значителен
осигурителен стаж от съответна категория към момент, в който му е била
отпусната пенсия при облекчени специфични условия на закона, в който момент М. няма
как да не е осъзнавал, че при липса на съответен стаж и възраст, няма как да се
пенсионира при тези условия, но и косвено - цялостното поведение на
жалбоподателя в хода и на проведеното административно производство. В тази
насока следва да се има предвид, че установеният категорично от приетата
експертиза факт, че не жалбоподателят е подписал заявлението /молба/ за
отпускане на пенсия от 02.05.2000 г. не влияе върху извода за неговата
недобросъвестност. Факт е, че същият е получавал пенсия по разпореждането,
издадено въз основа на това именно заявление /молба/. В тази насока, ако
твърди, че не е знаел за заявлението и съответно подадените с него документи,
то се поставя въпросът защо жалбоподателят е получавал пенсия, която не е бил
заявил да бъде отпусната. Впрочем, установено е след
приобщаване на документите, предоставени от прокуратурата и съставляващи копия
на съдържащи се в пенсионно досие на жалбоподателя молба с опис на представени
документи, както и удостоверения от осигурители, че именно данните от това
намерено впоследствие досие са взети предвид при отпускането на пенсията с
разпореждането през 2000 г., тъй като именно по тях е зачетен същият по размер
стаж от втора и съответно такъв от трета категория, както в отмененото
разпореждане за отпускане на пенсията. Това
обстоятелство сочи, че намерените документи са от досието, което е било именно
наличното към момента на отпускане на пенсията. В тази насока е и записаният в
съхранения протокол на заведените в управлението заявления за дата 02.05.2000
г., приет по делото, номер на заявлението от името на жалбоподателя. Очевидно е
следователно, че след като е започнал да получава пенсия при облекчените
условия на закона и като е знаел, че изобщо няма осигурителен стаж от втора
категория и не отговаря на тези условия, жалбоподателят поне е допускал, че
някакви документи, удостоверяващи наличието на стаж от втора категория и то
такъв от поне 20 г., са били представени пред пенсионния орган, а това е форма
на недобросъвестност.
Подадената от жалбоподателя
М. декларация от 22.08.2013 г. пред административният орган, категорично е
установено и в хода на административното производство, и от прокуратурата по
преписка с № 352/2015 г. по описа на РП Пловдив, че съдържа неверни твърдения
относно наличен осигурителен стаж. Обясненията, които е описано в
постановлението на РП Пловдив от 08.06.2015 г. да е дал по този повод
жалбоподателят, а именно, че бил заявил тези данни, за да съответствали на
данните от разпореждането на ТП на НОИ, с което разполагал, а инак той бил
подал само документи, свързани с полагане на труд при осигурител ЦИИТТ- София,
само навеждат още повече на извод относно знанието му по отношение на
неверността на данните, послужили за отпускане на пенсията му. И това е така,
защото дори и да не е депозирал лично заявлението за отпускане на пенсия и
съответно неистинските документи към него, жалбоподателят очевидно е осъзнавал,
че няма да има право на пенсия при липса на навършени 60 години към 01.09.1999 г.,
ако няма съответен осигурителен стаж от втора категория, поради което и си е
позволил и впоследствие да даде абсолютно невярна информация, съзнавайки, че
действително положеният от него осигурителен стаж в БИЦ-ИЗОТ /бивш ЦИИТТ/-София
е такъв само от трета категория. Във връзка с коментираните обяснения на
жалбоподателя, които са били събрани не в административното производство, а в
хода на прокурорска проверка, но пък е налице изрично позоваване на тях с
влязлото в сила постановление на Окръжна прокуратура Пловдив от 06.07.2015 г.,
събрано като доказателство по административната преписка, неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя, свързано с твърдение за неговата
добросъвестност, относно това, че не му било връчвано разпореждането за
отпускане на пенсия, доколкото сам е обяснил да е разполагал със същото и
именно във връзка с това да е декларирал по-късно неверните данни пред ТП на
НОИ Пловдив през 2013 г.
Предвид изложеното и
съдът намира, че изводите на издателя на оспореното решение за налична
недобросъвестност у жалбоподателя при получаване на неправилно отпусната му
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.09.1999 г., се явяват
напълно обосновани, както от събраните по административната преписка към момента
на издаване на оспореното решение доказателства, така и с оглед на приетите
допълнително такива, проверени и анализирани впоследствие от административния
орган въз основа на възлагането със заповед от 25.02.2020 г., при която
проверка не е била установена промяна в обстоятелствата. Затова и оспореното
решение, с което се потвърждава разпореждането по чл.114, ал.1, вр. с чл.98,
ал.2 от КСО се явява законосъобразно. В тази насока и съдът взема предвид и
съдържащата се и в мотивите на решението на ВАС по адм. дело № 1686/2017 г.
констатация относно установената недобросъвестност на жалбоподателя, направена
въз основа на доказателствата, послужили за издаване на разпореждането за
отмяна на разпореждането от 08.01.2016г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ
Пловдив.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт поради
допуснато нарушение на чл.10, ал.7 от НПОС при издаване на разпореждането по
чл.98, ал.2 от КСО. Съгласно чл.10, ал.7 от НПОС, разпореждането по чл.98, ал.2
от КСО се издава в едноседмичен срок от влизането в сила на разпореждането по
чл.98, ал.1 от КСО. Посоченият срок, така както е формулирана разпоредбата,
следва да се счете за инструктивен, а не за преклузивен, доколкото липсва
указание за преклудиране възможността неоснователно получените суми да бъдат
установявани по предвидения за това ред с издаване на разпореждане по чл.98,
ал.2 от КСО, каквото указване би следвало да е изрично в закона. Водещото е
изискването да е налице влязъл в сила акт по чл.98, ал.1 от КСО, което в
конкретния случай е било спазено от административния орган.
Съдът счита за неоснователно
възражението на жалбоподателя, изложено в едно от становищата му и черпените от
него изводи за незаконосъобразност на решението, че не е налице изрично
произнасяне в оспорения административен акт каква част от дълга се дължи на
неправилно признат стаж и каква част на неправилно зачетен доход. Придобиването
на право на пенсия очертава сложен фактически състав, включващ наличие на
изискуеми /съгласно закона/ осигурителен стаж и съответно възраст, а
определянето на размера ѝ зависи от осигурителния доход и изчисления
индивидуален коефициент, който пък е обвързан с осигурителния стаж. Затова и
такова хипотетично разделяне не може да бъде възприето като изходна база за
определяне размера на недобросъвестно получените плащания за пенсия, защото в
случая е прието, че жалбоподателят М. изобщо не е имал право на пенсия към
момента на издаване на отмененото разпореждане за отпускането ѝ, а не, че
му се е дължала такава в различен размер. Тоест, отпуснатата на М. впоследствие
пенсия с разпореждането от 08.01.2016 г., е такава вече не само с различен
размер поради приет различен размер на осигурителния доход, но и изцяло с
различно правно основание – по чл.68, ал.4 от КСО, което изисква съответно
различна възраст и осигурителен доход за придобиване на правото в сравнение с
основанието по отменения ЗП.
По същество жалбоподателят М. не е
оспорил размера на установеното задължение с разпореждането и съответно
решението, обжалвано по настоящото дело, към което е приложена и съответна
неоспорена от жалбоподателя като приложение справка, в която е посочен и
конкретният размер на вземанията за неоснователно изплатените пенсии и
съответно размерът на лихвите върху тях. Жалбоподателят не е оспорил и
представените по делото при първото му разглеждане надлежни справки за дълга по
надвзета пенсия и за погасена по давност дължима сума, както и за направени
удръжки.
Неоснователни са всички
възражения, свързани с твърдяно непредприемане на действия от административния
орган по искането на жалбоподателя относно преценка на нов базисен период на
отпуснатата му нова пенсия, защото е видно, че до жалбоподателя е изпратено
писмо в тази връзка от 05.11.2018 г., получено от него на 07.12.2018 г., сиреч
предприети са действия, а и това произнасяне няма конкретно отношение към
въпроса относно добросъвестността на лицето и към законосъобразността конкретно
на оспореното решение.
Що се отнася до възражението, че
неправилно не са заличени по давност вземанията за лихви, основано на искането
за прилагане на тригодишна давност за задълженията за лихви съгласно Закона за
задълженията и договорите, е необходимо да се отбележи, че
в случая уредбата на погасителната давност съгласно посочения
закон, е приложима единствено по отношение на гражданско-правните отношения, но
не и по отношение на публично – правните отношения, при които е приложима
специалната регламентация на КСО, респ. ДОПК, както за задълженията за
главници, така и за лихви. Погасителната давност е материалноправен институт,
като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла
такава давност и за всяко едно такова вземане (в случая отделни вземания за
главници и лихви), произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната по отношение на уредбата
на ЗЗД уредба на чл.115, ал.1 от КСО, действаща към момента на възникване на
всяко едно от тези вземания. Разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, в приложимата
редакция предвижда, че вземанията на Националния осигурителен институт за
неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични
обезщетения и надвзети пенсии и лихвите
върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за
която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички
вземания, независимо от прекъсването на давността. При това положение, за
вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии (неправилно
изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст) и съответно за
лихвите върху тях за периода до 31.12.2014 г. (както се претендира в жалбата),
този петгодишен давностен срок не е бил изтекъл към момента на произнасянето на
обжалвания административен акт. При изчисляване на давностните срокове,
включително и при формиране на извод за изтичането им към настоящия момент,
следва да се съобразят и разпоредбите на чл.115,
ал. 3-5 от КСО в приложимите редакции, регламентиращи правилата относно спиране и прекъсване
на давността. Давността е била прекъсната с издаването на разпореждането за
установяване на дължимите суми, а на основание чл.115, ал.5, т.1 от КСО,
давността следва да се счита за спряна с депозиране на жалбата срещу
Разпореждане № **********/протокол № 3045-15-42 от 12.06.2018 г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ-Пловдив до
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, докато продължава спорът относно вземането.
Ето защо в случая не е изтекъл, нито петгодишният давностен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.115, ал.1, предл.1 от КСО, нито съответно 10 - годишният
давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.115, ал.1, предл. 2 от КСО за
задълженията на жалбоподателя, както за главници, така и за лихви за периодите посочени
в решението.
Изложеното обосновава крайният извод на съда за
законосъобразност на Решение № 2153-15-153 от 23.07.2018 г. на Директора
на ТП на НОИ- Пловдив, в частта, с която е оставено в сила разпореждане №**********/ протокол № 3045-15-42 от 12.06.2018 г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ-Пловдив за
възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 10824,73 лв., от които 7390,07 лв. главница за
периода от 01.10.2013 г. до 31.10.2014 г. и лихва –3434,66 лв., начислена към 12.06.2018
г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 ат КСО след 12.06.2018г. до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед
изхода на спора, на ТП на НОИ - гр. Пловдив като ответник, предвид направено
своевременно искане за това, се дължи присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита при двете гледания на делото пред
Административен съд Пловдив, както и пред ВАС, съобразно, с чл.226, ал.3 от АПК. Затова и съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за осъщественото представителство общо ще следва на
ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 300 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Т.Д.М.
с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-143 от 23.07.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ- Пловдив, в частта му, с която е оставено в сила Разпореждане № **********/Протокол
№ 3045-15-42/12.06.2018 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив за събиране на сумата от 10824, 73 лв., от които 7390,07 лв.
главница за периода от 01.01.2013 г. до
31.10.2014 г. и лихва – 3434,66 лв., начислена към 12.06.2018 г., както и
допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 12.06.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Т.Д.М.
с ЕГН ********** *** да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр.
Пловдив, сумата от общо 340 лв. /триста и четиридесет лева/, съставляваща възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита при първото и второто разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд, както и пред касационния съд.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: