Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /30.11.2020г. гр.Търговище
в
името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На шести ноември 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
Секретар: Жоржета Христова
като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 41 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава тридесет и втора от ГПК.
Постъпила
е искова молба от К.М.Я. ***, ЕГН **********, действащ чрез процесуален
представител и пълномощник адвокат Д.П. от АД “П. ***, офис 3, ЕИК *********
ПРОТИВ Застрахователно дружество „Б...” АД, гр. София, общ. Столична, район
Лозенец”, бул. “Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди с цена на иска: 50 259.40 лв., от които 50
000 лева за претърпени неимуществени вреди и 259.40 лв. за претърпени
имуществени вреди, вследствие на получените телесни
увреждания в резултат от ПТП,
настъпило на 17.10.2019 г. на ул.“Вит“ №3 гр.Търговище причинено от лек автомобил марка Ауди АЗ с ДК
№ Т 9254 ВТ, собственост на И.Х.И. от село Стеврек, община Антоново, област
Търговище, ул. “Вони Манов” № 75, ЕГН ********** и управлявано от лицето С.О.С.
***, ЕГН **********, за което има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, полица № BG/02/119000886119 на ответното дружество, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите, считано от
07.03.2020 г.-датата на която изтича срока по чл.496, ал.1 от КЗ / променена с
допълнителната искова молба на 06.12.2019 г./датата на уведомяване на ответника за
застрахователната претенция / до окончателното изплащане.
Претендира се адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с
чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на адв.Д.П..
По реда и в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество-Застрахователно дружество „Б...” АД, гр. София,
общ. Столична, район Лозенец”, бул. “Джеймс Баучер” № 87, ЕИК *********,
действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. – САК, съдебен адрес:***, с който
оспорват исковата молба по основание и размер.
Не оспорват наличието на валидно застрахователно правоот-ношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният
автомобил Ауди АЗ, с per. № Т 92 54 ВТ.
Оспорват да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на
всеки от неговите елементи, в това число противо-правност и вина в поведението
на водача на МПС. Твърдят, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС
като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца
за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и
главно доказване.
Считат, че е налице съпричиняване на вредите/ чл.51, ал.2 ЗЗД/- настъпилите
увреждания на К.М.Я. не са резултат единствено на виновното поведение на водача
на лек автомобил Ауди АЗ, с per. № Т 92 54 ВТ. Налице е
съпричиняване от страна на постра-далия, който е управлявал мотоциклета в
противоречие с правилата, установени в чл. 20 и чл. 75, като се е движил с
превишена и несъобра-зена с пътните условия скорост, без включена къса светлина
отпред и без включена габаритна светлина отзад. Така се е поставил в риск,
превиша-ващ нормалния и е допринесъл за настъпилата вреда. Твърдят, че е налице
обективна причинно-следствена връзка между поведението на самия пострадал от
една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от
собственото му противоправно поведе-ние.
Оспорват твърденията, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и
степен.
Оспорват предявеният иск и по размер. Считат, че претендираната с исковата молба сума в
размер на 50 259,40 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди (50 000 лева) и имуществени вреди (259,40 лева), е завишена и не отговаря
на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род
вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
В
срока и по реда на чл.372, ал.2 от ГПК от ищеца К.М.Я. ***, ЕГН **********,
действащ чрез процесуален предста-вител и пълномощник адвокат Д.П. от АД “П. ***,
офис 3, ЕИК ********* е постъпила писмена молба, в която с оглед направеното
оспорване за наличие на вина на шофьора на лекия автомобил, причинил ПТП, моли
да бъде назначена съдебна автотехническа експертиза, която след като се
запознае с представените по делото писмени доказателства да даде заключение
относно механизма на възникване на ПТП, поведение на всеки един от водачите,
скорост на движение на всеки един от участниците в ПТП, опасна зона за спиране
и възможност за предотвратяване на ПТП. Поддържа направеното искане с ИМ за
назначаване на съдебно - медицинска експертиза с поставени подробно задачи.
Прави и следното изменение - в т. 3 от петитума на
исковата молба претенцията за законна лихва за забава върху главниците да се
счита предявена от дата 06.12.2019 г. /датата на уведомяване на ответника за
застрахователната претенция/, а не от дата 07.03.2020 г. както е посочено в
петитума на ИМ.
По
реда и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор. Постъпила е молба от ответното дружество, с която моли съда
да им се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 520
лв. / 2100 лв. плюс ДДС/. Представят Договор за правна защита и съдействие, че са изплатени в брой, както и доказателства, че е налице
регистрация по ДДС.
В съдебно
заседание за ищеца се явява адв. Д.П. от АД “П. ***.
Поддържа исковата молба, с допълнителната искова молба. Счита, че сумите за
претърпените вреди са дължими от деня на уведомяване на застрахователя,
тримесечният срок е с оглед предявяване на исковата претенция. Претендира
разноски при условията на чл. 38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
За ответника се
явява адв.Ивайло Георгиев Тошев от АК Шумен, преупълномощен от адв. М.И.Г..
Поддържа отговора на исковата молба. Претендира разноски по представения списък
на разноските по чл.80 от ГПК в размер на 2 520 лв.
В представената
писмена защита поддържат отговора на исковата молба досежно: Относно липсата на деликт; Относно
механизма на настъпилото ПТП; Относно съпричиняването на вредите - чл.51 ал.2
от ЗЗД; Относно оспорването твърдението на ищеца, че в резултат на настъпилото
ПТП е претърпял описаните вреди по вид и степен; Относно оспорването на
предявения иск и по размер. Поставя се за първи път въпроса, че ищецът управлявайки
мотопеда се е движел по средата на пътната лента, в нарушение за ЗДвП, поради
което и не е бил видян от водача на МПС. Счита, че съгласно новия Кодекс за
застраховането обезщетение може да се претендира най- рано от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция, като съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ,
непредставянето на пълните данни има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Претенцията за
обезщетение е обоснована с обстоятелствата, че на 17.10.2019 г.
около 15.55 часа в град Търговище, на ул. “Вит” до № 3, ищецът е пострадал при ПТП, което е причинено от лек автомобил
марка Ауди АЗ с ДК № Т 9254 ВТ, собственост на И.Х.И. от село Стеврек, община
Антоново, област Търговище, ул. “Бони Манов” № 75, ЕГН ********** и управлявано
от лицето С.О.С. ***, ЕГН **********. За въпросния автомобил собственика е
сключил задължителната застраховка “гражданска отговорност” в ответното
застрахователно дружество, което се установява от извършената проверка за
сключена застраховка “гражданска отговорност” на сайта на Гаранционния фонд и
от приложената по ДП застрахователна полица № BG/02/119000886119. Застраховката
е с начална дата на покритие: 02.04.2019 г. и крайна дата на покритие до
01.04.2020 г., т.е. застрахователното събитие е настъпило в срока на действие
на застрахователната полица.
По
случая било образуваното ДП № 755/2019 г. по описа на РУ- град Търговище. В
разпита си пострадалия К.М.Я. е заявил
желанието си наказателното производство срещу виновния водач да бъде
прекратено. С Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 02.12.2019 г. наблюдаващия делото прокурор е
прекратил производството по делото. В Постановлението си прокурорът е приел, че
водачът на л. а. „Ауди АЗ” С.О.С. е управлявал автомобила по ул. “Вит” като
предприел маневра излизане от редицата на паркираните моторни превозни средства
в дясно на пътя с намерение да направи обратен завой. По същото време и място
се движил мотопеда м. “Сузуки - 50” с ДК № Т 1261 Т, управляван от ищеца по посока бул. “М. Андрей”, който не бил
забелязан от С. и в резултат на това бил блъснат в дясната му страна от него с
предната лява част на автомобила му и от удара ищецът загубил управление и паднал на терена.
В
резултат на ПТП ищецът е получил две
средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК, изразяващи се в счупване на
двете кости на дясната подколеннииа с леко разместване на костните фрагменти в областта на глезенната става, което му е причинило затрудняване на движението на десен
долен крайник със среден срок завъзстановяване 5-6 месеца и леки телесни повреди по см. на чл. 130, ал. 2
от НК, изразяващи се в охлузвания по двете страни в долната трета на лявата
подколенница, причинили му болка и страдание.
Нанесените
неимуществени вреди на К.М.Я., ЕГН **********, (болки, страдания, дискомфорт,
нарушаване на съня, стрес и уплаха, ограничен двигателен режим, продължаващ
вече близо пет месеца) от получените две средни телесни повреди по смисъла на
чл. 129 от НК, както и леки телесни повреди по см. на чл. 130, ал. 2 от НК
ищецът оценява на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) претендира и сума в размер
на 259.40 (двеста петдесет и девет лева и четиридесет стотинки) лева за
претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
потребителска такса за престоя му
в болницата, закупу-ването на въздушна
шина /стабилизатор за глезен/, както и за пособия и медикаменти.
Претендира
законната лихва за забава върху посочените по - горе главници, считано от деня,
следващ тримесечния срок, визиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ, а именно - 07.03.2020
година до окончателното й изплащане. С допълнителната искова молба ищецът поясни-претенцията за законна лихва за
забава върху главниците да се счита предявена от дата 06.12.2019 г. /датата на
уведомяване на ответника за застрахователната претенция/, а не от дата
07.03.2020 г. както е посочено в петитума на ИМ.
Възраженията на застрахователя по съществото на иска са, че не
е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от
неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача
на МПС. Твърдят, че събитието е случайно (чл.15 НК). Считат, че е налице съпричиняване на вредите/
чл.51, ал.2 ЗЗД/- настъпилите увреждания на К.М.Я. не са резултат единствено на
виновното поведение на водача на лек автомобил Ауди АЗ, с per. № Т 92 54 ВТ.
Налице е съпричиняване от страна на постра-далия, който е управлявал
мотоциклета в противоречие с правилата, установени в чл. 20 и чл. 75 от ЗДвП, като се е движил с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, без включена къса светлина отпред и без
включена габаритна светлина отзад. Така се е поставил в риск, превишаващ
нормалния и е допринесъл за настъпилата вреда. Оспорват твърденията, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба
телесни повреди - по вид и степен. Оспорват предявеният иск и по размер. Считат, че
претендира-ната с исковата молба сума в размер на 50 259,40 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди (50 000 лева) и
имуществени вреди (259,40 лева), е завишена и не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Приетата за
установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства, заключенията на вещите лица и свидетелските показани.
В резултат на произшествието ищецът К.М.Я. /на 71г./, съгласно заключението
на в.л. Д-р Г., при ПТП на 17.10.2019 г. е получил счупване на двете кости на
дясната подколенница в областта на глезенната става с оток и силно затруднение
двежението на десния крак в областта на глезенната става.
Екскуриации/охлузвания/ по двете странични повърхности на лявата подколенница в
долната й трета. Счупването на двете кости на дясната подколенница и охлузванията
по лявата подколенница са в резултат на действието на твърди тъпи и тъпо
ръбести примети и добре отговарят да са получени от блъскане с лек автомобил
при управлението на мотопед с последващо падане на терена. Счупването на
двете кости на дясната подколенница с
разместване на костните фрагменти е наложило опертивно лечение-открито намества-нена
на счупванията с последваща метална остиосинтеза за по-бързо и правилно
възстановяване на счупванията. Счупването на двете кости на дясната
подколенница е свързано с много остри болки и страдания, които са били по време
на операцията и след това. Така получените увреждания са причинили на пострадалия
трайно затрудняване на движението на десния долен крайник със среден срок за
възстановяване около шест месеца. Болевия синдром ще остане за по-дълъг период
от време-година или две при студено и влажно време и при по-тежък физически
труд. На пострадалия се е наложило да му бъдат назначени физикални и
рехабилитационни мероприятия с цел по-бързо възстановяване. На посрадалия предстои
да бъде извършена най-малко още една операция за отстраняване на металната
остиосинтеза от десния крак.
Претърпял е много силни болки и страдания. Счупването
на двете кости е съпроводено с много
силни болки.
Вещото лице е проверил фактурите и медикаментите.
Всичко, което е изписано, е за лечение
от получените травми. Правилно са изписани, правилно е проведено
лечението.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението
си. Пояснява, че се „Касае се до счупване на две кости-малка пищялна и голяма
пищялна кост. Счупването на всяка една от двете кости осъществява трайно
затруднение движението на съответния крайник. Понеже са две, затова съм приел
по-голям период за възстановяване от около 5-6 месеца. За счупването на малката
пищялна кост възстановя-ването е около 2-3 месеца, а за голямата кост
около 4-5 месеца. Всяка една от тях
поотделно, ако беше счупена малката пищялна кост пак щеше да има трайно
затруднение движението на крайника, както и ако беше счупена само голямата
пищялна кост пак щеше да има трайно затруднение движението на десния долен
крайник. Причинени са две средни телесни повреди. Първата операция е много
болезнена, особено след като отмине упойка тогава болките са много силни в
областта на оперативната рана. При втората операция за изваждане на металните
плаки пак ще търпи болки, но не така силни, както при първата операция.“
Разпитаните по делото свидетели Д.П.В.в и П.Й.Я. дадоха показания за състоянието
на ищеца преди и след уврежданията. Въпреки възрастта си бил много жизнен, бил
постоянно в движение, управлявал трактор, на ремаркета се качвал, пръскал, орял
и помагал на семейството и на приятели, но след инцидента вече не можел. Отчаян
е, че не може да помага.След като му се случилото произшествието се затруднявал
много, изпитвал много силни болки.
Водачът на л.а. „Ауди АЗ” С.О.С. е положил гри-жи за пострадалия
след инцидента, включително с материална помощ за извършената операция.
С оглед така установените факти в процеса, съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр.
с чл.493, ал.1 т.1 от КЗ- претърпени неимуществени и имуществени вреди и по
чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, във вр. с чл.429, ал.2, т.2 КЗ- за лихви.
Налице са кумулативно дадените предпоставки: наличие
на де-ликт при съответното авторство, противоправност, вина, наличие
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, настъпването на застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя, отправено писмена застрахователна
претенция от увреденото лице до застрахователя по чл. 380 от КЗ, изтичане на
тримесечния рекламационен срок от депозиране на претенцията по чл.
380 от КЗ до предявяване на исковете.
По отношение на размера на претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Ищецът с оглед вида на
травматичните
увреждания /нанесени две средни телесни
повреди/, съпроводени с много болки и страдания, периода на възстановявана,
необходимостта от още една операция, възрастта му и нарушения комфорт на
живота, невъзможността да води предишния си начин на живот, както и
икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането, съобразявайки
се с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 от ГПК, съдът намира, че сумата от 50 000,00 /петдесет хиляди/лв. е справедливо
обезщетение и ще репарира понесените от него болки и страдания.
Неоснователно е възражението на ответника за
намаляване на определеното обезщетение на ищеца по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
с твърдението, че ищецът е управлявал мотопеда в нарушение на ЗДвП.
Доказателствената тежест за установяване на това възражение, по силата на
чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от направилата го в процеса страна, тъй като е
насочено към ограничаване на неговата отговорност и установяване на размера на
действителните вреди. В конкретния случай ответникът не е ангажирал каквито и
да са доказателства за установяване на твърдяното от него съпричиняване от ищеца. Наред
с това, видно от приложеното по делото ДП №755/19 г- по описа на РУ
гр.Търговище, неопровергано от заключението на съдебно автотехническата експертиза, водачът
на процесния л.а. „Ауди АЗ” не е действал технически правилно според
изискванията за безопасност. Той предприема маневра „обратен завой” за
конкретния пътен участък без да се убеди в безопасното извършване на тази
маневра. С поведението си водач С. застрашава останалите участници в
движението. Имал е техническа възможност да предотврати произшествието, ако е
възприел приближаващия мотопед през ляво странично огледало и го е пропуснал
преди да потегли. Разпитан като свидетел по делото, водачът на лекия автомобил
/С.О./, заявява-„Реших да направя обратен завой, подадох мигач, но той
излезе от една улица, където аз за него нямах видимост.“ Съгласно чл. 38 от Закона за движението
по пътищата, ал.1 Завиването в обратна посока се
извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението; ал.2 При
завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни
средства; ал.3 При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да
започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото
пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата
му страна пътни превозни средства. В конкретния случай водачът е нарушил
правилото на ал.3, като е без значение в коя част на пътното платно се е движел
попътно ищецът с мотоциклета.
От изложеното е видно и съдът приема, че предявеният
иск за неимуществени вреди е основателен и доказан в пълния му размер на 50 000
/петдесет хиляди/лв., поради което и следва да бъде уважен. Иска за имуществени
вреди следва да се уважи изцяло в размер на 259.40
лв Сумите са
дължими ведно със законната лихва от деня на подаване на
претенцията пред застрахователя /06.12.2019 г./ до окончателното им изплащане. При подаване на претенцията ищецът е посочил банкова
сметка, ***: BIC ***, IBAN ***-Райфанзенбанк АД гр.Търговище. Съгласно чл. 380, ал.3 от КЗ:“ Непред-ставянето
на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва по чл. 409 от КЗ. Съгласно чл. 409 от КЗ „ Застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал.
3“. В конкретния случай ищецът е изпълнил задължението си.
По искането за разноски- с оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд Търговище държавна
такса в размер на 2 050 /две хиляди и петдесет /лв., определена съгласно Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 100.00 /сто/лв.,
разноски за вещо лице-САТЕ.
Ответникът следва да заплати на адв. Д.П. от АД “П. ***, офис 3,
ЕИК *********, процесуален представител на К.М.Я. ***, ЕГН ********** разноски по делото основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т 2.
от ЗА и Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения /чл.7, ал.2 т.4 В
РАЗМЕР на /2030 лв./две хиляди и тридесет лева/.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД “Б...“- АД- гр.София,
ЕИК:********* със седалище и с адрес
на управление:***, No87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов- заедно, ДА ЗАПЛАТИ застрахователно обезщетение за причинените от настъпило ПТП на 17.10.2019 г. на ул.“Вит“ №3 гр.Търговище причинено от лек
автомобил марка Ауди АЗ с ДК № Т 9254 ВТ, собственост на И.Х.И. от село
Стеврек, община Антоново, област Търговище, ул. “Вони Манов” № 75, ЕГН **********
и управлявано от лицето С.О.С. ***, ЕГН **********, за което има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, полица № BG/02/119000886119 с ответното дружество със срок на действие от 02.04.2019 г. и крайна дата на покритие до
01.04.2020 г. НА: К.М.Я. ***, ЕГН ********** сумата от 50 000 /петдесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
както и сумата 259.40 лв. / двеста петдесет и девет 0.40/ лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, платими
по банкова сметка ***, IBAN ***-Райфанзенбанк
АД гр.Търговище,
на основание
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.493, ал.1 т.1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2019 г. до
окончателното им изплащане, на основание чл.493,
ал.1, т.5 от КЗ във вр. с чл. 429, ал.2 т.2 от КЗ ;
ОСЪЖДА ЗД “Б...“-
АД- гр.София, ЕИК:*********
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.П.
от АД “П. ***, офис 3, ЕИК *********, процесуален представител на К.М.Я. ***,
ЕГН ********** разноски по делото В РАЗМЕР на /2030 лв./две хиляди и тридесет лева/ на
основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т 2. от ЗА и Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗД “Б...“- АД- гр.София,
ЕИК:*********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд- Търговище държавна
такса в размер на 2 050 /две хиляди и петдесет /лв., както и 100.00 /сто/лв.,
разноски за заключение на вещото лице по САТЕ, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варнен-ския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: