Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             №192

 

                                      гр. Русе,  18.06.2020г.

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 29 май две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                         АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА                                            и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                          в.   гр. дело №540 по описа         за 2019год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   Д.П.Ф. *** с настоящ адрес във ФР Германия, е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр.д.№8174/2018г., с което са отхвърлени като неоснователни исковете й за определяне местоживеенето при нея на детето на страните Б.Д.Й., роден на ***г., да й се предостави упражняването на родителските права върху него и да бъде осъден бащата да заплаща издръжка за детето в размер на 180лв. от 06.12.2018г., местоживеенето на детето е определено при бащата, на когото са възложени родителските права, на майката е определен режим на лични отношения с детето и тя е осъдена да заплаща 200лв месечна издръжка, считано от 11.02.2019г. до настъпване на основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, както и издръжка за минало време за периода 11.02.2018г.-10.02.2019г. в размер общо на 2400лв., като върху нея са възложени направените по делото разноски от насрещната страна и тези за д.т. върху присъдената издръжка. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете й да се уважат и да й се присъдят разноските по делото. В последното съдебно заседание пред въззивния съд нейният процесуален представител е заявил, че поддържа жалбата против решението на районния съд в частта относно режима на лични отношения на жалбоподателката с детето и присъдената издръжка за минало време, като не претендира разноски за въззивното производство.

                   Ответникът оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава, обжалваното решение да се потвърди и в негова полза да се присъдят разноските за въззивното производство за адв. възнаграждение, против чийто размер насрещната страна е направила възражение за прекомерност.

                   Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е частично основателна.

                   Страните по делото са родители на детето Б.Д.Й., родено на ***г. в гр.Русе. Те живели заедно в имот на родителите на бащата в гр.Русе, кв. С.К.до 2013г., когато ищцата заминала за Германия, където започнала работа. За кратко страните заедно с детето живели в Германия, след което ответникът, а след него и детето се върнали обратно в България. През периода 2016г.-2017г. страните живели заедно в Германия, след което окончателно се разделили, като ищцата продължила да живее и работи в Германия, а ответникът – в България. От раждането и понастоящем детето на страните живее на втория етаж на къщата в гр.Русе, кв.С. К., където според социалния доклад разполага със самостоятелна стая, обзаведена с бюро, компютър и легло. В дома се поддържа идеална хигиена и чистота и създадените условия са подходящи за отглеждането на детето. Непосредствени грижи за него полага бащата, подпомаган от своите родители, живеещи на първия етаж в къщата, което обстоятелство се признава от ищцата. В доклада се съдържа заключение, че видимо детето е добре обгрижвано, има добър външен вид, спокойно, уравновесено и възпитано е. Ежедневно комуникира с майката и се среща с нея, когато тя пребивава в България.  На два пъти то е изслушвано от съда по въпроса при кого от родителите си желае да живее. Във въззивното производство то заяви, че е удовлетворено от училището, в което учи, и желае да продължи обучението си в него, както и да живее в България при своите баба и дядо, които се грижат за него и с които то е живяло и досега. По делото са събрани доказателства за жилищните условия на родителите и тяхната трудова заетост и е изслушана психиатрична експертиза, според която бащата не страда от алкохолна или друга зависимост. При изслушването на родителите съдът констатира силно влошените помежду им отношения и нежеланието им да проявят компромиси в името и в интерес на детето. При така изяснената фактическа обстановка и като взе предвид заявеното от представителя на жалбоподателката становище по жалбата в последното съдебно заседание, съдът намира, че интересът на детето налага то да продължи да живее в семейната среда и жилищните условия, с които е свикнало и се чувства спокойно и комфортно. То има своя приятелски кръг, посещава добро учебно заведение и е удовлетворено от училищната среда и съучениците си. Потвърждаването на решението на районния съд в частта относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права върху него съответства и на изразеното от него желание да не се променя семейната, училищна и социална среда, в която то живее и се чувства комфортно. Затова съдът намира, че решението в тази част следва да се потвърди. Дължимата от майката издръжка е съобразена с нуждите на детето и нейните доходи, поради което решението в тази част се явява правилно и също следва да се потвърди. Неоснователно се претендира отмяна на решението в частта, с която майката е осъдена да заплати издръжка за минало време в размер на 2400лв. в рамките на 1 година преди предявяване на иска. По делото не са събрани доказателства за процесния период тя да е давала издръжка за детето, а погасявания от нея заем, изтеглен за нуждите на домакинството, няма отношение към това й задължение, тъй като вземането за издръжка принадлежи на детето, а претенцията за плащане на общия дълг има за адресат друг правен субект. Затова не са налице две насрещни вземания между едни и същи лица, които могат да се погасят чрез прихващане, поради което искането на жалбоподателката за прихващане на задължението за издръжка за минало време е неоснователно и не може да се уважи.

                   Съдът намира, че районният съд неправилно е определил режима на лични отношения на майката с детето, който не е съобразен с това, че тя постоянно живее и работи в чужбина. Съобразно изразеното становище на страните пред въззивния съд, режима на лични отношения следва да се определи в рамките на последната седмица от месеца от 16ч. в петък до 20ч. в неделя с преспиване, както и 1 месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Коледната и великденска ваканции следва да се поделят между родителите поравно, като през четните години първата половината от тях детето следва да прекарва с майката, а през нечетните – втората половина. Решението в тази част следва да се отмени, като вместо него се постанови друго съобразно посоченото.

                   Жалбоподателката е заявила, че не претендира разноски за въззивното производство, поради които такива не следва да й се присъждат. Ответникът е поискал да му се присъдят разноските за адв. възнаграждение в размер на 600лв. насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът счита за неоснователно, тъй като се касае до няколко съединени иска, за които се следва отделно възнаграждение, и платената сума не се явява прекомерна предвид обжалваемия интерес. Разноски в полза на ответника се дължат в размер на 480лв. съобразно изхода на спора.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                       Р                 Е       Ш      И  :

 

                   ОТМЕНЯ решение №1188 от 01.07.2019г. на Русенския районен съд по гр.д.№8174/2018г. в частта, с която е определен режима на лични отношения на детето Б. майката Д.П.Ф., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                   ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д.П.Ф. с детето Б.Д.Й., роден на ***г., както следва: всяка четвърта седмица от месеца от 16ч. в петък до 20ч. в неделя с преспиване, 1 месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, първата половина от Коледната и Великденска ваканции през четните години, респ. втората половина на ваканциите през нечетните години.

                   ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

                   ОСЪЖДА Д.П.Ф. да заплати на Д.Б.Й. сумата 480лв. разноски за въззивното производство.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: