№ 21191
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110151758 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на В. С. А., подадена чрез адв. Преслав Павлов,
срещу „Стик кредит“ ООД, с която е предявен като частичен осъдителен иск за заплащане на
сумата от 50 лв., представляваща част от цялото вземане от 2 901,55 лв. – недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит, сключен между страните
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2023 г. между В. С. А. в качесвтото му на
кредитополучател и „Стик кредит“ ООД в качеството му на кредитодател е сключен
Договор за потребителски кредит № 920151. Сочи, че съгласно договора отпуснатият заем
бил в размер на 950 лв., като същият следвало да бъде погасен в срок от 24 месеца. Размерът
на годишната лихва бил посочен в размер от 36 %, а размерът на годишният процент на
разходите /ГПР/ – 42, 58 %. В чл. 17 от договора било посочено, че кредитополучателят се
задължава да осигури действието на трето физическо лице, което да се задължи солидарно
по договора или да осигури банкова гаранция за всички задължения. Същевременно в чл. 20
на Общите условия били предвидени условията, на които следва да отговаря физическото
лице поръчител и било посочено, че същото подлежи на предварителна проверка от
кредитодателя. Условията за поръчителя били да е на минимум 21 навършени години,
минималният му осигурителен брутен доход да е 1 500 лв., да е налице валидно трудово или
служебно правоотношение при последния работодател минимум 6 месеца, липса на записи в
ЦКР относно просрочия, да не е поръчител по съществуващ кредит към банкова или
небанкова институция, да не е кредитополучател и да представи служебна бележка от
работодател за 6 месеца назад. В случай на непредоставяне на обезпечение
кредитополучателят дължал неустойка съгласно чл. 27 от сключения договор, която се
заплаща заедно с погасителните вноски по кредита. Размерът на неустойката бил 0.9%, като
конкретният й размер е включен в погасителния план. Ищецът твърди, че за периода от
10.01.2023 г. до 15.07.2024 г. заплатил на кредитодателя сума в общ размер 3 851, 55 лв.
1
Според ищеца сключеният договор е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма, нито пък съдържа валидни подписи на страните. Счита, че клаузата за неустойка
служи за предоставяне на „скрито“, допълнително недължимо възнаграждение по договора
за кредит. Сочи, че сами по себе си поръчителството и банковата гаранция не са
обезпечение, доколкото не са предвидени като такова в закона. В сключения между страните
договор не бил посочен точно ГПР, тъй като в него не е включена неустойката и не отразява
действителния такъв. Това само по себе си представлявало заблуждаваща търговска
практика. Договорът за кредит противоречал и на добрите нрави с оглед размера на
годишната лихва. Клаузите на договора и Общите условия относно неустойката и
изискванията за поръчител били неравноправни, поддържа, че същите противоречат и на чл.
33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Сочи, че е налице още нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 20 ЗПКр, заобикаляне на закона по отношение на предвидените в Тарифата на „Стик
Кредит“ АД разходи за събиране на вземания. Въз основа на подробно изложени
съображения и позоваване на практиката на СЕС, както и задължителна и казуална практика
на българските съдилища, счита, че сключеният договор за потрбителски кредит е
недействителен на основание чл. 23 ЗПКр, поради което и дължи само връщане на чистата
стойност по него. Сочи, че е платил сумата от 2 901, 55 лв. /разлика между общо платената
сума от 3 851, 55 лв. и главницата от 950 лв./ без основание и претеднира като частичен иск
ответникът да бъде осъден да му плати сумата от 50 лв. Моли за уважаване на предявения
иск, претендира разноски.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени документи, за
задължаване на ответника да представи документи и справка за платените по договора суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Стик-кредит“ ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв Х.
Н., в който се поддържа, че искът е неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № 920151 от 10.01.2023 г. за сумата от 950 лв. Твърди, че
същият е сключен от разстояние и отговаря на всички изисквания на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ,
като подробно описва процедурата по сключване на договора в сайта на кредитодателя.
Твърди, че неустоечната клауза, предвидена в договора е валидна и отговаря на всички
изисквания на закона, за което излага подробни доводи. Оспорва е да е налице изначална
невъзможност за осигуряване на предвиденото по договора обезпечение. Моли за
отхвърляне на иска, претеднира разноски.
Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на сключения
договор е заплатил твърдяната сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че
това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без
правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни
2
клаузи в договора за кредит, въз основа на които са извършени начисления на процесната
стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.
Следва да бъдат приет за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
920151 от 10.01.2023 г., по силата на който на ищеца бил отпуснат заем в размер на 950 лв.
По доказателствените искания;
Писмените документи, приложени от страните, следва да бъдат допуснати до
събиране като доказателства по делото, доколкото са относими към предмета на спора и
необходими за изясняване на спорните обстоятелства.
По отношение на искането по чл. 190 ГПК на ищеца същото следва да бъде уважено
по отношение на исканата справка за погасени суми, както и за представяне на приложимата
Тарифа.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.06.2025 г. от 13:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ писмените документи, приложени от страните, като
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито
съдебно заседание да представи справка за всички погасени по Договор за потребителски
кредит № 920151 задължения по пера: главница, лихва, такса за кандидатстване, такса за
експресно разглеждане, неустойки, такси за събиране на взмения, застраховки и други, както
и тарифа за такси към договора, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на
дадените указания в срок може да приеме за доказани обстоятелствата, за които не представя
доказателства – чл. 161 ГПК..
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
3
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4