РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир - гражданска колегия, ІІІ-ти
състав, в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Иляна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 98 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени искове от „Т.П.“
АД с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:***, ТЕЦ Република
представлявано от изпълнителния директор – Г.Б. чрез пълномощника си ю.к. М. против
Е.Г.П. ***, пл. „К. П.“, бл.., вх..,
ап...
В исковата молба се твърди, че по
повод подадено от ищцовото дружество заявление е издадена заповед за изпълнение
по ЧГД № 1102/2018 г. на РдРС. Твърди се, че между страните била налице
облигационна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Сочи,
че по силата на чл.150, ал.1 от ЗЕ – продажбата на топлинна енергия на клиенти
за битови нужди, включително за общите части в СЕС, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно
одобрени от КЕВР, а съгласно ал.2 от същата разпоредба – топлопреносното
предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и
един централен всекидневник, като съгласно ал.3 от чл.150 ЗЕ – в срок от 30
дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с
тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да
предложат различни условия. Твърди, че към датата на предявяване на иска при
ищеца няма доказателства, удостоверяващи несъгласие на ответника с
публикуваните общи условия или предложени от него различни такива за уреждане
на взаимоотношенията между страните. Твърди, че клиент на топлинна енергия е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот,
като ответника бил абонат на ищцовото дружество по силата на общите условия,
действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдена сграда,
които условия имат действия спрямо него, без да е необходимо сключване на
индивидуален договор. Сочи, че задължение на топлофикационното дружество е да
доставя до имота топлинна енергия, а задължение на фирмата за дялово
разпределение е да отчита и разпределя тази енергия, като задължение на
потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислената му топлинна
енергия.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено по отношение ответника, че
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 527.47 лева, представляваща
стойността за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр. Перник, пл. „К.П.“, бл.., вх.. ап…, от които главница в размер
на 493.15 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, лихва
за забава на месечните плащания в размер на 34.32 лева за периода от 09.07.2017
г. до 15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор ответницата Е.Г.П. не е подала отговор на исковата молба и не е взела
становище по иска.
В съдебно заседание ищецът
„Топлофикация - Перник“ ЕАД, редовно призован, представител не изпраща.
В съдебно заседание ответникът Е.Г.П.
не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от
фактическа страна прие за установено следното:
Ищцовото дружество „Т.П.“ АД в качеството
му на доставчик на топлинна енергия е подало на 24.10.2018 г. до Пернишкия
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Е.Г.П. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в
гр. Перник, пл. „К. П.” .././. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 7354/2018 г. на
ПРС, препратено по компетентност на РдРС и образувано ч.гр.д. № 1102/2018 г. на
РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 937/22.11.2018 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът Е.Г.П. е депозирала възражение за недължимост на сумите по
нея, в което сочи, че претендираното вземане е погасено по давност. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.П.“ АД е предявил настоящия
положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация – Перник” на потребители в гр. Перник,
както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, в което е посочено, че в
регистрите на дружеството на адрес: гр. Перник, пл. „К.П.“, бл.., вх.., ап.. е
открита партида на името на Е.Г.П., с абонатен номер **********, но представеното извлечение от сметка не
съдържа изходящ номер и подпис нито на лицето, което е изготвило същото, нито
на изпълнителен директор.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява,
че “Топлофикация –
Перник” АД е подавала ежемесечно за разпределение на ФДР нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която е идентична по
отчетни периоди с отразената в индивидуалните изравнителни сметки, като
изчислените от ищцовото дружество технологични разходи на АС са отразявани
помесечно, и са за сметка на топлофикационното дружество и изчислени съгласно
т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Начислените ежемесечно суми за разпределената топлоенергия са
в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията за гр. Перник. По отношение дали са подавани възражения от
страна на ответника против изравнителните сметки, ФДР не е предоставила такава
информация на вещото лице, а само известния за връчени на представител на СЕС
индивидуални изравнителни сметки. Вещото лице сочи, че общият топломер, като
средство за търговско измерване е освидетелстван по съответния ред през 2007
г., 2009 г., 2012 г., 2014 г., 2016 г. и 2018 г., което е документирано със
Свидетелства за метрологична проверка. При извършената от вещото лице проверка
във ФДР, не му е предоставен договор със СЕС, поради което вещото лице не е
могло да отговори на въпроса, кота е въведена системата аз дялово
разпределение. На вещото лице от страна на ищеца са му предоставени договори,
сключени с топлопреносното предприятие и фирма за дялово разпределение ТАЕС
“Нелбо Инженеринг” ООД, обслужваща сградата-етажна собственост, където се
намира имотът на ответника.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява
размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо, и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия период, като дължимите суми за периода
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е в размер на 493.15 лева – главница,
представляваща общо задължение за доставена, но неплатена топлинна енергия за
процесния имот и законна лихва в размер на 34.32 лева, за периода от 09.07.2017
г. до 15.10.2018 г.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, изисканото и приложено ч.гр.д. № 1102/2018 г. на
РдРС, както и от приетите по делото съдебно – техническа и съдебно – счетоводна
експертизи.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Искът е предявен от
процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което
е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като иска е предявен в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледан по
същество искът е неоснователен по следните съображения:
За уважаване на
предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата Е.Г.П.
е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя,
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната
сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от
нея като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответницата е потребител на топлинна
енергия, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.), потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Доказателства за установяване на обстоятелство, че ответницата притежава
качеството потребител на топлинна енергия, не бяха представени от ищеца по
делото. В тази връзка следва да се отбележи, че ищецът е поискал от съда да му
бъдат издадени съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с
документи за собственост на топлоснабденият имот, които са издадени, но не са
получени от ищеца и към датата на постановяване на настоящето решение. Не бяха
представени и доказателства относно обстоятелството, че ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в имот, собствен или ползван от ответницата през
процесния период от време, количеството на реално потребената от ответника
топлинна енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми и
тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово
разпределение, въпреки изрично указаната на ищеца доказателствена тежест и
дадените на страната указания в този смисъл с доклада по делото, инкорпориран в
определение от закрито съдебно заседание от 03.04.2019 г. Представеното като
доказателство по делото извлечение от сметка, съдът не кредитира при
постановяване на настоящето решение, тъй като същото не съдържа подпис на
ищцовата страна, поради което и не може да бъде взето предвид от съда при
постановяване на крайния съдебен акт.
От друга страна
съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна носи тежестта да
докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които
претендира като настъпили. След като ищецът не прояви процесуална активност за
доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда възниква правото и
задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически
факт не беше доказан, а именно, че ответницата е собственик или титуляр на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. При доказателствена тежест
на ищеца, същият не установи по безспорен начин тези обстоятелства. Поради това
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед изложените
мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение.
По възражението за
давност на ответницата:
Предвид отхвърляне
на исковете съдът намира, че не следва да се произнася по така релевираното
възражение за погасени по давност суми.
По разноските:
При този изход на
делото на ищцовата страна не следва да бъдат присъдени разноски.
Воден от горното
Районен съд-Радомир
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.П.” АД, със
седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република” иск за признаване за установено по отношение на Е.Г.П. ***, пл. „К.П.“, бл…, вх.., ап.., че дължи на ищцовото дружество сума в
размер на 527.47 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана и
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, пл. „К. П.“,
бл.., вх.., ап.., от които главница в размер на 493.15 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, лихва за забава на месечните
плащания в размер на 34.32 лева за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
24.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, които суми са предмет на
заповед № 937 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
22.11.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 1102/2018 г. на РдРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./