Р Е Ш
Е Н И Е
№ 5
гр.Перник,
09.01.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в публичното
заседание на 10.10.2017 г. в състав:
Председател: Красимир Маринов
Членове: Методи Величков
Петя
Георгиева
при
секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело
N514 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава двадесета от ГПК.
С решение №97/23.06.2017
г., постановено по гр. дело №557/2016 г. по описа на Районен съд – Радомир е
обявено по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за относително недействителна
по отношение на „Търговска Банка Д“ АД, гр. София, район „Красно село“, бул.
„Ген. Тотлебен“ №8, с ЕИК:********* сделката за дарение, извършена на
21.08.2014 г. съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №52, том ІІІ,
рег. №2352/, дело №423/2014 г. на нотариус Б.К., рег. №*** в НК, с район на
действие РС – Радомир, с която В.И.П., с ЕГН:********** е дарил на дъщеря си С.В.
М., с ЕГН:********** ***, собствения си недвижим имот, а именно: урегулиран
поземлен имот, находящ се в населената част на град Радомир, община Радомир,
област Пернишка, в квартал „***", с площ на урегулирания поземлен имот от
500 квадратни метра, който урегулиран поземлен имот съставлява парцел V-45 в
квартал 6 съгласно сега действащия регулационен план на квартал „***" в
град Радомир, община Радомир, област Пернишка, който план е одобрен със Заповед
№ РД-4-9 от 29.06.1987 г., при граници на този урегулиран поземлен имот: улица,
парцел IV-44, парцел VIII-43, парцел VII-45 и парцел VI-46, ведно с половината
от бунара, находящ се на границата на този урегулиран поземлен имот със
съседния на него парцел VII-45.
Със същото решение В.И.П.
и С.В. М. са осъдени да заплатят общо на „Търговска Банка Д“ АД, гр. София
сумата от 799.52 лв., представляваща направени разноски по делото, а на „Търговска
Банка Д“ АД, гр. София е даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на
решението за вписването му, като е указано, че ако не направи това
в този срок, вписването на исковата молба губи
действието си.
В.И.П. и С.В. М.
чрез адвокат А.А. са подали въззивна жалба рег. №3649/14.07.2017 г. - п.к.
13.07.2017 г. срещу така постановеното решение, като по изложените съображения
за неговата неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му, включително
и в частта за разноските и постановяване на ново, с което се отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
Жалбоподателите
твърдят, че неправилно районният съд е приел предявения иск по чл.135 ЗЗД за
основателен и доказан, тъй като по делото не е установено ищецът да е кредитор
на В.П. и че с процесната сделка са увредени правата на ищцовата банка; че
имуществото, предмет на атакувана сделка е несеквестируемо и че по делото е
оборена и презумцията по чл.135 ЗЗД за „знание на страните" за увреждане
на кредитор с процесната сделка.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалбата от „Търговска Банка Д“
АД, гр. София чрез ю.к. И.А., с който се оспорва като неоснователна и по
изложените съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение
се иска същото да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски,
направени във въззивното производство – присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание
пред въззивния съд прецесуалният представител на въззиваемата страна – „Търговска
Банка Д“ АД, гр. София поддържа доводите и исканията си в отговора на
въззивната жалба. Жалбоподателите не са се явили и не са изпратили
представител, а с молба от 10.10.2017 г. поддържат жалбата си, изложените в нея
съображения и направени искания.
Пернишкият окръжен
съд, в настоящият си съдебен състав, преценявайки доводите на страните с оглед
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл.259 ГПК от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес
от обжалване, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Производството пред
Пернишкия районен съд е инициирано по искова молба на „Търговска Банка Д“ АД,
гр. София срещу В.И.П. и С.В. М., с която се иска да бъде постановено решение, с
което да се признае за недействителна по отношение на ищеца сделката за
дарение, извършена на 21.08.2014 г. съгласно нотариален акт за дарение на
недвижим имот №52, том ІІІ, рег. №2352/, дело №423/2014 г. на нотариус Б.К.,
рег. №*** в НК, с район на действие РС – Радомир, с която В.И.П. е дарил на
дъщеря си С.В. М. собствения си недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен
имот, находящ се в населената част на град Радомир, община Радомир, област
Пернишка, в квартал „***", с площ на урегулирания поземлен имот от 500 квадратни
метра, който урегулиран поземлен имот съставлява парцел V-45 в квартал 6
съгласно сега действащия регулационен план на квартал „***" в град
Радомир, община Радомир, област Пернишка, който план е одобрен със Заповед №
РД-4-9 от 29.06.1987 г., при граници на този урегулиран поземлен имот: улица,
парцел IV-44, парцел VIII-43, парцел VII-45 и парцел VI-46, ведно с половината
от бунара, находящ се на границата на този урегулиран поземлен имот със
съседния на него парцел VII-45; както и се иска присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че
ответникът В.И.П. е съдлъжник по договор за кредит №*** и сключени към него анекси, както
следва: №1 от 11.05.2007 г., №2 от 31.08.2007 г., №3 от 13.11.2007 г., №4 от
22.01.2008 г., №5 от 04.06.2008 г., №5А от 23.03.2009 г., №6 от 25.06.2009 г. и
№7 от 09.03.2011 г., с кредитор „Търговска Банка Д“ АД, гр. София, както и по договор
за кредит №*** и сключени към него анекси, както следва: №1 от 25.06.2009 г., №2
от 25.09.2009 г., №3 от 11.08.2010 г., №4 от 09.03.2011 г., №5 от 09.05.2011 г.
и №6 от 27.06.2011 г., а така също и по договор за кредит №*** и сключени към
него анекси, както следва: №1 от 25.03.2010 г., №2 от 09.03.2011 г. и №3 от
09.05.2011 г. Поради формиралите се просрочени вноски по главницата и по
лихвата на отпуснатите кредити и предвид неизпълнението от страна на
кредитополучателя и съдлъжниците на поетите с договора за кредит задължения,
банката е предприела съдебни действия срещу тях, изразяващи се в подаване на
заявления по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, като на ищцовата банка са били издадени заповеди за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителни листа по тях. Въз основа на издадените изпълнителни листа ищецът е
образувал изпълнителни дела за принудително събиране на вземанията си срещу
длъжниците. Ответникът П. вместо да погасява вземанията си по образуваните
изпълнителни дела е намалил имуществото си като се е разпоредил със своя
собствен имот, конкретно посочен по-горе, като го е дарил на дъщеря си, а
именно ответницата С.В. М., която сделка била обективирана в така цитирания
нотариален акт.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват предявения иск
като неоснователен и молят съда да го отхвърли. Навеждат доводи, че прехвърлителната
сделка, предмет на исковата молба, не е сделка, с която се увреждат правата на
ищеца, тъй като имотът по нея е несеквестируем имот, доколкото към момента на
прехвърлянето му, ответникът В.П. и съпругата му не са притежавали друг жилищен
имот. Развиват съображения, че процесния урегулиран поземлен имот е с
предназначение за жилищно строителство, поради което съгласно чл.444, т.7 ГПК
се явява несеквестируемо имущество към датата на сделката.
Също така,
ответниците твърдят, че процесната сделка не е сключена с цел да бъде увреден
ищеца и по съображения, че по кредитните договори от дружествата - кредитополучатели
са предоставени обезпечения на банката, обезпечаващия пълния размер на дълга. Освен
това, ответникът В.И.П. не е длъжник на ищцовата банка по кредитните договори,
тъй като вземането на банката от кредитополучателите е събрано, включително по
изп.дело №136/2013г. по описа на ЧСИ Н. П. с район на действия СГС и по
изп.дело № 1059/2013г. по описа на ЧСИ Д.Н. с район на действия Окръжен съд -
Бургас, а в случай, че част от вземането не е събрано, то същото е погасено по
давност.
Предвид на тези си
доводи ответниците правят възражение, че банката няма вземане от В.П. към
датата на предявяване на иска поради извършено плащане на вземането на банката
по кредитните договори и поради погасяване на освземането й по давност /главница,
лихви, неустойки, такси и разнки/, както и възражение, че вземането на банката
е погасено по давност и поради обстоятелството, че тя не е предприела действия
по принудително изпълнение по отношение на П.. От друга страна се сочи, че
съгласно приложените към исковата молба анекси В.П. е съдлъжник по кредитен
договор, сключен между ищцовата банка и „Еврострой 5" ООД като
кредитополучател, а към датата на предявяване на иска „Еврострой 5" ООД е
обявено в несъстоятелност. В тази връзка вземанията на ищцовата банка не са
предявени и не са приети в производството по несъстоятелност, поради което и на
това основание ищцовата банка няма качеството на кредитор по отношение на В.П.
/чл.688 ТЗ и чл.124 ЗЗД/.
Ответниците твърдят
още, че П. не е съдлъжник по кредитните договори, тъй като не е поел задължение
да отговоря за чужд дълг. Видно от приложените към исковата молба анекси към
кредитните договори, в тях не е посочен размера на задължението, а встъпване в
парично задължение по чл.101 ЗЗД означава съгласие между кредитора и третото
лице относно паричното задължение. Това съглашение включва както източника, от
който паричното задължение произтича, така и вида и размера на задължението.
Съответно, се твърди от ответната страна, че за да се приеме, че едно лице е
поело задължение да отговаря за чужд дълг като съдлъжник, то следва да е налице
конкретно съглашение за размера на паричното задължението. В тази връзка се
прави възражение, че анексите към кредитните договори, в които В.П. е съдлъжник
са нищожни поради липса на съгласие и поради противоречието им със закона.
Твърди се, че процесната прехвърлителна сделка не е сключена с цел да се
увреди, който и да е кредитор и съответно ответниците при сключване на тази
сделка не са знаели, не са предполагали и не са смятали, че с нея би се
увредило което и да е лице.
Ответниците
претендират присъждане на направените от тях разноски по делото.
Въззивният съд
намира обжалваното решение, с което е уважен иска и са присъдени разноски в
полза на ищеца, за валидно и допустимо, а относно неговата законосъобразност,
на основание чл.269 ГПК, извърши преценка в рамките на наведените с въззивната
жалба доводи, при което ги намира за неоснователни, поради следните съображения
от фактическа и правна страна:
Така предявеният
иск е с правно основание чл.135 ГПК и се явява процесуално допустим.
Разглеждайки го по
същество, въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:
От събраните и
приложени по делото писмени доказателства, цитирани последователно по-нататък,
се установява, че ответникът В.И.П. е семеен, има съпруга – П.Х.П. и две деца –
С.В. И. и С.В. М. /втория ответник по делото/.
Между „Търговска
Банка Д“ АД, гр. София в качеството й на кредитор, от една страна и „Невина
Билд“ ООД, гр. София, с ЕИК:********* като кредитополучател, от друга страна е
сключен договор за кредит №*** под
формата на кредитна линия в размер до 1500000 евро, а впоследствие и анекси към
него, както следва: №1 от 11.05.2007 г., №2 от 31.08.2007 г., №3 от 13.11.2007
г., №4 от 22.01.2008 г., №5 от 04.06.2008 г., №5А от 23.03.2009 г., №6 от
25.06.2009 г. и №7 от 09.03.2011 г., като с последния анекс ответникът В.И.П., наред с други лица, е
встъпил като съдлъжник по договора за кредит изцяло и солидарно във всяко и
всички задължения на кредитополучателя.
Между „Търговска
Банка Д“ АД, гр. София в качеството й на кредитор, от една страна и „Еврострой
5“ ООД, гр. София, с ЕИК:********* като кредитополучател, от друга страна е
сключен договор за кредит №*** в размер на 2000000 евро, а впоследствие и
анекси към него, както следва: №1 от 25.06.2009 г., №2 от 25.09.2009 г., №3 от
11.08.2010 г., №4 от 09.03.2011 г., №5 от 09.05.2011 г. и №6 от 27.06.2011 г.,
като с анекса под №2 от 25.09.2009 г. ответникът В.И.П., наред с други лица, е
встъпил като съдлъжник по договора за кредит изцяло и солидарно във всяко и
всички задължения на кредитополучателя.
Сключен е и договор
за кредит №***, съгласно който „Търговска Банка Д“ АД, гр. София предоставя на
кредитополучателя „Еврострой 5“ ООД, гр. София сумата от 1500000 евро.
Съдлъжници по този договор са „Съни Вип Турс“ ООД, гр. София, с ЕИК:********* и
физическите лица К.И.Г., А.С.С. и ответника В.И.П.. Впоследствие били сключени
анекси към договора, а именно: №1 от 25.03.2010 г., №2 от 09.03.2011 г. и №3 от
09.05.2011 г.
Поради непогасяване
на задълженията по цитираните договори и анекси към тях, банката е подала
заявления по реда на чл.417 ГПК и се е снабдила със заповеди за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителни листа срещу длъжниците
по договорите в това число и срещу ответника В.И.П. в качеството му на
съдлъжник по същите.
Така, на 13.06.2012
г., по ч.гр. дело № 15417/2012 г. Софийският районен съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, с който е осъдил длъжниците „Невина Билд“ ООД, гр. София, с
ЕИК:*********, „Съни Вип Typс" ООД, гр. София, с ЕИК:*********, „Еврострой
5“ ООД, гр. София, с ЕИК:*********, К.И.Г., с ЕГН:**********, А.С.С., с ЕГН:**********
и В.И.П., с ЕГН:**********, да заплатят солидарно на „Търговска Банка Д“ АД,
гр. София сумата от 1350000 евро неизплатена главница; 225120.14 евро,
представляваща възнаградителна просрочена лихва за периода от 25.01.2011 г. до
27.03.2012 г., както и законната лихва върху главницата от 28.03.2012 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 92 870.01 лева разноски по делото. На
03.04.2012 г. СРС по ч. гр.д. № 15415/2012 г. е издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за следните суми: 1718011.89 евро главница, 1621.35 евро
възнаградителна редовна лихва, считано от 25.03.2012 г. до 27.03.2012 г. вкл.,
194552.53 евро възнаградителна просрочена лихва, считано от 25.02.2011 г. до
27.03.2012 г. вкл. и 112764.66 лева разноски по делото. На 07.05.2012 г. СРС по
ч.гр.д. № 15416/2012 г. е издал в полза на банката заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за следните суми: 1493545 евро главница, 1497.84 евро
възнаградителна редовна лихва, считано от 25.03.2012 г. до 27.03.2012 г. вкл.,
191679.47 евро възнаградителна просрочена лихва, считано от 25.02.2011 г. до
27.03.2012 г. вкл. и 99418.26 лв. разноски по делото.
Въз основа на така
издадените изпълнителни листа, банката е образувала изпълнителни дела за
принудително събиране на вземанията си, включително и срещу ответника В.И.П.,
ксерокопия от които са представени и приложени по настоящото дело, а именно:
изпълнително дело №20138040401059 по описа на ЧСИ Д.Н., рег.№*** в КЧСИ,
изпълнително дело №20138470400136 и изпълнително дело №20128470400666,
последните две по описа на ЧСИ Н. П., рег.№*** в КЧСИ.
От удостоверение вх.
№РВД-ООД-10040 от 30.11.2016 г. на ЧСИ Д. Н. и удостоверения изх. рег. №08021/24.11.2016
г. и изх. рег. №08022/24.11.2016 г. на ЧСИ Н. П., се установява, че по така
образуваните изпълнителни дела за принудително изпълнение на задълженията по
договорите за кредит към „Търговска Банка Д“ АД, гр. София, все още има
останали непогасени задължения.
По отношение на
„Еврострой 5“ ООД, гр. София – главен длъжник по договора за кредит №*** и договора
за кредит №***, както и съдлъжник по договора за кредит №***, в откритото производство
по несъстоятелност по търг. дело №56/2014 г. на Окръжен съд – София, вземанията
на банката са приети от синдика като в тази връзка по делото е представен списък
на приетите вземания, обявен в Търговския регистър по партидата на „Еврострой
5“ ООД, гр. София на 14.01.2015 г. и одобрен от съда с определение
№5/25.03.2015 г.
На 21.08.2014 г.
ответникът В.И.П. дарява на дъщеря си /втория ответник по делото/ следния
недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на град
Радомир, община Радомир, област Пернишка, в квартал „***", с площ на
урегулирания поземлен имот от 500 квадратни метра, който урегулиран поземлен
имот съставлява парцел V-45 в квартал 6 съгласно сега действащия регулационен
план на квартал „***" в град Радомир, община Радомир, област Пернишка,
който план е одобрен със Заповед № РД-4-9 от 29.06.1987 г., при граници на този
урегулиран поземлен имот: улица, парцел IV-44, парцел VIII-43, парцел VII-45 и
парцел VI-46, ведно с половината от бунара, находящ се на границата на този
урегулиран поземлен имот със съседния на него парцел VII-45, която сделка за
дарение е оформена с приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот №52, том ІІІ, рег. №2352/, дело №423/2014 г. на нотариус Б.К., рег. №*** в
НК, с район на действие РС – Радомир.
По делото са
събрани и гласни доказателства, ангажирани от ответниците – разпитани са
свидетелите П.Х.П. и С.Л.Т.. Първата свидетелка, която е бивша съпруга на
ответника В.И.П. и майка на ответницата С.В. М. твърди, че дъщеря й е имала
намерение да си построи жилище в процесния имот, но такова още не е построено и
най-вероятно към момента на сделката не е знаела за дълговете на баща си. В
същия смисъл са и показанията на свидетеля Т., който е близък приятел на
семейството. Той посочва, че знае за сделката и намеренията на ответницата да
си построи къща в имота, но не знае към оня момент да е имало образувани дела
срещу П. като заявява, че са близки приятели и не може да прецени ако е имало
такива дела дали са щели да му кажат ответниците за тях.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че така предявения
иск се явява основателен и доказан, при което следва да бъде уважен, тъй като
са налице предпоставките за това по чл.135 ЗЗД, поради следните съображения:
На първо място, в
случая е доказано, че ищецът има качеството на кредитор спрямо първия ответник В.И.П.,
тъй като има неудовлетворени вземания
срещу него, произлизащи от цитираните по-горе договори за кредит и анекси към
тях.
Видно от същите,
така сключените сделки са редовни от външна страна, подписани са от ответника В.И.П.
в качеството му на съдлъжник и на кредитополучател, при което се е задължил изцяло
и солидарно да погаси всички задължения на кредитополучателя по първите два
договора за кредит и да върне получения кредит по третия договор в съответните
срокове и начин. Качеството му на длъжник спрямо „Търговска Банка Д“ АД, гр.
София е признато на ответника В.И.П. и по горепосочените заповедни
производства, по които съдът е издал заповеди за изпълнение и изпълнителни листа
въз основа, на които са образувани и съответните изпълнители производства,
която отговорност е потвърдена и с постановените съдебни решения по водените от
банката установителни искове срещу подадените от ответника възражения по чл.414 ГПК.
Същевременно, неоснователни
са възраженията на жалбоподателите, релевирани и в отговора на исковата молба,
че вземанията на банката са събрани изцяло и че са погасени по давност. Видно от цитираните по-горе 3 бр.
удостоверения на ЧСИ, както и от самите изпълнителни дела, приложени по
настоящото дело, и трите изпълнителни дела са образувани срещу В.И.П., наред с
останалите длъжници по кредитите, за принудително събиране на задълженията по
договорите за кредит и по тях и към момента има останали непогасени задължения.
Следва и да се
отбележи, че в цитираното по-горе производство по несъстоятелност в Окръжен съд
– София, вземанията на банката са приети от синдика като по делото е представен
списък на приетите вземания, който е обявен в Търговския регистър по партидата
на „Еврострой 5“ ООД, гр. София на 14.01.2015 г. и одобрен от съда с
определение от 25.03.2015 г.
На второ място,
установи се и наличието на увреждащо кредитора действие, а именно - процесната
сделка за дарение на недвижим имот. Явно е че длъжникът на ищеца – ответникът П.,
извършвайки безвъзмездно разпореждане на притежавано от него недвижимо
имущество, уврежда кредитора си, тъй като намалява имуществото си, служещо за обезпечение
съгласно чл.133 ЗЗД, а съгласно константната съдебна практика увреждане на
кредитора е налице винаги, когато длъжникът предприема действия, с които
намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора.
В тази връзка,
неоснователно е и възражението на жалбоподателите за несеквестируеомост на имота,
предмет на процесната сделка, предвид чл.444, т.7 ГПК. Съгласно тази
разпоредба, несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от
членовете му, с които живее заедно нямат друго жилище, каквато хипотеза обаче
не е налице в настоящия случай. Процесният имот не представлява жилище, а
урегулиран поземлен имот, като обстоятелствата, че същият е отреден за жилищни
нужди и че е издадено строително разрешение на ответницата С.М. не правят имота
жилище. Освен това, дори хипотетично да се приеме, че в случая се касае за
несеквестируемо жилище, следва да се има предвид, че съгласно задължителната
практика на ВКС, когато едно лице се разпорежда с право, по отношение, на което
процесуалният закон му дава гаранцията по чл.444 ГПК, отчуждителят сам е
преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, поради което
няма основание да се счита, че по отношение на това право не може да бъде
уважен иск по чл.135 ЗЗД. С връщането на имуществото в партимониума на длъжника
се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат
принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да
им противопостави възражение за несеквестируемост.
На трето място, налице
и предпоставката от субективна страна за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД –
длъжникът да съзнава по време на извършване на правното действие, че с него
ощетява кредиторите си, че създава или увеличава неплатежоспособността си или
затруднява удовлетворяването на своите кредитори. В случая, несъмнено е че
длъжникът В.И.П. съзнава, че с процесната сделка, с която прехвърля на дъщеря
си свой недвижим имот и то безвъзмездно /т.е. в неговия патримониум не постъпва
паричен еквивалент на имота/, ще увреди
кредитора си – ищеца по делото, поставяйки го по този начин в невъзможност да
насочи изпълнението върху въпросния недвижим имот. Съгласно задължителната
практика на ВКС по чл.290 ГПК, когато разпореждането с длъжниковото имущество е
безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
съществуването на задължението му към него, което е сторено по делото.
Процесното отчуждаването е извършено на 21.08.2014 г., когато В.И.П. вече е
имал качеството „длъжник", предвид факта, че цитираните по-горе договори
за кредит, както и анекси, с които ответникът е встъпил като съдлъжник, са
сключени преди това. Предвид образуваните срещу него изпълнителни дела за
принудително събиране на непогасени задължения по договорите за кредит, то
последният е съзнавал при сключването на процесната сделка, че с намаляване на
актива на имуществото си ще увреди кредиторите си.
Относно знанието на
другия ответник /С.
М./ за увреждането, следва да се отбележи, че за основателността на иска такова
не е необходимо, предвид безвъзмездния характер на процесната сделка и по аргумент
от чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД, в какъвто смисъл е и задължителна съдебна практика
на ВКС с постановени по реда на чл.290 ГПК решения /№18 от 04.02.2015 г. по гр.
д. №3396/2014 г. и №639 от 06.10.2010 г. по гр. д. 754/2009 г./.
Предвид така
изложените съображения, възраженията по въззивната жалба се явяват
неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции
за основателност и доказаност на предявения иск, на основание чл.271, ал.1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, жалбоподателите В.И.П. и С.В. М. следва да
бъдат осъдени да заплатят на „Търговска Банка Д“ АД, гр. София сумата от 200
лв. /двеста лева/, представляваща направени разноски във въззивното
производство - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава решение №97/23.06.2017 г., постановено по
гр. дело №557/2016 г. по описа на Районен съд – Радомир.
Осъжда В.И.П. ***, с ЕГН:********** и С.В.М. ***, с
ЕГН:********** да заплатят на „Търговска
Банка Д“ АД, гр. София, район „Красно село“, бул. „Ген. Тотлебен“ №8, с
ЕИК:********* сумата от 200 лв.
/двеста лева/, представляваща направени разноски
във въззивното производство - юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл.280 ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.