РЕШЕНИЕ
№ 2173
Пловдив, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXIII Тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ |
|
Членове: |
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЬОШЕВА кнахд № 20237180703131 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на заместник-кмет по "Обществен ред и
сигурност" при Община Пловдив срещу Решение № 1804/31.10.2023 г.,
постановено по АНД № 4504/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е
отменено наказателно постановление № 299/15.05.2023 г., на заместник-кмет
„Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Г.В.П., на основание
чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на 98, ал.
1, т. 6 от ЗДвП.
В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното решение е неправилно
и необосновано. Моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди
наказателното постановление.
Ответникът – Г.В.П., чрез адвокат С.П., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за
основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт.
Районен съд Пловдив е установил от фактическа страна, че на 10.02.2023 г.,
около 16,20 часа, в гр. Пловдив, в зоната на кръстовище на ул. "Васил
Соколов" и ул. "Янко Сакъзов", старши полицай при Общинска
полиция, е констатирал, че МПС с рег. № *****, е паркиран в зоната на
кръстовището, за което е издаден е фиш № **** от 10.02.2023 г. в отсъствието на
водач, с който е наложена глоба в размер на 50 лв.
На 17.02.2023 г. Г.В.П. възразила срещу съставения фиш пред Сектор
„Общинска полиция- Пловдив“. На 31.03.2023 г. П. потвърдила собствеността на
„Аутотехника“ ООД и попълнила декларация по чл.188 ЗДвП. Така показанията на
св. Х. Съставен е АУАН №***/31.03.2023 г. срещу Г.В.П., като ползвател на МПС.
Въз основа на АУАН е издадено НП № ***/15.05.2023 г. от зам. -кмет при Община
Пловдив,
в който нарушението е квалифицирано като такова по чл.
98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като на Г.В.П. е наложена глоба в размер на 50 лева,
на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. За да отмени НП РС Пловдив е приел, че са налице процесуални нарушения
ограничаващи правото на защита на санкционираното лице, доколкото в
административнонаказателното производство е останало недоказано авторството на
нарушението, респ. По презумпция е прието, че нарушител е П., тъй като е
обжалвала съставения фиш.
Така постановеното решение е правилно по следните съображения:
Настоящият касационен състав намира, че оспореното решение на РС Пловдив е
валидно и допустимо. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата.
Правилни са изводите на РС Пловдив относно допуснатите нарушения на
процесуалните правила при издаването на процесното НП. Изложените мотиви от РС
Пловдив са подробни и ясни и напълно се споделят от касационния състав.
Правилни са и изводите на РС Пловдив по отношение на допуснатото нарушение
на материалния закон. По делото не са налице безспорни доказателства, кой е бил
водачът на процесното МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, след
като собственикът на процесното МПС е юридическо лице, какъвто е настоящия
случай, то предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Отговорността на ползвателя на превозното средство /т. е. лицето, на което
собственикът е предоставил управлението му/, произтичаща от нормативния
регламент на чл. 188, ал. от 2 ЗДвП, възниква по силата на закона и за същия не
е предвидена възможност да се освободи от нея, декларирайки данните за
самоличността на водача, нарушил правилата за движение по пътищата. Тя се
реализира самостоятелно и паралелно с отговорността на конкретния извършител на
деянието, освен ако помежду им не се установи персонален идентитет. В случая
отговорността на П. не е била ангажирана при условията на чл. 188, ал. 2 ЗДвП
като ползвател на процесното МПС, а в качеството й на негов водач, макар
единственият източник на информация в очертаната насока да е попълнената от нея
писмена декларация, в която е релевирала признание за посоченото обстоятелство.
По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на обжалваното
решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила или на
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед на така изложеното решението на СРС, като валидно, допустимо и
правилно следва да се остави в сила.
При този изход на спора на ответника се дължат разноски на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 143 от АПК, адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. за производството пред касационната инстанция, съобразно представения
по делото договор за правна защита и съдействие и доказателства за неговото
заплащане.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пловдив,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1804/31.10.2023 г., постановено по АНД № 4504/2023
г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Г.В.П., ЕГН **********,***,.“****“ № ****,
офис ****, адв. С.П., сумата в размер на 500. 00 лв. / петстотин лева/,
представляваща разноски в производството пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
|
Председател: |
|
|
Членове: |