Р Е
Ш Е Н
И Е № 86
гр. П., 03 юни 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.СКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска
колегия, в
открито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 180/2019 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. 1781/20.02.2019 г. от М.В.Ч.,представляван от неговите законни представители А.И.А. и В.И.Ч. ,а по пълномощия от адв.А.М. против решение № 10 / 09.01.2019 г. ,постановено по гр.д.159/2018 г. по описа на ОС – Х,с което е отхвърлен иск,предявен от първия против М„ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания , в размер на 50 000 лв. ,ведно със законна лихва върху тази сума от датата на увреждането – 09.06.2017 г. до окончателното изплащане като А.А. и В.Ч. са осъдени да заплатят на ответника направените деловодни разноски . По съображения ,изложени във въззивната жалба жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно ,постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано като заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго в обратния смисъл.Заявил е също така искане за присъждане на всички разноски по делото ,както и възнаграждение на адв.М. на основание чл.38 ал.1 т.1 и т.2 от ЗА.
Въззиваемата страна МАД ,чрез процесуалния си представител адв.Т.З. е депозирал становище ,с което счита обжалваното решение за правилно и заявява искане въззивната жалба против него да бъде отхвърлена.
Третото лице помагач В.Г.М. не взема становище по жалбата. Такова не взема и третото лице помагач ЗД „ БИ“АД като от адв. И. ,пълномощник на последния е заявено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск от М.В.Ч. против МБАЛ „Х“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания ,в резултат на причинени му телесни наранявани от третото лице помагач В.М. ,лекар в
ответното болнично заведение при осъществена
на 09.06.2017 г. хирургична интервенция. Твърдял е в исковата молба ,че
на посочената дата на ищеца е осъществено „обрязване на препуциума „ от д-р М. ***
АД ,като по време на посочената хирургична
интервенция е нанесено изгаряне на
кожата на ищеца III степен в областта на задната част на бедрата.Посеченото
телесно нараняване е свързано с много силни болки и сериозни рани ,което е накарало родителите
на ищеца да потърсят съдействие в УМБАЛ „ С. Г.„АД – р.П. ,където предвид
сериозността на нараняванията ищецът е бил подложен на поредна операция за
кожна трансплантация ,която е осъществена чрез взимане на кожа от друга част на
тялото.В резултат на тази операция ищецът е престоял за лечение 12 дни в болницата в П. ,след което се е наложило пътуване през ден от Х до П. за
превръзки.В резултат на посочената кожна трансплантация ищецът е изпитвал
изключително силни болки като в
продължение на 14 дни след нея не е можел да стъпва. Предвид горепосоченото
ищецът счита ,че е налице противоправно поведение на лекаря ,извършил операцията , довело до сериозно
телесни наранявания ,от които същият е
претърпял билки и страдания ,за репариране на които счита ,че следва на
основание чл.49 от ЗЗД да бъде ангажирана имуществената отговорност на
ответното лечебно заведение ,което се явява възложител на работата
,осъществявана от д-р М. в качеството му лекар.
Ответникът „МБАЛ – Х“ АД
е заявил становище за неоснователност на предявения против него иск като
е твърдял ,че не е налице фактическия състав на непозволеното увреждане
доколкото твръдяните изгаряния по тялото на ищеца не са в пряка причинна връзка
с оперативната интервенция,осъществена от д-р М. .Заявил е ,че действията на
лекарския екип по повод операцията са изцяло съобразени с утвърдените медицински
стандарти и добрите медицински
практики във връзка със съответната
клинична пътеки ,по която ищецът е постъпил
за оперативно лечение.Във връзка с тези твърдения е заявил ,че не е налице противоправно поведение на
конкретния лекар ,осъществил операцията и причинна връзка с настъпилите
вреди .Оспорва твърдените
болките ,страданията и техния интензитет в резултат на кожната трансплантация
,осъществена в УМБАЛ „ С. Г.“АД- П. ,както и размера на претендираното
обезщетение като прекомерен.
С обжалваното решение така предявеният иск е отхвърлен ,тъй
като съдът е приел ,че от цялостната преценка на събраните доказателства по
делото остава неустановено конкретно противоправно действие от страна на
сочения като деликвент д-р М. , пряка причинно следствена връзка с което да са
настъпилите изгаряния по тялото на ищеца ,поради което не е установен
фактически състав на деликта по чл.45
от ЗЗД и липсва основание следователно
да бъде ангажирана отговорността на
ответника като възложител на работата на посочения лекар .
Недоволен от така постановеното решени е останал ищеца
,който атакува същото с оплаквания за допуснати процесуални нарушения
,изразяващи се в недопускане на
разпит на свидетел ,както и допуснати
такива при обсъждане на доказателствената съвкупност ,а също и
за неправилност на същото като постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства.
От фактическа страна по делото е безспорно установено ,че на
09.06.2017 г. ищецът е претърпял хирургична интервенция,позната като обрязване
,която интервенция безспорно е осъществена от лекарски екип при ответника и конкретно
от д-р М.. По време на същата на ищеца е
било причинено изгаряне в долната трета на задната част на двете бедра. Видно от заключението на СМЕ
,прието без възражение от страните ,изгарянията
са на обща площ от 3 % от
телесната повърхност от IIБ – III степен като в резултат на същите се е наложила последваща
оперативна намеса и извършване на кожна трансплантация
,осъществена посредством свободна кожна автопластика ,извършена в УМБАЛ „ С. Г.„АД
– П. на 13.06.2017 г. Ищецът е изписан на 21.06.2017 г. т.е 8 дни по късно,назначени
са два контролни прегледа – 23.06 и 27
.06 .2017 г. и са назначени препоръки за мазево третиране и превръзки за период
от 3 месеца ,вкл.предпазване от пряка слънчева светлина. Посочено е от вещото
лице ,че термично изгаряне от II Б –III степен при деца и степен
,съезмирима с тази на ищеца ,особено във функционална област , категорично
подлежи на оперативно лечение , а свободната кожна автопластика е осъществена като
донорен материал за трансплантиране е взет от предната повърхност на дясното бедро на
ищеца като са обособени три траспалнатата с ориентировъчна площ от 60 кв.см ,66
кв.см и 73 кв.см.
Във връзка с механизма
на настъпилите изгаряния вещото лице посочва , че след запознаване с материалите по делото ,вкл. показанията на
лекарския екип, осъществил операцията ,може да се предположи ,че същите са причинени
вследствие употребата на електрокоагулатор ,или електрически нож ,с който се
осъществява интервенцията ,на която е бил подложен ищеца.Посочва също така,че
подобни случай на изгаряния не са много рядко срещни като някои от причините могат да са лош контакт с неутралния електрод
,прегънат или наранен кабел,влага на мястото на контакта ,неправилно
ориентиране или разместване на неутралния електрод,неспазване на дистанцията
между двата електрода.Други срещани причини са токов удар,употреба на
модифицирани ,различни по размер или съхранявани неправилно неутрални електрода
,раздвижване на пациента при повърхността анестезия,грешка в софтуера на електрокоагулатора
като в съдебно заседание е дал обобщение
,че причините за изгаряния при работа с посочения уред могат да се сведат до
две групи -едните ,свързани с изправността на същия , а другите – свързани с
боравенето с него.Уточнява по натакък ,че от медицинската документация е видно
,уредът е използван като неутралният електрод е поставен под седалището на
ищеца като счита ,че изгарянията са настъпили през времето ,когато уредът е работил като заявява ,че изгарянето
не е контактно , а като от електрически
ток. Уточнява също така ,че предполагаемо изгарянията са настъпили от преминаване
на електрически импулс от неутралния електрод към електрокоагулатора ,който
импулс минава през цялото тяло и може да се получи изгаряне навсякъде ,особено
там където токът прескача – около стави ,сгвърни повърхности ,какъвто е случая.
Във връзка с болките
,които изгарянията и последвалата кожна трансплантация посредством свободна кожна
автопластика са причинил вещото лице установява
,че при дълбоки изгаряния ,каквито са тези ,причинени на ищеца болката е
сравнително слаба ,тъй като всички слоеве на кожата са изгорени ,а нервните
окончания – умъртвени.Болката с особено изразен интензитет обаче е тази от
донорните участъци ,поради откриване на нервните окончания.Установява също така
,че към момента на прегледа ,извършен на 24.08.2018 г. ищецът има видими белези
по краката от извършената операция и от
извършената автопластика като уточнява, че не е възможно същите да се заличат
напълно и състоянието на кожата да е като на незасегнатия участък на кожата.
По делото са събрани и гласни доказателства във връзка с
болките и страданията ,претърпени от ищеца в резултат на обсъжданите изгаряния
и наложилата се посладваща кожна трансплантация .Същите ,установяват ,че детето е изпитвало силни болки ,че е било стресирано
,че не е можело да стъпва като
първоначално е биол буквално на легло.Установяват също така ,че ищецът много
бавно се е възстановил,тъй като раните са били дълбоки ,че от преживения стрес
е започнал да се напикава,както и че в продължение на три месеца се е движел
само с придружител.Установяват ,че и към момента има големи белези ,не може да
играе мач , а същият е тренирал футбол преди случилото се .
Разпитани са и
свидетели на ответника във връзка с обстоятелствата ,свързани с
осъществяване на самата операция по обрязването на ищеца .Същите са лицата от
лекарския екип и установяват,че операцията
е протекла безпроблемно ,че едва след
нейното приключване когато е трябвало да се направи превръзка се установило ,че детето е зачервено ,извикали обратно д-р М. ,който е осъществил
манипулацията и бил напуснал операционната ,който назначил да го почистят,подсушат и направят стерилна
мазева превръзка ,което и направили, след което го събудили и извели от операционната.
По делото са представени и множество писмени доказателства.От
представения акт за установяване на административно нарушение № А – 27- 120 от
18.04.208 г .на Изпълнителна агенция „М. О.„ към МЗ ,както и от констативен
протокол за извършена проверка № КП 27 – 120 / 28.03.3018 г. от същата агенция се установяват констатации за
допуснати нарушени от д-р М. във връзка
с обсъждания случай,както и настъпило
усложнение при осъществената от него интервенция– изгаряне тип контактно на
задната част на двете бедра на ищеца ,което според констатациите по акта най-често
е свързано с неправилно използване на неутрални електрод в режим на монополярна
работа като съобразявайки горното е прието ,че д-р М. в качеството му на лекар,
осъществил интервенцията е нарушил чл.86 ал.1 т.10 от Закона за здравето и
чл.81 ал.2 т.4 от същия.
На база гореказаната фактология и при извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен спор, въззивният съд намира следното:
Претендирана е гаранционно-обезпечителната отговорност на лечебно заведение за болнична помощ-търговско дружество, с правно основание чл. 49 във вр. чл.45 ЗЗД, за вреди от виновно поведение на лекар при и по повод на възложена работа по оказване на медицинска помощ и други медицински дейности по Закона за здравето.
Претендираната отговорност е за нарушение на основния принцип в хуманната медицина „да не се вреди на пациента“, който е специфичен израз на общия принцип „да не се вреди другиму“, обективиран в чл. 45 ЗЗД.Отговорност за вреди за нарушение на основния хуманен принцип за неувреждане на пациента се носи , когато той е нарушен поради противоправно поведение на лекар и наличие на причинна връзка с увреждането.
Тъй като е функционална, отговорността за вреди на лечебното заведение-възложител възниква само, ако се установят лични виновни действия на лекари, при и по повод на осъществяване на възложени дейности, предвидени в Закона за здравето, по отношение на лица, постъпили за лечение или по отношение на които са извършени други медицински дейности.
Съобразно разпоредбата на чл.80 от
Закона за здравето качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина.Съобразно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и
другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване
защита на правата на пациента.Съобразно разпоредбата на чл.81 ал.2 от Закона за
здравето правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на
следните принципи:т. 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ;т.4 зачитане правата на пациента, а съобразно разпоредбата на чл.86 ал.1 от Закона за
здравето като пациент всеки има право на:т.3. достъпна и качествена здравна
помощ;т.10 сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури,
провеждани по време на лечението му.
Липсва легално определение на понятието „лекарска грешка“, но коментираните разпоредби налагат извода ,че такава ще е налице във всеки случай на действия ,респ. бездействия на лекар при или по повод изпълнение на професионалните му задължения ,които противоречат на горепосочените основополагащи принципи на медицинската дейност за качество ,своевременност и досатъчност на медицинсата помощ ,осигуряване и защита правата на пациента ,съблюдаване сигурността и безопасността при провеждане на лечение .
В конкретния случай безспорно се установи ,че ищецът по делото , който е дете понастоящем на 10 години ,е претърпял оперативна интервенция ,позната като обрязване ,извършена от третото лице помагач д-р В.М. на 09.06.2017 г. като при осъществяването й на първия са причинени телесни увреждания - изгаряния IIБ- III степен на долната трета на задната част на бедрата. В резултат на тези изгаряния на същия е осъществена кожна трансплантация посредством свободна кожна автопластика .
Спорен по делото е въпроса за
механизма за причинените изгаряния.Тук на първо място следва да бъдат
съобразени обсъдените по-горе акт
за установяване на административно нарушение № А – 27- 120 от 18.04.208 г .на
Изпълнителна агенция „М. О.„ към МЗ,против който няма данни да е постъпило
възражение ,както и констативен протокол за извършена проверка № КП 27 – 120 /
28.03.3018 г. от същата агенция .
Изпълнителна агенция „М. О.„ към МЗ
съобразно чл.116 а от Закона за здравето ,в редакцията му преди отмяната на тази разпоредба ,считано
от 01.04.2019 г. е държавен орган ,който осъществява контрол върху
медицинското обслужване на гражданите .Актовете ,съставени от длъжностни лица
при последната в изпълнение на
правомощията си са официални свидетелстващи документи ,които се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила относно констатациите в тях. В конкретния
случай същите съдържат констатации за извършено нарушение от д-р М. при осъществената оперативна интервенция на
ищеца ,а именно настъпило усложнение от типа контактно изгаряне на задната част на двете бедра на
последния като посочената там причина е
най-често срещаната такава – неправилно използване на неутралния електрод в
режи на монополярна работа. Доказатлествената сила на тези официални
свидетелстващи документи може да бъде оборена ,но в конкретния случай това не е сторено доколкото тази вероятна причина е
посочена и от вещото лице по СМЕ ,според който изгарянията са настъпили по
време на работа на електрокоагулатора и
по -точно от преминаване
на електрически импулс от неутралния електрод към електрокоагулатора ,който
импулс минава през цялото тяло и може да причини изгаряния ,особено там където
токът прескача – около стави ,сгъвни повърхности ,какъвто е и случая.Изхождайки
от предназначението на неутралния електрод
при работа с електрохирургичен апарат , а именно предпазване на пациента от изгаряне , и съпоставяйки това с гореказаното налага се извода ,че неправилната работа със същия е единствената най-вероятна причина за нанесените
на ищеца изгаряния .
Гореизложеното налага извода ,че по делото е установено действие ,осъществено от д-р М. в качеството му на лекар при изпълнение на възложените му професионални задължения в противоречие с основни принципи ,законово регламентирани ,на медицинското обслужване ,а именно осигуряване и защита правата на пациента ,съблюдаване сигурността и безопасността при провеждане на лечение,от което са настъпили вреди – дълбоки изгаряния на ищеца и последвало оперативно тяхно лечение посредством т-нар.свободна кожна автопластика.Следователно и доколкото се установи противоправно поведение на конкретен лекар при изпълнение на професионалните му задължения ,настъпили вреди и причинно следствена връзка между тях и съобразявайки презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД ,която не беше оборена ,съдът намира ,че е налице фактическият състав на деликта и тъй както отговорността на ответника е функционална ,то налице са и предпоставките за ангажиране отговорността на последния за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди.
По въпроса за размера на обезщетението следва да бъдат съобразени високия интензитет на болките ,претърпени от ищеца най-вече в резултат на кожната трансплантация ,необходима за лечение на претърпените дълбоки изгаряния ,която е осъществена посредством вземане на материал от донорни участъци от тялото на ищеца ,продължителният период на лечение,преживяния от него силен стрес, фактът ,че увреденият е дете на 9 години към момента на увреждането,както и невъзможността множеството белези да се заличат напълно във времето ,и съобразявайки принципа на справедливост ,въведен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД настоящата инстанция намира ,че обезщетение в размер на 50 000лв. е адекватна компенсация на причинените му болки и страдания.
Гореказаното сочи ,че предявеният иск от М.В.Ч. чрез неговите законни представители А.А. и В. *** АД с правно основание чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан в пълния му предявен размер от 50 000 лв. ,поради което следва да бъде уважен изцяло.
Не до тези изводи е стегнал първоинстанционият окръжен съд и отхвърляйки иска е постановил неправилно съдебно решение , което следва като такова да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго в обратния смисъл.
Процесуалният представител на ищеца адв.М. е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл..38ал.1 т.1 и т.2 от ЗА ,което искане предвид изхода на спора ще следва да бъде удовлетворено като на адвокат А.В.М. бъде присъдено възнаграждение в размер на 2 030 лв. за всяка инстанция или общо 4 060лв.,изчислени съобразно Наредба 1 / 2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Тъй като ищецът е освободен от внасяне
на такси и разноски и предвид изхода от делото ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт по сметка на ОС – Х сумата от 500 лв. възнаграждение за вещо лице ,а по сметка на АС – П. – 3 000
лв. държавна такса общо
за двете инстанции.
Заявено е искане от третото лице помага
ЗД“АД за присъждане на разноски ,което искане ще се остави без уважение
доколкото и независимо от изхода от спора на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Предвид гореизложените мотиви ,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 10 / 09.01.2019 г. ,постановено по гр.д.159/2018 г. по описа на ОС – Х ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА „М.б.з.а.л.– Х. АД с ЕИК ......... със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.В.Ч. ЕГН ********** чрез неговите законни представители А.И.А. ЕГН ********** и В.И.Ч. ЕГН ********** , с адрес *** сумата от 50 000 лв. ,представлява обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие причинени телесни наранявания на малолетния М.Ч. ,ВЕДНО със законна лихва ,считано от увреждането 09.06.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.б.з.а.л.– Х. АД с ЕИК ......... със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. А.В.М. ЕГН ********** с адрес *** адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 4 060 лв.
ОСЪЖДА М.б.з.а.л.– Х. АД с ЕИК ......... със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд Х разноски в размер на 500 лв. а по сметка на Апелативен съд – П. сумата от 3 000 лв. държавна такса за двете инстанции.
Решението е постановено с участието на трети лица помагачи на ответника В.Г.М. *** ,ул.“..........
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.