Р Е Ш Е
Н И
Е № 261021
гр. Бургас, 27.07.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, LIV гр. състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател:ЕВГЕНИ
УЗУНОВ
при секретаря Жасмина Славова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 6867 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от М.Х.Д.
ЕГН **********,*** съдебен адрес:*** офис …,
чрез адвокат С.К.,*** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР ГР. БУРГАС, Булстат ……………,
УЛ. ………, представлявана от Директора К.К..
Делото е било
висящо пред административните съдилища, като с Определение №2129 от
28.10.2020г. по адм.д.№2257/2018г. по описа на Административен съд - Бургас е
прието, че се касае за иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
поради което исковата молба е изпратена по подсъдност на РС Бургас.
От съда се иска постановяване на решение, по силата на което да се
осъди ОДМВР Бургас да изплати на ищеца М.Х.Д. ЕГН **********,*** обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000 (две хиляди) лева вследствие незаконно
задържане в Пето РУ МВР Бургас за срок от 24 часа, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 03.01.2018 г. - деня на прекратяване на наказателно
производство ДП №699 от 2017г. на Пето РУ на МВР, вх.№7983/2017г. и
пор.№2595/2017г. на РП Бургас, съгласно т. 4 от TP №
3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и направените по
настоящото производство разноски - държавни такси и адвокатски възнаграждения.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че на ………… г. около ……….. часа, ищецът бил спрян на бул. „Д.Д.“ в к/с „З.“ до
бензиностанция „Ш.“ от полицейски патрул, след което бил отведен до сектор „Пътна
полиция“, където била направена проверка с техническо средство за наркотици,
която е отчела положителен резултат за амфетамини. Вследствие на това, Д. бил
задържан за срок от 24 часа в полицейския арест на Пето РУ МВР Бургас, а на
автомобила били свалени регистрационните табели, за което впоследствие на ……….
г. били връчени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки за
отнемане на свидетелството за управление на МПС и свидетелството за регистрация
на автомобила.
По повод установено с тест наличие на наркотично
вещество било образувано досъдебно производство № 699 от 2017 г. на Пето РУ МВР
Бургас, /вх. № 7983/2017 г. и пор. № 2595/2017 г. на РП Бургас.
По дадената от ищеца кръвна
проба е била извършена токсикологична експертиза, която е установила липса на
наркотични вещества в организма му.На 12.01.2018 г. получил постановление на
прокуратурата за прекратяване на воденото производство. Ищецът твърди, че е
претърпял неимуществени вреди следствие на задържането, което е основание за
настоящата претенция.
Ответникът е депозирал отговор
в срок, в който твърди, че иска е неоснователен, тъй като липсвала предпоставка
за незаконност на задържането.Твърди се, че арестът е бил законен.
В с.з. пред БРС ищецът,
чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
Представителят на ОД
на МВР - Бургас оспорва предявените искове
както по основание, така и по размер. Счита, че твърденията за претърпените
неимуществени вреди вследствие на незаконно задържане в ареста на Пето РУ
при ОД на МВР – Бургас са неоснователни, тъй
като липсвала
предпоставка за незаконност на задържането и арестът е бил
законен.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 1, пр. последно от ЗОДОВ във вр. с чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи във вр. § 5 от Конвенцията.
Цитираната разпоредба предвижда отговорност на Държавата за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при задържане под
стража, вкл. като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били
отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички
други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Със ЗИД ЗОДОВ, ДВ, бр.98/12г. е изменен чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Видно от мотивите към проекта на ЗИД ЗОДОВ № 202-01-49/23.07.2012г.,
41-вото НС е, че с предложените изменения и допълнение в чл.2, ал.1, т.1 и 2 ЗОДОВ се цели да се даде възможност на засегнатите лица, за право на
обезщетение при нарушаване на права, гарантирани от разпоредбите на чл.5 от
КЗПЧОС. В посочените мотиви е казано „Директното позоваване на конвенцията цели
да се избегне ограниченото прилагане на ЗОДОВ само в стриктно изброените в
закона хипотези и да се предостави възможност съдът да съобрази действията на
националните власти с Конвенцията и практиката на ЕСПЧ, тъй като хипотезите
могат да бъдат много различни по своя характер и естество.“ С оглед именно тези
мотиви към ЗИДЗОДОВ от 2012 година, следва разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ да се тълкува разширително, като обхващаща и случаите на полицейско
задържане по ЗМВР, заради което също може да се стигне до директно позоваване
на КЗПЧОС от засегнатото лице, както е в настоящия случай. Съгласно практиката
на ЕСПЧ ( решение от 31.01.2016г. по делото Джабаров и други срещу България;
решение от 17.03.2016г по делото Дидов срещу България), полицейското задържане
по реда на ЗМВР е „лишаване от свобода“ по смисъла на чл.5, параграф 1 КЗПЧОС.
По делото не е спорно, че ищецът е
бил задържан за срок от 24 часа в полицейския арест на Пето РУ на МВР - Бургас, за което е издадена Заповед за
задържане № 3388зз-303/26.08.2017г. Заповедта не е била обжалвана по
предвидения в Закона административен ред.
Образувано
е досъдебно производство № 699 от 2017 г. на Пето РУ МВР Бургас, /вх. №
7983/2017 г. и пор. № 2595/2017 г. на РП Бургас, което е прекратено с
постановление на 03.01.2018г., след като токсикологичната експертиза е
установила липса на наркотични вещества в организма му.
Настоящият съдебен състав споделя заявеното от
процесуалния представител на ищеца твърдение, че независимо от факта, че
заповедта за задържане не е оспорена, това не отнема правото на ищеца да
претендира обезщетение за незаконно задържане, като основание за това се
съдържа в чл. 5,
ал.5от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС)
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. последно от ЗОДОВ
във вр. с чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, “Държавата
отговаря за вредите причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда при задържане под стража…., при всички други случаи на лишаване от свобода в
нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи“ като се дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Субект на отговорността по цитираната
разпоредба може да бъде разследващ орган, прокуратура или съд, т.е. орган,
който е оправомощен да постановява или привежда в изпълнение наказание
задържане под стража, респ. лишаване от свобода.
За възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.
1, пр. последно от ЗОДОВ е необходимо задържането под стража,
респ. лишаването от свобода да е в нарушение на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС.
Безспорно за правилното решаване на делото
е необходимо да се изяснят предпоставките и реда за извършеното задържане.
Задържането по ЗМВР е извънпроцесуален
способ. Съгласно чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление;
Задържането на лицата е детайлизирано в Инструкция № 8121з-78 от 24 януари
2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи.
Към инструкцията е приложен образец на декларация, с която задържаното лице се
запознава и попълва, че веднага след задържането е запознато с правата си по
чл. 72, 73 и 74 от ЗМВР.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободиЧл. 5 § 1 изисква на първо място
задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен
редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.
При задържане поради данни за извършено
престъпление, в заповедта за задържане изрично следва да бъде записано
престъплението, за което има данни да е извършено от задържаното лице и да се
цитира съответната материалноправна норма от Наказателния кодекс. В заповедта е
необходимо да се посочат и фактическите обстоятелства, въз основа на които е
достигнато до предположение за авторство на престъплението.
Видно от съдържанието на Заповедта за задържане /стр.45 от делото/ така
описаните реквизити са налице.Мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР способства за
разкриването на извършени престъпления. Въпросът за извършване на конкретното
престъпление и за виновността на задържаното лице подлежи на разследване в
рамките на образувано наказателно производство. За налагането ѝ е
достатъчно да са налице данни, от които може да се направи обоснован извод за
съпричастност на определеното лице към конкретно престъпление.
Понятието данни по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, се разграничава от
понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207 ал.1 от НПК тъй като по реда
на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват
основателно съмнение за извършено престъпление. При налагането на
принудителната административна мярка „задържане за 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР
са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не
са достатъчни за образуване на досъдебно производство.
Според чл.165 от ЗДвП служителите на МВР са притежавали правомощия да
извършат проверки на водачите на ППС, а и по отношение на тези им правомощия по
делото няма спор между страните. Ищецът не твърди, че проверилите го служители
на полициятане са притежавали компетентност да извършват такива по вид и
характер проверки.
В конкретния случай оплакванията произтичат от проверката за установяване
употребата на упойващо вещество, доколкото вследствие на тази проверка,
извършено с техническо средство „………………” е установена употребата на наркотични вещества, а от тази констатация са
произлезли и останалите неблагоприятни за ищеца последици включващи и
задържането му за 24 часа. Същевременно от дадената от ищеца кръвна проба
по-късно е било установено, че той не е употребил упойващи вещества.
Към датата на извършване на проверката и
задържането – ………….г. редът за установяване употреба на
упойващи вещества от водачите на МПС се е регламентирал от Наредба №
30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС (Наредбата).
Според чл.1, ал.2 от тази Наредба, употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством използване на съответни технически средства
и/или медицински или лабораторни изследвания.
В процесния случай няма твърдения, нито са представени доказателства, че
техническото средство, с което е извършена проверката за употреба на упойващо
вещество не е било технически изправно или е било извън кръга от технически
средства, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, одобрени от
Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерство на здравеопазването.
Според чл.2, ал.1 и ал.2 от същата Наредба, когато от водача е взета
некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство,
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно
изследване.
Ищецът е оспорил показанията на техническото средство с твърдението, че той
не е употребил наркотици и е поискал да му бъде издаден талон за медицинско
изследване на кръвта. Такъв талон бил издаден и вземането на кръвната проба е
било осигурено своевременно, което обосновава извода, че д служителите на МВР
са изпълнили предписанията на Наредбата.
От събраните по делото доказателства не се установи служителите на ОДМВР Бургас да са допуснали някакво
нарушение в хода на проверката при боравенето с техническо средство, нито друго
нарушение процесуалните правила. Вярно е, че впоследствие се установява
несъответствие между констатацията на техническото средство и тази извлечена от
химична-токсикологична експертиза, но няма никакви факти, които дори и косвено
да сочат, че това несъответствие се дължи на незаконосъобразни действия на
служителите извършили проверката.
Без доказани незаконосъобразни действия на проверяващите органи няма
основания за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ за нанесени на ищеца вреди от
задържането.
Според практиката на Европейския съд за правата на човека, налице е нарушение
на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
когато заповедта за задържане не съдържа факти или информация, сочещи за
съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушения от страна на
ищеца, а само е посочен текст от Наказателния кодекс и липсват факти или обстоятелства,
свързващи го с това престъпление.В случая и от анализа на доказателствата по
делото такива нарушения не се извеждат.
По делото са разпитани свидетелите от показанията на
които се установява, че М.Д. бил депресиран след освобождаването си от ареста и
се затворил в себе си. Станал обект на присмех и подигравки от страна на
приятелите и съседите си. Загубил и работата си, което допълнително го е
притеснило.
Въз основа на
така събраните доказателства, съдът приема за недоказано наличието и на другата
кумулативно изискуема предпоставка на фактическия състав на разпоредбата –
настъпването на вреда за ищеца – пряка и непосредствена последица от
нарушението на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС.
Наличието на причинно –
следствена връзка между задържането
на ищеца и настъпилия вредоносен резултат не бе доказана. Неблагоприятната
промяна в психическото и емоционалното състояние на М.Д. не е в пряка и
непосредствена вреда - типична и нормално настъпваща последица във връзка със
задържането му, а е в следствие на процесуалното му качество като обвиняем по
досъдебно производство, което обаче като последица не е предмет на доказване и
установяване по настоящото производство .
Предвид
събраните по делото доказателства Съдът намира, че не е налице
фактическият състав, за да се ангажира отговорността на ответника по предявения иск,
с който ищецът претендира неимуществени вреди. В този смисъл, предявената
искова претенция съдът намира за недоказана
По изложените
съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Х.Д. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***,
офис …., чрез адвокат С.К. срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Бургас с ЕИК ……….. с адрес ………… да му заплати сумата в размер 2000,00 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие незаконно задържане
в Пето РУ на МВР Бургас за срок от 24 часа, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 19.01.2018 год. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство
срещу М.Х.Д., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Х.Д. с ЕГН **********,***
и съдебен адрес ***, офис …., чрез адвокат С.К. ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас с ЕИК ………… с адрес ………….. сумата от 150 /сто и петдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
След влизане в сила на
настоящия съдебен акт, Досъдебно производство № 3388-699/2017 год. по описа на
Пето РУ при ОДМВР Бургас (ДП пор.№ 2595/2017 год.), ведно с вещественото
доказателство - касетата от техническото средство – „………..“ с фабр. № ……….. с положителната проба № ………. от …………. год. да се върне на Районна прокуратура
гр. Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.